Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Ицко Финци: В киното първата ми роля траеше 1-2 екранни минути

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Ицко Финци: В киното първата ми роля траеше 1-2 екранни минути

Аз схващам, че не бива да бъда просто конферансие, споделя големият актьор за предстоящия си спектакъл "Огледало, кабаре и други истории"

В ролята на Иван Шияков във филма "Елегия" на режисьора Едуард Захариев, носител на специалния приз на журито на Международния кинофестивал в Страсбург

Ицхак Финци е изключително талантлив актьор, виртуозен цигулар, свири още на пиано и акордеон, пътешественик, мечтател, романтик, писател.

Ицко Финци (Снимка: Павлин Даскалов, Dir.bg)

Той е ексцентричен, цветен, различен, винаги отвъд стандарта.

Ицко Финци е роден в София на 25 април 1933 г. Зодия Телец.

Театралната му кариера започва в Димитровградския драматичен театър. След това работи в трупите на Бургаския театър, Сатирата, Младежкия театър и Малък градски театър зад канала. Сред запомнящите се негови роли в театъра са тези на Точилко в "Както Ви харесва" от Шекспир, режисьор Бено Бесон; Ромул в "Ромул Велики" от Дюренмат, режисьор Васил Луканов; Старият в "Когато розите танцуват" от Валери Петров, постановка на Гриша Островски в Младежкия театър и Молиер в "Молиер" от Булгаков, режисьор Васил Луканов и в няколко постановки на Леон Даниел, на когото се счита ученик.

От волния живот край морето (Снимка: Личен архив)

Снимал се е в около 100 наши и чужди филмови продукции.  Изиграл е много култови и запомнящи се персонажи в българското кино, сред които са главните му роли  във филмите на режисьора Едуард Захариев: "Преброяване на дивите зайци", "Вилна зона" и "Елегия", комедията "Нашият Шашканини" на Джеки Стоев, част от която става и легендарният Първоаприлски концерт със Симфоничния оркестър на БНР с диригента Александър Владигеров, в който са солисти заедно с Тодор Колев, Николай Бинев и Рашко Младенов. Едно от дългогодишните му сценични партньорства бе с незабравимия музикант Васил Пармаков.

През 2009 г. Ицко Финци издаде книга с дългото и претенциозно заглавие "Мотоциклетът, Ромул Велики, Наивист, Пак тогава, в Сао Пауло, Какъв съм за Питър Брук?, Бобо и други четива", превърнала се в бестселър.

Ицко Финци в Лувъра по време на снимките на "Лятото на Мона Лиза" с Лиза Боева (Снимка: Личен архив)

Последните му филмови проекти са заедно с режисьорката Лиза Боева, с която направиха и нашумелия филм "Лятото на Мона Лиза", както и "Уилям Шекспир - най-известният човек, който никога не е съществувал".

Сред многобройните му награди са тези за най-добър актьор за "Голямата любов на Д. Л.", режисьор Магда Каменова на Международния фестивал на телевизионните филми - Прага и за най-добър актьор на Международния кинофестивал на славянските и православни държави - Минск за "Всичко от нулата", режисьор Иван Павлов.

Носител е на Аскеер за цялостно творчество и награда за цялостен принос на САБ.

Почетен гражданин на София.

Представяме Ви Ицко Финци в едно ексклузивно интервю пред Impressio:

- Ицхак или Исаак на иврит означава "Този, който ще се смее". Има ли някаква предопределеност в живота Ви, в този смисъл?
- Ицхак е май истинското изписване и произнасяне на името на Исак от Стария Завет, който аз никога не съм изчитал докрай. Аз съм атеист. Така съм расъл. Баща ми не беше религиозен. Това не значеше, че по празниците не ходехме на Синагога. Той обясняваше, че отиваме заради бабите ни, от уважение към неговата майка и майката на моята майка. От страна и на баща ми, и на майка ми сме евреи, български евреи. Едната ми баба беше турска еврейка от Одрин.

Снимка: Павлин Даскалов, Dir.bg

- А Вие чувствахте ли се различен заради това?
-  Не, но много често околните ми дават повод да не го забравям. Колкото до Вашия библейски въпрос. Просто съм кръстен на дядо ми Исак, който е бил пътуващ с каруца амбулантен търговец из разградските села. Нещо като 501 стоки, си представям. Баща ми държал да съм Ицхак, за да става на Ицко. Ицик - така се е казвал герой от пиеса, поставена от него на младини. (Смее се!) Но и двамата ми дядовци са починали рано.

 - В Библията пише, че Авраам е бил на 100 години, когато се ражда синът му Исак. Знаем по-натам библейската история. Усещали ли сте "ръката на Бог"в живота си? Изпитвал ли Ви е?
- Да. Но не бива да говоря на тази тема. Той не обича да бъде обсъждан. Може да се разсърди.

Ицко Финци позира за Аврам, портрет на Селма Тодорова

Преди две години една художничка - Селма Тодорова поиска да й позирам за портрет на Аврам бащата на Ицхак. Позирах. Много приличам.

Ицко Финци като малък с родителите си и сестра си Ида (Снимка: Личен архив)

- Споменахте баща си. Какво си спомняте от детските си години?
- Баща ми искаше със сестра ми да говорим най-правилния български език. Той самият е рецитирал на сцена, занимавал се е с художествено слово, с театър. Майка ми ми е разказвала, той никога не се хвалеше за разни такива неща. Той до късни младини е рецитирал български поети, световни поети и от майка ми знам, че един известен после режисьор, а някога - актьор - Моис Бениеш е идвал в къщи на уроци при баща ми по рецитация.

Ицко Финци със сестра си като актьори във филма "Космос" на Лиза Боева (Снимка: Личен архив)

- Значи, баща Ви е този, който Ви запали за изкуството и сцената?
- Ами, да, да! Баща ми, така смятам, той е копнял ние със сестра ми - тя е оперната певица Ида Финци - да се занимаваме с изкуство. Затова на мен купи цигулка, когато бях много малък, а на сестра ми - акордеон, по-късно купи на старо - пиано и така това, което той е искал е станало.

  "Когато розите танцуват" - Вели Чаушев , Ицко Финци - 1961 г.

- Вие свирите и на пиано..
- Аз свиря на пиано, защото при него тоновете са готови. Самоук съм. Измъчваха ме упражненията по цигулка, защото там чак след години свирене стигаш до умението да свириш чисто. И да можеш да чуеш тези тонове, които искаш. Иначе, те мъчи това, че излиза фалшиво, пръстите не попадат там, където трябва върху струната, лъкът се мота насам натам. (Смее се.)

- А кога усетихте, че на сцената се чувствате уютно?
- О, това се случваше години, години по-късно, след като започнах професионална работа като актьор. Е, имало е моменти, когато съм си казвал: А, да, да, да! Сега постигнах...Това е! Но, ти си си мислил, че много добре си играл, а после идва режисьорът и казва: "Тази вечер защо игра толкова лошо?" (Смее се!) Това ми се е случвало не с един режисьор, докато разбера, че моментът на самолюбуване разваля всичко. И че излиза добре - точно, когато не се самонаблюдаваш. Обаче явно самонаблюдението е черта на природата ми. Дори е неизбежимо, мога да кажа.

- Вяра и смирение. Кога стига до тях един евреин? Или те вървят ръка за ръка с еврейската мъдрост?
- Колкото по-възрастен ставам, толкова по-смирен съм. Изглежда, че с възрастта едни стават заядливи старци, а други стават по-кротки. Аз съм от вторите, просто не виждам смисъл да се стремя да променям хората, вече знам, че те не могат да се променят.

- Вие обръщате ли се с гняв назад?
- Не, в никакъв случай. Не се гневя, не. Аз мисля, че гневът не е смислено нещо. Станало е това, което е можело да стане тогава, при онзи мой характер, при онези съчетали се обстоятелства.

- Има една странна история в живота Ви. Вие сте актьор, музикант, но сте почетен член на Съюза на журналистите? Защо?
-  А, това е забавно, наистина. За това с охота ще кажа! Аз бях играл ролята на Страшимиров, но не Антон Страшимиров, а на неговия брат Тодор, който е бил правист и депутат от левицата, комунист. През 1923 г. е бил в Народното събрание и произнася остра реч, разобличаваща репресиите спрямо опозицията и интелигенцията. Бил е журналист. И малко по-късно бива застрелян на улица Сердика, зад банята.

Там точно беше заснето убийството ми във филма "По дирята на безследно изчезналите" на режисьора Маргарит Николов. И понеже съм изиграл положителен герой, който станал жертва на терора, аз и Буйнозов , също с положителна роля, бяхме обявени за почетни членове на Съюза на журналистите. Тодор Живков беше одобрил и харесал филма.

Това е имало голямо значение за Управителния съвет на Съюза на българските журналисти. Получих златна значка, право да почивам в почивната станция на "Журналист" във Варна и да посещавам ресторанта на СБХ. Смешно.

- Повече положителни или повече отрицателни роли имахте в актьорската си кариера?
- Още като млад все ми даваха роли на възрастни или на старци, или на странни или на коварни хора. Положителни или отрицателни ...дали това не са понятия от времето на социалистическия реализъм?..

В киното първата ми роля траеше 1-2 екранни минути във филма "Звезди" по сценарий на Анжел Вагенщайн. Играх весел млад лагерник в еврейски лагер преди пътуване към Освиенцим. (Б.р.: българо-немска продукция на режисьорите Конрад Волфи Рангел Вълчанов).

Дали съм играл "отрицателни" роли? Да, често ми се е случвало и в киното, и в театъра. Но отдавна мисля бях открил, че трябва да защитавам персонажа си какъвто и да е за зрителите. В киното, например играх в "Краят на песента" на Милен Николов един заможен селянин от много стари времена, с турско име бях дори. Героят ми беше остър, проклет човек. Накрая се самообесва.

- При кандидатстването Ви във ВИТИЗ има още една любопитна история, която бележи и първата Ви среща с Коста Цонев...
- Да, на изпита във ВИТИЗ първо трябва да кажеш стихотворение, басня и разказ или пък част от разказ, след което някой от комисията ти задава тема за етюд, т.е. театрално упражнение, да изиграеш кратка сцена. Трябва да импровизираш нещо на сцената, по зададени условия, сам да си измислиш развитието на случката. А условието, което ми се падна беше да вляза на всяка цена в сградата на Академията въпреки, че портиерът ме спира и не иска да ме пусне. Портиерът е въображаем. Разполагах с няколко минути да помисля и да се появя, когато ме повикат.

А пък явяването на отделните кандидати на сцената се обявяваше от Коста Цонев, вече студент в трети курс. Той беше конферансието. И навън, в стаичката той ми даде идея: "Защо не кажеш на портиера , че ти си син на Сърчаджиев?", известен театрален режисьор, преподавател, беше един от изпитната комисия. В нея бяха още Филипов и Боян Дановски. И аз нямах никакъв друг вариант в главата си. Изиграх това. И влязох. Такава е историята.

В ролята на Асенов във филма "Преброяване на дивите зайци" на режисьора Едуард Захариев

- При споменаването на Вашето име, първият филм, за който се сещаме е култовата комедия на Едуард Захариев "Преброяване на дивите зайци". За Вас кой филм е най-важен?
-Той е популярен. Има разни филми, които са важни.

Мога да изредя - "Елегия" - трагедия, която не можеше да има популярността и известността на "Зайците", на Едуард Захариев. И беше ми казал Еди, когато се върна от Москва, където представи панорама на своите филми, всичко това стана след демокрацията, известни руски режисьори и киноведи на обсъждането са поставили "Елегия" най-високо в творчеството му.

С Катя Паскалева във филма "Вилна зона" на Едуард Захариев

Над "Вилна зона" (Б.р. Специална награда на журито в Карлови вари, 1976). Над "Зайците". След демокрацията след като Еди добави съкратените кадри от времето на цензурата, той направи римейк на филма. Тогава беше отличен със специалния приз на журито на Международния кинофестивал в Страсбург. Играя в един филм също не много известен на публиката "Нашият Шошканини", който не беше в нормите на тогавашните изисквания. И филмите на Иван Павлов "Всичко от нулата" и "Разходки с ангел" не са много известни..

  С Катя Паскалева във филма "Вилна зона" на режисьора Едуард Захариев

- Мислили ли сте някога, че бихте могли успешно да изиграете Айнщайн или Моцарт?
- Мисля, че е най-важно да попаднеш в добра драматургия. Бяха ми предложили да играя Фройд в твърде хубава пиеса от френски драматург. Не стана. Сега играя в последния филм на Лиза Боева за "световноизвестния режисьор С.Т. Селзник" (смее се) .

- Участвате в един легендарен Първоаприлски концерт, част от който влиза във филма на Джеки Стоев "Нашият Шошканини". Този концерт се повтаря 20 пъти в препълнена зала "България" , а след това и с всички филхармонии в страната.
"Просто не можеше да се диша от хора и смях", пише в сп. "Театър", кн. 10 от 1980. Какво си спомняте от тогава?
- Като малък аз много мечтаех да дирижирам. И аз бях от тези деца, които въображаемо дирижират оркестър, докато слушат музика. Вече бях свирил пред публика. Бях свирих и в пиеси и по улиците на Париж, дори и в ресторант в Ню Йорк, но не бях дирижирал. симфоничен оркестър. Скрит копнеж. Помня, че бях питал Димитър Манолов великолепен диригент, не би ли ми дал за шега да дирижирам филхармонията, той се смееше, разбира се... Казах , това може да стане за 1-ви април. Идеята ми остана в главата. Четиримата с Тодор Колев, Рашко Младенов и Николай Бинев седяхме на маса със Сашо Владигеров.

Беше след концертно изпълнение на негови мюзикъли. И там, в ресторанта в един провинциален град с Рашко подхванахме пак такъв разговор. "Сашо, дай ни да подирижираме малко!" Беше диригент на оркестъра на БНР. "Може, може...", Сашо Владигеров беше човек, който обичаше много смеха, сам той разказваше много вицове, изпълняваше по смешен начин разни произведения на пиано, беше джазмен. Отидох в Дирекция "Музика" . На Цветков - шефа му хареса : ще покажем, че сега всеки прави това, което не му е работа. И започнахме със Сашо да мислим за репертоара. Много важно беше че Иван Пеев концерт- майсторът каза "да".

Снимка: Павлин Даскалов, Dir.bg

И точно в този момент Джеки Стоев и Ивайло Манев. ми дават сценария на филма "Нашият Шашканини" Много ми хареса. Ставаше дума за един чудак цигулар - самодеец. Попитах ги: А искате ли да добавите във филма как той си представя, че свири със световен симфоничен оркестър? Да. Зарадваха се. Така беше осигурен бюджетът. Образува се небивала за своето време копродукция между Концертна дирекция и филмовия продуцент. Подписахме договори. Репетирахме в дома на Сашо месец и половина. Той ни учеше. С оркестъра в залата - само три сутрини от седем до десет - 68 бяха оркестрантите. Години по-късно изнесохме със Самуел Финци пак симфоничен концерт в операта. Имаше съвсем друг характер.

Снимка: Павлин Даскалов, Dir.bg

На път с Лиза и Ани (Снимка: Личен архив)

- Говорихме, че музиката е била изключително важна съпътстваща част от живота Ви. А любовта?
- За любов - никога не говоря! Това не се говори. Това се преживява. Всички изкуства в края на краищата искат да стигнат до въздействието на музиката. Поне за мен е така. Театрално представление, което ме докарва до състояние, до което може да ме доведе музиката е най- хубавото театрално представление. Там става нещо, което не може да се изрази с думи.

Музиката не се изразява с думи - тя сама е език.

Работен момент с Лиза в Палермо (Снимка: Личен архив)

- Наскоро с режисьорката Лиза Боева завършихте филма "Уилям Шекспир: най-известният човек, който никога не е съществувал!". Защо решихте да правите филм за Шекспир?
- Да, филмът е готов. Така се радвам. Бях прочел едно интервю с Иля Гилилов, известен руски шекспировед, Нещо ми светна и разбрах, че в мен винаги се е таяло някакво съмнение. Шекспир от Стратфорд ли е автор на тия пиеси? Той не е бил аристократ. Какво е можел да знае за тях? И като прочетох това интервю изведнъж разбрах - не е той, а е друг! Книгата на Гилилов казваше същото. 

Ицко Финци, работен момент с Лиза Боева в Сан Ремо (Снимка: Личен архив)

Попитах Лиза дали да не направим филм за това. И тя потъна в тази материя толкова дълбоко, че написа над 300 страници изследване, сама стигна до блестящи доказателства- и в самите пиеси, и ровейки се в архиви от Елизабетинската епоха.

Ицко Финци в Стратфорд в кадър от филма за Шекспир (Снимка: Личен архив)

Тя написа научен труд, но не забрави, че имаме да правим филм. И така, след като предварително си начерта маршрутите, адресите и местата организира едно пътешествие по Европа, та чак до Англия - все по стъпките на Роджър Манърс пети граф Рътланд. Бяхме във Верона, във Венеция, в Мантуа, в Цюрих, къде ли не.

Ицко Финци с Анна Стефанова в Берн по време на снимките за Шекспир (Снимка: Личен архив)

Имахме надарена съратничка - Ана Стефанова. А наш спонсор стана Андрей Райчев убеден привърженик на нашата кауза.

Кадър от филма за Шекспир на Лиза Боева с Ицко Финци (Снимка: Личен архив)

- Филмът вече е готов. Кога ще го представите официално?
- Премиерата ще бъде в София, на 11 октомври в зала "България", с оркестъра на Софийската филхармония. Тогава ще отбележим и моята 85-годишнина.

Ицко Финци, работен момент с Лиза Боева (Снимка: Личен архив)

- А каква е Вашата роля?
-  Аз съм един обладан от тази хипотеза театрал, който макар и възрастен не спира да обикаля и да доказва собствената си правота, ровейки се в биографията на този граф Рътланд.

С Джеймс Джойс в кадър от филма за Шекспир

- От каква националност е героят Ви?
- Не е определена. При това той е беден, изпаднал в дългове и е принуден, където и да се намира да работи нещо, да си изкарва прехраната винаги близо до своите цели - дворците и паметниците.

По време на снимките на филма за Шекспир във Венеция (Снимка: Личен архив)

- В Централния военен клуб, в "една юнска софийска вечер, в ситуация на музикална илюзия" Ви предстои участие в "Огледало - кабаре и други истории" заедно с оперната певица Ина Кънчева и пианиста Людмил Ангелов . По този начин представяте премиерния спектакъл, в който Вие сте конферансие с цигулка?
-
За пръв път съм в такова начинание. Радвам се че съм с такива майстори. Високи музиканти. Предстоят усилени репетиции за да построим спектакъл. Ще ми се да донесем атмосферата на кабаретата в Берлин и в Париж от времето преди Втората световна война. Това са били места, съвсем не каквито са в представите на сегашните хора за кабаре. Имало е, разбира се, и кабарета по-разюздани, имало е всякакви - политически, имало е кабарета поетични. При всички случаи кабаретният дух е дух на свобода в подземие, ако мога така да кажа. (Смее се.) Дух на инакомислие, противоречие на онова, което е над земята, на първия етаж - по официалните салони. Друг вкус. Провокация. Ирония. Парадокс.

Мисълта за такова кабаре ме въодушевява. Там, където се събуждат дръзки образи... За тези кабарета са писали и поети, и композитори, от много висок клас. Курт Вайл, Ерик Сати, Уилям Болкъм и др.

Като погледнем програмата, подбрана от оперната певица Ина Кънчева и Людмил Ангелов - пианиста ще видим, че вътре има имена, които не сме чували, обаче те за времето си са били най-добрите. Студийният запис вече е готов и виждам колко интересно и модерно са написани и за времето си и за сега. Колко поезията им е нетрадиционна.

Снимка: Павлин Даскалов, Dir.bg

- Пианистът Людмил Ангелов е на пианото, Ина Кънчева е гласът, а Ицко Финци?
Моята роля е уж на конферансие, но аз схващам, че не бива да бъда просто конферансие, което съобщава какво следва и усещам, че трябва да се подготвя с номера, които да бъдат достатъчно екстравагантни и същевременно да свързвам, да се занимавам с текстовете, защото Ина ще пее на немски, на френски, на английски, а явно е важно публиката да знае за какво и как се говори в песента.

Снимка: Павлин Даскалов, Dir.bg

- Военният клуб от стара София като, че ли най-подходящото място?
-  Да, особено, ако има масички, някакви питиета така че публиката бързо да се приобщи. Слушам записа на песните - харесват ми. Висока музика, аз явно трябва да правя нещо наобратно, в смисъл да имам свободата да сменям средствата и да изненадвам. Но как ще стане и дали ще имам дух и енергия за това, ще разберем накрая...

- Желая Ви успех в този "нереален и разточително-показен свят" на кабарето на 15 юни в Централния военен клуб!

Интервю на Мая Филипова

Снимки: Павлин Даскалов/Dir.bg

  

Още

Огледало, кабаре и други истории

Огледало, кабаре и други истории

Още

Ина Кънчева: Преди още да вземем нещо, трябва да сме наясно, че трябва да дадем

Ина Кънчева: Преди още да вземем нещо, трябва да сме наясно, че трябва да дадем

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Димитър Маринов пред Dir.bg: Подготвям моноспектакъл, липсва ми сцената

Тази година съм отказал роли в 3 сериала, защото това бяха неща, които вече съм ги правил и не искам да ги правя, разказва актьорът

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

"От Киото до Париж" - в уникалния музикален свят на Юко Уебаяши

Струнен квартет и ансамбъл "КласикАрт" заедно с Николай Стойков - флейта, Весела Тричкова - арфа, Маргарита Илиева - пиано и Мартина Митева - вибрафон ви канят на завладяващо музикално пътешествие

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър