Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Актьорът Добрин Досев: В театъра и киното "сам юнак на коня" няма!

ЗВЕЗДИ

Актьорът Добрин Досев: В театъра и киното "сам юнак на коня" няма!

Преболедувах раздялата си с Пазарджишкия театър

Добрин Досев във филма "Посоки" (вляво) и по време на снимките на филма "Лили Рибката" с дъщеря си Дарина Досева (Колаж: Юлиян Илиев)

Актьорът от Пловдивския театър Добрин Досев е добре познат на българската публика - той участва в два нови български филми - "Посоки" и "Лили Рибката", които очакваме с огромен интерес. С първия Досев дефилира като звезда по червения килим на кинофестивала в Кан, където филмът "Посоки" бе високо оценен от световни звезди-членове на журито, като Ума Търман.

Преди да се качи на пловдивска сцена, Добрин Досев 17 години работи в Пазарджишкия театър, където играе почти всички главни роли в репертоара на театъра - в повече от 40 постановки. Играл е и на сцените на Сатиричен театър-София, "Малък градски театър зад канала", в Народния театър. Характерната му визия и плътният му глас се оказват много привлекателни и за киното. Първата му кино-роля е във филма "Сомбреро блус". Следват "Ярост", "Пазачът на мъртвите" , "Хайка за вълци", "Забранена любов", "Шменти капели - легендата" и др.

С Боян Григоров във филма "Лили Рибката" (Снимка: The Flying Agency)

Актьорът има интересна съдба - като момче тръгва от рокендрол група в родния си град Стара Загора, после завършва УНСС, и сравнително късно се насочва към НАТФИЗ. В академията има шанса да му преподават Никола Корабов и Стефан Данаилов. В новото поприще Досев така бързо "наваксва", че за кратко време след дипломирането си, взима едни от най-големите награди в бранша - наградата "Икар" за спектакъла "Женитба" и награда за най-добра главна мъжка роля за филма "Ярост". Два пъти е бил номиниран за "Аскеер".

Ето какво още разказа за себе си пред читателите на Impressio:

Снимка: Еми Мариянска

- Г-н Досев, освен че сте добър актьор, оставяте и добро наследство - дъщеря ви Дарина вече е звезда от филма "Лили Рибката". Разбрах, че въпреки невръстната си възраст, сама е взела решението дали да участва във филма....След обмисляне.
- Тя е един уникален чешит. Има характер. Справи се толкова добре, че вече има покана да учи актьорство в Москва.

С дъщеря си Дарина Досева по време на снимките на филма "Лили Рибката" (Снимка: The Flying Agency)

- Тя ви е единствено дете, доколкото разбрах...
- Едно ми е. Много "рокендрол" имах в живота си. Работата и любовите бяха безкрайни. И чак като станах на 45, се случи тя да се роди. И чак тогава си зададохме с майка й Таня въпроса:"Какво сме правили досега?!" - Имах предишни връзки, предишен брак, в който много си пасвахме с бвшата ми жена - тя също беше актриса, но целите ни бяха да репетираме, да купонясваме, и пак да репетираме, и пак да купонясваме - и така, цели 9 години. Накрая се разделихме с приятелска прегръдка, и си казахме "Чао". До ден-днешен сме добри приятели. Година и половина след това ми се роди Дарина - от втората ми съпруга Таня Илиева. Три години и половина след това се роди Анна - момиченцето на първата ми съпруга. Не сме се мъчили да си "подреждаме" живота - той сам се нареди така, но важното е, че ние сме откровени и искрени един към друг, обичаме се и се подкрепяме, и се надявам да е така и занапред.

С Радина Думанян в "Анна в тропиците" на режисьора Петър Карапетков (Снимка: Георги Вачев/Драматичен театър - Пловдив)

- Вие завършвате НАТФИЗ на 31. Малко късна възраст за актьорската професия...
- Не малко, ами много. И беше наистина невероятно, когато почти веднага след завършването си, взех награда във Враца за "Нощта на алкохолиците", с режисьор Пламен Панев - изключително любим мой човек, който си отиде от този свят. И Корабов, моят гуру в НАТФИЗ си отиде.... Много го обичам - той ме отглеждаше като баща - такава беше нашата връзка. Беше затворен човек, малко говореше, но с мен споделяше много. За "Тютюн", за избора на Невена Коканова - това е било грандиозна битка!.. Никола Корабов е човекът, открил и дал на българското кино Невена Коканова!

В спектакъла "Руски Мармалад" на Драматичен театър - Пловдив (Снимка: Драматичен театър - Пловдив)

- А как вие стигнахте до идеята да станете актьор?
- Историята е дълга...Аз съм завършил руска гимназия в Стара Загора през 1980-а. Това беше уникална по своята същност гимназия. Директорката на гимназията беше човек "извън времето си" - свободомислещ и истински даскал, в най-хубавия смисъл на думата. По онова време ние, учениците в тази гимназия, за ужас на всички, можехме да ходим с дълги коси, с дънки, можехме да слушаме рокендрол, а английския се изучаваше чрез "Бийтълс". Аз се занимавах с музика още от 8-и клас. Имах една преподавателка по руска литература - рускиня, която също беше уникален човек. Тя ме накара да обичам руската литература, да разбирам руската душа...

В постановката "Да се провреш под дъгата" на режисьора Асен Шопов (Снимка: Драматичен театър - Пловдив)

- Сигурно затова сте толкова добър в "Женитба" на Гогол...
- Вероятно. Аз съм живял с тези хора, моите преподаватели в училище. Говорил съм свободно с тях това, което съм усещал. Без всякакво притеснение. И когато казахме: "Искаме да имаме рок банда!", тези хора купиха уредба, която инсталираха на сцената в актовата зала на училището и се радваха на нашите репетиции. Аз започнах да композирам рок балади и бях твърдо решен да ставам рок музикант. По едно време направих музика по стихове на Вапцаров - исках да се види как този текст - "Пролет моя, моя бяла пролет", може да прозвучи в една съвременна рок балада - хората да го усетят по един друг начин!.. Направих музика и по стихове на Петя Дубарова. И пеех.

Пазя си някои записи на касети от онова време. Бях твърдо убеден, че моето поприще е музиката. Но моята учителка по руска литература - Куликовска, в 11-и клас ме покани да играя в един откъс от пиеса: "Аз те познавам, каза ми тя, аз знам, че ти би могъл!..." Аз обаче, отговарям: "Абе, ей, аз съм рок музикант!.." "Моля те, опитай!", ми каза тя и аз, от уважение към нея се съгласих. Постигнах истински фурор. И като че ли прогледнах:"Бре, си казах, то било интересно нещо това да си актьор!.." - И почнах да мисля и за театър. Обаче първо си направих банда, с която работех. След това реших да кандидатствам за първи път в НАТФИЗ. На трети кръг ме скъсаха. Кандидатствах втори път - на последен кръг ме скъсаха. И направо намразих академията. Отхвърлянето беше страшна обида за мен. И голяма болка! Вече бях на 23. Чудех се какво точно да продължа да правя. Зубрих география - приеха ме и следвах в УНСС "Икономика и управление на дребния и среден бизнес". Но съдбата е уникално нещо. В студентската ми група в УНСС се оказа Момчил Колев. Чилето. Двамата почнахме заедно да се мъчим да учим Икономика, но се надушихме като музиканти и почнахме да свирим в мазето на УНСС - направихме си група.

Едновременно с това, аз направих и театрална студия и играех в друга студентска театрална студия - "Време" в МЕИ. И това го правихме през всичките 4 години на следването си. Освен това продавахме вестници заедно. Като завършвахме вече УНСС с Момчил, той влезе в "Клас" - първата професионална група на Момчил. Аз, обаче, си останах верен на рокендрола. Свиря си и до днес. Пазя парчета, които съм записал в студиото на Момчил.

Разделяйки се с Чилето по две различни музикални посоки, аз продължих да продавам вестници на "Витошка". Беше бумът на пресата тогава. Печелехме добри пари. И мои двама приятели, с които бяхме заедно в студентската театрална трупа в МЕИ, минаха един ден и ми викат: "Добрине, Никола Корабов приема клас за кино! Възрастовата граница за мъжете е 30 години. Хайде!" - Аз бях на 27. Отвърнах им:"Аз съм приключил отдавна с това!..Даже не минавам по "Раковска" заради НАТФИЗ!" Вечерта, обаче, като се прибрах, не можах да заспя. На сутринта събрах фотоси, документи - отидох и ги подадох. Бях последна година студент в УНСС - имах още половин година, за да се дипломирам. И Корабов изигра съдбовната роля! Той беше уникален човек. Човек, който можеше да открива органични актьори - в това беше неговата сила! Когато го изпращахме в църквата "Св. София", съпругата му Капка ми каза: "Той много те обичаше!.." Аз знаех, че е така. Той следеше всичко, което правя, и постоянно ми се обаждаше. Правеше ми бележки с неговия тих и кротък глас - беше мислещ човек.

В спектакъла на Елена Панайотова "Сестри Палавееви" (Снимка: Dantes/Драматичен театър - Пловдив)

- Разбрах, че когато сте кандидатствал в НАТФИЗ, са ви мислели за роднина на Досьо Досев...
- О, да - все ме питаха: "Досьо Досев какъв ти е?" - Той не ми е роднина, но най-смешното е, че моят дядо също се казва Досьо Досев. И на втората година като кандидат-студент, когато пак ме попитаха, аз се ядосах и казах: "Дядо ми е!" - И те ме питат: "Той сега какво прави?" - Викам: "Пенсионер е". "Ама той, Досьо не е пенсионер....", споглеждат се те. "Ама какво работи вашият дядо?" - Викам: "Не работи, пенсионер е. Беше пощенски служител - началник на пощата в Плачковци!" Последва голяма пауза, а аз седя сериозен. Всичко отмина. С Досьо сме колеги и аз съм му фен. Смели се на този "роднински" епизод от моето следване в НАТФИЗ.

С Герасим Георгиев - Геро в спектакъла на Диана Добрева "Вълци" (Снимка: Драматичен театър - Пловдив)

- А с Момчил Колев продължавате ли да сте приятели?
- Да. Тия дни бяхме заедно в "София лайф клуб". В събота той има концерт с "Медикус" в Сливен. Има покана да участва като автор на музиката в следващия проект на Ясен Григоров - режисьорът на "Лили Рибката" .

Добрин Досев, Боян Григоров и и Елена Кабасакалова в "Лили Рибката" (Снимка: The Flying Agency)

Още

Ясен Григоров: Лили Рибката изплува, когато прецени, че има слушатели за приказката й

Ясен Григоров: Лили Рибката изплува, когато прецени, че има слушатели за приказката й

- Филмът е много добър - атрактивен за децата и дълбок за възрастните...
- Самият сценарий е страхотен. Ясен е страхотен млад човек - невероятен илюстратор, завършил в Женева, с илюстрации на книги, които са наградени на международния пазар. Завършил е и режисура при Людмил Стайков. Изобщо, Ясен е едно уникално явление. Направил е един прекрасен, магичен филм - "Лили Рибката". Филмът е направен не само за нашите деца, но и за нас - родителите. Убеден съм, че много възрастни ще излязат от прожекцията със сълзи в очите, защото ще си направят равносметка - на онова, което са, и което биха могли да бъдат отсега нататък.

Добрин Досев, Боян Григоров и режисьорът Ясен Григоров по време на снимките на "Лили Рибката" (Снимка: The Flying Agency)

Официалният трейлър на филма "Лили Рибката", който тръгва по кината от 9 февруари:

- Да поговорим за филма "Посоки", чиято премиера предстои съвсем наскоро - на 24 януари. Разбрах, че Ума Търман е била особено впечатлена от филма...
- Да, Ума Търман беше председател на комисията в програмата "Особен поглед" на фестивала в Кан. Тя дойде при нас и ни каза: "Извинете ме, но аз лично искам да изразя това, което мисля, за да не го чувате от други хора. В своята кариера като актриса аз такъв актьорски ансамбъл, без никакъв пробив вътре в него - без главни и второстепенни роли, без "тоя е добър, пък оня не е толкова добър",..аз не съм виждала. Вашият актьорски екип не само че ме впечатлява, той ме "разбива"! Аз гласувах за вас - наградата да се вземе от екипа ви. Моят френски колега също гласува за вас. Но журито се състои от 5 човека!..", ни каза Ума Търман. Картината е ясна - надделяли са другите три гласа, но тази оценка беше голямо признание за нас. Ума Търман оцени много високо и женското участие във филма - на Ирини Жамбонас и Борислава Стратиева.

По време на снимките на филма "Посоки" (Снимка: Арго Филм)

Още

"Посоки" обира овациите по света

"Посоки" обира овациите по света

- Вашият герой във филма каква житейска история има?
- Той е свещеник, който вечер работи като таксиметров шофьор. Заради семейството си работи допълнително. На него му се случва да отиде да вземе клиент, който поради неработещ асансьор, висок етаж, бедност и болест, има нужда от помощта му. Ситуацията е извънредна - намерен е донор за болното сърце на този човек и той трябва да стигне до болницата много бързо. И свещеникът-таксиметров шофьор трябва да му помогне и да го откара. В разговора между двамата се сблъскват Вярата и Реализмът. Пациентът с болното сърце е загубил съпругата си от рак, детето му живее в чужбина - той е сам и обезверен.

С режисьора Стефан Командарев по време на снимките на филма "Посоки" (Снимка: Арго Филм)

Да не ви разказвам повече, ще ви кажа само какъв е финалът: болният клиент, преди да спрат пред болницата, казва: "Посоката, братче! Посоката! Изгубили сме я!.." Повече няма да ви кажа. Гледайте филма! Защото всякакви тълкувания може да има на всеки един епизод в този филм. Той не дава "рецепти", оставя отворена вратата за размисъл. Ирини Жамбонас вози хирурга, който отива към болницата за трансплантацията на сърце. В разговор помежду им той казва, че напуска страната, защото България няма какво да я спаси. Точната му реплика е: "Спасяват се болни хора, не трупове!" А героинята на Ирини отговаря: "Може, може - ако се намери вярното сърце!" Във филма има всичко - и песимизъм, и оптимизъм, както и хумор - въщност, какъвто е животът ни реално.

Част от екипа на филма "Посоки" на фестивала в Кан през май 2017 г. От ляво надясно: Стефан Командарев, Борислава Стратиева, Ирини Жамбонас, Иван Бърнев и Добрин Досев (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Официалният трейлър на филма "Посоки", който тръгва по екраните на 26 януари: 

- Прави ми силно впечатление, че говорите все хубаво за колегите си. А актьорите по принцип са малко суетни и егоцентрици...
- Не знам, може и така да е, но знаете ли - в киното и театъра "сам юнак на коня" няма. Аз съм свързан с тези хора. И то не само на сцената, а и в живота. Ние не можем един без друг. Ние познаваме "кривите" страни на всеки един от нас, но се приемаме такива, каквито сме. Не знам как може да бъде по друг начин?!? Може би вече съм понатрупал години, тръгнах в тази професия доста късно и без никакъв гръб, но наистина не виждам как бих могъл да живея без другите си колеги!..

С Петър Тосков в постановката "Да се провреш под дъгата" на режисьора Асен Шопов (Снимка: Драматичен театър - Пловдив)

- Членувате ли в Съюза на артистите?
- Не, но това няма връзка с Ицо. За Христо Мутафчиев става дума. С Ицо сме израснали заедно, заедно сме учили в НАТФИЗ, и до ден днешен сме истински приятели. Това, че аз не искам да съм в Съюза на артистите, няма нищо общо с него. Аз така съм си решил. Но това не означава, че няма да помогна на секундата на колега, ако той има нужда.

С Боян Григоров и и Елена Кабасакалова в "Лили Рибката" (Снимка: The Flying Agency)

Още

Стефан Данаилов: Страхувах се, че ще умра на сцената!

Стефан Данаилов: Страхувах се, че ще умра на сцената!

- Другият ви "гуру" в НАТФИЗ е бил Стефан Данаилов. Близки ли сте?
- Стефан Данаилов е първо талант, и след това идва честност и безкомпромисност. Подкрепата на такъв човек винаги се усеща, без той да я афишира. Затова го обичам, затова го обичат студентите му. Защото той е такъв!

Със Стефан Денолюбов по време на снимките на филма "Посоки" (Снимка: Арго Филм)

- Вие взехте награда за ролята си във филма "Ярост", но някакси този филм не можа да стигне като че ли до по-голяма публика...
- Филмът е страхотен, но БНТ просто го неглижира, а както знаете, всичко зависи от разпространението, за да стигне един филм до зрителите.

С Костадинка Аратлъкова и Герасим Георгиев - Геро в спектакъла на Диана Добрева "Вълци" (Снимка: Драматичен театър - Пловдив)

- Защо напуснахте Пазарджишкия театър?
- Напуснах след скандал, след 17 години работа. Обичах този театър. Бях започнал да се снимам в сериала на Влади Въргала "Шменти капели - легендата", когато театъра оглави Александър Жеков и ми каза: "Ти сега започваш да репетираш главната роля в еди-коя си пиеса!" - И аз му казвам, че не мога, защото съм поел ангажимент - снимал съм се вече в три епизода на сериала и трябва да завърша, че така е коректно и прочее, но виждам отсреща един гневен човек, който ме гледа през едни очила и ми казва: "Слушай, или ще репетираш, или ще си снимаш келявите сериалчета! На мен в театъра звезди не ми трябват" - Не можах да повярвам на ушите си. 17 години не съм слизал от сцената на тоя театър. Обичах тоя театър. Беше любов голяма с всички колеги! С всички! До ден-днешен! И изведнъж - това!.. Казах, че няма да позволя да ме уволни, защото аз ще си тръгна. Занесох си молбата при секретарката, и приключих. Цяла година боледувах заради раздялата с най-любимия си театър. Не че не работех - канеха ме на гастроли, отвориха се две-три други врати, но аз боледувах за театъра.

В постановката на Елена Панайотова "Сестри Палавееви" (Снимка: Dantes/Драматичен театър - Пловдив)

- А Влади Въргала оцени ли саможертвата ви?
- Каза ми:"Аз съм зад тебе, пич!" - Ето това е Влади! Въпреки че той имаше нужда в онзи момент някой да застане зад него!.. И той казва на мен това... Много е важно да имаш хора около себе си, от които да чуеш това: "Аз съм зад тебе, пич!" Това е. Той не може да ми намери работа, нито пари, и затова е толкова трогателно това "заставане"! То означава, че аз си имам него, и той си има мен! И ето че след като боледувах толкова за моя си театър, в който съм работил 17 години, един ден ми се обади Кръстю Кръстев и ми каза: "Добка, разбрах че си свободен, а аз имам изключително голяма нужда от теб. Заповядай в моя театър!"

В спектакъла на Елена Панайотова "Сестри Палавееви" (Снимка: Dantes/Драматичен театър - Пловдив)

 И така, след три години свободна практика, попаднах в Пловдивския театър. Със "Сестри Палавееви" - това беше първата ми роля там - на командира Медвед. И дойде и втората ми номинация за "Аскеер". Познавах се с повече от половината си колеги в театъра, и се оказа така, че след лошото, дойде нещо изключително хубаво. Аз се чувствам на Пловдивска сцена уникално добре. Това е един страхотен театър, със страхотен репертоар, с една изключително модерна база! Предстои ни да започнем един мащабен проект във връзка с предстоящото домакинство на Пловдив като град на културата, както и много други интересни неща.

В спектакъла "Анна в тропиците" на режисьора Петър Карапетков (Снимка: Георги Вачев/Драматичен театър - Пловдив)

- Разбрах, че когато имате свободни периоди, работите като сервитьор в едно столично заведение?..
- Да, понякога го "играя" сервитьор. Собственикът на това заведение е много готин и обича артистите. Ще ви кажа кое е заведението и след месец март може да ни "гледате" там с някои колеги.

Интервю на Еми МАРИЯНСКА

Коментирай 0

1/1

Добрин Досев във филма "Посоки" (вляво) и по време на снимките на филма "Лили Рибката" с дъщеря си Дарина Досева (Колаж: Юлиян Илиев)

В спектакъла "Анна в тропиците" на режисьора Петър Карапетков (Снимка: Георги Вачев/Драматичен театър - Пловдив)

В спектакъла "Руски Мармалад" на Драматичен театър - Пловдив (Снимка: Драматичен театър - Пловдив)

С Радина Думанян в "Анна в тропиците" на режисьора Петър Карапетков (Снимка: Георги Вачев/Драматичен театър - Пловдив)

Част от екипа на филма "Посоки" на фестивала в Кан през май 2017 г. От ляво надясно: Стефан Командарев, Борислава Стратиева, Ирини Жамбонас, Иван Бърнев и Добрин Досев (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Добрин Досев, Боян Григоров и и Елена Кабасакалова в "Лили Рибката" (Снимка: The Flying Agency)

В постановката на Елена Панайотова "Сестри Палавееви" (Снимка: Dantes/Драматичен театър - Пловдив)

В спектакъла на Елена Панайотова "Сестри Палавееви" (Снимка: Dantes/Драматичен театър - Пловдив)

В спектакъла на Елена Панайотова "Сестри Палавееви" (Снимка: Dantes/Драматичен театър - Пловдив)

В спектакъла на Елена Панайотова "Сестри Палавееви" (Снимка: Dantes/Драматичен театър - Пловдив)

С Герасим Георгиев - Геро в спектакъла на Диана Добрева "Вълци" (Снимка: Драматичен театър - Пловдив)

С Костадинка Аратлъкова и Герасим Георгиев - Геро в спектакъла на Диана Добрева "Вълци" (Снимка: Драматичен театър - Пловдив)

В постановката "Да се провреш под дъгата" на режисьора Асен Шопов (Снимка: Драматичен театър - Пловдив)

С Петър Тосков в постановката "Да се провреш под дъгата" на режисьора Асен Шопов (Снимка: Драматичен театър - Пловдив)

Френският плакат на филма "Посоки" (Снимка: Арго Филм)

Във филма "Посоки" на Стефан Командарев (Снимка: Арго Филм)

По време на снимките на филма "Посоки" (Снимка: Арго Филм)

По време на снимките на филма "Посоки" (Снимка: Арго Филм)

Със Стефан Денолюбов по време на снимките на филма "Посоки" (Снимка: Арго Филм)

С режисьора Стефан Командарев по време на снимките на филма "Посоки" (Снимка: Арго Филм)

Добрин Досев, Боян Григоров и и Елена Кабасакалова в "Лили Рибката" (Снимка: The Flying Agency)

Добрин Досев, Боян Григоров и режисьорът Ясен Григоров по време на снимките на "Лили Рибката" (Снимка: The Flying Agency)

С Боян Григоров и и Елена Кабасакалова в "Лили Рибката" (Снимка: The Flying Agency)

С дъщеря си Дарина Досева по време на снимките на филма "Лили Рибката" (Снимка: The Flying Agency)

С Боян Григоров във филма "Лили Рибката" (Снимка: The Flying Agency)

Снимка: Еми Мариянска

Снимка: Еми Мариянска

Снимка: Еми Мариянска

Календар

Препоръчваме ви

12-те нощи на Стефан Командарев

Ако това, което правят палачите, престане да ти прави впечатление, значи си на тяхната страна, изповяда режисьорът Стефан Командарев

Хартиени истории за съзидание, разруха и любов

Режисьорът Димитър Стефанов и композиторът Милен Апостолов ни намигат и канят да пътешестваме в свят от хартия, кукли, митология и музика

Франсис Форд Копола: Маркетингът и игрите за власт замърсяват киното

"Искам "Мегаполис" да бъде моят отговор на всички тези критици, които не спират да повтарят, че човешката природа е лоша, алчна, обсебена от трупането на богатства", казва Кръстника на американското кино за проекта на мечтите си

Насимо - бягащият срещу клишетата романтик

"В днешно време се създават много плитки неща, а аз искам изкуство без пошлост. Изкуството има една единствена цел - да издига човешкото съзнание", казва световноизвестният художник и графити артист

Ина Кънчева: Фондацията не "притежава" таланти, а им дава възможност да летят

Целта ни е да се създаде критична маса от целеустремени млади артисти, които да са фокусирани и да имат подкрепа, сподели по повод второто издание оперната прима