Ина Кънчева ексклузивно пред Impressio за импулса на вдъхновението, за творческите си срещи с Маестро Христо Недялков в Детския радиохор и с една от грандамите на оперното изкуство -  Монсерат Кабайе, за превъплъщението си в образа на изключителната оперна примадона Полин Виардо, за най-новия й голям проект - "С усилия към звездите"...

Снимка: Силвия Братанова

- Вдъхновена, търсеща, целеустремена. Изящна в детайлите, с усет към красотата... Какво още би искала да постигнеш като артист и като състояние на духа?
- Нямам никога конкретни цели за постигане, не съм се стремяла в определена точка, а по-скоро да правя и да уча нещата, които ми харесват. Да бъда суверенна в това, което умея да правя. Поставям си просто задача и я изпълнявам.

Снимка: Нели Гаврилова

- Ина, защо опера и как започна да се занимаваш с музика?
- Занимавам се с музика от много малко дете( 6 год.). Първо като възпитаничка на Маестро Христо Недялков и Детски Радио хор, занимания по пиано, солфеж, по-късно започнах да се занимавам с театър и впоследствие музикалното училище, консерваторията, майсторски класове и частни уроци. Учих езици и най-различни неща, които допълват цялостната ми формация. Операта е за мен само тогава интересна, когато е неразривна съвкупност и когато цялата й драматургия внушава. Измислена музикална реалност, която продължава да ме вълнува.

- На какво те научиха годините, в които беше част от Детския хор на БНР?
- На дисциплина, на работа в екип, на задълбочено посвещаване върху материала с който работя. Едни от най-хубавите приятелства и опит в моя живот.

- Казват, че това е една "безценна школа". Историята, която винаги ще помниш с Маестро Христо Недялков? (б.р. създател и главен диригент на Детския радиохор повече от 50 години)
- Има много много весели и абсурдни случки. Това, което по някакъв начин всеки ден си спомням и го отнасям към хигиената ми на пеене е една случка, когато пътувахме на турне с влак в Русия и в купето 6 приятелки се смеехме играехме и закачахме, както едни волни деца могат да го правят-без чувство за мярка. Тогава той рязко влезе в купето и страхотно ни смъмри за невъзпитаното ни поведение, но това, което ни каза накрая беше "...вие сте си "седнали" на цигулките си като викате така като побеснели..., как смятате да е във форма инструмента ви за концерта...."

Някак си винаги идва отново и отново като вътрешно чувство на култура на мисленето ми, първо да не викам въобще за каквото и да било, още по-малко в самото ми пеене, да си пазя гласа и после метафоричността в тази строгост ме впечатли така, че все търся към себе си този подход...

- Има една важна професионална среща в живота ти - с голямата испанска знаменитост МОНСЕРАТ КАБАЙЕ. Как се стигна до участието ти в нейния първи концерт в НДК?
- Да, за мен това е една от най-големите срещи в живота ми. Не това, което произлезе, а то е много, а защото за мен тя беше мечта и аз просто се докоснах. Да пея в София с нея на една сцена дойде като предложение от нея и нейния импресарио след участието ми на Фестивала в Кастел де Пералада и след като вече бях спечелила награди на конкурса и, бях правила няколко майсторски класа с нея. Имах радостта да бъда представена по света като един от гласовете на Кабайе.

Снимка: Катя Чаушева

- Разделяш времето си между Берлин и София. Като че ли най-често се изявяваш на оперните сцени в Германия?
- Времето не ми достига, за да бъда там където искам. Аз съм там , където ме поканят и ми е интересно. Харесва ми да стоя и в Берлин и в София, където са домовете ми в момента. Германия ми даде до този момент най-големи възможности за количествени и качествени натрупвания и уважение към труда ми.

Снимка: Камен Вълканов

- Коя е ролята, която усещаш най-много като своя?
- Противоречивата роля, тоест всички, които не са еднопланови и много ясни. Харесвам крайностите, харесвам грешката.

- Да поговорим за една друга оперна примадона - Полин ВИАРДО. Превъплъщението ти в образа на тази изключителна жена беше силно, докосващо, истинно, вдъхновяващо. Страстта и себеотдаването ти впечатлиха. Какво те свързва с Полин Виардо?

- Харесвам Виардо комплексно. Мисля за нея много, търся начини да изпълнявам музиката й, и така я оживявам. Абсолютна Дива - много можеща, много вършеща, с висок поглед. Мечтан творчески събеседник за мен.

- С този спектакъл - "Духът на Дивата" започва и съвместната ви работа с Людмил Ангелов, който там влиза в ролята на Шопен...
- Нас ни свърза Маестро Михаил Ангелов, той е нещо като самата Полин Виардо и от тогава си партнираме с Людмил в много отношения и аз съм щастлива от това многоизмерно приятелство. Имаме доста бъдещи музикални проекти, след кабарето, предстои Метнер и Катуар, а с Полин Виардо продължаваме да гостуваме по света.

Ина Кънчева като Виолета Валери от "Травиата", Опера Щутграрт (Снимка: Мартин Зигмунд)

- Най-новият ви общ проект е "Огледало-кабаре и други истории". Този път към вас се присъединява и Ицко Финци. Кога ще ви видим на софийска сцена?
- Ще се появим на сцената на 15-и юни в София, ще представим и компакт диск с кабаретни песни от Вайл, Болком, Зондхайм, Сати и др.

Оценявам участието на Ицко като голям подарък и чест.

Един от малкото актьори боравещи с такава палитра и после енергията и напредничавостта му..., ние се притесняваме дали ще го радваме също до толкова с изпълненията ни. Това ще е спектакъл на импровизация, допълване, провокация, но все на хубави теми и все пак с ирония. Много важни за нас е Тита Койчева, която създава визуалните послания.

Ина Кънчева (Снимка:Свилен Димчевски)

- "О, миг, поспри! Ти, тъй си хубав!, възкликва Гьоте в своя шедьовър "Фауст". Има ли миг, място, емоция, заради които си си казвала "Благодаря ти, Господи!"?
- Това са интимни моменти от лични преживявания. Има места по света, които са ме впечатлили и докоснали така, че мога винаги да извикам в съзнанието си и ми носят някаква особена реминисценция за живота въобще. Тоскана, Южна Франция, Балбек, Мачу Пикчу и тн... Не обичам да споделям директно преживяванията си. Може би ще го поднеса в следващ проект, който да донесе нещо на хората, а не само да го поднеса като мой личен опит.

Снимка: Камен Вълканов

- А вдъхновението? Как успяваш да съхраниш тази положителна нагласа към света около себе си?
- Не се опитвам да я съхранявам, просто си живея живота, върша си работата, следвам си пътя...., на мен ми харесва и драмата и нещастната любов...дори виждам голям заряд в тях..., а ако обърнеш играта, какво по-хубаво от това...

Снимка: Катя Чаушева

- С фондация "Пиано Екстраваганца" на Людмил Ангелов обединихте усилията си по проекта "Виртуозното пиано" - за закупуване на концертен роял от най-висок клас, който да се използва в България. И успяхте! Каква е съдбата му днес?

- Роялът е стопанисван и менажиран от нас двамата с Людмил, като уведомяваме за това нашите дарители и подкрепители. Той стои под перманентно наблюдение в Полски Културен Институт. Роялът се наема на минимална цена от различни музиканти, включително и от нас самите, до него имат достъп млади дарования на които им предстоят важни изяви и се прави ежегоден ден на отворените врати за децата на 1-ви октомври. Желанието ни е на него да седнат повече международни интересни музиканти от всички жанрове, както пианисти, така и с поднасянето на песенни вечери. Смятаме , че в България има много поле за развитие на камерния жанр.

Снимка: Силвия Братанова

- С твоята фондация "Културни перспективи" заедно с КЦМ 2000 ГРУП сте учредители на Националната стипендия "С усилия към звездите". В кои области на изкуството подпомагате млади таланти?

- От 24-ти май стартира този наш голям проект - годишна национална стипендия в пет области на изкуствата - визуални изкуства, литература, музика, театър/пърформанс и танц. Освен финансова подкрепа, важна придадена стойност е участието на петима изключителни ментори, тази година - Недко Солаков, Георги Господинов, Красимира Стоянова, Явор Гърдев и Галина Борисова.

Имаме невероятни партньори, които застанаха зад проекта ни. Надяваме се да вдъхновим и все повече подкрепители. Кандидатурите ще се изпращат по електронен път до 1-ви септември на адрес : www.culturalperspectives.eu.

- Преди дни софийската публика имаше удоволствието да те види като митичната любима в хитовия моноспектакъл " Контрабасът" на Валентин Ганев. Какво беше усещането да си негова муза на сцената на Народния театър?
- Това беше едно приятно участие. Харесвам много Вальо и неговите изпълнения (той е и нашия Папагено в "Приказка за вълшебната флейта". Просто и той и целия театър, а в последствие и публиката много ми се радваше... на това, което им поднесох. Радост от споделен момент.

Снимка: Личен архив

- Концертираш непрекъснато в Европа. Какво ти предстои у нас?
- Имам няколко интересни покани от Филхармонията и Маестро Найден Тодоров за следващия артистичен сезон.

Снимка: Катя Чаушева

- Какво правиш в свободното си време?
- Нямам свободно време. Животът на артиста е цялото време. Просто търся всяка възможност да бъда с моето дете, да играя тенис или друг спорт, да слушам други концерти, да гледам филми или театър и да правя много неща, които силно ме интересуват. Иначе обичам просто да обикалям, да разглеждам, да си приказвам с хората...

"Приказка за вълшебната флейта", изд. Фондация "Културни перспективи", "Ентусиаст", корица

- Имаш малка дъщеря , която носи красивото българско име Сирма. Тя ли беше вдъхновението ти за музикалната книга - "Приказка за вълшебната флейта"?
- На Сирма и още няколко много близки деца посветих по-скоро "Детска стая" по Мусоргски. Приказката е проект, който беше мое лично вдъхновение и философия, която ми е важна и на която продължавам да се посвещавам. Особено важна среща и партньорство там беше с Пенко Гелев и Пенка Казанджиева. В момента работя с друг екип по създаването на нов проект по Е.Т.А. Хофман с работното заглавие "Непознатото дете", който предстои да излезе през 2019 година, отново в съвместно партньорство с "Ентусиаст".

Ина Кънчева (Снимка: Адриана Янкулова)

- Още ли вярваш в това, че ние сами - тук и сега проектираме нашите нови измерения?
- Да, дълбоко вярвам в това. Ценностната ни система е това, което предопределя обстоятелствата. Преди още да вземем нещо, трябва да сме наясно с пакта, че трябва да дадем.

В момента, светът ни е отражението на желанието ни да имаме, а не да бъдем.

Снимка: Катя Чаушева

- Мечтата ти за България?
- Да се съгражда и съхранява, не нихилира.

Интервю на Мая Филипова

Снимка: Нели Гаврилова

Ина Кънчева е творец, който очарова и завладява публиката със своята музика. Оперна певица с умение да се превъплъщава, тя пее с лекота и споделя по изненадващо естествен начин радостта си от пеенето. Широкият й диапазон и цветови спектър на драматичния й колоратурен сопран се проявяват в богатия и вокален репертоар - от барок през белканто до изкуството на песента. Гласът й с виртуозност пресъздава рода си ярки интерпретации.

В началото на кариерата репертоарът й се гради върху големите роли от творби на Верди, Пучини, Гуно, Белини, като през оперния сезон 2002 - 2005 е постоянен гост в Държавната опера - Хановер с Мими ("Бохеми"), Джилда ("Риголето"), Виолета Валери ("Травиата"), както и с Жулиета ("Капулети и Монтеки").

От 2006 до 2011 година Ина Кънчева е солист на трупата на Държавната опера - Щутгарт. В нея тя блести в многобройни големи партии като Микаела ("Кармен"), Графиня Адел ("Граф Ори"), Виолета Валери ("Травиата"), Лучо Чина ("Лучо Сила") и др. Получава покани от големи оперни сцени и гастролира в ролята на Сузанна ("Сватбата на Фигаро"), Памина ("Вълшебната флейта"), Фиордилиджи ("Така правят всички"), Графиня Алмавива ("Сватбата на Фигаро"), Дораличе ("Крал за един ден"), Eлизета ("Тайният брак"), Мими ("Бохеми"), Джулия ("Копринената стълба"), Донна Анна ("Дон Жуан"), Маргарита ("Фауст"), Алис Форд ("Фалстаф") и дебютира в ролите на Лиу ("Турандот"), Клеопатра ("Юлий Цезар"), Челия ("Лучо Сила"), Семирамида ("Семирамида"), Матилда ("Вилхелм Тел"), Графиня Фолвил ("Пътуване до Реймс"), Графиня Адел ("Граф Ори").

Снимка: Нели Гаврилова

Ина Кънчева е изключително многостранен артист, който работи с реномирани оркестри и диригенти като Сър Невил Маринър, Василий Петренко, Емил Табаков, Ейдриан Лийпър, Корнелиус Майстер, Дейвид Пери, Енрике Мацола, Манфред Хонек, Алберто Дзеда, Джанлуиджи Джелмети, Алесандро Витиело, Иржи Белохлавек, Себастиан Рулан, Йоханес Харнайт, Джулия Джоунс, Марк Пиоле, Джулиан Рейнолдс, както и с водещи специалисти в областта на бароковата музика като Рене Якобс, Мартин Гестер, Конрад Юнгхенел, Отавио Дантоне, Стефано Монтанари, Алексис Косенко и знаменити драматурзи и режисьори като Станислас Нордей, Албрехт Пулман, Серджо Морабито, Жилбер Дефло, Дамиано Микелето, Игор Бауерзима, Каликсто Биейто, Себастиан Нюблинг, Карстен Виганд, Емилио Сахи, Питър Конвични.

Ина Кънчева в ролята на Графиня Адел от операта "Граф Ори" на Джоакино Росини, Опера Щутгарт (Снимка: Мартин Зигмунд)

Наред с изявите й в оперни театри като Ковънт Гардън (Лондон), Миланската "Ла Скала", Кралската датска опера (Копенхаген), Операта "Кралица София" (Валенсия), Филхармоничния театър (Верона), тя редовно участва в международни музикални фестивали, между които Музикален Фестивал на Амброне (Франция), Кастел де Перелада (Испания), Ландмарк Фестивал (САЩ), Росини Опера Фестивал (Италия), Фестивал Мистерия Паскалия(Полша), Фестивал Роямон (Франция), Музикален Фестивал Острава (Чехия), Бейтедин Фестивал (Ливан), Фестивала "Изкуството на Барока" (България), Международен Фестивал Пражка Пролет(Чехия), Музикален Фестивал на Реймс (Франция). Ина Кънчева е лауреат на множество награди, отличия и стипендии, сред които от Центъра за усъвършенстване "Пласидо Доминго" (Валенсия), Европейския оперен център (Манчестър), Фондацията Арена ди Верона (Италия), Фондацията на Музикална академия Киджана - Сиена, (Италия), международните конкурси "Монсерат Кабайе"(Андора/Испания), ДЕБЮТ (Германия), Международния музикален конкурс "Жан Батиста Виоти" (Италия), националния конкурс "Панчо Владигеров" (България), конкурса на БНР "Музикант на годината 2002" - млад музикант (България), Международен конкурс "Мануел Аусенси" Барселона (Испания), "Спирос Арджирис" (Италия), Млади музикални дарования (България), "Aз.Ли.Ко." (Италия), Международен певчески конкурс в Пасау (Германия).

Ина Кънчева усъвършенства музикалното си дарование в майсторските класове на Райна Кабаиванска, Ренато Брузон, Лео Нучи, Анна-Луиза Чова, Джанлуиджи Джелмети.

През 2016 г. заедно с пианиста Людмил Ангелов - един от водещите съвременни изпълнители на Шопен - , тя издава чрез лейбъла Toccata Classics своя диск "Полин Виардо", който съдържа прекрасни композиции на Виардо по текстове от световната руска литература и обработки на мазурки от Шопен, с които тя гостува на много международни сцени. През последните години излизат и други дискове със записи, сред които песни от Модест Мусоргски (Детска стая), диск със записи от Фестивала "Гауде Матер" и албум с арии от Верди, Пучини, Белини, Гуно и Доницети в съпровод на Симфоничния оркестър на Българското национално радио под диригентството на Милен Начев.

Един от големите приоритети на Ина Кънчева е насърчаването на даровити млади артисти. В качеството си на директор на фондация "Културни перспективи" тя от години подпомага национални и международни културни проекти и отпуска стипендии. Освен това тя продуцира и издава няколко музикални книги за деца и се ангажира в областта на ранното музикално възпитание на певчески надарени деца.

Още

Калуди Калудов: Не знам с какво заслужих това щастие, но явно Бог много ме обича

Още

Александрина Пендачанска: Можехме да направим повече за България

Още

Диригентът Найден Тодоров: В изкуството няма място за изрази като "най-добър"

Още

Веско Ешкенази за Веско Ешкенази

___________________________