ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Те изобретиха киното и се отказаха от него
Невероятната история на братя Люмиер
Автор : / 4301 Прочита 0 Коментара
Братята Огюст и Луи Люмиер в Париж през 1895 г. / Снимка: Will/ullstein bild via Getty Images
Цял свят ги знае като братя Люмиер, което от френски ще рече братята Светлина. Свързваме имената им с изобретяването на кинетоскопа и основополагането на най-масовото и завладяващо изкуство в света - киното.
Братята Огюст и Луи, обаче, съвсем не смятали, че изобретението им има бъдеще и по-късно направо се отказват от него. Дали им е липсвала далновидност, или пък са проявили тънко чувство за артистизъм, посвещавайки втората половина на живота си на цветната фотография. Или пък причината е съвсем друга?
Разликата във възрастта между двамата с истинско фамилно име Никола, е две години, като Огюст е по-големият брат, роден на 19 октомври 1862 година. Огюст, обаче, надживява по-малкия си брат Луи с шест години. Има и още една разлика - че макар и двамата да са родени в Безансон, Огюст умира в Лион, а Луи - в Бандон.
Братята Люмиер са едни от първите сценаристи, режисьори и оператори в световното кино, което освен изкуство отдавна е мащабна индустрия.Така че изобретението им не само е имало бъдеще, но продължава да държи първенството сред изкуствата.
От изобретението на Едисън към кинематографа / Снимка: Getty Images
Бащата на известните братя - Антоан Люмиер, бил собственик на фабрика за производство на фотографски плаки в Лион. Благодарение на синовете му тази фабрика се развива, и през 1890-те е сред най-големите европейски производители на фотографски продукти и материали.
Луи завършва техническата школа в Лион и започва работа при баща си. Така, в практиката той доусъвършенства знанията си и става голям специалист в областта на фотографията.
През 1892 година двамата братя започват да експериментират създаването на "движещи се картини". Това са първите крачки към киното. За целта Луи се запознава с изобретението на Томас Едисън, наречено кинетоскоп (от гр. κινητός - движещ се и σκοπέω - гледам).
Двамата с брат му Огюст започнали да разсъждават, как могат да го подобрят. Купуват правата на френския инженер Леон Були върху устройството на кинематографа и с помощта на други френски инженери - Жул Карпантие и Шарл Мойсон, създават по-компактен и лек апарат.
Кинематографът на братя Люмиер
Така се ражда съвършено ново устройство, наречено кинематограф (фр. Cinématographe, от стгр. κίνημα - движение и γράφειν - пиша). Братя Люмиер го патентоват през 1894 година. Описанието му е следното: малка кутия, създадена от дърво и мед, с тегло от 5 килограма. Това ясно говори, че устройството е притежавало всички условия за мобилност, като в същото време е било годно да заснема, копира и прожектира филмови ленти. Лентата се движела със скорост от 16 кадъра в секунда и достигала дължина от 18 метра.
Това ограничение ще се коригира и усъвършенства във времето, за да достигне до днешните параметри. Макар и първите филмчета на Братя Люмиер да са повече от кратки, те са истинско чудо за тогавашната публика. Първото филмче трае само 46 секунди и показва как работници от фабриката я напускат в края на работния ден. Заглавието на това филмче отразява буквално самото действие - "La Sortie des usines Lumière à Lyon".
Филмът е заснет през лятото на 1894 година и е прожектиран за пръв път на 21 март 1895 година в Париж, а първата платена публична прожекция се провежда на 28 декември 1895-а в парижкото "Гранд Кафе". Последната дата е възприета за рожден ден на световното кино.
На събитието присъствали тридесет и трима зрители, всеки от които заплатил за вход по един франк. Цялата продължителност на прожекцията траела минута, но посетителите останали очаровани от изобретението на братята-французи.
На кино с филмите на братя Люмиер / Снимка: Getty Images
До края на 1896 година демонстрационнни прожекции на изобретението се провеждат по целия свят - в Лондон, Рим, Кьолн, Женева, Мадрид, Санкт Петербург и Ню Йорк. То стига и до България - на 27 февруари 1897 година е проведена първата прожекция в Русе. Интересът бил толкова голям, че след дунавския град, кинематографът тръгва на турне из цялата страна.
Киносеансите се провеждали при съпровод от пиано или саксофон, тъй като говорим за годините на нямото кино. Звукът се появява чак през 1927-а.
Важно е да отбележим, че в онези първи крачки на киното има много неща, които днес ни звучат наивно и дори смехотворно. Така изглеждат и самите илюстративни заглавия на филмчетата: "Работници напускат фабриката", "Пристигането на влака", "Пристигането на делегатите за фотографския конгрес в Лион" и пр.
Но въпреки този наивизъм, във времето започва да се оформя жанрово разнообразие. Примерно, миниатюрата "Полетият поливач" на Люмиер е признат за първата кинокомедия в историята на киното.
Освен жанровете, започват да се очертават и отделните професионални позиции, като сценарист, режисьор, актьори и пр. Самите филми започват да експериментират с движението. Напр., чрез обратна проекция в "Разрушаването на стената" се проследява как тя се издига отново пред очите на зрителите. Плод на експерименти на Луи Люмиер са каскадите и първите панорами във филмите "Къпане в морето" и споменатия "Разрушаването на стената".
На братя Люмиер е и идеята за движещата се платформа. Техен оператор - Еужен Промио, снима от гондола по каналите на Венеция и така се ражда филмчето "Панорама на големия канал от една лодка".
Панорамен кадър от филма на Люмиер "Панорама на големия канал от една лодка"
Братя Люмиер са и първите, които експериметират с филмовия монтаж - навързването на отделните кадри. Луи Люмиер експериментира това в късометражен филм за пожарникари, като съединява отделн кадри от работата им. Това е пръв опит в киното за филмов монтаж. Всички тези прийоми завладяват въображението на публиката и киното бързо започва да привлича много почитатели. За година Люмиер създават 40 филмчета с различен сюжет.
След като доказват, колко много възможности се предоставят за изобразяването на действителността чрез техния апарат, много заможни хора и компании започват да търсят братята и да се интересуват от изобретението им. Буквално заваляват предложения. Но, както може да се предположи, бързо се появява и конкуренциия.
През 1897 година излизат над 500 филма от различни автори. Те са аматьорски и някои от тях направо отблъскват публиката, но киното вече си проправя път и връщане назад няма.
Луи Люмиер завещава на френското кино над 1800 ленти, от които едва 50 са заснети съвместно с брат му Огюст. Причината е, че разполагали с една камера, а Луи постоянно експериментирал. През 1896 година той започнал да обучава оператори, които да снимат с неговото изобретение. Братята заснемат филмите "Веселият скелет" и "Страстите Иисусови", след което изведнъж слагат край на интереса си към киното. Вниманието им било привлечено от развитието на цветната фотография.
През 1903 година братята Люмиер патентоват уникалната технология "аутохром", правеща възможно заснемането на цветни фотографии. Тази технология държи пазара близо три десетилетия. Ще се изненадате, но Луи Люмиер експериментирал с техника, която наподобява днешното 3D кино. Тя се реализира четири десетилетия по-късно и отново доказва, че Луи Люмиер е новатор от голям мащаб.
Дали братята напълно се отказват от апарата си за кино? - Не. Той остава в каталозите на бащината им фирма чак до 1907 година и Люмиер продължават да го усъвършенстват в нови киноапарати, но не снимат собствена кинопродукция. За големия си принос като изобретател Луи Люмиер е избран за член на Френската академия на науките през 1919-а и на негово име по-късно е учредена награда.
Да обобщим приноса на тези велики европейци: Братята Огюст и Луи Люмиер създават кинематографа, правят първата платена прожекция и първите киносалони, снимат и се снимат в първите филми, създават документалното кино, комедията, филмите на ужасите, кино-прегледа и рекламата. Те дават старт на каскадите, движещата се платформа, обратната проекция и монтажа. Те създават професионалисти в бранша. И изведнъж казват, че това вече не им е интересно. Любопитен развой.
Огюст е мозъкът на организацията и финансите, а Луи - техническият гений и изобретател. Двамата са като двете половини на едно цяло. Знаете ли, че дори се женят за две сестри? Да, това е факт. А шуреят им пък взел тяхната сестра. Тази славна компания от талантливи ентусиасти ни изпълва с вълнение, какви славни хора и родове е имало в миналото.
Да не пропускаме и ролята на бащата - Антоан Люмиер. Той слага основите на компанията, като приложен художник, увлечен по фотографията. Тръгва от един цех за фотографски материали в Лион и постепенно развива бизнеса като стимулира синовете си. Те правят подобренията, които превръщат фабриката "Люмиер и синове" във втората в света, с продадени над милион и половина сухи плаки годишно.
По-късно идва времето на прожекционното устройство, за което вече разказахме. То съвсем точно е наречено от някои критици "причина за вселенската лудост, наречена кино". Братя Люмиер бързо схващат огромните търговски възможности на изобретението си, но защо тогава се отказват от него, е резонният въпрос. Тези невероятни мъже са били постоянно изкушени от идеите си и когато ги реализират, изглежда също като децата, сякаш им омръзвали и се насочвали към нещо ново.
Били ли са комерсиални? - Съвсем не. Билети за прожекциите им са се продавали за месеци напред. Било е повече от ясно, че киното ще бъде печеливша индустрия. Вместо да правят пари, обаче, те се оттеглят от киното и Луи развива цветната фотография и многомерните образи, прави открития за авиацията и ортопедията. Огюст пък строи медицински институт за изследване на рака. И, забележете, никой от тях до края на живота си не съжалява за кинематографа.
Всичко това ни кара да свалим до земи шапка на тези двама знаменити мъже. Огюст разказва в едно интервю, че идеята за кинескопа хрумнала на Луи в една от безсънните му нощи - по-малкият брат страдал от безсъние. Луи измисля начина лентата да се движи ритмично с подходящата скорост.
И когато всичко се случва и братята били наясно, че изобретението им е печелившо в търговски план, че то несъмнено ще бележи огромни комерсиални успехи в бъдеще, те се отказват от него. Делото им, обаче, запечатва в кадри важни факти от историята на Франция и света.
Някои казват, че Луи смятал, че киното няма бъдеще. Склонни сме да се съмняваме в достоверността на тези думи. Един критик обяснява отвръщането на братята от киното по по-различен начин - със "спецификата на гения" и непредсказуемите "игри" на играещия човек Хомо луденс".
Или, казано по друг начин, изборът винаги е въпрос на личностен приоритет.
Така че нека припомним, че братя Люмиер инвестират в апарата и усъвършенстването му, както и в подготовката на хора за заснемането на филми, и макар че първата им прожекция е платена, те остават неизкушени от зараждащата се печеливша индустрия.
Имената им завинаги ще останат записани със златни букви в историята на киното, като на изобретатели-безсребърници и велики европейци, които безкористно подариха на света красивата "лудост" кино.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}