СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Деян Статулов: Киното е социално изкуство, то е ритуал
"Киното като средство за пропаганда е способно да упражнява изключително емоционално въздействие", казва доцентът, който днес представя най-новата си книга "Между два кадъра"
Автор : / 1287 Прочита 2 Коментара
Деян Статулов на откриването на изложбата "Магията на българското кино в 24 кадъра" в алеята на кино Кабана в парка на НДК (Източник: ФИЛМАУТОР)
Срещаме се с доц. Деян Статулов малко след откриването на изложбата "Магията на българското кино в 24 кадъра" по идея на сдружението за колективно управление на авторски права Филмаутор. Изложбата можете да бъде разгледана до 17 октомври 2024 в галерията на открито на Столична община в алеята на кино Кабана в парка на НДК.
Фотографска изложба разкрива магията на българското класическо кино в 24 кадъра
Доц. Деян Статулов е чест гост и един от кино специалистите на фестивала "24 през 24", в рамките на който преди всяка прожекция той запознава публиката с историята на филма и неговия творчески екип. Фестивалът е на Филмуатор, провежда се всеки петък от 18.00, до края на годината, в кино Одеон с вход свободен. В селекцията от заглавия попадат незабравими филми като "Тютюн", "Крадецът на праскови", "От нищо нещо", "Оркестър без име", "Съдията" и други.
За деня на София през септември доц. Статулов беше отличен с приза в категория "Критика и журналистика в областта на културата" за книгата "(Пре)поръчани филми. Пропагандни практики в българското игрално кино (1944-1989). Наградите на София се връчват за ярки постижения в областта на културата.
Най-новата книга на доц. Деян Статулов "Между два кадъра" (Източник: ФИЛМАУТОР)
По време на фестивала Златна роза във Варна се състоя официалната премиера на новата му книгата "Между два кадъра". Можете да я намерите в "Сиела", "Български книжици", "Хеликон", Orange Center, или да я поръчате онлайн във всички сайтове за книги.
А в понеделник (7 октомври) от 18:30 ч. е официалната премиера на книгата в София във Филмотечно кино "Одеон".
- На фестивала "Златната роза" във Варна бе премиерата на новата Ви книга "Между два кадъра", в която представяте интервюта със значими фигури в българското кино, издайте повече за събеседниците и разговорите?
- Разговорите са правени през последните пет години. Те са моментна снимка от работата с творците. Не съм търсил изчерпателност или актуалност извън конкретния филм или роля, които са провокирали срещата с героите в книгата.
Това не са интервюта, а разговори между два дубъла на снимачната площадка, между две репетиции, откраднати в почивката в театъра или просто между две бири.
Дълго време отлагах тази книга, защото не бях сигурен, че има смисъл от нея. Но, както става в живота и в киното, които обичаме - в точния момент се явява човекът, който разрешава въпроса. В случая това е моят любим приятел и колега - актьорът Димитър Николов, който беше категоричен и сега отговорът на моите колебания е пред вас.
Някои от разговорите са публикувани в сп. "Култура" и сайта kinoto.bg, а други се отпечатват за първи път. Всички са различни, каквито са и събеседниците - някои са по-приказливи, други по-обрани, но това, което ги обединява, е желанието им да снимат кино в България.
Сред героите на книгата са Алекс Алексиев и Стоян Дойчев, Ани Пападопулу, Васил Василев - Зуека, Весела Бабинова, Виктор Божинов, Виктор Чучков, Галин Стоев, Димитър Николов, Иван Бърнев, Ирини Жамбонас, Мартина Апостолова, Ованес Торосян, Станислав Тодоров - Роги, Стефан Командарев, Стефан Вълдобрев, Стефан Денолюбов, Теодора Духовникова, Юлиян Вергов, Яна Титова и много други.
Доц. Деян Статулов (Източник: ФИЛМАУТОР)
- Как се развива идеологическата цензура в българското кино през годините и какви са най-изразителните примери за нея?
- Идеологическият контрол на Българската комунистическа партия (БКП) бележи целия период на социалистическото филмопроизводство. Това е валидно дори когато творците и техните филми не са засегнати пряко. Съдържанието на филмите се подчинява на политическа поръчка, замаскирана като интерес към ценностите на социалистическото общество.
Естествено, на киното се гледа с най-голяма бдителност, заради природата му на масово изкуство. Особено в по-ранния период на социализма, в който телевизията все още отсъства като средство за масова комуникация.
Пепа Николова - чепатият бохем на българското кино
- Как тази цензура влияе на кинематографистите и техните творби?
- Разбира се. Дълги години Бинка Желязкова не може да работи. Да не говорим за актьори като Пепа Николова, която прави своя дебют в "Понеделник сутрин", но след като филмът е спрян, вижда своята игра на голям екран цели 22 години по късно.
Актьорът Йордан Матев дори не доживява да види своето участие в "Прокурорът". След спирането на филма "Кратко слънце", голямата и талантлива надежда на българското кино Вихър Стойчев спира да получава предложения за роли. Примерите са много.
Най-важното е, че това е токсична атмосфера, в която кинематографистите трудно успяват да снимат творбите, за които копнеят. Духът на твореца е смачкан и унизен.
"Тече, всичко тече"... Изтекоха 16 години от смъртта на бате Асен
- По какъв начин според Вас пропагандните практики в българското кино са повлияли на възприемането на българската култура през социалистическия период?
- Колкото повече кризата в обществото, недоверието и съмнението във властта се увеличават, толкова повече пропагандната машина засилва своята показност.
Започналата криза през 70-те години съвпада с провеждане на мощна по мащабите си и непозната дотогава културна политика чрез всенародната програма за естетическо възпитание на личността. Дъщерята на първия държавен и партиен ръководител си поставя амбициозни цели, които изискват и огромен финансов ресурс, за който се разчита на благоволението на Тодор Живков.
Основната цел е да се представи вековната история на страната като основа, върху която Партията да надгражда своите успехи. През всички тези идеи прозира пропагандното намерение да бъдат представени конкретни доказателства, че периодът на социализма е еманацията и върхът на просперитета в нашата история.
Властта реабилитира и национализма като държавна политика и подхранва висок градус на патриотични чувства у българите. И виждаме резултати от това днес, а както казва Оруел има само една крачка между национализма и фашизма. Нещо, което ни е познато и днес, за съжаление.
Доц. Деян Статулов (вляво) в разговор с Момчил Карамитев (Източник: ФИЛМАУТОР)
- На кои филми бихте искали да акцентирате от програмата?
- Специално, в контекста на разговора акцентирам върху "Понеделник сутрин", филм брутално попарен от комунистическата цензура.
В него виждаме съвсем различен антиконформистки, и с това и много смел прочит на ролята на жената в обществото. И това е още през далечната 1966 година!
- Каква е ролята на киното като инструмент за политическа и идеологическа пропаганда?
- В последните години сме свидетели на информационна война, която напомня за времето на Студената война. И ако през първите десетилетия на XX век основните технологични средства за пропаганда са били радиото, киното, телевизията и т.нар. традиционни медии, то днес целите за манипулиране се постигат с новите медийни технологии.
В тази информационна война се използва всяка една тема от обществения, политически, социален и културен живот. Често подобни манипулации водят до катастрофални последици за обществото.
Филмът му "Зарево над Драва" днес изглежда "невъзможен"
Такива са примерите от историята на Германия през периода, когато Националсоциалистическата партия взима властта; на Съветския съюз и неговите бивши сателити от Социалистическия блок. В днешно време могат да бъдат дадени примери за страни като Русия, Северна Корея, Сирия и други държави с авторитарна власт, която е концентрирана в ръцете на един лидер или политически елит, манипулиращи общественото мнение с користни цели, без да носят отговорност.
В повечето случаи в тези държави управляват еднопартийни режими и военни диктатури. Киното като средство за пропаганда е способно да упражнява изключително емоционално въздействие.
А като става въпрос за пропаганда, тя се извършва скрито, на емоционално ниво и извън съзнателен контрол над зрителите. Никакви рационални контрааргументи не работят в този случай.
По време на Студената война манипулирането на чувството за "справедливост" на героя се използва активно както от Холивуд, така и от Съветския съюз. В това противопоставяне на филмови територии печели западното кино.
Съветската пропагандна машина не успява да създаде привлекателен визуален свят, който да бъде зрелищен, вълнуващ, интересен за масовата аудитория и в същото време умело да тълкува световната история, да насърчава и наложи съветските ценности и начин на живот.
- След падането на комунизма как се развива идеологически контролирано кино към по-свободно творчество?
- Много трудно.
До 1989 г. киното е България се ръководи от Творческо-стопанското обединение (ТСО) "Българска кинематография", пример за пълeн монополизъм в сфера, която едновременно е изкуство, но и културна индустрия. В това обединение влизат 37 предприятия, подредени в затворен кръг на циркулиране на финансовия ресурс, където се губят границите на инвестиране, производство и реализация на филмовия продукт.
Няма разлика между губещи и печеливши звена - средствата се придвижват в посока, която ръководният орган прецени. Тази структура носи чертите на тоталитарната система и нейната политика в областта на българското кино.
След 1989 г. производството на филми спира да функционира по съществуващия модел, хиляди професионалисти остават без работа, киномрежата започва да се свива, а филмовият репертоар е ограничен.
Държавата постепенно преминава от централизирана и планова икономика към пазарни механизми на функциониране. Промените не подминаха и българското кино, дори напротив - то най-бързо се реформира. Вероятно и затова досега ближе раните си - травми от детството. Това, обаче, което е сигурно е, че сега творците работят свободно.
Доц. Деян Статулов (Източник: ФИЛМАУТОР)
- Какви са Вашите очаквания за втората част на фестивала "24 през 2024" и доколко този фестивал може да бъде образователен за младите хора, които нямат професионални интереси към киното?
- Програмата е изключително полезна и надявам се, вдъхновяваща за младите зрители.
Първо, че могат да гледат всички селектирани филми на голям екран - една от характерните черти на киното.
Второ - всички творби се прожектират в оригинал - на лента. Дори личат драскотините върху лентата, в което има много мило очарование.
Да не забравяме за срещите с живите творци, които често разказват за своите филми, както и лекториите и въведението, което правим заедно с проф. Божидар Манов.
- Каква е значимостта на наградата на "Филмаутор" за късометражно кино в рамките на фестивала "Златна роза", насочена към млади творци до 35 години, и как тя може да подпомагне развитието на младите таланти?
- Тази новоучредена награда е много важна и аз поздравявам ръководството на "Филмаутор" за идеята.
Тя само може да окуражи и вдъхнови десетки млади хора да творят и да реализират на кино идеите, които носят в душата и сърцето си.
"Филмаутор" е важна и потребна организация, която не само защитава правата на филмовите творци, но и дава стимул и мотивация да се прави кино в България.
- В началото на октомври "Филмаутор" открива изложба "Магията на киното във 24 кадъра", разкажете повече за нея?
- Това е чудна изложба, която има идеята не само да бъде атрактивна, с това че показва любими филми и творци "зад кадър" в непринудени сцени от снимачната площадка, но е и спомен и уважение към творците, които са оставили диря в историята на българското кино.
Изложбата провокира с идеята за се върнат зрителите в киносалона. Киното е социално изкуство, то е ритуал, в който съпреживявахме вълнението си от историята на големия екран с още много хора.
- Какво означава за Вас отличието на Столична община "Наградата на София" и как я оценявате в контекста на Вашия принос към българското кино и кинокритиката?
- Приемам наградата като знак на уважение към професията на критиците, независимо в коя област работят.
Мисля, че в момента медиите и социалните мрежи отделят твърде голямо значение на съвременните на новите и вездесъщи повелители обществено мнение, а професионалната критика сякаш е затворена в шумоизолираща стая, така че гласът да е заглушен.
Тъкмо сега нашето общество има нужда от нас, защото само критиката и критическото мислене могат да бъдат антидот срещу съвременната пропагандата, манипулацията и фалшивите новини, която всекидневно ни облъчват.
Интервю на Нели ЖЕКОВА/"ФИЛМАУТОР"
Доц. д-р Деян Статулов е ръководител на сектор "Екранни изкуства" в Института за изследване на изкуствата при БАН. Има над 400 публикации в областта на филмовата история и критика. Бил е водещ, редактор и сценарист на телевизионни предавания и формати. През годините е бил филмов наблюдател в БНТ, Nova и bTV.
От 2022 г. преподава история на българското и световно кино в Театрален колеж "Любен Гройс" - София. Автор на книгите "(Не)възможната свобода" (2022) и "(Пре)поръчани филми" (2023).
Има награди за оперативна критика (2022) и книга (2024) на наградите "Васил Гендов" на Съюза на българските филмови дейци, както и Награда на София 2024 за критика в областта на културата, както и Награда на София 2024 за критика в областта на културата.
Филмаутор организира вечер на режисьора Бинка Желязкова с прожекция на филма "Басейнът"
Филмаутор отбелязва 62 години от премиерата на "Специалист по всичко" с гост актьора Момчил Карамитев
Приживе го наказаха, а посмъртно го наградиха два пъти
Болестта изтри паметта й, но главното остана "записано" в нейните филми
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}