На 27 февруари в Драматичен театър "Рачо Стоянов" - Габрово беше премиерата на спектакъла "Прозорецът на Яворов". Това е първата реализация на пиесата на Любен Босилков-Ройс, а Денислав Янев работи по сценичната версия и режисурата.

Още

Драматичният театър в Габрово отваря "Прозорецът на Яворов"

Спектакълът прескача границата на драматичния жанр и започва да се движи в ритъм с похватите на танцовия театър. Хореограф на постановката, която се впуска в емоционално и наситено пътешествие в любовната история на Пейо Яворов и Лора Каравелова, е Неделя Ганчева.

Разговаряме с нея малко преди втората премиера на спектакъла на 7 март. Следващото му представяне ще бъде на 20 март отново в Габрово, а на пролет спектакълът ще гостува и на софийска сцена.

Неделя Ганчева завършва "Театър на движението" в НАТФИЗ, а после специализира една година в Кралското висше училище за драматично изкуство в Мадрид (RESAD). След това прави магистратура по хореографска режисура.

Общата ѝ работа като хореограф с режисьора Денислав Янев започва през 2019 г. на сцената на Драматичния театър в Търговище, когато работят по "Една крачка до предела" от Игор Бауерзима. Заедно работят в спектаклите "Френският квартал" (ДТ - Стара Загора, 2023/2024) и "Страст под брястовете" (ДТ Търговище, 2023/2024).

Няколко години след старта в Търговище през 2023 г. тя се завръща там вече като хореограф на първия танцов спектакъл в театъра - "Връзки". Неделя работи като хореограф и танцьор в проекти на независимата сцена.

Хореографката и танцьорка Неделя Ганчева Снимка: Наталия Сидоренко

- От няколко години често работите заедно с режисьора Денислав Янев. Как стартира Вашето запознанство?
- С Денислав бяхме един випуск в НАТФИЗ, но всъщност се запознахме на TheBridge Fest - младежки фестивал по изкуствата, който се провеждаше всяко лято между 2010 и 2019 г. във Видин. Денислав водеше работилницата за актьори, аз - за танцьори. Търсенията и разбиранията ни за сценичното си паснаха, а той има усет за ритмизирането на действията в едно представление, което в основата си вече е танц.

Това ни е 4-то осъществено представление заедно - първото беше 2019 г., "Една крачка до предела" на ДТ Търговище. За мен също беше първи досег с възможностите, които хореографията за драматичен театър предлага.

- Какво беше първото впечатление, когато прочетохте текста "Прозорецът на Яворов"?
- Имам абсолютно доверие в Денислав и избора му на драматургия. В този смисъл, четейки текста, вече си представях движенческите възможности.

А поради фрагментираността си и ретроспективните епизоди, пиесата е богата на моменти, които позволяват да бъдат решени с танцови средства. Беше ми вълнуващо да ги превръщаме в реалност по време на процеса.

Сцена от спектакъла "Прозорецът на Яворов" от Любен Босилков-Ройс, сценична версия и режисура Денислав Янев. Снимка: Александър Богдан Томпсън

- По какъв начин протече репетиционният процес на този спектакъл, в който голяма роля има танцовият театър?
- Подготовката започна доста преди същинския репетиционен процес - гледахме филми, четохме книги и обсъждахме какви са били Лора и Яворов в своя живот, в своето време.

Осланяйки се на свидетелствата на техни съвременници, изградихме бита им такъв, какъвто ние го предполагаме. Представяхме си с какво са запълвали дните си, какво са правили в моментите, за които никой не е писал и създадохме езикa на представлението, в който похватите на драматичния и танцовия театър се допълват.

Процесът беше сладък, беше удоволствие да изграждаме сценичната версия на пиесата - мисля, че творческият екип (режисура, музика, песни, сценография, танц) постепенно и методично оформи целостта на спектакъла, а актьорите безрезервно се вградиха в процеса и нуждите му. Екипът на театъра също беше абсолютно стабилна подкрепа във всяка стъпка от реализирането на "Прозорецът на Яворов".

Сцена от спектакъла "Прозорецът на Яворов" от Любен Босилков-Ройс, сценична версия и режисура Денислав Янев. Снимка: Александър Богдан Томпсън

- Как се вдъхновявахте за изработването на хореографията на спектакъла?
- Четох много за Лора и Яворов, за времето, в което живеят, за характерите им и си представях как биха се държали телата на тези характери, какви движения биха им били привични, какво ще им отива - тук говорим за езика на тялото, за физическата плътност на персонажите.

За чисто танцовите моменти в спектакъла, вдъхновение ми бяха актьорите, техните тела и възможности, как те отговарят и се справят с движенчески провокации и задачи.

- Какви са основните емоции, които ще видим изразени чрез танц в спектакъла?
- Близки на всяко човешко същество, с различна валентност и интензитет - любов, страх, подкрепа, разочарование, отчаяние, надежда...

Сцена от спектакъла "Прозорецът на Яворов" от Любен Босилков-Ройс, сценична версия и режисура Денислав Янев. Снимка: Александър Богдан Томпсън

- Според Вас има ли достатъчно възможности за изява за съвременния танц в България?
- По-скоро не, особено що се отнася до независимия сектор.

Има наистина добри артисти, случват се страхотни неща, но повечето от тях са на проектен принцип и поради нередовно финансиране нямат достатъчно дълъг живот и време за развитие и натрупване на опит.

Има няколко действащи независими компании за съвременен танц, но оцеляването и намирането на сценични пространства за представленията им винаги е обвързано с много рискове и потенциални загуби - а чувството, че си плащаш, за да работиш е най-малкото демотивиращо.

Ето сега се приема нов документ за условията на труд в музикално-сценичния бранш, но независимите артисти са пропуснати и общо-взето отново са оставени да се справят кой както може - държавният и независимият културен сектор трябва да се развиват паралелно, да се допълват във формирането на културната сцена, а не да се противопоставят на всяка крачка, това не бива да е културна политика.

Хореографката и танцьорка Неделя Ганчева Снимка: Наталия Сидоренко

- Как се отнасят драматичните актьори към танцовите и движенческите партитури в спектаклите от Вашия опит?
Абсолютно индивидуално е, зависи колко са съзнателни към собственото си тяло, към ритъма, към музикалността.

Понякога много бързо успяваме да намерим път към вътрешното им движение и тогава е лесно - те си позволяват да танцуват, правят движенията свои.

А всъщност всичко е танц - от влизането на публиката до поклоните. Така хореографията става още един пласт, още една нишка от материята на представлението, и си мисля, че така трябва да бъде. За мое най-голямо щастие такива са актьорите в "Прозорецът на Яворов".

Има и друг тип хора обаче, които приемат движението като нещо съвършено чуждо и външно, и не успяват или не допускат да го направят част от сценичното си присъствие. А всички могат да танцуват, стига да си позволят да излязат от главите си и да се отпуснат в телата си. Тогава сетивността за движението се усъвършенства.

- Всяка емоция ли може да бъде изразена през движението на тялото?
- Ще отида по-далеч - съзнателно или не всяка емоция се изразява първо като процес в тялото.

По телата се четат радост, щастие, страх, агресия и всички техни нюанси, телата могат да изрaзят цялата палитра емоции, дори такива, за които нямаме измислени думи все още.

Интервю на Емилия ИЛИЕВА

Визии: Владислав Андонов

 "Прозорецът на Яворов" от Любен Босилков-Ройс
Сценична версия и режисура - Денислав Янев
Сценография, костюми и мултимедия - Иван Петросян
Хореография - Неделя Ганчева
Авторска музика - Ян Руменин
Автор на песните - Мария Тепавичарова
Художник на плаката - Владислав Андонов
С участието на: Адриана Димова, Радостина Ангелова, Атанас Димитров - Фози и Дилян Николов
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

Още

Вижте кой ще се бори за Наградите ИКАР 2025

Още

Зрелищен, мащабен и завладяващ - "Портретът на Дориан Грей" в нов прочит от Веселка Кунчева и Мариета Голомехова

Още

Актрисата Боряна Маноилова: Йерма за мен е "огнена вълна"

Още

Илиян Джевелеков: Всеки ден прочитаме новини, които граничат с безумството

Още

Милко Лазаров: Греховете раждат агресия

Още

Актьорът Преслав Търпанов за най-голямото препятствие да сложиш мярка и да не слизаш под нея

Още

Севар Иванов: Всяка роля, свързана с лични битки, е много голямо предизвикателство

Още

Елеонора Иванова: Не искам страхът да ме спира, нека любопитството да ме води