КИНО И ПОЛИТИКА
Прочутият режисьор Андрес Файел: Германия изглежда мощна, но всъщност е една несигурна страна
Известният германски документален режисьор споделя, че няма как едно произведение на изкуството да не е политическо
Автор : / 5795 Прочита 2 Коментара
Немският документалист Андрес Файел (Снимка: София Филм Фест)
Режисьорът Андрес Файел прилага своя талант за съзидание в различни области на изкуството - той е също писател и сценарист, работи в киното и театъра. През 80-те години учи психология в Свободния университет в Берлин и посещава режисьорския клас на Кшищоф Кешловски в Независимия берлински художествен център - място, което събира прочути режисьори като Андрей Тарковски, Патрис Шеро и Робърт Уилсън.
В партньорство с Гьоте-институт есенното 25-то издание на София Филм Фест представи ретроспектива на режисьора с едни от най-значимите му филми. Андрес Файел беше и специален гост на деютното издание на възстановения фестивал Родопи интернационален документален филм фест (РИФЕ).
Андрес Файел затвърждава позиции в документалното кино с една трогателна и много лична история през 1996 година - "Оцелелите" е разказ за съдбата на трима от бившите съученици на Файел, които се самоубиват.
През 2001 година режисьорът създава своя супер успешен документален проект "Черна кутия Германия" - в него е пресъздадена историята на председателя на "Дойче Банк", Алфред Херхаузен и заподозрения в убийството му член на фракцията на Червената армия (RAF) Волфганг Грамс.
Пред Impressio Файел коментира травмите, проблемите с идентичността на страната му, политическото изкуство, както и начинът, по който един от най-загадъчните артисти на ХХ век Йозеф Бойс, чиято стотна годишнина отбелязваме тази година, му е оказал трайно влияние.
- Господин Файел, Германия има изключителна традиция в документалното кино. Бих споменала имена като Лени Рифенщал, Райнер Вернер Фасбиндер, Вернер Херцог, Вие също принадлежите към нея. Според Вас, каква е причината за тази силна документалистика?
- Мисля, че това е свързано с германската история. Да правиш филми до голяма степен означава да търсиш отговори, да задаваш въпроси: откъде идваш, кой си. По въпроситe на идентичността Германия е като пътуващ влак. Не само заради Третия Райх, но и заради сянката, която надвисва над страната, унищожила 6 милиона човека. Това определено разклаща германската идентичност. Така започваме да си задаваме въпроси какви са хората на тази страна, чия е тя?
Документалното кино е една такава възможност - да търсим отговорите на тези въпроси. С него се опитваме да открием собствената си несигурност, щетите, които стоят върху нас. Ние германците имаме толкова много въпроси, на които все още търсим отговор...
В сърцевината си Германия е една много несигурна страна, което противоречи на общата представа за нея. Всички свързват Германия с това, че е икономически акумулатор на Европа, политическата ѝ доминация. Зад всичко това обаче стои огромна несигурност. И във филмите си задаваме тези въпроси. Поне за мен това е така.
В разговор по Zoom с германския режисьор Андрес Файел
- В германската история има конфликти, вие задавате въпроси и търсите техните отговори в различни контексти.
- Моите филми за мен са като движение. Движение от миналото към настоящето. Последният ми филм "Екоцид" (2020) отива в бъдещето, за да се опитам да разбера повече нашето настояще. Или пък филма ми за Йозеф Бойс, който поглежда назад към този артист, мъртъв от 30 години.
В него се задават въпроси, които днес все още са много актуални, т.е. това е филм за настоящето и бъдещето. В някакъв смисъл тези филми са движение, тъй като задават наново някои въпроси.
Филмът "Екоцид" (2020) на режисьора Андрес Файел (Източник: София Филм Фест)
- Вие представихте "Екоцид" и "Бойс" лично пред българска публика. Йозеф Бойс е един от най-загадъчните и забележителни артисти в историята на изкуството. Как решихте да се занимавате изобщо с този наистина странен и особен артист?
- На първо място Бойс ме беше впечатлил много, когато бях на около 20 години. Не съм го познавал лично, но бях изключително впечатлен от изкуството му. Задавах си въпроси от рода на защо един артист прави "Мазен ъгъл", какво го движи. Интересувам се от Бойс в различни аспекти. Също така той е много политичен.
Винаги съм го намирал за един преди всичко политически артист. Беше ми интересно това, че като артист, той изхожда преди всичко от способностите на човека и как хората могат да променят света, социалният пласт в изкуството му. В тази енергия има нещо много позитивно, а именно, че трансформацията е възможна. За мен това беше много любопитно, тъй като съм израснал с клишетата на радикалното ляво и на крайно десните, които така или иначе са много догматични.
Открих в Бойс нещо много нетипично германско. Това е хуморът му. Той самият подхожда с хумор към себе си.
Именно заради този негов хумор, аз бях любопитен за темите и въпросите, които засяга. Начинът, по който ги представя не е типично немски, който да следва разума, логиката. И неговата собствена биография е едновременно толкова германска, тъй като е служил във Втората световна война, в същото време е и толкова космополитен като артист.
Ако не бях толкова впечатлен от неговата работа, никога не бих направил такъв филм. Имаше огромен архивен материал, който трябваше да обработя, 16 месеца работихме с монтажисти и редактори. Това беше голям труд. Имаше много трудности, много въпроси, много неизвестни. Беше огромно приключение. Но съм много щастлив, че успях да го осъществя.
Андес Файел беше в София по покана на Гьоте-институт и София Филм Фест (Снимка: София Филм Фест)
- Бойс, както и Фасбиндер, когото споменах по-горе, са политически артисти с ясни позиции. Смятани са за радикални, но някак винаги политическото бива снемано от тяхното изкуство, сякаш не бива да му се обръща внимание или пък, че е един вид артистична поза. Мислите ли, че такива хора като Фасбиндер и Бойс не са разбрани днес?
- Що се отнася до Бойс, той все още провокира много хора и мнозина не разбират изкуството му. Тази година обаче, на неговия стотен рожден ден, когато, поне в Германия, имаше много събития, свързани с наследството му, осъзнах, че той все още е много противоречив за хората, което мисля, че е хубаво.
Той оказва влияние върху хората, независимо дали го възприемат като най-великия артист на ХХ век или не, той предизвиква реакции, загадъчен е и не може да бъде буквален и да ни диктува как да четем творбите му. Лично мен ме провокира да се чудя, да търся отговори на загадки сам и дори да се ядосвам, че не мога да разбера всичко, което прави. Това постоянно напрежение и търсене е много важно, защото никога не би ме оставило равнодушен.
- Затова можем да го наречем изкуство на постоянната провокация.
- Точно така, а провокацията означава, че той алармира за нещо. Това значи, че хора като Фасбиндер и Бойс ни предупреждават за нещо още преди да сме осъзнали какво. Донякъде те са и пророци. Понякога човек вижда нещо, което съзнателно не може да възприеме, но в крайна сметка то така или иначе оставя следа в по-нататъшната му същност и му дава нов поглед към света. Това е решаващото. Затова Бойс за мен е артист, който разкрива много нови хоризонти.
- Изкуството винаги ли е политическо?
- Да. Неполитическият филм винаги е политически. Дори в неговия "ескейпизъм" винаги можем да си направим политически изводи. Всяко едно произведение променя нещо в перспективата ни. И под политическо изкуство изобщо нямам предвид изкуство, което директно засяга политически теми.
Политическо изкуство за мен означава онова изкуство, което ни дава възможност да погледнем различно към света. Да бъдем извадени от собствения си контекст и да видим отвън света през произведението, да бъдем променени през него. Това е политика.
- Разкажете ми за влиянието, което има върху Вас големия Кшищоф Кешловски? Вие сте посещавали неговия режисьорски курс през 80-те в Берлин. Що за учител беше той?
- Той беше един невероятно точен учител. Почти ни принуждаваше да мислим в бъдеще време. И тъй като съм в България сега, се сещам нещо интересно, което той ми беше казал тогава в Западен Берлин. Той каза, че ние на Запад не сме пораснали. Каза, че хората в Полша на 21 имат деца, търсят жилище, носят огромна отговорност за семейството.
Същата тази отговорност той смяташе, че трябва да има и човекът, който се занимава с изкуство. Той винаги имаше концепция как да построи своето произведение и винаги знаеше, че по време на работата, ще трябва все да се откаже от нещо.
Той беше наистина много стриктен, помня, че на всички места, на които бях сгрешил в режисьорските си опити, той беше сложил червени маркери защо това не работи и не става. Тогава се замислях дали изобщо имам някакъв талант. Но после започнах да правя сам филми, намерих контакти и продължих. Видях го само още веднъж преди смъртта му.
Филмът "Ритникът" (2005) на Андрес Файел (Източник: София Филм Фест)
- Правите документалната театрална пиеса "Ритникът" (2005), която разказва за убийството на тийнейджър от двама негови връстници - неонацисти в Източна Германия. От тогава проблемите с крайно десните организации в Германия доста се промениха, имайки предвид и миграционната криза. Бихте ли направили филм на подобна тема и днес?
- За жалост, по наистина ужасяващ начин, тази тема е много актуална. За мен в "Ритникът" важно беше не само да покажа историята, но да покажа причините какво кара тези млади хора да стават десни екстремисти. И тук има много малка разлика между това дали ги разбираме или ги приемаме. Аз разбирам мотивите им, но не бих ги извинил.
Филмът "Ритникът" (2005) на Андрес Файел (Източник: София Филм Фест)
На въпроса Ви дали бих направил филм за това, да, бих потърсил отговори на това какво развива тези движения и какво кара все повече хора да имат такива убеждения. Винаги има опасност да ги "разберем" прекалено и да ги приемем. Но мисля, че трябва да се занимаваме сериозно с тези въпроси.
Това е важно, защото обществените конфликти стават все повече и повече и така ще бъде: миграционни кризи, Афганистан, климатични промени. През следващите десет години ще има огромни миграционни вълни и затова още днес е важно да се занимаваме с тези механизми и е важно как ще се случи това. Това би бил моят проект за следващ филм.
Филмът "Ритникът" (2005) на Андрес Файел (Източник: София Филм Фест)
- Работите ли в момента по филм и какъв е той?
- По някакъв начин засегнахме тази тема, защото всъщност работя по филм за Лени Рифенщал. Успях да намеря достъп до нейния дом, до лични документи, дневници, снимки, лични филми. И отново идва въпросът за разбирането и приемането. Значи ли, че като разбереш нещо, същевременно го приемаш?
Трябва ли да я извиним за отговорността, която е имала в Третия Райх, че чрез филмите си го е възвеличавала и с това легитимирала, или да се опитаме да видим що за човек е била извън това. Тези две страни бих искал да сблъскам в моя следващ филм. Мисля, че и двете са важни. Ще покажа и естетическите ѝ способности и огромен замах, значимостта ѝ за изкуството, но и нейните убеждения, това колко тежък характер е била и колко е заблуждавала в някои от идеите си.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}