Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Нежната бунтарка Вирджиния Улф: Езикът е вино върху устните

ГОЛЕМИТЕ СВЕТОВНИ ПИСАТЕЛИ

Нежната бунтарка Вирджиния Улф: Езикът е вино върху устните

Днес се навършват 80 години от смъртта на писателката

Вирджиния Улф (Снимки: Getty Images)

"Сигурна съм, че полудявам отново. Усещам, че вече няма да можем да издържим подобен ужасяващ момент. И този път едва ли ще се оправя. Започвам да чувам гласове, не мога да се концентрирам. Така че правя това, което ми се струва най-правилно.

Ти ми подари възможно най-голямото щастие. Беше всичко, което някой някога би могъл да бъде. Никои други двама души не биха могли да бъдат по-щастливи от нас, стига да не беше тази ужасна болест. Повече не мога да се боря.

Embed from Getty Images

Знам, че разрушавам живота ти, че без мен ще можеш да работиш спокойно. И ще работиш, аз знам. Сам виждаш, не мога дори това да напиша както трябва. Не мога да чета. Това, което искам да кажа е, че на теб дължа цялото щастие в живота си. Беше безкрайно търпелив и невероятно добър с мен.

Искам да го кажа - всеки го знае. Ако някой можеше да ме спаси, то това със сигурност щеше да си ти. Всичко в мен се разруши освен вярата в твоето чистосърдечие. Не мога да си позволя да продължа да съсипвам живота ти повече. Никои други двама души не биха могли да познаят щастие, по-голямо от нашето. В."

Предсмъртна бележка до съпруга на Вирджиния Улф, преди да влезе в река Оуз, напълнила джобовете си с камъни. Тялото й плува сред водите 22 дни.

Една от писателките, които промениха облика на литературата на ХХ в., е Вирджиния Улф. Лице на модернизма и изявена феминистка в тогавашната консервативна Великобритания, Улф оставя след себе си няколко романа, множество разкази, есета, 4000 писма, 30 тома дневници. И ...предсмъртната бележка до съпруга й, преди да се самоубие.

Днес се навършват 80 години от смъртта на Вирджиния Улф.

Аделайн Вирджиния Стивън, както е истинското й име, израства в образовано семейство сред куп книги и с баща писател, чийто дом често посещават автори като Хенри Джеймс и Джордж Елиът. Пътят й до литературното общество и Кръга "Блумсбъри", чийто основател е собственият й баща, сякаш е предначертан. Макар да се смята, че е страдала от биполярно разстройство, нейното вдъхновение и творчески успехи са безспорни, а перфекционизмът и високата й самокритичност я карат да редактира прецизно своите текстове, преди да ги одобри. Сред най-известните й творби са "Госпожа Далауей", "Към Фара" и "Орландо".

Тя извършва първия си опит за самоубийство на 22 години, когато скача през прозореца, но височината не се оказва достатъчна за целта. По повод смъртта, Улф споделя:

"Това ще е единственото събитие, което няма да мога да опиша на хартия".

Лирична, меланхолична, пленителна, ексцентрична и достатъчно смела, че да поддържа дългогодишна връзка с приятелката си Вита Саквил-Уест по време на брака си, Улф оставя следи, които не могат да бъдат заличени. 

Между Първата и Втората световна война Вирджиния Улф заема специално място в лондонското литературно общество и е член на Кръга "Блумсбъри". Между най-известните й творби са романите "Мисис Далауей", "Към фара" и "Орландо", както и монографичното есе "Собствена стая" със знаменитата сентенция:

"Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза."

Аделайн Вирджиния Стивън е родена в Лондон в семейството на сър Лесли Стивън, считан за основател на Кръга "Блумсбъри", и Джулия Принсъп Стивън (1846-1895).

Майка й е известна красавица, родена в Индия в семейството на д-р Джин и Мария Патъл Джаксън и по-късно се премества в Англия със своята майка, където работи като модел на художниците прерафаелити, като Едуард Бърн-Джоунс.

С баща си, писателят Лесли Стивън (Снимка: Getty Images)

Бащата на Вирджиния, Сър Лесли Стивън, е известен писател, критик и планинар. Вирджиния израства в дома на 22 Хайд парк гейт, Кенсингтън, в образовано и сплотено семейство с либерален дух. Майка й е била женена преди това, но съпругът й умира не след дълго. Същото се случва и с бащата на Вирджиния. Затова в семейство Стивънс живеят деца от три различни брака. Децата на Джулия от първия й съпруг - Херберт Дъкуърт са три: Джордж (1868-1934), Стела (1869-1897) и Джералд (1870-1937).

Лесли Стивън, бащата на Вирджиния (Снимка: Getty Images)

Лесли има дъщеря от първата си съпруга Мини Текери - Лаура, но тя страдала от психическо разстройство и живяла с тях до 1891, след което прекарва остатъка от живота си в клиника. Джулия и Лесли имат четири деца: Ванеса (1879-1961), Тоби (1880-1906), Вирджиния и Ейдриан (1883-1948).

Успехите на сър Лесли Стивън като редактор, критик и биограф, както и родствената му връзка с Уилям Текери (баща на първата му съпруга) оказват влияние върху средата, в която Улф израства. Сред редовните посетители в къщата са Хенри Джеймс, Джордж Елиът, Джордж Хенри Луис, Джулия Маргарет Камерън (леля на Джулия Стивън) и Джеймс Ръсел Лоуел, който е кръстник на Вирджиния.

Джулия Стивън има също добро положение в обществото - една от прабабите й е била придворна дама на Мария Антоанета. Тя произлиза от семейство на прочути красавици, които са оставили своя отпечатък във викторианското общество като модели на различни художници и фотографи. Като допълнение към тези факти идва и огромната домашна библиотека, където Вирджиния и Ванеса учат като частни ученички класическа и английска литература за разлика от братята си, които получават публично образование.

Embed from Getty Images

Според Вирджиния най-ярките й детски спомени обаче са свързани не с Лондон, а със Сейнт Айвс, в Корнуол, където семейството й прекарва всяко лято до 1895 г. Семейството отсяда в къща, наречена Таланд Хаус, с изглед към залива Портминстър. Спомените за семейните ваканции и впечатленията от природата, особено от Годреви Лайтхаус (известен фар), играят голяма роля в творчеството й в следващите години, особено в романа "Към фара".

Вирджиния е едва на 13 години, когато майка й внезапно умира през 1895. Вирджиния страда много, а две години по-късно, когато умира и сестра й Стела, започват нейните нервни кризи. Смъртта на баща й през 1904 е причина за най-страшната от тях и Вирджиния дори прекарва известно време в клиника.

През целия си живот Улф е съпровождана от резки смени на настроенията. Въпреки че тези редовни психически сривове повлияват силно на социалните й контакти, творческите й способности остават незасегнати. Биполярното разстройство е болест, оставила отпечатък върху работата й, във връзките й с хората, в живота й и е най-вероятната основна причина за самоубийството й.

След смъртта на баща им през 1904 г. Вирджиния, Ванеса и Ейдриан продават жилището на Хайд парк гейт 22 и купуват къща на Гордън скуеър 46 в Блумсбъри. Домът на младите Стивън става център на прогресивната мисъл, където се обсъждат горещите проблеми на обществото. Ванеса и Вирджиния са много близки и дори си дават клетва никога да не се женят и да не се разделят.

Сестра й, художничката Ванеса (Снимка: Getty Images)

Кръг Блумсбъри

По време на обучението си в Лондонския и Кеймбриджкия Кингс колидж, Улф се запознава с Литън Стрейчи, Клайв Бел, Саксън Сидни-Търнър, Дънкан Грант и Ленард Улф, като всички заедно формират ядрото на интелектуалния кръг, познат като кръга "Блумсбъри". Това е влиятелна група от литератори и хора на изкуството, които оспорват твърдо установените във викторианското общество понятия за благоприличие и се прочуват за първи път през 1910 с т. нар. "Дредноут измама".

При тази преднамерена подигравка с церемониалните обноски група дегизирани младежи се представят за делегация от Абисинското кралство и дори успяват да инспектират военен кораб, без да бъдат разобличени. Дори след приключването на авантюрата си те сами информират пресата и изпращат снимка в "Дейли Мирър". Вирджиния е облечена като мъж и нейният собствен разказ за случката е открит много по-късно и публикуван през 2008 г.

Вирджиния Стивън се омъжва за писателя Ленард Улф през 1912, наричайки го по време на годежа на шега "беден евреин". Двамата са съмишленици, имат невероятно силна връзка помежду си и си сътрудничат в професионално отношение, основавайки през 1917 издателството "Хогарт прес". Там се отпечатват повечето творби на Улф.

По време на междувоенния период Улф е важна част от литературното и артистично общество в Лондон. През 1915 г. тя публикува първия си роман "Пътуването навън" чрез издателството на своя полубрат "Джералд Дъкуърт и компания". Най-известните й творби включват романите "Госпожа Далоуей" (1925), "До фара" (1927) и "Орландо" (1928). Известна е и със своите есета, включително "Собствена стая" (1929), в която тя пише много цитираниата мисъл: "Жената трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише белетристика".

През 1922 г. Вирджиния среща Виктория Саквил-Уест (по-известна като Вита). След малко несигурно начало двете започват любовна връзка, която продължава почти 10 години.

Embed from Getty Images

Улф описва Вита в "Орландо", фантастичен биографичен очерк, в който животът на главния герой протича в рамките на три века. Любопитното е, че въпросният главен герой е ту мъж, ту жена. Дори след като връзката им приключва, приятелството между Улф и Вита продължава до смъртта на писателката през 1941 г. Вирджиния остава близка и с брат си Ейдриън и сестра си Ванеса.

След завършването на последния си роман "Между действията", Улф изпада в депресия, подобна на тези, които е имала по-рано. Войната, разрушаването на дома й в Лондон по време на немските въздушни атаки, както и хладният прием на написаната от нея биография на нейния приятел Роджър Фрай влошават състоянието й до такава степен, че тя не е в състояние да пише повече.

Embed from Getty Images

На 28 март 1941, на 59 години, Вирджиния слага край на живота си, като пълни джобовете си с камъни и се потапя във водите на река Оуз, която тече близо до дома й. Тялото ѝ е намерено едва на 18 април. Ленард я погребва под едно дърво в градината на къщата им в Родмел, Съсекс.

В предсмъртната бележка до съпруга си Вирджиния пише:

"Сигурна съм, че полудявам отново. Усещам, че вече няма да можем да издържим подобен ужасяващ момент. И този път едва ли ще се оправя. Започвам да чувам гласове, не мога да се концентрирам. Така че правя това, което ми се струва най-правилно. Ти ми подари възможно най-голямото щастие. Беше всичко, което някой някога би могъл да бъде. Никои други двама души не биха могли да бъдат по-щастливи от нас, стига да не беше тази ужасна болест. Повече не мога да се боря. Знам, че разрушавам живота ти, че без мен ще можеш да работиш спокойно.

И ще работиш, аз знам. Сам виждаш, не мога дори това да напиша както трябва. Не мога да чета. Това, което искам да кажа е, че на теб дължа цялото щастие в живота си. Беше безкрайно търпелив и невероятно добър с мен. Искам да го кажа - всеки го знае. Ако някой можеше да ме спаси, то това със сигурност щеше да си ти. Всичко в мен се разруши освен вярата в твоето чистосърдечие. Не мога да си позволя да продължа да съсипвам живота ти повече. Никои други двама души не биха могли да познаят щастие, по-голямо от нашето. В."

Вирджиния Улф (Снимка: Getty Images)

Вирджиния започва да пише през 1905 г., отначало като дописник за литературното приложение на вестник "Таймс". Първият й роман The Voyage Out е публикуван през 1915 г. Тя е винаги много самокритична към текстовете си и ги преработва многократно, докато ги одобри. Всичките й романи са издадени от "Хогарт прес", като в някои случаи тя участва дори в набора.

Вирджиния Улф е една от първите модерни писателки, показала света през женските очи. Тя доказва, че няма мъжки и женски интелект и бунтът й срещу света на мъжете не е престанал да впечатлява и днес. 

Улф се превръща в една от основните теми на движението на феминистката критика през 70-те години и оттогава нейните творби привличат много внимание и широко разпространени коментари за "вдъхновяващ феминизъм". Нейните творби са преведени на повече от 50 езика.

Голяма част от литературата е посветена на нейния живот и работа и тя е обект на пиеси, романи и филми. Днес Улф е почитана със статуи, общества, посветени на нейната работа, и сграда в Лондонския университет.

Вирджиния Улф - размисли и кратки откъси от творбите й

"Всеки човек има минало, укрито в него като страници от книга, известна единствено на него самия; хората обаче съдят само по заглавието."

"Големите общности от хора са невменяеми."

"За първата си рецензия получих един фунт, десет шилинга и шест пенса и с тези пари си купих персийски котарак. А после у мен заговори честолюбието: котарак - това, разбира се, - е много добре. Но на мен ми е малко. Искам кола. Ето така започнах да пиша роман."

"Историята на мъжката съпротива срещу женската еманципация е едва ли не по-интересна от историята на самата еманципация."

"Когато въпросът е силно спорен - и въпросът за пола е такъв - човек не може да се надява да каже истината. Той може само да покаже как е стигнал до своето мнение, което поддържа. И единствено може да даде на своята аудитория възможността да определи своите собствени заключения, докато наблюдават ограниченията, предрасъдъците и идиосинкретичността на говорещия." — из есето "Собствена стая", Глава 1.

"Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите."

"Хуморът е първото, което се губи при превода."

"Човек не може да мисли, обича и спи добре, ако не е вечерял добре."

"Като жена аз нямам страна. Като жена моята страна е целият свят."

"Някой трябва да умре, за да може останалата част да цени живота повече."

"Нищо не се е случило в действителност, докато то не е записано."

"Телефон, който прекъсва най-сериозните разговори и най-важните наблюдения, крие своя собствена романтика."

"Не може да има две мнения за това какво представлява интелектуалецът. Той е мъж или жена, който язди ума си в галоп из страната в преследване на една идея."

"Бях в странно настроение, мислейки себе си за много стара, но сега съм отново жена - както винаги съм била, когато пиша."

"Очите на другите - нашите затвори, техните мисли - нашите клетки."

"Истината е, че жените често ми харесват. Харесвам тяхната неконвенционалност. Харесва ми тяхната завършеност. Харесва ми тяхната анонимност."

Още

Режисьорът Стоян Радев: В търсенето на истината има жестокост и болка

Режисьорът Стоян Радев: В търсенето на истината има жестокост и болка

Още

Болшой театър представи балета "Орландо" по едноименния роман на Вирджиния Улф

Болшой театър представи балета "Орландо" по едноименния роман на Вирджиния Улф

 

Коментирай 4

Календар

Препоръчваме ви

Индустрия на мечтите

Кратка история на бодибилдинга и влиянието на фитнес културата сред българите днес

В памет на Татяна Лолова - специално издание на последната й биографична книга

"Че какво по-сериозно от шегата, радостта, ласката, признанието... празник след толкова делници", казва голямата актриса

Почина френският актьор и режисьор Бертран Таверние

Легендарният творец беше наричан "съвестта" на френското кино

Италия отбелязва 700-годишнината от смъртта на Данте

Заради пандемията, която затвори театри и музеи, повечето изяви днес се предават на сайта vivadante.it

Италия отбелязва 700-годишнината от смъртта на Данте със стотици събития

Четения, изложби, концерти, лекции са сред планираните прояви в чест на автора на "Божествена комедия"

Кант във вертеп, съблазнителят Киркегор: Великите мислители и любовта

Книгата "Любовта на философите" от М. Гайер разказва за любовните капани, в които са попадали на най-мъдрите хора на света