IN MEMORIAM
Дъщерята на Ставри Калинов - Реджина: Прегръдките ни бяха много редки, а очите му показваха безмерна обич
Днес художникът щеше да навърши 80
Автор : / 10001 Прочита 0 Коментара
Ставри Калинов с дъщеря си Реджина / Източник: Личен архив на Реджина Калинова
На 15 ноември тази година големият наш скулптор и художник Ставри Калинов щеше да навърши 80. Тъжно е, че не ги дочака и че не можа да види прекрасния си внук Ален, чиято майка e дъщерята на Ставри Реджина, кръстена на баба си - майката на художника.
Прекрасният Ален се роди след смъртта на своя необикновен дядо и един ден ще може да научи за него само от онова, което ще му разкажат творбите на Ставри Калинов, разказите на близките и интервютата с него.
Реджина с новородения Ален / Източник: Личен архив на Реджина Калинова
Ставри си отиде в мълчание - така направи болестта. Но преди това ни остави много свои мисли, които с охота споделяше, като често използваше странната си игра на думи. Твърдеше, че българският език е езикът на човечеството, и така създаваше свой собствен речник за произхода на думите, които придават нов смисъл на философските понятия.
Ставри Калинов е роден на 15 ноември 1944 година във Видин. Разказва, че майка му Реджина била много строга с него и едва на смъртния си одър изразила чувствата си. Ставри смяташе, че така го е държала "в потенция" и "в съзаклятие с Бог". В училище по думите му бил слаб ученик - "мълчал като пукел".
Гордееше се, че не е прочел нито една книга в живота си. Беше трудно да му се повярва, защото беше начетен - знаеше много не само за Земята, но и за цялата вселена. Днес съм убедена, че наистина "пътуваше" през времето и пространството, защото иначе талантът му не би "родил" съществата, с които населяваше картините и скулптурите си. Наричаше себе си ту "идиот, какъвто няма да се роди", ту "извънземно, посадено на земята", ту "гост на Господ", като влагаше свой смисъл в теологичния свят, поставяйки на първо място Духа.
Животът му не е бил лесен в творчески план. Три поредни години от 1966 до 1968-а кандидатства за специалността "Скулптура" в ВИИИ "Николай Павлович" (днес Национална художествена академия). През тези години работи на свободна практика в областта на плаката, търговската реклама и изработката на художествени предмети. Приет е да следва през 1969 година в специалност "Дърворезба", в класа на проф. Асен Василев, и завършва през 1977-а.
Работил е с коприна, гипс, бронз, сребро, злато, студена керамика, но предпочитаният от него материал става стъклото. Неговите "стъклени картини" и до днес са неподражаем апотеоз на умозрителния му талант. Те най-ярко отразяват същността на Ставри Калинов.
Рисуваше и икони, както и портрети на знакови личности като Васил Левски, Жул Паскин, Джон Атанасов, Борис Христов, Николай Гяуров и др. Автор е на множество статуетки за фестивали и конкурси, сред които е на скулптурата "Истината за перото" пред БТА в София. Статуетка на Ставри има във Ватикана, а "Статуята на рибаря" в морето на Стария Несебър се превърна в символ на града.
Спомен на Реджина с баща й в Несебър / Източник: Личен архив на Реджина Калинова
Ставри бе носител на различни награди, между които на "Кристалната звезда" на галерия "Макта" за най-добра изложба на 1995 година, и на наградата "Златен век" на Министерство на културата, за особен принос в развитието и популяризирането на българската култура (2006). Не съм сигурна, че тези признания бяха за него по-важни от това да се забавлява като "играещ човек" - Хомо луденс. Той беше ярка, оригинална личност, която не се побираше в никакъв "калъп".
Изложбата "Post Mortem" през април т.г. с произведения на Ставри Калинов (1944-2023) показа малка част от творчеството му - 12 пластики и 49 картини - живопис, студена керамика и графика, а художникът ни остави огромно истинско съкровище от художествени творби и мисли.
Проф. Любомир Стойков - автор на книгата "Калинография" за художника и дългогодишен негов приятел, съвсем точно изрази това с думите: "Ставри Калинов е истинска фабрика за изкуство - неуморим, неизтощим, вечно ангажиран със създаването на своите скулптури, картини, графики и чудесни произведения от метал, стъкло, керамика, коприна и какво ли още не. Естетическият протест на Калинов е облечен в много атрактивна дреха, чийто основни мотиви са иносказанието, приказката, иронията, гротеската, хиперболата и детинското удивление пред природата и обществото".
Да, беше трудно да го определиш в няколко изречения, или да му поставиш "етикет" като творец и личност. Беше изненадващ, непредсказуем, интересен и голям във всеки един аспект на това определение за "ръст" на една личност. Сега, когато го няма, правим по-дълбок прочит на онова, което ни остави и вероятно така ще е дълго време - ще търсим скрития смисъл в сътвореното и изреченото от него.
Ставри Калинов беше нестандартен, куриозен и завладяващ творец. И неслучайно любимият му герой в скулптурата беше Дон Кихот. И той като него носеше възвишеност, която сякаш бе обречена да се бори с вятърните мелници на илюзорните му въжделения.
В навечерието на 80-годишнината на художника се срещам с неговата дъщеря Реджина, която наскоро стана майка на прекрасния Ален, внук на художника, когото той за жалост не можа да види.
Реджина с новородения Ален / Източник: Личен архив на Реджина Калинова
-Реджина, радвам се на снимките и видеата ти с малкия и ми става малко тъжно, че Ставри, който притежаваше наред с мъдросттта си и една почти детска, наивна емоционалност, не можа да види и да се зарадва на Ален...
- Ами, не бих казала че е тъжно. Сякаш тъкмо затова се разминаха в линията на живота, за да не остана сама и да имам частица от него до себе си. Това бе тежка загуба, но последвана година по-късно с идването на Ален на бял свят...
Източник: Личен архив на Реджина Калинова
- Веднъж баща ти каза: "Имам две деца, но те не се интересуват от изкуство. Няма да кого да предам своя дар." - Грешал ли е? Разкажи малко повече за себе си и за сестра ти Рая?
- Хем е истина, хем не е... Понякога отстрани изглежда така, обаче има моменти в живота, когато е трудно да съчетаеш израстването, училището, университета и професията, която те влече. Аз съм рисуващата дъщеря, а сестра ми е ориентирана към съвсем други интереси. Предполагам, че баща ми е имал предвид, че не сме като него - да горим като него, да живеем в ателието, да не ядем и да не спим, и всичко да е работа. В ученическа възраст, обаче, това е невъзможно...
Източник: Личен архив на Реджина Калинова
- Ставри Калинов назоваваше като "демони" Бог, Църквата и Училището. Естествено, имаше си своя теория. Питам се, съветваше ли ви като повечето бащи да учите повече, да спазвате определени принципи от моралистичен характер?
- Тъкмо обратното, учеше ни да следваме само онова, което чувстваме. Наричаше ги "демони", защото смяташе, че те "завличат" хората в тъмната страна и ги лишават от свободна воля. Искаше да се вслушваме, както той го наричаше, в нашето "моно".
Източник: Личен архив на Реджина Калинова
- Баща ти, по мое мнение, беше доста противоречива личност. Като всички гении, междувпрочем. В едно предаване казва: "Аз съм един от най-забележителните хора, които съм срещал. И като интелект, и като начин на работа", а в друго самокритично се определя като "пълен идиот". Каква беше, според теб, вътрешната му самооценка? Имаше ли наистина самочувствието на "избран", или просто се заиграваше с аудиторията по артистичен начин?
- Вътрешната му самооценка беше недостижима, както е при много хора от артистичния свят. Казваше, че е "идиот", но под това главно имаше предвид, че твори, но не всички разбират, или оценяват това, което прави. А той, въпреки неразбирането, да продължава да го прави. Много трудно се примиряваше с това, че не може да бъде харесван от всички - че хората имат различни виждания и интереси. А той, като същинско дете, смяташе и вярваше, че всички трябва да го разберат. Вярваше, че е "избран". Смяташе, че е гост на Земята и дори често в разговор говореше за себе си в трето лице като за "Калинчето". Така изразяваше чувството си за уникалност и дуализъм.
Източник: Личен архив на Реджина Калинова
- Много заможни и известни хора притежават негови творби, но имам чувството, че той беше малко "ревнив" към това, кой може да ги притежава. Струва ми се, че тази ревност надделяваше над комерсиалното. В тази връзка те питам, известно ли ти е да е отказвал да продаде своя творба, защото не харесва купувача, или защото купувачът се пазари, за да й свали цената?
- При него имаше всякакви непредсказуеми епизоди. Не оставяше избор другите да преценят творбата му - бореше се да ги убеди в неговото разбиране. Не беше комерсиален. Дори аз се чудя, как в това комерсиално време той успя да се опази от това. Казах какво имаше главно значение за него - да срещне разбиране. Беше като дете и във всеки човек виждаше детето. Канеше всеки да си "поиграе" и да "потича" с него. И се разочароваше от това, че малцина се увличаха от ентусиазма му.
Източник: Личен архив на Реджина Калинова
- Една фраза на Ставри Калинов: "Човек първо трябва да даде, за да получи. Аз давам от живота си и го подарявам на човечеството под формата на моето изкуство." - Реджина, според теб изпитваше ли той по болезнен начин това чувство за саможертва? Доколкото ми е известно, бил е аскет в много отношения - повече труд, по-малко храна и сън... Изобщо, какъв остава в твоите спомени?
- Беше едновременно и аскет, и бохем. За него не съществуваха никакви граници. И въображението, и речника му не търпяха да му противоречиш! Само да посмееш!...(б.а. смях)
Източник: Личен архив на Реджина Калинова
- Наскоро видях един твой пост във фейсбук, в който ти споделяш езотеричното схващане за "търсача" - този, който помага за прераждането на родословното дърво. Очевидно ти също си езотерик, но споделяш ли виждането на баща си за Вселената и човеците от типа "извънземно посадено", за каквото той смяташе себе си? И вярваш ли, че твоят син ще наследи "отработеното" от своя дядо?
- Да, "извънземно инвитро посадено в див вид и в дуалност" казваше... И мен много ме влече езотериката. Дали съм повлияна от него, или съм си такава, не знам. Надявам се моят малчо да притежава тази лековита сила, да запази себе си неизкушен, както аз мисля че успявам, и така както дядо му ми показа, че е възможно.
Източник: Личен архив на Реджина Калинова
- В едно интервю Ставри казва, че няма смърт. Изобщо, богословските му теории си бяха негови - извън канона. И иконите му не бяха канонични. Веднъж каза, че "Юда е най-съвършеният и добър човек на света, защото той е помогнал на Исус да направят тази история за него", и че дори "Христос е молил Юда да го предаде". Това, естествено, няма да го прочетем в библията. Ставри Калинов в прав текст казваше, че "Бог е благородна измама" и изглежда, говорейки това, не изпитваше никакво чувство за страхопочитание, или съзнанието, че богохулства. Водили ли сте разговори на тази тема, или спорове по нея?
- Слушала съм това, без да взимам участие в разговора. Мисля, обаче, че наричаше Бог "благородна измама" в такъв смисъл, че повечето хора очакват някой да ги води. Остават без развитие, защото очакват някой като Бог да ги "центрова".
Източник: Личен архив на Реджина Калинова
- В едно интервю казва, че в училище мълчал като пукел, "а сега съм дърт бърборко". От дистанцията на времето това откровение натъжава... Когато престана да може да говори и започна да си служи повече с мимики и с писане на тевтер, предполагам, че е било мъчително и за вас, най-близките...
- Ами, аз съм негово копие. Близки роднини ще кажат: "Мълчиш като пукел, като баща си!" И двамата не изразяваме тежките и тъжните емоции. Задържаме ги в нас и често плачем, за да ги изживеем. Трудно говорим и с ченгел ни вадят думите от устата, когато става дума за емоционални неща. Изживяваме си ги сами, което е твърде тежко понякога. Иначе, като сме в настроение бърборим, пръскаме щастие и само да имаме слушатели, никой няма да успее да ни надговори.
Да, накрая мимиките останаха последната му възможност за изразяване. Очите му бяха пълни с любов и спокойствие. И с много мъка. Чувстваше се, как не иска да ни притеснява и се мъчеше да ни внуши, че всичко е наред... Дори и в това състояние не искаше да ни тревожи и скътаваше тревогите си дълбоко в себе си. Изглеждаше щастлив...
Източник: Личен архив на Реджина Калинова
- Ставри Калинов беше и бунтар - смело критикуваше министри и богати хора, които не инвестират в изкуството; мамили са го, крали са го... Мисля, обаче, че въпреки гневните си думи, той не беше злоблив, или способен на отмъщение. Права ли съм? Как преживяваше човешките слабости?
- Не таеше злоба. Критикуваше. Имаше много нисък праг на търпимост към лошите хора. Към кражби, лъжи и пр. В света, който рисуваше, в неговия свят, всичко беше "голо", честно разсъблечено, или разобличено, без кулиси. Говореше с привидна злоба, защото не можеше да се примири със ставащото в действителността.
Източник: Личен архив на Реджина Калинова
- Ще цитирам нещо, дословно записано от разговор с баща ти: "Роден съм в много бедно семейство. На половин година се случваше да опитам вкуса на кюфте. Баща ми е лежал в затвора, понеже откраднал въглища и дърва да ни стопли в една много тежка зима във Видин, когато и Дунава замръзнал!..Майка ми беше корава жена. Често ме наричаше "Говедо". Само веднъж ми каза "Сине" - на смъртния си одър. Бях вече на 55!..Едва след смъртта й проумях, че като се е държала строго с мене, е била в съзаклятие с Бог - искала е да ме държи нащрек, за да придобия "потентност" - да имам стимул да се доказвам. Криела е нежността си, за да ме направи силен. Чак на стари години прозрях, че е била кралица майка ми. А и името й беше такова - Реджина. На нея кръстих едната си дъщеря".
Източник: Личен архив на Реджина Калинова
Реджина, става дума за теб. Как преживяваш вече като зряла жена това негово откровение - "казва ли ти нещо" за вашите отношения? Баща ти е смятал строгостта на баба ти за "съзаклятие с Бог". Според неговия речник думата "обич" произлиза от от "О" и "бич" - т.е. нещо средно между любовта и бичуването. Попадала ли си под неговия родителски "бич", с цел да те научи на нещо?
- Моето разбиране за обич е съвсем друго, но след 20-те ми съзнателни години под този бич и историята му с неговата майка го разбирам, макар да тъгувам много, че не ме обичаше по начина, по който исках и очаквах. Така се самонаранявах, а то е било за добро - да ме направи по-силна. Много страдах вътрешно за това бичуване... Прегръдките ни бяха много редки, а очите му показваха безмерна обич! Отблясък от сълзи и "червени" бури в очите. Не ми стигаше, но това е най-хубавият ми спомен, защото винаги сме били взаимно свързани само с поглед.
Баща и дъщеря, "Свързваше ни погледа!" / Източник: Личен архив на Реджина Калинова
- Мнозина се дразнеха от играта му с думите, но според него дори от НАСА се били произнесли, че българският е езикът на човечеството. Как гледаш на това негово страстно "филологическо" увлечение?
- С интерес съм го слушала, когато сме разговаряли, макар да не разбирах всичко. Сега си спомням думите му и намирам нов смисъл, всеки път - по-дълбок.
Източник: Личен архив на Реджина Калинова
- Хипотетично, ако трябва да избереш само една негова творба, която да спасиш за бъдещето, коя би била тя, и защо точно тя е твоят избор?
- Определено някоя с извънземните му същества. Там е скрит мирогледът му и той го е изразил, за да ни го разкрие тук, на Земята.
- За финал, отново една фраза на баща ти: "Тялото е лого, нищо друго.- Духът влиза в тялото, за да изпита човек най-хубавото - Любов, секс, храна. И най-лошото - Смъртта. Духът отива пречистен там. След това пак се връща в друго живо същество...- Све е Венус. Всичко е от този Венус - всичко е един свят от Неговите вени - от Неговата кръв. ДНК е кодирано съобщение за Сътворението. От Духа".
Реджина, вярваш ли в тази негова теория и смяташ ли, че той продължава да живее някъде там, в друго измерение? Какво, според теб, ако се поддадем на фикцията, прави Там?
- Там е и ни се смее и радва, чакайки "новия венус" да го призове.
Реджина с новородения Ален / Източник: Личен архив на Реджина Калинова
- Ако можеш да му кажеш нещо, което би искал да чуе, какво би му казала?
- Тати, тук съм такава, защото ме сътвори като част от теб. Характерът ми е твоят дар за мен. Обичам теб и това, което ми показа, че може да бъде един живот, само ако се осмелим да си го "причиним". Живот без демони. Обичам те в сълзите и в сърцето си.
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}