КНИГАТА

През август 1951 г. в издателство "Народна култура" постъпва вътрешна рецензия на романа на Димитър Димов "Тютюн". Тя е на изтъкнатия литературен критик акад. Пантелей Зарев. Той прави препоръки за поправки на романа, от гледна точка принципите на социалистическия реализъм. Въпреки това романът е отпечатан без препоръчаните поправки.

В късната есен на същата година книгата е вече на пазара. Читателският интерес към произведението на Димитър Димов надминава всички очаквания. За дни е изкупен целият тираж. Оттук тръгва и драмата с романа.

На 1 януари 1952 г. Димитър Димов е поздравен с писмо лично от министър-председателя Вълко Червенков. Това не става публичо известно, но от ухо на ухо се разчува в писателските среди, и още същия месец от Съюза на българските писатели номинират "Тютюн" за Димитровска награда.

Завистниците обаче се активизират, и предлагат романа да бъде подложен на широко обсъждане по повод номинацията. На самия форум Димов е разкритикуван за "кривване" от партийната доктрина и през февруари същата година във вестник "Литературен фронт" излизат няколко поред рецензии с критики срещу романа.

Писателят Димитър Димов и режисьорът Никола Корабов (в средата) по време на снимачния процес

Не помагат дори опитите на Вълко Червенков да защити автора и книгата, с помощта на вестник "Работническо дело". Литературните критици не се дават и са почти напълно единодушни в настояването си за поправки в романа, които да тушират "буржоазните" нюанси в него, защото те будели симпатията на читателите към "отрицателните" герои?!? Някои литературоведи изцяло хвърлят вината за това на автора, тъй като според тях Димов изповядвал буржоазна философия.

Принуден от обстоятелствата, авторът на романа "Тютюн" преработва романа си и добавя нови 260 страници, в които буквално разяснява принципите на историята от марксистка гледна точка. Това превръща оригинала в абсолютен ерзац. Едва през 1990 г. романът "Тютюн" излиза с автентичното си съдържание, но същинската му реабилитация е всъщност...филмът "Тютюн", който излиза на екраните през 1962 г.

  Невена Коканова и Йордан Матев като Ирина и Борис Морев

ФИЛМЪТ

В края на миналата година, на 87-годишна възраст, почина режисьорът на култовия филм по романа "Тютюн" - Никола Корабов. Едва в последните години той си позволи да разкаже някои неща от "кухнята" на създаването на лентата. Филмът "Тютюн" е създаден през далечната 1962 г.. Същата година е награден със Златна роза на Варненския кинофестивал, а по-късно стига и до червения килим на Международния филмов фестивал в Кан. Работата по лентата, обаче, оказва се, е била не по-малко драматична от издаването на романа. През 2006 г. Никола Корабов сподели:

"Димитър Димов е бил наричан "еротик" и "фройдист". Бил е смазан от критиката. А какво изпитвах аз, когато трябваше да превърна 1500 страници от този роман в сценарий от 150? - Беше не по-малко драматично. Възприех това като предизвикателство и някакъв вид авантюра, която приличаше на "игра с огъня". Дори и нещо като реабилитация на автора, защото още докато траяха критиките към Димов, аз му се възхищавах. След като у мен възникна идеята за филма, аз започнах работа по сюжетните линии на персонажите, епизодите и композицията, а Димов - по диалозите.

Имах и много трудности с избора Невена Коканова в ролята на Ирина.

Невена Коканова и Йордан Матев

Невена не бе приемана от Художествения съвет за подходяща!.. По онова време тя беше стажант-актриса в Ямболския театър, с една-две малки роли. Когато се разчу идеята ми да играе Ирина, някои ме нарекоха "безумец", а нея охарактеризираха като "невзрачна". Натискът да не бъде тя актрисата в главната роля, беше голям, и се упражняваше от най-високо равнище. Получих дори заплашителни писма...

В крайна сметка аз се проявих като "корава глава", а Ирина се оказа за Невена Коканова ролята на живота й. Помогна ни и едно изказване на самия Димитър Димов, който направо хвърли в лицето на критикарите пълното си омерзение от приказките им в продължение на цели 10 години. Това изглежда ги сепна и мълчаливо отстъпиха. Все едно ни казаха: "Ами, чупете си главите, тогава!" Филмът се получи.

1963 г. Никола Корабов и Невена Коканова по червения килим на фестивала в Кан преди прожекцията на "Тютюн"

"Тютюн" се появи на фестивала в Кан през 1963-та, заедно с шедьоври като "Осем и половина" на Фелини и "Гепардът" на Висконти. Председател на журито бе великият Андре Мороа, който ни посрещна с овации и целуна ръка на Невена. А Кан през 1963-а бе наистина бляскав фестивал: Фелини, Висконти, Хичкок, Клаудия Кардинале, Бърт Ланкастър и много други звездни персони бяха там. И ние, сред тях!..А знаете ли с чий смокинг бях облечен на събитието? - С този на Борис Морев от филма!..

Пристигнахме с някакви командировъчни, които ни стигаха за лимонада, а наоколо се лееше шампанско, ядеше се черен хайвер със супени лъжици...Обгръщаха ни с внимание, ала ние съзнавахме, че това е само привидно равенство. И въпреки това бяхме изпълнени с удовлетворение и радост!..", разказа приживе лично пред репортер на Impressio режисьорът Никола Корабов.

Режисьорът Никола Корабов (Снимка: Авторката)

Еми Мариянска