ЕКСКЛУЗИВНА СРЕЩА
Даниел Келман: Много германци несъзнателно компенсират вината на своите баби и дядовци
Интервю с най-известния съвременен германски писател, който представи в България най-новия си роман "Светлина и сянка"
Автор : / 4575 Прочита 8 Коментара
Даниел Келман
Снимка: Тихомира Крумова
Германско-австрийският писател Даниел Келман в момента е вероятно най-разпознаваемото перо от немкоезичния свят. Той майсторски работи във флуидните полета между реалността и фикцията, но и тези между историята и съвременността. Такъв е и най-новият му роман "Светлина и сянка" (Изд. "Колибри", превод: Жанина Драгостинова), в който се занимава с въпросите от германската история, архиви, рани, но и с важни въпроси, които отекват и днес.
Романът "Светлина и сянка" на Даниел Келман проследява живота на австрийския филмов режисьор Георг Вилхелм Пабст, изправен пред морални дилеми по време на нацисткия режим.
След неуспешен опит да се установи в Холивуд, Пабст се завръща в Австрия, където е принуден да сътрудничи с нацистката пропаганда. Книгата изследва въпросите за компромиса и етичните избори на твореца под натиска на диктатурата. С майсторски език и редуване на експресионистични сцени с комедийни диалози, Келман представя сложността на човешката природа и опасните илюзии на киното
Автор на бестселъра "Измерването на света" (Изд. "Колибри", 2008), Келман е майстор в умелото вплитане на интелектуална игра между хумор и философска дълбочина.
Даниел Келман е роден през 1975 г. в Мюнхен. Автор е и на романите, "Слава", "Аз и Камински", "Тил" (ИК "Колибри", 2011, 2016, 2019), както и на пиесите "Наставникът" и "Духове в Принстън".
Обичан от читатели и критика, той е носител на множество литературни награди, сред които "Кандид" (2005), приз на Фондация "Конрад Аденауер" (2006), "Хайнрих фон Клайст" (2006), наградата за литература на вестник "Ди Велт" (2007), Международната литературна награда "Томас Ман" (2008), наградата "Франк Ширмахер" (2018).
Към днешна дата Даниел Келман е сред най-влиятелните, успешни и добре познати съвременни автори от Германия.
Писателят беше в София, за да представи "Светлина и сянка" по покана на издателство "Колибри" в партньорство с Гьоте-институт-България.
В интервюто, което Келман даде специално за Impressio, говорим за вдъхновението, което e намерил в личността на режисьора на Ваймарска Германия Георг Вилхелм Пабст, за да посвети последния си роман "Светлина и сянка" на неговия интересен и донякъде противоречив живот. Разговаряме и за травмите от 30-те, които съпътстват съвременните германци, за случващото се в Германия и САЩ в политически контекст и защо е избрал да живее в Ню Йорк вместо в Берлин.
Германо-австрийският писател Даниел Келман и Юлия Владимирова
Снимка: Никол Георгиева/ Колибри
- Защо се вдъхновихте от режисьора Георг Вилхелм Папст? С какво ви привлече неговата личност?
- Толкова бях очарован от този аспект от историята на живота му, който винаги някак се споменаваше мимоходом във филмовите истории, но за който никой не казваше нищо повече, а именно, че Пабст е бил в САЩ и че е работил в Холивуд.
За един емигрант от това време е било изключително трудно да постигне този успех. Самото му пристигане в Америка е било доста трудно. А след това го наемат в Холивуд, за да прави филми там. Той всъщност е бил в най-добрата възможна позиция, но пък там е бил обект на лошо отношение.
А филмът "A Modern Hero", сам по себе си е ужасен. Все пак той се връща обратно и реших, че това е една невероятна история. Има ли друг известен емигрант, който да е направил нещо такова?
Също така след това е снимал филми за нацистите например, лично за Гьобелс, но тези филми в никакъв случай не са пропагандни филми. Разбира се, можем да го обвиним, че ги е направил, но не можем да го обвиним в нищо конкретно като нацистка пропаганда.
"Парацелз" от 1943 г. е наистина добър филм за мен. Колкото и да е абсурдно, той реално е имал повече артистична свобода при нацистите, отколкото в Холивуд. Това е невероятна история и аз исках да я разкажа.
Германо-австрийският писател Даниел Келман и Юлия Владимирова
Снимка: Никол Георгиева/ Колибри
- Всъщност наричали са го "Der Rote Pabst" (Червеният Пабст), тъй като той е бил левичар и известен с антитоталирарните си възгледи.
- Той е бил комунист, така е. Вероятно не е бил твърде много идеологически убеден, но от всички велики немски режисьори, той е бил смятан за най-големия левичар и социално-политически ангажиран.
- Днес много често двете идеологии - националсоциализмът и социализмът - се споменават като едва ли не сходни. Толкова ли са близки наистина?
- Разбира се, има много прилики в тоталитарните проявления на идеологиите в житейската практика. Животът в Съветския съюз по времето на Сталин или в Германия на Хитлер има много сходства. Просто защото всички идеологически организирани тоталитарни държави си приличат, точно както животът в Северна Корея си прилича и с двете държави.
Но националсоциализмът е нещо съвсем различно от марксизма. Затова мисля, че изказването на лидерката на Алтернатива за Германия Алис Вайдел, че Хитлер е бил комунист, беше възмутително. В случая с Пабст тази идеологическа трансформация няма идеологическа основа, защото той не може да бъде обвинен в това, че е вярвал в националсоциализма.
Никога не е имало идеологическо сближаване с партията на Хитлер, той просто е бил приласкан да прави филми, защото преди това е бил ограничен. Това води до една интересна разлика между националсоциализма и сталинизма, защото при станилизма е немислимо да функционира артист, който не е открито идеологически убеден в унисон с държавната власт.
Националсоциалистите обаче позволяват на такъв артист да работи, стига да не прави политически изявления и да не вреди на партията.
Да не забравяме и примера с Ерих Кестнер, чиито книги са били изгаряни по време на националсоциализма, но в същото време той е пишел под псевдоним. Може да се каже, че в сферата на културата тази система не е била толкова контролираща и обсебена от крайна параноя, както е било при сталинизма. Това явно е била личната параноя на Сталин.
- Нацистите са били по-гъвкави в това отношение към артиста?
- Донякъде - да. Не мисля, че това може да се отрече в исторически план, но, разбира се, не бива да звучи като нещо положително за режима. Но идеологически са били малко по-свободни.
- Какво не намери Пабст в Холивуд, за да реши да се върне в Германия?
- Той не е имал много избор. Както в реалността, така и в романа ми, поредица от нещастни случаи са довели до това, той изобщо да се върне в Третия райх. Не е задължителна позицията, че Пабст умишлено се е върнал, за да прави филми при Хитлер.
Това е било планирано завръщане, договорено с германците. По-късно, семейството му винаги е казвало, че той е искал да замине отново, но след това бил ранен, а после пък избухва войната и това вече е било напълно невъзможно.
Това е версията, която до голяма степен следвам в романа. След това, разбира се, те оказват натиск върху него и това е ясно документирано в архивите на Гестапо. За да стане член на Филмовата камара на Райха, е било наистина сложен процес.
Освен историческата реалност, в моя роман върху него се оказва натиск, затова той неохотно се хваща в тази игра. После изведнъж осъзнава, че иска да го направи, а също така изведнъж осъзнава, че му дават много възможности, които не е имал до момента.
Например, когато гледате филма му "Парацелз", когато за първи път виждате Парацелз, великия средновековен лекар, той стои в стаята си и преглежда жена. Жената е гола, защото той я преглежда.
Това би било немислимо да се случи в американски филм по същото време! Оказва се, че Пабст сам е усетил, че му се дава повече свобода при нацистите, отколкото в Холивуд. Това е абсурдна историческа ирония - затова реших да напиша този роман.
- Казвали сте в интервюта, че до голяма степен Пабст е бил от позабравените режисьори в Германия и трудно се е намирало информация за него. Защо Германия в исторически контекст не иска да му обръща внимание?
- Много от неговите най-важни неми филми са достъпни в много добри DVD издания, също така бих казал, че има много добри материали, така че през годините е имало филмови изследвания за него. В края на 90-те години имаше ретроспектива на кинофестивала Берлинале, там беше публикуван и много добър каталог със страхотни източници, който аз също използвах.
Не бих казал, че е бил забравен, но след войната той просто не е имал вниманието, на което са се радвали Фриц Ланг, Мурнау или Любич. Любич има съвсем различна кариера в Америка, но тази, която те имат е свързана с участието им Третия райх.
Лоте Айзнер, голямата филмова критичка и основателка на Френската филмотека, пише за него в своята автобиография, озаглавена "Имах хубаво отечество", че той е със съмнителен характер и че тя не иска да има нищо общо с него. Нищо. И описва една тяхна среща.
Създателката на Френската филмотека не е искала да има нищо общо с него, а тя е направила ретроспекциите, не е събрала филмите му и реално го е игнорирала. А това е било много неприятно за него и имало последствия. В автобиографията си тя описва как Пабст иска да се оправдае пред нея, което е много необичайно, защото всъщност той не го е направил.
И има много добри отговори на всичко, което тя го пита. "Знаеш ли, ти самият си правил криминални трилъри. Човекът с най-добро алиби винаги е извършителят."
Има и един филм с Луис Брукс, който открих в архива на немската филмотека - актрисата, която изигра главната роля в "Кутията на Пандора".
Трябвало да се организира ретроспектива на Пабст в Ню Йорк и тя била от активните в идеята. Било ѝ казано обаче, че не трябва да се занимава с него, защото той е нацист. Тя се опитвала да обясни, че не е, но никой не й повярвал. От източниците, с които аз работих става ясно, че той е бил остракиран в чужбина, не в Германия.
Даниел Келман, Светлозар Желев и Жанина Драгостинова
Снимка: Тихомира Крумова
- Вие разказвате историята на един идеологически обрат, но и на една човешка драма. Както сам казахте на представянето, от "гледна точка на ежедневието". Отправяйки референция към "Баналността на злото" от Хана Аренд, в крайна сметка невидими ли са обратите в човешкото същество, невидимо ли могат да се пресекат границите на Добро и Зло?
- Има ги и двете. Затова разговарях с Томас Бюргентал, един от последните оцелели от Холокоста, който за съжаление междувременно почина и на когото е посветена книгата ми. Веднъж организирах събитие с него и го интервюирах за живота в гетото по времето на нацистите.
Той е бил в гетото в Краков, а не във Варшава, а след това и в Аушвиц. И той каза нещо, което е много просто. Той каза, че ги има и двете. Сред нацистите, пазачите, войниците - повечето от тях са били част от т.нар. баналност на злото, в смисъла на Хана Аренд.
По време на представянето на "Светлина и сянка" в Гьоте-институт София
Снимка: Тихомира Крумова
Те просто са си вършили работата, изпълнявали са заповеди без да мислят. Но той казваше, че имало някой, който живеел близо до гетото. Един полски гражданин, който не бил германец, редовно идвал в гетото, застрелвал няколко души и отново си тръгвал. Това му е било позволено.
Том Бюргенталер каза, че това е било рядкост. Повечето от тях са просто чиновници, които изпълняват заповеди, но има и такива, които са абсолютно зло, абсолютен садизъм, абсолютна подлост и жестокост. Неговата формулировка беше, че това е огнената дейност на злото. А за истинския ад на диктатора на тоталитарната държава, са нужни и двете.
- Сякаш днес германците все още са силно изправени пред травмата си от 30-те години на ХХ век. Това пречи ли им на някои съзнателни решения днес в обществено-политически контекст?
- Точно така е, това е проблем. Да, да, да. Това ли е... Това е проблем, да. До момента, в който започна войната в Газа, щях да отговоря на този въпрос по различен начин и щях да кажа, че Германия има тази огромна травма на извършителя на престъпление, което е много важно и решаващо в психологически план.
И това, разбира се, продължава да е така. Но наистина можете да видите, че много германци изведнъж се опитват несъзнателно да компенсират вината на своите баби и дядовци и това според мен е наистина несъзнателен механизъм.
Германия стои непоколебимо до Израел, в същото време същата Германия е създала доста проблематична бюрократична машина за борба с антисемитизма, където редица бюрократи, всички от които, колкото и да е странно, не са евреи, са натоварени със задачата да се борят с антисемитизма.
Даниел Келман и преводачката Жанина Драгостинова в Гьоте-институт
Снимка: Тихомира Крумова
Те са отстранени от изяви в Германия, защото се противопоставят на политиката на Израел в Газа. И това отчасти е доста странно и проблематично. В момента живея в Ню Йорк и естествено имам приятели евреи. Те са възмутени как и защо Германия подкрепя Израел и че това е много едностранчиво, нещо, което се превръща в проблем.
- Вече споменахте, че живеете в Ню Йорк. Това ли е по-вдъхновяващото място за един писател? Избрали сте бейгъла пред брецелите в Берлин или Виена.
- Да, така е. Всъщност много обичам Берлин. Живеем в Ню Йорк само за момента, за известно време. Съпругата ми също е родом от Германия, но е учила в Ню Йорк и това е истинският дом за нея. А синът ни пък е ходил в начално училище в Ню Йорк и сега е в гимназия.
Просто искахме да се върнем отново там за известно време, защото е много вдъхновяващо. Особено за сина ни, който иска да стане актьор. Възможностите за обучение по актьорско майсторство в Ню Йорк са прекрасни. Но в момента, освен че е вдъхновяващо, е и особено ужасно да си в Америка. Така че не знам колко време ще бъдем там, но със сигурност ще останем до края на учебната година.
В момента е почти непоносимо да си в САЩ. Но за съжаление наистина трябва да кажа, че нямаше как да го предвидим преди месеци.
- Как виждате политическата ситуация в Америка? Много е интересно как Тръмп и Илон Мъск привлякоха антисистемни хора и такива от работническата класа хората от работническата класа, в същото време единият е милиардер, другият е технократ, от най-богатите хора на света.
- Наистина не мога да си го обясня. Също така съм изправен пред един ребус. Всичко беше толкова ясно поставено на масата и нямаше никакво съмнение кои са тези хора. И, разбира се, сега има огромен брой обяснения за това защо те спечелиха изборите.
Кое демократите направиха грешно?
Всички обяснения на света за мен не са достатъчни. Но не мога да разбера защо постоянно някои се питат "къде бяха демократите, защо нищо не направиха?" Те ясно казаха, че Доналд Тръмп и политическата му линия е фашистка. Те казваха, че ако гласувате за тях, това значи, че искате да се унищожи демокрацията. Те предупредиха хората и сега не могат да го спрат, защото загубиха изборите.
По време на представянето на "Светлина и сянка" в Гьоте-институт София
Снимка: Тихомира Крумова
- Може би хората искат нещо ново, затова търсят промяна.
- Да, вероятно.
Имаше една прекрасна песен на Курт Тухолски за Хитлер с рефрена: "Защо точно той? Защо точно той?" И винаги можете да зададете този въпрос. Защо точно той? Същото е и в Германия, и във Франция. Хората, които гласуват за Марин льо Пен или Мелони, или дори за Алтернатива за Германия, не са хора, които имат опит с насилствени преврати преди.
- Гледали ли сте сериала "Вавилон Берлин" и какво мислите за начина, по който в него е показана трансформацията на обществото в Германия през 20-те и 30-те години?
- Да, гледал съм го, но само до третия сезон. Все още не съм изгледал последния наличен сезон, нито предишния. Така че не съм съвсем в час.
Мисля, че е много добре направен. На места е много театрален, твърде мелодраматичен. Но това е страхотен сериал с наистина отлични актьори.
И за мен е очарователно как той използва наистина най-добрите немски театрални актьори и се е превърнал в толкова актуален сериал на световно ниво, идващ от Германия.
Познавам добре тримата създатели на сериала и мисля, че не са си вярвали, както и никой от нас, че сериалът ще придобие такъв успех.
Интервю на Юлия Владимирова
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес повече от всякога независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини, разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}