МАЙСТОРИ НА ЧЕТКАТА
За Густав Климт, "Целувката" и Емили
100 години от смъртта на художника-основател на Виенския сецесион
Редактор : / 11265 Прочита 0 Коментара

Густав Климт умира точно преди 100 години - на 6 февруари 1918 г. във Виена, от пневмония след прекаран инсулт. Тогава е на 55. Художникът е основател на направлението Виенски сецесион в изобразителното изкуство. Той е автор на една от най-скъпо продадените навремето картини - "Целувката", която е купена дори недовършена.
Музеят "Белведере" я купува за някога баснословната сума от 25 000 австро-унгарски крони, равняващи се на 240 000 долара. За сравнение, по онова време най-скъпо продадената картина е била оценена на 500 крони, или 4800 долара.
"Целувката" днес може да видите като изображение върху различни предмети с арт стойност - дори върху... чайници. През 2003 г. Австрия изсече възпоменателна серия монети в памет на Густав Климт - монети от 50 крони с изображение на най-популярната му картина - "Целувката".
Густав Климт е роден през 1852 г. в Баумгартен - предградие на Виена, в многодетното семейство на художника-гравьор Ернст Климт и неосъществената музикантка Анна Климт. Густав е второто от седемте деца на родителите си и израства в почти постоянна бедност.
Като другите си братя се учи от баща си на рисуване и постъпва във Виенското художествено-занаятчийско училище, при Австрийския музей на изкуствата и промишлеността. Там специализира архитектурна живопис, като се придържа към консервативния академизъм.
С брат си Ернст и техен приятели изписват фреските в театрите на Райхенберг, Риека и Карлови вари; оформят интериора на виенския "Бургтеатър" и на Художествено-историческия музей във Виена.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
На 36 Климт вече е признат за голям художник. За заслуги в развитието на изобразителното изкуство, е награден лично от император Франц Йосиф със "Златен кръст". Избран е за почетен член на два университета - Мюнхенския и Виенския.
След смъртта на баща си, Густав поема отговорността за издръжката на голямото си семейство.
През 1890 г. се жени за Емили Фльоге - негова верна спътница до края на дните му.
През 1897 г. Климт става един от основателите и президент на Виенския сецесион и сп. "Ver Sacrum" /"Свещена пролет"/.
Символът на това общество е богинята на мъдростта Атина Палада.
Емили Фльоге, худ. Г. Климт, 1902 г.
1894 г. е тежка за художника. Той е жестоко разкритикуван за три картини, които рисува по поръчка на Виенския университет. Експертите се произнасят, че творбите му"Философия", "Медицина" и "Правосъдие" са "порнографски".
Тези картини така и не намират своето достойно място в университета, не ги приемат и в нито една изложбена зала, а малко преди края на Втората световна война са унищожени от нацистите.
Портрет на Емили Фльоге, худ. Г. Климт, 1891 г.
И други картини на художника са обречени на отхвърляне. Една от тях е "Голата истина" /1899 г./.
Животът на художника минава между "Осанна" и "Разпни го" от страна на критиката. Така нареченият му "Златен период" е единственият, в който е оставен от критиците на мира, но наименованието "златен" съвсем не се дължи на добро отношение от тяхна страна, а на позлатата, която художникът използвал в творбите си.
Една от картините от този период е "Целувката" /1907 - 1908 г./ - най-популярната му творба.
Като човек Климт бил затворен, не поддържал много приятелски контакти - предпочитал да работи в усамотение в ателието си.
Когато придобива известност, става и по-взискателен - подбира частните поръчки - не поема да рисува съжети, които не са му интересни.
Свободолюбив е и в личния си живот. Въпреки устойчивия си брак, често залитал по еротичните си фантазии, и дори и в работите си не прикривал сексуалния си интерес към жените. Еротиката остава централна тема в неговите творби.
За картината си "Живот и смърт" /1911 г./ получава наградата на Световната изложба в Рим.
Емили Фльоге, худ. Г.Климт, 1893 г.
Инсултът го поваля три години след смъртта на майка му, към която бил силно привързан. Още не се бил възстановил от удара, когато го поваля на легло тежка пневмония и именно тя става причина за смъртта му.
Умира, като оставя много недовършени картини.
Густав Климт със сестрите Емили и Хелене
Погребан е в гробището "Хицинг" във Виена.
Една жена посвещава целия си живот на художника и не може да приеме смъртта му, защото от началото до Края на Климт е живяла като негова сянка, в болезнена зависимост от него.
Емили Фльоге обичала Густав Климт не само предано, но според Фройд - "безпаметно".
"Климт също я обичаше, но не... само нея", казва един от биографите му.
Как се запознават двамата с Климт? - Нейната майка поръчала на модния художник портрети на трите си дъщери. На този първи портрет на Емили от Густав Климт, девойката изглеждала толкова некрасива, че по-късно, когато платното изчезва безследно, тя се почувствала искрено щастлива. В същото време вече била безумно влюбена в художника.
А Густав Климт не само че не бил красавец, ами имал и лоши маниери. Емили, обаче, харесвала неговото вглъбено изражение, докато рисува. Тя можела с часове да го наблюдава, докато той е напълно откъснат от заобикалящия го свят.
Двамата се сближават истински, когато умира бащата на Климт, а след него и брат му Ернст, чиято съпруга била сестра на Емили. Густав Климт изпада в страшна депресия, а Емили се превръща в негов ангел спасител.
Двамат прекарвали голяма част от времето си заедно - разхождали се, водели разговори за изкуството, заедно учели френски език.
Емили изучавала характера на Густав Климт и се научила да обуздава пристъпите му на агресия. Както и да му вдъхва увереност, в моменти на творческа криза.
Чувствената природа на Климт не му давала мира. Той често попадал в плен на еротичните си фантазии и дори се влюбвал в момичетата, които му позирали. После бързо ги забравял и заменял с нови, но Емили страдала от всяко негово увлечение. Въпреки това оставала неотлъчно до него.
В един момент Емили осъзнала, че не може да преодолее психическата си зависимост от Густав Климт. Когато усетила, че губи самоуважение, решила да се обърне за помощ към д-р Зигмунд Фройд.
Психотерапевтът скоро прозрял в "диагнозата" на пациентката си - Емили била болестно увлечена по съпруга си. Ревността й я изяждала отвътре, но тя подтискала това чувство и се примирявала без съпротива на многобройните забежки на художника.
Дори и Фройд не успял да я научи как да живее самостоятелно, а не като робиня на любовта си. Емили се измъчвала и едновременно с това харесвала ролята си на доброволна жертва.
Какво е било отношението на Климт към нея? - За това красноречиво говорят последните думи на художника:
"Емили трябва да дойде!..."
Макар да не го показвал, Густав Климт бил силно привързан към тази удивителна жена. Художникът завещал всичките си платна на нея. Според изкуствоведи, нарисувал именно Емили в "Целувката" - картината-емблема на творчеството му.
Самата Емили след смъртта му ще каже самочувствено, че за Климт не е имало друга важна жена, освен нея. Приживе на художника тя не била толкова уверена в това, но явно то е самата истина. В много от картините си Климт е рисувал...Емили! Без тя дори да подозира!..
Еми МАРИЯНСКА