ЛЕГЕНДИ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО
Васил Гендов - рицарят на българското кино
Режисьорът и жена му остават без дом заради филма за Левски
Автор : / 3352 Прочита 0 Коментара
Колаж: Юлиян Илиев
На 3 септември 1970 г., на 78-годишна възраст, умира един от най-големите ентусиасти на българската интелигенция - сливналията, първопроходчик на киното в България - Васил Гендов. Васил Димов Гендов /Васил Димов Хаджигендов/ е български режисьор, актьор и драматург, автор на първия български филм - комедията "Българан е галант", чиято премиера се състоява на 13 януари 1915 г. /др. 1911 г./. Филмът е достоен аналог на комедиите на Макс Линдер и други световни образци в онзи период на зараждането на световното кино.
Днес, от дистанцията на времето, историята на човек като Васил Гендов, ни изглежда като една трогателна авантюра.
Това е историята на един човек, влюбен до такава степен в седмото изкуство, че изцяло посвещава живота си на него. Гендов е сред малкото примери на подобно апостолско посвещаване.
Той е име-легенда в историята на българското кино.
Васил Гендов е роден на 24 ноември 1891 г. в Сливен. 14-годишен става стажант-актьор в театър "Сълза и смях" и в Народния театър. После завършва висшата театрална школа "Ото" във Виена и специализира в Берлин.
През 1910 г. започва работа като актьор в трупата на Роза Попова, а през 1911 г. става администратор в драматичния театър в Русе.
През 1921 г. Гендов и съпругата му Жана създават Пътуващия драматичен театър "Български театър".
Гендов е създател на първата българска филмопроизводствена кооперация "Янтра филм" и инициатор за основаването на първия Съюз на артистите в България през 1919 г. и на Съюза на българските филмови дейци през 1934 г.
С неговото име свързваме Музея на българската кинематография, основан през 1948 г., и изобщо всичко "първо" в полагането на основите на българското киноизкуство.
Този забележително енергичен и талантлив човек е буквално генератор на идеи. Гендов е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля на първия български игрален филм "Българан е галант", както и на останалите си филми, сред които е първият филмов "Бай Ганьо".
Сам създава и продуцира и първия български звуков филм - "Бунтът на робите", посветен на Васил Левски. Филмът е заснет в Карлово през 1932 г. По онова време световното кино още не може да се похвали с голям брой звукови филми.
Така Гендов поставя родното киноизкуство в авангарда на световното кино.
В кадър от филма "Българан е галант"
След време режисьорът ще разкаже спомените си в книгата "Трънливият път на българския филм" - трогателна история на саможертвата на един човек, който отдава всичката си енергия и средства на любовта си към киното.
Иносказателно звучи заглавието на един от филмите на Гендов - "Любовта е лудост" /1917 г./, защото и тази негова любов към киното е истинска "лудост" - "лудостта" на хората-първопроходци в историята - на носителите на идеите на човешкия напредък.
Неслучайно Международният филмов фестивал във Варна носи името на филма на Гендов, като символ на безграничната любов на създателите на филми към киното - най-синкретичното сред всички изкуства.
Васил Гендов създава 11 филма, чиито качества напълно съответстват на възможностите на киноиндустрията в онзи първоначален период на прохождане на киното по света.
Неговият принос е толкова голям, че е несъизмерим с каквито и да било награди. Седем години преди да почине Гендов е награден с Орден "Кирил и Методий" I ст., но си отива огорчен от този свят. Противоречиви са версиите относно причините за това.
Разбира се, приносът на Гендов е безспорен. Според кинокритика Неделчо Милев филмът "Македонска серия" на Чарлз Нобъл през 1903 г. и "Българан е галант" на Васил Гендов, поставят българското кино на първо място в Балканския полуостров.
Гендов гледа кино за пръв път, когато е 12-годишен, а първия си филм създава, когато е на 23. Приключва творческата си дейност през 1937 г., когато е на 46 години. Според някои бил обиден на критиката, която оценила двата му звукови филма - "Бунтът на робите" и "Земята гори" със "скромно художествено ниво".
Кадър от филма на Гендов за Левски - "Бунтът на робите"
"Гендов не е имал финансови ресурси, а звуковите снимки изисквали други материални възможности",
отбелязва Неделчо Милев в една своя критическа бележка. Нещо, за което малцина си дават сметка, макар със сигурност всеки да знае, че киното е скъпо изкуство.
Гендов бил един обикновен човек, който само от голямата си любов към киното, е бил готов да пожертва всичко материално, което притежава, за да превърне амбициозната си идея в реалност.
А, ако трябва да бъдем обективни, по онова време родната общественост възприема киното не като интелектуално преживяване, а по-скоро като лековато забавление.
Гендов и съпругата му се посвещават абсолютно безкористно на изкуството си. 10 години двамата остават без собствен дом, за да финансират филма си за Левски - "Бунтът на робите".
След премиерата на филма "Българан е галант" в кино "Модерен театър", която се състояла не през 1915 г., а през 1911-а, твърдял самият Гендов, собственикът на киното - унгарецът Отай Аладар, откраднал лентата? - Това така и не се доказало във времето, но е факт, че филмът изчезва.
Сред критиците продължават да се водят спорове дали наистина Гендов е първият роден режисьор, като посочват документални филми, правени преди него. Какви са фактите: Първият филм, сниман въобще в България, е "Сватбата на Н.В. Цар Фердинанд с царица Елеонора във Велико Търново". Това е хроникален филм, а "Българан е галант" /1910 г. / на Гендов - художествен.
В едно издание на филмовата енциклопедия на Ефраим Кац, издадено в Ню Йорк четем следното: " Първият им /б.а. разбирай - на българите/ филм "Българан е галант" е създаден в 1910, две години след обявяването на българската независимост". Написаното е достатъчно красноречив комплимент за делото на Васил Гендов.
Лични вещи на Васил Гендов, съхранявани в НИМ
Измежду рицарите на българското кино в периода преди Втората световна война, когато киното работи на т.нар. "горяема лента", има само още три имена, които могат да стоят достойно до името на Васил Гендов. Това са кинодокументалистът Александър Жеков /б.а. автор на филмовата епопея "Балканската война"/, Борис Грежов и Александър Вазов. Неслучайно те и Васил Гендов, са наричани "рицарите от романтичния период на българското кино".
И те са точно такива - хора, безрезервно отдадени на седмото изкуство и посветили живота си на него.
Васил Гендов, в кадър от филма му "Дяволът в София" /1921 г. / Сн. ДА "Архиви"
Филмът на Гендов "Любовта е лудост" се съхранява и до днес. Той е комедия, създадена по мотиви от разказа на Рьоне Лакроа "Палавата". Премиерата му се състоява през 1917 г. в кино "Одеон".
Сюжетът е любовната история на двама млади, които с хитрост трябва да крият любовта си от лелята на девойката. Филмът е заснет в турската легация на ул."Цар Освободител", и няма спор - има наивен сюжет. Но такова е цялото световно кино в онзи период.
Заслугата на Гендов е, че той отваря нова страница в културната история на България - родното киноизкуство.
Васил Гендов и Владимир Трендафилов във филма "Улични божества" /1928 г. /
След Втората световна война режисьорът е назначен за директор на новосъздадения Филмов архив. През 1948 г. , след национализацията на "Българска кинематография", Гендов инициира създаването на Музея на българската кинематография. Според близки на Гендов, той страдал от това, че се превръща в нещо като "архивар", а никой не го кани да прави филми?... Дали е бил прав да се чувства огорчен от това, е въпрос, на който няма еднозначен отговор.
Във всеки случай Гендов продължава да бъде легенда - заслужено ценена и непреходна във времето.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}