С НОМИНАЦИЯ ЗА "ИКАР"
Актьорът Преслав Търпанов за най-голямото препятствие да сложиш мярка и да не слизаш под нея
Разговаряме с младия актьор, който получи номинация за "Икар" в категория "Дебют" за ролята си на Антон в пиесата "Прашка" на руския драматург Николай Коляда и на режисьора Йордан Славейков
Автор: 647 Прочита 0 Коментара
/
През изминалата седмица актьорът Преслав Търпанов получи номинация за "Икар" в категория "Дебют" за ролята си на Антон в пиесата "Прашка" на руския драматург Николай Коляда и на режисьора Йордан Славейков.
Преслав е роден във Велико Търново и израснал в Елена. Завършва ПЕГ "Проф. д-р Асен Златаров" във Велико Търново с профил испански език, а решението да кандидатства в НАТФИЗ идва в последната година на гимназията. Споделя, че преди да бъде приет в академията не знае нищо за театралното изкуство и дори не е сигурен дали това е неговото призвание.
Приет е в класа на проф. Маргарита Младенова, съоснователка заедно с режисьора Иван Добчев на театър "Сфумато". В началото на ноември 2024 г. Преслав Търпанов се дипломира, в края на месеца е премиерата на "Прашка".
"Прашка" е пиеса за любовта, разглежда страха от самия себе си, срама, който може да превърне любовта в омраза, и изборите, които правим и за които плащаме висока цена. Тя приканва да се вгледаме в другия и да се опитаме да го разберем, вместо да го съдим.
"Прашка" е продукция на Арт Офис с подкрепата на Министерството на културата и Национален фонд култура, програма "Създаване" 24. Играе се в "I am Studio " на 24.02 и 17.03.2025:
- Как се почувства, когато разбра за номинацията си "Икар", ти току-що се дипломира?
- Почувствах се доволен. Бях изненадан, и си казах, че явно труда ражда плод. И разбира се, съм много благодарен.
- Какви са препятствията пред един млад актьор, който тепърва излиза на професионалната сцена?
- Може би най-голямото препятствие е да си сложиш мярка и да не слизаш под нея.
Възможностите са пред теб и желанието да правиш всичко увлича, но важното е винаги да си верен на интуицията си.
- Кога реши, че искаш да станеш актьор, и какъв беше пътят ти дотук?
- Когато дойде последната година на гимназията, някои мои съученици вече знаеха какво ще учат и започваха да ходят на уроци, а аз си нямах идея. Бях участвал в училищни представления, а по-рано в родния ми град - Елена, бях част от театрална трупа към читалището, но не бях гледал на актьорството като истинска възможност.
Някой някога на шега може би е подхвърлил НАТФИЗ като следваща цел и така да ми е влязла мухата в главата. Не кандидатствах никъде другаде, не исках нищо друго да правя. Сега като погледна назад си давам сметка, че е било рисково решение, но явно, нещо тогава ме е водило и съм му вярвал с пълна сила.
- Какъв е най-ценният урок, който научи от проф. Маргарита Младенова?
- По-горе споменах "мярката" в работата. Смятам, че това ще ми остане от проф. Младенова като най-важен урок.
Да искаш винаги още от себе си, да не се задоволяваш с малкото.
Няма да спра да споменавам, че и малкото, което знам и правя на сцената дължа на нея. Не знаех нищо за театъра и актьорството, не знаех защо кандидатствам, не знаех дали искам да се занимавам точно с това, пробвах се на усет, прие ме професор Младенова и си отговорих на всички тези питанки.
- Има ли конкретен момент от обучението, който никога няма да забравиш?
- В първи курс имахме изпит върху откъси от текстове на Достоевски. Аз играех Альоша от "Братя Карамазови" и си спомням много ясно един момент: имахме много смела репетиция, току-що бяхме уточнили осветление и звук и професора каза да направим един опит да завъртим целия изпит, макар и не готов, за да видим докъде сме стигнали. Въртенето започна сурово, но имах един откъс, с колегата ми Румен, който играеше Иван Карамазов, в който нещо се случи.
Имаше един момент, в който сякаш думите сами си излизаха от устата, нещо сякаш ме водеше по мизансцена. Усетих, че театъра е по-голям от теб. Звучи някак смешно и клиширано, но за човек, който не се е занимавал сериозно и усеща това за пръв път е голямо откритие. Често се сещам за този момент.
- Какво е да работиш с режисьора Йордан Славейков по "Прашка"? Вие актьорите имахте ли творческа свобода или режисьорът имаше строго определена концепция за героите?
- Имахме доста голяма свобода, да.
Йордан, по-скоро, имаше концепция за това как иска да се усещат героите. Как да се гледат, как да си общуват.
Каза веднъж "като скачени съдове". И това е може би по-интересно. Да оставиш актьорите повече през себе си да развиват персонажа, но да държиш на невидимите нишки между тях.
- Какъв беше режисьорския подход и как ти помогна да изградиш героя си? Кое ти беше най-трудно в това да изиграеш Антон?
- Имахме срещи, в които малко сме чели и много сме говорили за начина на мислене на тези хора. За евентуално тяхно минало. Едно такова "досие" на персонажа винаги помага и зарежда актьора допълнително.
Най-трудно ми беше (и продължава да ми е) да стоя на градуса, на който той трябва да стои.
Във втората половина на пиесата той влиза друг, напълно обратен на човека, който е в началото и стои като болен от бяс. Тази точка е трудна за достигане и още повече за поддържане.
- Как се разви твоето разбиране за героя по време на репетициите и представленията на "Прашка"?
- Научаваш се да съчувстваш на персонажа. Така се развива разбирането.
В един момент вече трябва да не гледаш на персонажа като на литературен герой, а като на жив човек, който в случая ще си ти.
- Какви теми и послания носи пиесата и защо тя резонира с публиката?
- Пиесата разказва историята за неспособността ни да припознаем любовта като такава и съответно, след това да я запазим, вероятно защото е късно. Много човешка тема е това.
Дори бих го опростил дотолкова, че да кажа, че това е пиеса за любов и последствията от нея, нещо което вълнува всеки!
Интервю на Нели ЖЕКОВА