НЕЖНИ ВДЪХНОВЕНИЯ
Музата на Ботичели умира само на 23 години от туберкулоза
Художникът рисува Симонета Веспучи като Мадоната и Венера дори след смъртта й
Редактор : / 12700 Прочита 0 Коментара
Симонета Веспучи
Флорентинката Симонета Веспучи е муза и източник на вдъхновение за големия художник от епохата на Възраждането Сандро Ботичели. Също като Беатриче за Данте или Лаура за Петрарка. Тя не забелязва скромния художник и не подозира, че е неговият идеал за красота.
Сандро Ботичели. “Портрет на млада жена“ (“Портрет на Симонета Веспучи“), 1475-1480 г.
Девойката си отива от този свят само на 23 години от туберкулоза.
За нея се знае много малко. Омъжват Симонета за Марко Веспучи, родственик на знаменития флорентински мореплавател Америго Веспучи.
Съпругът на Симонета бил приятел на Джулиано Медичи, съуправител на Флоренция и затова след сватбата младоженците се преселили в града.
Сандро Ботичели. Симонета Веспучи (предполага се), 1475 г.
Но бракът на Симонета и Марко не бил щастлив.
След установяването на семейство Веспучи във Флоренция, младата красавица започнала да се радва на вниманието и благосклонността на много от знатните мъже.
Сред нейните поклонници бил и управителят на Флоренция Лоренцо Медичи. Но сърцето й принадлежало на друг - на неговия по-малък брат Джулиано.
Той събирал възхищението на цялото женско население на града, от знатните дами до обикновените флорентинки. Джулиано бил красив, силен и смел.
Смята се, че Пиеро ди Козимо на тази своя творба е нарисувал Клеопатра с образа на Симонета Веспучи десетилетия след нейната смърт.
Джулиано Медичи е обичан не само от жените, бил всеобщ фаворит. Наричали го "Принца на младостта". Той не проявявал интерес към държавните дела, но с удоволствие участвал в турнири и балове.
Сандро Ботичели. Портрет на Джулиано Медичи, 1476 г.
Симонета имала славата на първа красавица на Флоренция, наричали я "Несравнимата", поети й посвещавали стихове, художници я рисували.
Сандро Ботичели. Портрет Джулиано Медичи, 1478 г.
Някои изследователи твърдят, че Симонета е била любима на Джулиано, други обаче смятат, че тяхната любов си остава платоническа.
Андреа Верокьо. Женски портрет. Предполага се, че това е портрет на Симонета Веспучи
Но факт, че на 28 януари 1475 година Джулиано участва в спортна надпревара и след победата си обявява жената на сърцето си - Симонета - за кралица на турнира.
Тогава Ботичели изобразил на персоналното знаме на Джулиано, Симонета в образа на Минерва в бяла рокля, с главата на Горгона Медуза в ръцете си. За съжаление, то не се е запазило.
Сандро Ботичели. “Мадоната с младенеца“, 1470 г.
Красивата Симонета умира на 23 години от туберкулоза, а според някои е била отровена. Цяла Флоренция потъва в скръб и оплаква "Несравнимата" и края на идеалната любов на Джулиано и Симонета.
Две години след смъртта на възлюбената на същата дата - 26 април - Джулиано Медичи загива от ръцете на заговорниците. Смъртта на младите влюбени изглеждала мистична на флорентинците, за тяхната история дълго време се разказвало.
Сандро Ботичели. “Мадоната с книгата“, 1483 г.
Повечето портрети на Симонета се появили след нейната смърт.
Нейната ранна кончина тежко преживял и Сандро Ботичели, който нарисувал с нейното лице Венера и Пролетта. Най-известната си творба - "Раждането на Венера", Ботичели завършил 9 години след смъртта на Симонета.
Сандро Ботичели. “Мадоната с нар“, 1487 г.
И до наши дни продължават споровете на изследователите на изкуството за това, на кои платна големият художник е запечатал образа на Симонета Веспучи.
Някои предполагат, че от момента на срещата си с младата красавица, художникът рисува само Симонета в образа на Мадоната или Венера в продължение на 15 години.
Със смъртта на Симонета Веспучи и Джулиано Медичи във Флоренция завършва цяла епоха, която наричат "златен век" и започва залезът на флорентинския Ренесанс.
Сандро Ботичели. “Венера и Марс“, 1483 г.
Валерия КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}