Навръх Кръстовден от нашия свят си отиде Ставри Калинов - един от най-талантливите български художници и личностен оригинал, какъвто трудно можеш да срещнеш дори сред световните ексцентрици.

Затова, да си познавал лично Ставри, е рядък и съдбовен дар, който храни душата със спомени и думи, върху които много пъти ще трябва да се връщаме, за да прозрем мъдростта им.

Източник: Личен архив на художника

Такъв беше Ставри Калинов. Трудно описуем, защото живото му присъствие беше неповторимо, изпълнено с артистизма на едно съчетание от магнетична визия и оригинално говорене. Такива бяха и творбите му - въплъщение на ексцентричната му натура.

Снимка: "Алма комуникация"/Божидар Марков

Картините му отразяваха непознати пространства, изпълнени със странни същества. Ставри ги деформираше против всички правила на анатомията, а себе си смяташе за техен "роднина". Често казваше, че е "посадено" извънземно. Религията му беше космополитна, защото той вярваше едновременно в Сътворението и в Космическия разум. Търсеше смисъл в тази еклектика и я разгадаваше чрез думите.

Източник: Личен архив на художника

Българският език за него беше като пъзел - напълно подреден до най-малкия смислов детайл, понякога до една буква. Цялото му същество ликуваше, когато открие нещо, което другите не са забелязали, и се радваше да го сподели с някого. Можеше да срещне непознат на улицата, и да отдели много време на този непознат, да му говори като на близък човек, за да го въведе в тайните на своето езиковедско изследване.

За него нямаше случайни думи. И той доказваше това, като разясняваше ролята на всяка сричка и звук. 

Източник: Личен архив на художника

Радваше се като дете, когато слушателите му се изненадваха от чудноватите му разкрития. "Като дете, намерило копче" - така казваше. И наистина, една от най-очарователните му черти беше детският наивитет, с който те гледа със сините си очи и упорството, с което заставяше другите да вникнат в казаното.

Източник: Личен архив на художника

Каква бе връзката между това откривателство в думите и неговото творчество? - Според мен, те бяха неотделими. Ставри градеше своя философия и се опитваше да я "застрахова", като нарисува смисъла на думите. Това ясно личи в картините му.

Източник: Личен архив на художника

Онези, които могат да се отърсят от привидната им,  на пръв поглед самоцелна пъстрота, ще открият в тях цял един свят на Посвещението, което се дава само на избрани. Ставри "виждаше" своите персонажи и неслучайно сътвори така наречените "стъклени картини" - сякаш искаше да ни помогне да проникнем по-надълбоко в тях, като освети и задната им страна.

Ставри Калинов / Снимка: Авторката

За някои възприятието винаги ще си остане светеща картина, за други - "модерно изкуство", и само една малка част със сигурност знае, че нищо от това не беше случайно художествено хрумване. Ставри обичаше да впечатлява, но искаше нещо повече от това от публиката си. Искаше да я научи да "вижда" контекста на творбите му - той искаше да ни "отвори очите" за нещо отвъд реалността.

Снимка: "Алма комуникация"/Божидар Марков

Мнозина го възприемаха като талантлив странник, а днес така ни липсва точно онова, което не разбирахме у него - желанието му да ни "ограмоти", че Космосът е необятен и в него има много светове; че времето е Тук и Сега и няма Минало и Настояще; че Яйцето е едновременно и "баща" и "майка" на Сътворението, а всичко е деен Дух и само Той е способен да действа, т.е. да твори.

Източник: Община Пловдив

Сега, когато го няма сред нас, мнозина от по-близките му, които са слушали безкрай много пъти неговите разсъждения, остават с надеждата, че той просто си е отишъл в оня негов свят, който запечата в картините си. И че е в добра компания сред онези странни същества с огромни крака и ръце. Вероятно, за да стъпват здраво и да крепят "СЪ-зиданието", създаденото!...

Искаше да ни подскаже, че Там, където са те, в онова друго измерение, имената с които назоваваме нещата, или хората, нямат значение - има значение само смисълът за тях. И че тъкмо Там е зачатието на велики творци като Леонардо, и на всички гении, живяли някога на планетата Земя.

Снимка: "Алма комуникация"/Божидар Марков

У Ставри имаше нещо детско и наивно като в приказка, и в същото време толкова дълбоко, че беше трудно за осмисляне на пръв "прочит". Играта му с думите беше забавна за слушателите му, но колко от тях са вниквали в смисъла им?! И колко странно е, че днес, след смъртта му, някак се връщаме в спомените си за него точно чрез тях...

Снимка: "Алма комуникация"/Божидар Марков

Ставри беше всеотдаен в работата си - ателието бе неговата вселена. В същото време беше склонен на всякакви лудории и често си патеше от това, че не преценява, или подценява риска. По едно време се претрепа в гората с бъги, после му ограбиха картини, измамиха го с пари...Беше откровен до болка, както за личните си работи, така и относно ставащото в държавата. Понякога тъжен, друг път - гневен, или разочарован, той откровено изразяваше чувствата си. И не се страхуваше да критикува смело, когато нещо не му харесва. Дори и министри. Открито се ядосваше, че се "стискат за културата".

Източник: Личен архив на художника

В знак на протест демонстрираше без скрупули всичките си превъплъщения. Протестираше дори с вида си. Можеше да го видиш елегантно облечен като венециански велможа, а друг път - като хипи от 60-те. Но във всичките си роли беше убедителен.

Защото Бог, или извънземните, го бяха надарили с необикновения талант да съчетава многото си същности по един напълно непринуден начин.

Ставри Калинов, в ателието си / Снимка: Авторката

Скромно наричаше себе си "плагиат на Бога", защото "преписвал" от Него. Обичаше да разказва за тежкото си детство. За бедността и авторитарната си майка с величественото име Реджина. Е, и малко хиперболизираше - че на половин година "опитвал вкуса на кюфте"?... Строгостта на родителите си отдаваше на тяхното "съзаклятие с Бог". Че по този начин Бог имал умисъл - да създаде условия той да се развива "в потентност", да има стимул за развитие.

Разказваше, как веднъж искал да се самоубие от любов, понеже момичето, в което бил влюбен, му обърнало гръб. "Излязох на балкона да се хвърля, но шлиферът ми се закачи за нещо и останах жив. Надявам се, че Бог е знаел защо", разказваше със сериозно изражение Ставри, а хората наоколо се смееха на начина, по който разказваше за любовното си "зпополучие".

Снимка: Авторката

Така разказваше и за брака си - как плахо предложил на жена си брак, понеже се страхувал да не го отхвърли. Тези мили интимни неща, които разказваше, изпълваха всички с усещането, че зад самочувствения на пръв поглед чудак, стои едно плахо момче с нежна душа, което винаги е искало някой да го обича.

Малко спънато и неуверено, но затова пък - напълно искрено.

Ставри Калинов / Снимка: Авторката

В едно интервю ми каза: "До 33-тата си година бях сам. Силвия дойде при мен чак след 15 години. Завари ме в ужасен вид - кален, мръсен - боядисвах нещо. И тя пак изчезна. Появи се пак след две седмици. Тогава направо й предложих женитба. И тя взе, че прие..." Според него думата "обич" произлизала от... "бич", и така си построяваше теорията, че като бичуваш някого, му помагаш той да се разбере и да се докаже - и това е истинската обич.

Несъмнено, логична теория.

Ставри не беше като някои свои колеги, които и до днес се представят за репресирани по време на соца и смятат, че така ще спечелят благоволението на новите властници. Не, той не се "слагаше" по този начин. "Светлин Русев ме направи член на Съюза на художниците и ми даде жилище", разказваше си Ставри. И в същото време критикуваше бившия председател на съюза, още приживе на Светлин. "Светлин има високо его и често съм го критикувал, но няма как да не призная, че ми е помагал", казваше Ставри.

Снимка: "Алма комуникация"/Божидар Марков

Такъв беше - човек, извън стереотипите. Можеше да бъде дори "различен от себе си", както се шегуваше - ту стиснат, ту пък прекомерно ларж, във всеки един смисъл на думата - и в буквален, и в преносен. И беше такъв не преднамерено, а неподправено, според настроението, в което го намериш.

Не се срамуваше да се "разголи" душевно дори пред непознати. Не влизаше в какъвто и да е "калъп" на общоприетото.

Снимка: Авторката

Богохулстваше срещу Създателя, Църквата и Училището. Наричаше ги "демони". Хвалеше се, че не е чел нито една книга. Съмнителна "хвалба", но той си я обичаше. Всъщност беше вярващ - в противоречието със... себе си. И много знаещ и начетен човек. Съзнанието му някак не можеше да подреди тези две сили - Бог и ДНК, но той беше намерил думата за тази "коалиция" - в Духа. Своята начетеност обясняваше като дошла Отгоре - като СЪчетана с Духа. "Духът е иреалност, в която един Ден е цяла Вечност", казваше Ставри и поставяше всички именувани богове в графата "измама".

За него Духът бе в основата на Сътворението.

Представяше се едновременно за незначителен, на фона на Вечността, и за значим. Така че можеше да бъде едновременно скромен и самонадеян - типична черта на ексцентриците. А знаете ли, че сред феновете му са Пако Рабан и папа Йоан Павел ІІ? Факт. Той не парадираше с това, но му беше драго, ако хората го знаят.

И се усмихваше... С широката си усмивка.

Снимка: Павлин Даскалов, Dir.bg

И още една негова необикновена странност - приказливецът Ставри ценеше мълчанието и самотата. Разказваше, как като ученик "мълчал като пукел". "И да знаех нещо, не говорех", казваше. Сигурно още от тогава въображението му е пресичало меридианите на Вселената, за да се срещне с "другите светове".

А после се е надявал, че като ги нарисува, ще ни ги покаже.

"Откровеност знаете ли какво значи?", питаше изпитателно Ставри с усмивката на човек, който не чака отговор, а просто закачливо те изпитва. И бързаше да те осветли: "Да откриеш частица от венуса - от Истината за Живота".

Тази алюзия за кръвта във вените ни, препратка към кръвта на Исус, както и да наричаше бог "измама", го правеше силно вярващ в тайнствената сила на живота.

Източник: Община Пловдив

"Най-скъпото нещо на този свят е Откровението". Според теологията ни, Откровение е онзи съкровен момент, който зависи от Бог, не от човека. Бог по Своя воля решава да се "открие" някому.

И вероятно Ставри беше от онези хора, които макар и объркани в неканоничната си вяра, бяха спечелили Неговото Откровение - Откровението, с което Бог възнаграждава с талант само избрани люде.

Снимка: Авторката

Съзнаваше ли самият Ставри своята изключителност? - "Аз съм обиколил целия свят и не съм видял такъв човек като мене", смееше се чистосърдечно той. "Знаете ли какво значи да си Господен? - Гост под ден! - Духът да ти дойде на гости на пода в Деня".

Слушаш и се чудиш на словесните му "абракадабри". Ставри беше горд с тях и казваше, че българският е езикът на човечеството". И от този наш божествен език, той извличаше отговорите си за всяка загадка на битието, за всяка сложна философска категория. Така си беше обяснил и какво е съдбата. "Съдбата е именно "Господ на гости в Деня". Като казваше това не отричаше и ролята на човешката воля: "Духът е свободно нещо, така че съдбата - кой как ще си носи кръста, зависи от него".

Подчертаваше, че името му произхожда от "ставрос" - кръст. И някак от само себе си ми идва сега това, че си тръгна от тоя свят преди Кръстовден!... 

Снимка: Павлин Даскалов, Dir.bg

Когато му се случеше нещо неприятно, първо се ядосваше, а после се примиряваше самокритично, че "сам си е виновен". Когато ограбиха галерията му, каза: "Аз съм си виновен. Не съм я заключил както трябва и крадецът влезе и взе, каквото аз не съм опазил".

Попитах го веднъж, истински ли са персонажите в картините му, а той ми отвърна, че "само Духа, знае дали те са истински". И добави: "Аз не знам, и не искам да знам!" И тъкмо когато реших, че слага точка на въпроса, с неговата си усмивка, малко лукаво, каза: "Мога ли да нарисувам нещо, което не съществува?! Същност-тво-Е, същество Е. Всичко съществува!"

- Значи те, героите ти , съществуват? - попитах.

- Не знам!..., отговори ми той.

Снимка: Павлин Даскалов, Dir.bg

Наричаше ги същества, и правеше следния "превод" на думата: "Съще-с-твое. С други думи, те са твоята същност, твое творение, твое СЪтворение. А творчеството, то е "твоята чест към Него".

Под "Него", не ставаше ясно дали говори за бог, или за Духа, но той изпитваше респект към тази Сила.

Сега, когато го няма сред нас, се връщам отново към казаното от Ставри през годините назад, и вниквам в него по различен начин. Смъртта му някак подреди пъзела от думи в неговия "преводен" речник. Веднъж стана дума за това, как съжителстват Духа и тялото. "Духът влиза в тялото, за да изпита човек най-хубавото - любов, секс, храна. - отвърна Ставри. - И най-лошото - Смъртта. Духът отива пречистен там. След това пак се връща в друго живо същество..."

Не беше намек, а в прав текст изразена вяра в прераждането.

Снимка: Павлин Даскалов, Dir.bg

"Какво значи Рожден ден? - продължи той. - Родът те чака да се родиш един ден. Чака да се появи един деен Дух. Нищо случайно няма, а всичко е случено. Да се появи едно дете при своето семейство не е случайно, а случено".

И ако трябва да се съобразя с това негово схващане, то явно не е било случайно Ставри Калинов да се "случи" да се роди тук, в това време и ние да го познаваме; да получим в наследство забележителните му картини и скулптури.

Снимка: Авторката

Ставри беше голям творец и малко недоразбран мислител. Тепърва ще премисляме "казаното" от него. Както онова, което ни каза с думи, така и онова, което СЪ-твори с четка и длето.

А той сигурно насмешливо ще ни се усмихва от Там някъде, където битуват странните му СЪ-щества, които смяташе за свои роднини. Без съмнение е било "случена чест", да сме познавали "извънземно" като Ставри Калинов, докато е бил сред нас!...

Поклон!

Еми МАРИЯНСКА