Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Болестта изтри паметта й, но главното остана "записано" в нейните филми

ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА БЪЛГАРСКОТО КИНО

Болестта изтри паметта й, но главното остана "записано" в нейните филми

10 години от смъртта на "непослушното момиче" на българското кино - Бинка Желязкова

Бинка Желязкова / Източник: София Филм Фест

На 31 юли 2011 г. ни напусна Бинка Желязкова. Тя си отиде на 88, след изгтощителна битка с болестта на Алцхаймер. Изглежда Бог беше решил да разтовари мислите й от преживяното през годините, от лошите спомени и разочарованията. Бинка Желязкова бе бунтар. Заради непокорния й дух да отстоява идеите си докрай, мнозина я наричаха "неукротимата Бинка" и "непослушното момиче на българското кино".

Цялата й младост и целият й творчески път са борба. Бинка Желязкова бе пример за личност, която не прави компромиси нито с личния си морал, нито с отговорността си пред обществото. Тя считаше изкуството за свой морален дълг.

Бинка Желязкова / Източник: София Филм Фест

Всъщност, тя е не само първата жена-кинорежисьор в родната киноиндустрия, но бе и първа по доблест. И остана такава за хората, които я познаваха отблизо.

Още

"Сладък живот" на Федерико Фелини на 24-тия София Филм Фест

"Сладък живот" на Федерико Фелини на 24-тия София Филм Фест

Остави ни сравнително малко, но толкова съдържателни филми, че някои критици я сравняват с Антониони и Фелини. Повечето от нейните творби имат драматична съдба. Причината е в постоянната цензура, която ги спираше, за да не станат публично достояние на обикновените хора. Филмите на Бинка Желязкова показваха живота такъв, какъвто е, но не трябва да бъде, и това противоречеше на демагогията на соца.

Творчеството й не се харесваше на лакеите в културните среди, и най-вече на соц цензорите, удобно заели ръководни кресла в нея.

"Привързаният балон", реж. Бинка Желязкова / Източник: Доли медия студио

Един филм за живота на Бинка Желязкова - на режисьорката Елка Николова, разказва за нейния път през годините. След смъртта на Желязкова мнозина излязоха с прочувствени слова за личността й и с някои поетични сравнения, които са напълно заслужени, но закъсняли.

Приживе, у изражението на лицето на тази достойна жена винаги се усещаше една тъга, която мълчаливо наблюдаваше живота наоколо. Тревожната й душа сякаш беше орисана да изживее всяка човешка болка, да изпита всяка горчивина от разочарованията, но въпреки всичко, да намери сили да продължи.

Бог явно реши да й даде почивка с болестта, за да я подготви да "отлети" в безкрая, свободна от тежкия си товар.

"Привързаният балон", реж. Бинка Желязкова / Източник: Доли медия студио

Какъв бе животът й: Родена е на 15 юли 1923 г. в Свиленград. Завършва театрална режисура във Висшия институт за театрално изкуство в София през 1951 г. и започва работа като асистент-режисьор във филмова студия "Бояна". В края на 50-те години на миналия век Бинка Желязкова е не само първата у нас, но една от малкото жени-режисьорки в света, които снимат игрално кино.

В Източния блок това е времето на т.нар. социалистически реализъм. Той може най-общо да бъде охарактеризиран като "да кажем нещата, но някакси лустросано". А тя не само не умееше, но и не искаше така - бореше се с това "художествено" деформиране на фактите и никога не допусна компромис със съвестта си.

"Привързаният балон", реж. Бинка Желязкова / Източник: Доли медия студио

Още

Джеки Стоев: Първия ми игрален филм го засекретиха, а първия документален хем го наградиха, хем го забраниха

Джеки Стоев: Първия ми игрален филм го засекретиха, а първия документален хем го наградиха, хем го забраниха

Филмите на Бинка Желязкова бяха "на нож" с догматиката на поръчковото изкуство. И заради това, четири от общо седемте нейни филма, бяха спрени от прожекция в киносалоните. Цензурата не искаше те да станат достояние на хората. Скри ги в "шкафа" си и ги заключи там за десетилетия напред. Но те, макар и задълго "арестувани", веднага щом видеха бял свят, звучаха все тъй актуално, както по времето, когато са били създадени.

Истината е непреходна. Дори закъсняла, тя винаги излиза с чисто лице пред света и заявява съществуването си с достойнство. Ето защо Елка Николова, която направи документален филм за Бинка Желязкова, му е дала едно много точно заглавие - "Да разкажеш приказка за мълчанието".

"Животът си тече тихо.... ", реж. Бинка Желязкова

Николова казва в едно интервю:

"Бинка е творец, който има невероятната способност да бъде напред във времето, да изпревари времето си и да види нещата преди другите да са ги усетили. Това е способността и орисията на изключително талантливите хора. Това е била и причината тя да не бъде възприемана лесно, да има толкова много проблеми. За хора като нея ние трябва да знаем. Трябва да знаем, че е имало някой, който се е съпротивявал на конформизма и е отстоявал себе си на всяка цена."

Още

Почина писателят и дисидент Владимир Буковски

Почина писателят и дисидент Владимир Буковски

Какъв парадокс: у нас покриват "златното момиче" на българското кино под коритото, но въпреки това, в цял свят знаят за нея. Посрещат я с огромен интерес на кинофестивалите в Берлин, Кан, Монреал, Москва, Карлови Вали, където представя филмите си и получава награди за тях. Връща се у нас, след което държавата продължава "активно да й пречи", сякаш Бинка е враг на държавността?!? Очевидно, въпреки т.нар. демокрация, този манталитет не ни е напуснал и днес.

"Привързаният балон", реж. Бинка Желязкова / Източник: Доли медия студио

Помните ли филмите "Басейнът" (1977 г.) "Голямото нощно къпане" (1980 г.) и "Привързаният балон" (1967 г.), по сценарий на Йордан Радичков? Разбира се, че всички ги помним, защото в тях имаше неща, които вълнуваха будните хора, но малцина смееха да ги изрекат на глас.

А Бинка Желязкова дръзна да ги извади на показ - искаше всички да ги видим на голям екран, за да "изтрезнеем" от заблудите си.

Проблематиката на филмите й бе общочовешка - за младостта, за любовта, за смъртта, за хорските нрави - за духовното и бездуховното, което си прокарва път и размива критериите ни за добро и за справедливост.

Още

Васил Гендов - рицарят на българското кино

Васил Гендов - рицарят на българското кино

И днес си остава класика в жанра филмът на Бинка Желязкова и съпругът й Христо Ганев "А бяхме млади". Той спечелва "Златната роза" на първия фестивал на българския игрален филм във Варна, през 1961 г., и отличия за операторската работа на Васил Холиолчев, както и за женска роля - на актрисата Людмила Чешмеджиева. В "А бяхме млади" (1961) се радваме на дръзновената младост на още незабравими актьори, като Димитър Буйнозов, Румяна Карабелова, Анани Явашев, Георги Наумов, Димитър Панов, Иван Братанов и др.

Бинка Желязкова бе прецизна във всеки детайл на работата си - от сценария, през диалога, до актьорската игра. В нейните филми запечатаха най-добрите си роли големи артисти като Георги Георгиев-Гец, Цветана Манева, Климент Денчев, Георги Калоянчев, Григор Вачков, Коста Цонев и мн. др.

В "Животът си тече тихо" (старо заглавие "Партизани", 1957; спрян от цензурата) играят още други големи актьори: Богомил Симеонов, Емилия Радева, Иван Братанов, Димитър Буйнозов, Ивана Димитрова, Любомир Димитров, Иван Кондов, Никола Дадов, Кунка Баева, Енчо Багаров, Адриана Андреева, Катя Зехирева и др.

От "спрените" филми на Бинка, може би най-драматична е съдбата на филма й "Привързаният балон" (1967), с участието на Георги Калоянчев, Григор Вачков, Константин Коцев, Георги Парцалев, Иван Братанов, Георги Георгиев-Гец, Любомир Димитров, Стоянка Мутафова, Васил Попилиев, Йорданка Кузманова, Коста Цонев и др.

Цветана Манева, в кадър от филма на Бинка Желязкова "Последната дума"

В "Последната дума" (1973) блеснаха с едни от най-силните си роли Цветана Манева, Доротея Тончева, Бела Цонева, Леда Тасева, Ицхак Финци, Николай Бинев, Никола Тодев, Стоян Гъдев, Филип Трифонов и др.

В "Басейнът" (1977) видяхме младата и талантлива Янина Кашева, в партньорство с вече утвърдените звезди Коста Цонев, Климент Денчев, Цветана Манева, Петър Слабаков, Васил Михайлов, Олга Кирчева и др.

Янина Кашева видяхме и в "Голямото нощно къпане" (1980), заедно с други млади по онова време бъдещи звезди като Любен Чаталов, Илия Караиванов, Николай Сотиров, Венцислав Божинов, Любомир Младенов и др.

През 1988-а година излезе филмът на Бинка Желязкова "Нощем по покривите" (1988), с Тодор Колев, Диляна Хаджиянева, Станка Калчева, Георги Стайков, Доротея Тончева, Пламена Гетова и др.

Цяло съзвездие от актьори получиха своя шанс да се снимат в съдържателните филми на Бинка Желязкова и да изиграят дълбоко драматични роли.

Във режисьорската филмография на Бинка има и два документални филма, чиито заглавия красноречиво говорят сами по себе си за своя автор - "Нани-на" (1990) и "Лице и опако" (1990).

Още

Неиздадени стихотворения на Валери Петров излизат в нова книга

Неиздадени стихотворения на Валери Петров излизат в нова книга

Първият филм на Бинка Желязкова сменя заглавието си от "Партизани", на "Животът си тече тихо..." (1957 г.). И днес това заглавие крещи като жестока ирония над чистите идеали. Самата Бинка изглеждаше умиротворен, тих човек, което идваше от високия й интелект. Но творчеството й бе повече от "шумно", предизвикателно и неприемливо за соц велможите. Режисьорката предизвиква скандал още с първия си филм. Заради крещящо заявената гражданска позиция в него - за непримиримост към лицемерието и конформизма.

Мълчанието е знак за съгласие и в крайна сметка - съучастие, ни казва филмът. "Животът си тече тихо... " се ражда в годините след т.нар. Априлски пленум, и предизвиква идеологически скандал. Потъва в "чекмеджето" на цензорите и е изваден оттам цели три десетилетия по-късно - чак през 1988-а година. Как ли го е преживяла самата Бинка Желязкова?! Отговорът е, че тя не се "съгласи" и не се отказа. До края си!

Още

Нежната бунтарка Вирджиния Улф: Езикът е вино върху устните

Нежната бунтарка Вирджиния Улф: Езикът е вино върху устните

Нервът във филмите й е социалното безпокойство, тревогата за човешките нрави, за тяхното проявление в живота на обществото; за пораженията, които нанасят деформациите му върху отделната личност. Като антифашист - човек, който е бил закърмен с идеализъм и е воювал за идеалите си, за Бинка Желязкова бе непоносимо да вижда крушението на всичко, за което се е борила. И тя, и съпругът й - Христо Ганев, не можеха да живеят и творят  равнодушни. Те съвсем доброволно превърнаха живота си в една постоянна война за идеалите на младостта си.

Талантът на Бинка Желязкова бе толкова забележим, че властта отвреме-навреме й "отпускаше" награди. Филмът й "А бяхме млади" (1961г.) грабва освен "Златната роза" у нас, и Златен медал в Москва.

Бинка Желязкова и Христо Ганев, по време на снимки

Още

"Хвърчащите хора" - пътешествие в света на Валери Петров

"Хвърчащите хора" - пътешествие в света на Валери Петров

Първият й филм - "Животът си тече тихо... ", преседял цели 31 години скрит от публиката, бе награден веднага щом излезе на бял свят - през 1988-а година - със Специалната награда за режисура на СБФД, 1988 г. Филмът й "Последната дума" (1973 г.) взе Първа награда от Варненския кинофестивал през 1973-та година. Освен това бе селекциониран в конкурса на фестивала в Кан през 1974-та година. Филмът й "Басейнът" ( 1977 г.) взе Сребърен медал в Москва през 1977-а и Наградата за режисура на СБФД, във Варна прз 1978-а. Филмът "Голямото нощно къпане" (1980 г.) бе включен в програмата "Особен поглед" на филмовия фестивал в Кан. Наградени са и филмите й " Нощем по покривите" (1988г.) - във Варна и в Пловдив - от журито на "Златната ракла".

През 2007-а година Националният Филмов Център удостои Бинка Желязкова и съпруга й Христо Ганев с Наградата за изключителен принос към българското кино и култура. През 2008-а година Съюзът на българските филмови дейци присъди на Бинка Желязкова Награда за цялостен принос към българското кино.

Сред международните й награди са две изключително престижни - Втора награда "Старите обувки" от Картахена, (Колумбия), 1964 и наградата "Фемина" в Брюксел през 1976-а година.

Бинка Желязкова бе призната от световната критика за лице на жените-кинорежисьорки от Източна Европа. Тя бе също така основател и председател от 1987 г. на КИВИ - благотворителна организация на българските жени -кинематографистки, които правят т.нар. "ангажирано кино".

Още

"Опит за летене с творчеството на Радичков" в Прага

"Опит за летене с творчеството на Радичков" в Прага

В началото на тази година стана известно, че филмът й с най-драматичната съдба - "Привързаният балон", е дигитално реставриран и представен с премиера на 25-ия "София филм фест". Това е така да се каже "втори живот" за този филм, а екипът на реставраторите му, начело с инж. Добромир Чочов от "Доли медия студио", всъщност по този своеобразен начин го "класираха" сред най-доброто, създадено от българското кино; сред онова, което си струва да продължи да "живее". Припомняме, че същият екип - на "Доли медия студио" дигитализира и реставрира филма "Хан Аспарух" на акад. Стайков в нова  версия със заглавието "Ханът и империята".

Още

Прочутият "Опит за летене" на Радичков отново на сцена

Прочутият "Опит за летене" на Радичков отново на сцена

"Привързаният балон" на Бинка Желязкова е нещо като емблема на творчеството й. "Арестът" му е атестат за "неприемливите" качества на филма. Кинотворбата по произведението на Радичков, е сатирична притча за националния характер, за неуспешния, но продължаващ "опит за летене" на българите, който, за жалост, продължава и до днес...

Филмът е създаден по мотиви от едноименната новела на Йордан Радичков. По време на Втората световна война военен балон се появява неочаквано над нашенско планинско селце и селяните решават да го свалят със залп, но балонът отлита към планината. Селяните, силно въоражени, потеглят след него... Алюзията е повече от красноречива и веднага след премиерата си през 1967-а година, филмът е забранен, въпреки че вече бил поканен за показ в чужбина.

Драматичната съдба на Бинка Желязкова като творец е сложна - тя е формално приемана, но мразена от социалистическата власт. Наказват я за дързостта да е различна, като спират филмите й. И така постъпват с нея дори... съратниците й от младежките години.

Бинка Желязкова става ремсистка на 15. Не получава зрелостно свидетелство заради пламенна реч, в която заклеймява тогавашните управници. Забраняват й да продължи образованието си и е принудена да работи в строителството. Няколко пъти я арестуват.

Още

"Отвъд стените" - с творбите на Анжел Вагенщайн (откъс)

"Отвъд стените" - с творбите на Анжел Вагенщайн (откъс)

Съпругът й - Христо Ганев е бил партизанин от четата "Бачо Киро", макар че на една филмова архивна лента носи плакат с надпис "Бригада Чавдар". Бил е военен кореспондент по време на Втората световна война и народен представител; гл. редактор на в. "Народна младеж". След като завършва ВГИК (съветския институт за филмово изкуство - б.а.), се дипломира като сценарист на филма на Борислав Шаралиев "Песен за човека". Филмът е приет нееднозначно, и само благодарение на Вълко Червенков му е дадена зелена улица. Христо Ганев е сценарист на най-известните филми на съпругата си Бинка Желязкова: "А бяхме млади", "Басейнът", "Голямото нощно къпане", "Нощем по покривите". Името му будеше респект по времето на соца. Ганев бе известен със смелите си изказвания за режима на Живков и партийните своеволия на бившите "другари". Негово е изказването, че "само елементарното мислене може да постави равенство между Тодор Живков и бригадата "Чавдар".

Бинка Желязкова и Христо Ганев, като млади / Източник: Личен архив на семейството

Още

Йордан Радичков: Не мислете има ли го няма ли го Бог, живейте така, все едно го има...

Йордан Радичков: Не мислете има ли го няма ли го Бог, живейте така, все едно го има...

Христо Ганев бе човекът, неотлъчно до Бинка. Съпруг, партньор, другар, през всичките години на съвместнияя им живот, и в най-трудните - последните й години. Болестта й изтриваше спомените й за преживяното. Сякаш мозъкът й агонизираше, докато забравя..."Мъчително е!", сподели пред медиите Христо Ганев, когато пресата извади на бял свят вестта за заболяването й.

Според някои, неразположението й се чувствало още на 80-годишня й юбилей. И така, години наред, с развитието на болестта, Бинка Желязкова вече не се нуждаеше от признание и награди. Изглежда така и не стигна до съзнанието й, че тогавашният министър на културата Стефан Данаилов ги награди с Христо Ганев, за цялостно творчество.

"Привързаният балон", реж. Бинка Желязкова / Източник: Доли медия студио

Една от близките на семейството - режисьорката Неда Станимирова сподели в интервю:

Още

Дигитално-реставрираният "Привързаният балон" на Бинка Желязкова с премиера на 25-ия СФФ

Дигитално-реставрираният "Привързаният балон" на Бинка Желязкова с премиера на 25-ия СФФ

"Знаете ли, искам да я запомня, каквато беше - една романтичка с нежна душа, която умееше да изразява себе си по един неповторим, художествен начин. Нейните неприятности започнаха още с дебюта й с филма "Партизани", който беше преименуван в "Животът си тече тихо" - принудиха я да го преработи. Това е първият филм в социалистическата ни кинематография, който открехна завесата за загниването на социализма и показа самозабравата на властимащите.

Бинка изживя много разочарования в живота си, но мисля, че винаги е била малко наивна в романтичната си надежда, че чрез филмите си ще внуши на тези хора да се осъзнаят. Естествено, че това не се случи. Открих в Централния държавен архив, където се съхраняват протоколите от художествените съвети, протокола за този филм, който беше спрян с Постановление на ЦК. Прочетох мненията на изказалите се тогава...

Още

Нежен спомен за Валери Петров

Нежен спомен за Валери Петров

Тон за забраната на филма дават Иван Рахнев от ЦК и Тако Таковски - тогавашният председател на Съюза на българските филмови дейци. Но има и доброжелатели - Захари Жандов и Анжел Вагенщайн. Така или иначе филмът беше забранен, по едно и също време с филма на Валери Петров и Рангел Вълчанов "На малкия остров", който имаше малко по-лека съдба. Докато филмът на Бинка не видя екран до края на 1989 г. - до падането на Живков, всъщност. Между другото, през 1989-та, когато хората свободно проговориха, се проведе едно събрание, на което бях личен свидетел. На него Георги Данаилов се изказа така: "Кои всъщност бяха истинските дисиденти? - Бинка, Христо, Валери - и дотук!"

Никой не оспори мнението му, но самите Бинка и Христо никога не се обявиха за дисиденти, нито потърсиха някакви постове, или облаги. Срещу "Привързаният балон" също излезе постановление на ЦК, но някак си - под сурдинка, не се разгласяваше много. И премиерата му мина като второ погребение. За да не се разбере, го прожектираха една седмица в едно крайно кино на столицата", разказва Станимирова.

"Привързаният балон", реж. Бинка Желязкова / Източник: Доли медия студио

Още

"Изкуството е оръжие" - 95 години Анжел Вагенщайн

"Изкуството е оръжие" - 95 години Анжел Вагенщайн

А един филмов критик - Янко Терзиев добавя: "Бинка Желязкова и Христо Ганев са заснели малко, но все достойни и главното - неравнодушни филми". "Неравнодушни филми". Хубаво казано. Още с "Животът си тече тихо...", Бинка Желязкова и Христо Ганев, само 13 години след Девети септември 1944-та, вече виждат накъде вървят нещата в соца. Филмът поставя въпроса за морала на някогашните младежи идеалисти, превърнали се бързо в ламтящи за власт бюрократи; как бившите партизани вече използват властта за лични цели.

Всъщност, май историята има тази способност да се повтаря, а ние - хората, да не помним и да не си взимаме поука от нея...

По едно и също време спират филма на Бинка и изключват съпруга й от БКП. Причината е отказът на Христо Ганев и писателите Валери Петров, Гочо Гочев и Марко Ганчев, да бъдат заклеймени книгите на Александър Солженицин.

По-нататък в кариерата си Бинка на пръв поглед се отклонява от политическите теми, но всъщност филмите й се занимават пак с болезнените проблеми на обществото - за деформирания морал и безпътицата, която се очертава, въпреки лозунгите за светло бъдеще на нацията.

"Привързаният балон", реж. Бинка Желязкова / Източник: Доли медия студио

Още

Анри Кулев поставя детска опера по приказка на Валери Петров

Анри Кулев поставя детска опера по приказка на Валери Петров

През 1996 г. Бинка Желязкова бе обявена за лице на киното в Източна Европа. През 2010-а вече е в напреднала фаза на болестта, а съгражданите й я направиха почетен гражданин на Свиленград. За жалост бе трудно дори за близките й да разберат, какво от всичко казано, е достигало до съзнанието й. Болестта на Алцхаймер с бавни стъпки изтрива паметта й, но няма власт над онова, което тя създаде напълно съзнателно - филмите й. В тях е отразен нейният непокорен дух, моралът й на човек, който трябва да ни служи за пример.

В тези филми продължава да бие пулсът на едно честно предупреждение, актуално за нас, българите, и днес. Паметта за хора като Бинка Желязкова ни провокира с един съществен за живота ни въпрос: Ще остане ли "привързан" балонът на илюзиите ни, или ще го оставим да полети свободно над дребните ни страсти?!

Поклон пред паметта на големия режисьор и достойния човек Бинка Желязкова!

Еми МАРИЯНСКА

Още

"В лунната стая" на Валери Петров

"В лунната стая" на Валери Петров

Още

Тъжният веселяк Григор Вачков

Тъжният веселяк Григор Вачков

Още

Драмата "Тютюн"

Драмата "Тютюн"

Още

Самуел Финци: Не съм български актьор

Самуел Финци: Не съм български актьор

Коментирай 14

Календар

Препоръчваме ви

Знаменитият Торкуато Тасо умира преди тържественото си коронясване от папата

480 години от рождението на автора на "Освободеният Йерусалим"

Епископ нарекъл картина на божествения Кореджо "каша от жабешки бутчета"

490 години от смъртта на един от най-големите италиански майстори на Високия ренесанс

Братя Тавиани превърнаха затворници с доживотни присъди в кинозвезди

Замина си от този свят и по-младият от забележителния режисьорски дует - Паоло Тавиани

Васил Стоилов: Светлината, моето момиче, се ражда от мрака

Днес отбелязваме 120 години от рождението на художника

Художникът на Краля Слънце

405 години от рождението на Шарл Льобрюн