СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Деян Статулов: Киното е социално изкуство, то е ритуал
"Киното като средство за пропаганда е способно да упражнява изключително емоционално въздействие", казва доцентът, който днес представя най-новата си книга "Между два кадъра"
Автор: / 1117 Прочита 2 Коментара
Деян Статулов на откриването на изложбата "Магията на българското кино в 24 кадъра" в алеята на кино Кабана в парка на НДК (Източник: ФИЛМАУТОР)
Срещаме се с доц. Деян Статулов малко след откриването на изложбата "Магията на българското кино в 24 кадъра" по идея на сдружението за колективно управление на авторски права Филмаутор. Изложбата можете да бъде разгледана до 17 октомври 2024 в галерията на открито на Столична община в алеята на кино Кабана в парка на НДК.
Доц. Деян Статулов е чест гост и един от кино специалистите на фестивала "24 през 24", в рамките на който преди всяка прожекция той запознава публиката с историята на филма и неговия творчески екип. Фестивалът е на Филмуатор, провежда се всеки петък от 18.00, до края на годината, в кино Одеон с вход свободен. В селекцията от заглавия попадат незабравими филми като "Тютюн", "Крадецът на праскови", "От нищо нещо", "Оркестър без име", "Съдията" и други.
За деня на София през септември доц. Статулов беше отличен с приза в категория "Критика и журналистика в областта на културата" за книгата "(Пре)поръчани филми. Пропагандни практики в българското игрално кино (1944-1989). Наградите на София се връчват за ярки постижения в областта на културата.
Най-новата книга на доц. Деян Статулов "Между два кадъра" (Източник: ФИЛМАУТОР)
По време на фестивала Златна роза във Варна се състоя официалната премиера на новата му книгата "Между два кадъра". Можете да я намерите в "Сиела", "Български книжици", "Хеликон", Orange Center, или да я поръчате онлайн във всички сайтове за книги.
А в понеделник (7 октомври) от 18:30 ч. е официалната премиера на книгата в София във Филмотечно кино "Одеон".
- На фестивала "Златната роза" във Варна бе премиерата на новата Ви книга "Между два кадъра", в която представяте интервюта със значими фигури в българското кино, издайте повече за събеседниците и разговорите?
- Разговорите са правени през последните пет години. Те са моментна снимка от работата с творците. Не съм търсил изчерпателност или актуалност извън конкретния филм или роля, които са провокирали срещата с героите в книгата.
Това не са интервюта, а разговори между два дубъла на снимачната площадка, между две репетиции, откраднати в почивката в театъра или просто между две бири.
Дълго време отлагах тази книга, защото не бях сигурен, че има смисъл от нея. Но, както става в живота и в киното, които обичаме - в точния момент се явява човекът, който разрешава въпроса. В случая това е моят любим приятел и колега - актьорът Димитър Николов, който беше категоричен и сега отговорът на моите колебания е пред вас.
Някои от разговорите са публикувани в сп. "Култура" и сайта kinoto.bg, а други се отпечатват за първи път. Всички са различни, каквито са и събеседниците - някои са по-приказливи, други по-обрани, но това, което ги обединява, е желанието им да снимат кино в България.
Сред героите на книгата са Алекс Алексиев и Стоян Дойчев, Ани Пападопулу, Васил Василев - Зуека, Весела Бабинова, Виктор Божинов, Виктор Чучков, Галин Стоев, Димитър Николов, Иван Бърнев, Ирини Жамбонас, Мартина Апостолова, Ованес Торосян, Станислав Тодоров - Роги, Стефан Командарев, Стефан Вълдобрев, Стефан Денолюбов, Теодора Духовникова, Юлиян Вергов, Яна Титова и много други.
Доц. Деян Статулов (Източник: ФИЛМАУТОР)
- Как се развива идеологическата цензура в българското кино през годините и какви са най-изразителните примери за нея?
- Идеологическият контрол на Българската комунистическа партия (БКП) бележи целия период на социалистическото филмопроизводство. Това е валидно дори когато творците и техните филми не са засегнати пряко. Съдържанието на филмите се подчинява на политическа поръчка, замаскирана като интерес към ценностите на социалистическото общество.
Естествено, на киното се гледа с най-голяма бдителност, заради природата му на масово изкуство. Особено в по-ранния период на социализма, в който телевизията все още отсъства като средство за масова комуникация.
- Как тази цензура влияе на кинематографистите и техните творби?
- Разбира се. Дълги години Бинка Желязкова не може да работи. Да не говорим за актьори като Пепа Николова, която прави своя дебют в "Понеделник сутрин", но след като филмът е спрян, вижда своята игра на голям екран цели 22 години по късно.
Актьорът Йордан Матев дори не доживява да види своето участие в "Прокурорът". След спирането на филма "Кратко слънце", голямата и талантлива надежда на българското кино Вихър Стойчев спира да получава предложения за роли. Примерите са много.
Най-важното е, че това е токсична атмосфера, в която кинематографистите трудно успяват да снимат творбите, за които копнеят. Духът на твореца е смачкан и унизен.
- По какъв начин според Вас пропагандните практики в българското кино са повлияли на възприемането на българската култура през социалистическия период?
- Колкото повече кризата в обществото, недоверието и съмнението във властта се увеличават, толкова повече пропагандната машина засилва своята показност.
Започналата криза през 70-те години съвпада с провеждане на мощна по мащабите си и непозната дотогава културна политика чрез всенародната програма за естетическо възпитание на личността. Дъщерята на първия държавен и партиен ръководител си поставя амбициозни цели, които изискват и огромен финансов ресурс, за който се разчита на благоволението на Тодор Живков.
Основната цел е да се представи вековната история на страната като основа, върху която Партията да надгражда своите успехи. През всички тези идеи прозира пропагандното намерение да бъдат представени конкретни доказателства, че периодът на социализма е еманацията и върхът на просперитета в нашата история.
Властта реабилитира и национализма като държавна политика и подхранва висок градус на патриотични чувства у българите. И виждаме резултати от това днес, а както казва Оруел има само една крачка между национализма и фашизма. Нещо, което ни е познато и днес, за съжаление.
Доц. Деян Статулов (вляво) в разговор с Момчил Карамитев (Източник: ФИЛМАУТОР)
- На кои филми бихте искали да акцентирате от програмата?
- Специално, в контекста на разговора акцентирам върху "Понеделник сутрин", филм брутално попарен от комунистическата цензура.
В него виждаме съвсем различен антиконформистки, и с това и много смел прочит на ролята на жената в обществото. И това е още през далечната 1966 година!
- Каква е ролята на киното като инструмент за политическа и идеологическа пропаганда?
- В последните години сме свидетели на информационна война, която напомня за времето на Студената война. И ако през първите десетилетия на XX век основните технологични средства за пропаганда са били радиото, киното, телевизията и т.нар. традиционни медии, то днес целите за манипулиране се постигат с новите медийни технологии.
В тази информационна война се използва всяка една тема от обществения, политически, социален и културен живот. Често подобни манипулации водят до катастрофални последици за обществото.
Такива са примерите от историята на Германия през периода, когато Националсоциалистическата партия взима властта; на Съветския съюз и неговите бивши сателити от Социалистическия блок. В днешно време могат да бъдат дадени примери за страни като Русия, Северна Корея, Сирия и други държави с авторитарна власт, която е концентрирана в ръцете на един лидер или политически елит, манипулиращи общественото мнение с користни цели, без да носят отговорност.
В повечето случаи в тези държави управляват еднопартийни режими и военни диктатури. Киното като средство за пропаганда е способно да упражнява изключително емоционално въздействие.
А като става въпрос за пропаганда, тя се извършва скрито, на емоционално ниво и извън съзнателен контрол над зрителите. Никакви рационални контрааргументи не работят в този случай.
По време на Студената война манипулирането на чувството за "справедливост" на героя се използва активно както от Холивуд, така и от Съветския съюз. В това противопоставяне на филмови територии печели западното кино.
Съветската пропагандна машина не успява да създаде привлекателен визуален свят, който да бъде зрелищен, вълнуващ, интересен за масовата аудитория и в същото време умело да тълкува световната история, да насърчава и наложи съветските ценности и начин на живот.
- След падането на комунизма как се развива идеологически контролирано кино към по-свободно творчество?
- Много трудно.
До 1989 г. киното е България се ръководи от Творческо-стопанското обединение (ТСО) "Българска кинематография", пример за пълeн монополизъм в сфера, която едновременно е изкуство, но и културна индустрия. В това обединение влизат 37 предприятия, подредени в затворен кръг на циркулиране на финансовия ресурс, където се губят границите на инвестиране, производство и реализация на филмовия продукт.
Няма разлика между губещи и печеливши звена - средствата се придвижват в посока, която ръководният орган прецени. Тази структура носи чертите на тоталитарната система и нейната политика в областта на българското кино.
След 1989 г. производството на филми спира да функционира по съществуващия модел, хиляди професионалисти остават без работа, киномрежата започва да се свива, а филмовият репертоар е ограничен.
Държавата постепенно преминава от централизирана и планова икономика към пазарни механизми на функциониране. Промените не подминаха и българското кино, дори напротив - то най-бързо се реформира. Вероятно и затова досега ближе раните си - травми от детството. Това, обаче, което е сигурно е, че сега творците работят свободно.
Доц. Деян Статулов (Източник: ФИЛМАУТОР)
- Какви са Вашите очаквания за втората част на фестивала "24 през 2024" и доколко този фестивал може да бъде образователен за младите хора, които нямат професионални интереси към киното?
- Програмата е изключително полезна и надявам се, вдъхновяваща за младите зрители.
Първо, че могат да гледат всички селектирани филми на голям екран - една от характерните черти на киното.
Второ - всички творби се прожектират в оригинал - на лента. Дори личат драскотините върху лентата, в което има много мило очарование.
Да не забравяме за срещите с живите творци, които често разказват за своите филми, както и лекториите и въведението, което правим заедно с проф. Божидар Манов.
- Каква е значимостта на наградата на "Филмаутор" за късометражно кино в рамките на фестивала "Златна роза", насочена към млади творци до 35 години, и как тя може да подпомагне развитието на младите таланти?
- Тази новоучредена награда е много важна и аз поздравявам ръководството на "Филмаутор" за идеята.
Тя само може да окуражи и вдъхнови десетки млади хора да творят и да реализират на кино идеите, които носят в душата и сърцето си.
"Филмаутор" е важна и потребна организация, която не само защитава правата на филмовите творци, но и дава стимул и мотивация да се прави кино в България.
- В началото на октомври "Филмаутор" открива изложба "Магията на киното във 24 кадъра", разкажете повече за нея?
- Това е чудна изложба, която има идеята не само да бъде атрактивна, с това че показва любими филми и творци "зад кадър" в непринудени сцени от снимачната площадка, но е и спомен и уважение към творците, които са оставили диря в историята на българското кино.
Изложбата провокира с идеята за се върнат зрителите в киносалона. Киното е социално изкуство, то е ритуал, в който съпреживявахме вълнението си от историята на големия екран с още много хора.
- Какво означава за Вас отличието на Столична община "Наградата на София" и как я оценявате в контекста на Вашия принос към българското кино и кинокритиката?
- Приемам наградата като знак на уважение към професията на критиците, независимо в коя област работят.
Мисля, че в момента медиите и социалните мрежи отделят твърде голямо значение на съвременните на новите и вездесъщи повелители обществено мнение, а професионалната критика сякаш е затворена в шумоизолираща стая, така че гласът да е заглушен.
Тъкмо сега нашето общество има нужда от нас, защото само критиката и критическото мислене могат да бъдат антидот срещу съвременната пропагандата, манипулацията и фалшивите новини, която всекидневно ни облъчват.
Интервю на Нели ЖЕКОВА/"ФИЛМАУТОР"
Доц. д-р Деян Статулов е ръководител на сектор "Екранни изкуства" в Института за изследване на изкуствата при БАН. Има над 400 публикации в областта на филмовата история и критика. Бил е водещ, редактор и сценарист на телевизионни предавания и формати. През годините е бил филмов наблюдател в БНТ, Nova и bTV.
От 2022 г. преподава история на българското и световно кино в Театрален колеж "Любен Гройс" - София. Автор на книгите "(Не)възможната свобода" (2022) и "(Пре)поръчани филми" (2023).
Има награди за оперативна критика (2022) и книга (2024) на наградите "Васил Гендов" на Съюза на българските филмови дейци, както и Награда на София 2024 за критика в областта на културата, както и Награда на София 2024 за критика в областта на културата.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}