НА ФОКУС
Руският режисьор Виталий Мански: Горбачов не ми подари друго освен надежда
"Не изпитвам носталгия към брезичките в Русия" споделя режисьорът, който е гост на 25-ия София Филм Фест, за да представи документалния си филм "Горбачов. Рай"
Автор : / 2872 Прочита 15 Коментара
"Президент на САЩ може да бъде и Мики Маус, но някой винаги стои зад него, защото трябва да ни го нарисува" казва пред Юлия Владимирова руският режисьор, емигрирал от Русия в Латвия (Снимка: Иван Григоров)Виталий Мански е режисьор на над 30 филма, представяни на фестивали в цял свят и награждавани многократно.
Той е роден през 1963 година в Лвов, Украйна, тогава СССР; дипломира се във ВГИК през 1989 година и се утвърждава като един от най-успешните руски и световни документалисти.
В ролята на продуцент Мански работи заедно с режисьори като Рената Литвинова, Александър Расторгиев, Сергей Мирошниченко, Дмитрий Желковски, Сергей Лозница. През 1996 година той стартира проект, чиято цел е да се архивират аматьорски видео-файлове на частни лица, снимани в годините на бившия СССР (от 30-те до 90-те години на ХХ век).
Виталий Мански е създател на националната награда "Лавров венец" за най-добър руски документален филм. Той е основател и президент на "Artdocfest" - международен фестивал на документалното кино. От 2014 година Мански живее в Латвия.
Големият руски документалист е представял в София своя впечатляващ филм "Свидетелите на Путин", в който показва свои лични архивни материали на тесния кръг от хора и задкулисните им решения, с които определят съдбата на Русия.
Виталий Мански сега е в София, за да представи лично своя нов филм "Горбачов. Рай" на 25-ия София Филм Фест. В този филм Мански разговаря с бившия лидер на СССР в къщата му край Москва. Темите са реформите му през 80-те, равносметките, които си прави днес, критиките му към Елцин и Путин.
- Г-н Мански, колко време Ви отне идеята да снимате филм за Михаил Горбачов? Това дългогодишен проект ли е?
- Имах филм за Горбачов, който съм снимал преди повече от 20 години и не бях планирал да се връщам към този герой, но така се случиха нещата в живота, че Горбачов физически доживя до момента, в който идеите, които се е опитваше да предложи за трансформацията на Русия са абсолютно разрушени и вече няма никаква възможност да бъдат реализирани.
И още по-травмиращия факт е, че е нарочен за най-големия злодей и главен виновник за последствията от разрушаването на Съветския съюз. Това е силно драматургично решение, което реших да фиксирам като акцент във филма. Много трудно го уговорих да се снима, защото никак не е добре със здравето.
Също така е казал всичко, което е имал да казва, сниман е толкова много пъти, няма нещо ново, което би могъл да изрази. Разбира се, няма да споделя аргументите, с които успях да го убедя. Аз успях да го направя съюзник, както и съавтор на филма. Не просто получих разрешение да го снимам, а и да се включи в самото действие.
Кадри от филма "Горбачов. Рай" на режисьора Виталий Мански (Снимка: София Филм Фест)
- Видяхте ли го в различна светлина по време на тези интензивни срещи и разговори в дома му?
- Горбачов гласува огромно доверие в нас като автори, имам предвид и драматурга Александър Гилман, с когото работихме по този филм и който мисля също е добре познат в България.
Доверието ни позволи да не планираме предварително какво ще се случва, а да действаме. Това нямаше как да стане без подкрепата му.
Кадри от филма "Горбачов. Рай" на режисьора Виталий Мански (Снимка: София Филм Фест)
- Знам, че отдавна се познавате с Михаил Горбачов и сте имали и предишни срещи.Сега изненада ли Ви нещо в него?
- Горбачов е с 30 години по-възрастен от мен и ме очарова това колко красива може да бъде възрастта и самата старост. Дадох си сметка, че човек дори и да е възрастен, може да има живот. Когато го срещнах за първи път, аз бях на 40 и тогава му се възхищавах колко е жизнен и как добре действа във всичко.
По същия начин и сега мога да кажа, че ако животът е вътре в човек, то той е жизнен и вдъхновяващ.
Кадри от филма "Горбачов. Рай" на режисьора Виталий Мански (Снимка: София Филм Фест)
- Може би заради това Вие представяте Горбачов като роматичен персонаж. Той изглежда е по-скоро поетичен герой.
- Много е важно да покажем точно това качество, че той е наивен романтик, който категорично не се съчетава с лидера и държавника, който трябва да ръководи страна.
Именно този романтизъм и наивност спомогнаха да бъде разрушена една система, която не позволява на наивни и романтични хора да я управляват, а тя прави самите тези хора част от нея като малки пъзелчета.
- Все пак, има ли нещо, за което Горбачов съжалява, което би направил по различен начин от сегашна гледна точка?
- На тази възраст има два пътя: нагоре или надолу. Затова нарекохме филма "Рай". А по-нататък вече зрителите сами преценяват.
- Според Вас съчувстват ли му много хора в Русия?
- Бих разделил отношението на хората в Русия към Горбачов в следните групи:
1) Мислят, че той е умрял 2) Смятат, че той трябва да бъде съден 3) не познават историята и не знаят какво точно е било предишните десетилетия.
Убеден съм, че хората, които ще гледат нашия филм ще изпитат съчувствие и дълбоко уважение към Горбачов.
Затова и в Русия филмът няма да бъде разпространяван. Той е показван само на фестивала Artdocfest в Москва, който ръководя. По никакъв начин не искат да го покажат, въпреки че е купуван по целия свят, не само в Европа, и по телевизиите и от кино разпространители.
- Този филм може ли да се сметне като продължение на "Свидителите на Путин"?
- Когато правих интервюто на Горбачов на 26 март 2000 г. и го включих след това във филма "Свидетелите на Путин", после той ми каза следното нещо: "Ако аз бях дошъл на власт и не бях правил опит да променя нещо в СССР, все още щях да съм си генерален секретар и щях да си ритам с крака начело на Партията и на държавата".
И в този момент той може би можеше да бъде 15 години начело, докато в момента Путин е 20 години. По новата конституция можеш да управляваш държавата 36 години. Това са част от свидетелите на Путин. Горбачов е един от тях.
- "Свидетелите на Путин" също не беше излъчван в Русия. Кое точно в него според Вас се е сметнало за заплаха към властта?
- Нито една диктатура не завършва добре, всички диктатори по света приключват живота си трагично.
Е, Сталин лежи две седмици на легло вкъщи и умира в него, а Салазар се е побъркал и са му показвали негови портрети, за да вярва, че все още е на власт. Искам да кажа, че никоя власт не е вечна.
- В Русия има цяло поколение хора, които нямат спомен за Русия без Путин да е на власт. На какво отдавате това доверие в населението на Русия към него и това, че толкова години той стои непоклатимо на върха на властта?
- Дори да е банално, това е проблем на пропагандата. Пропагандата унищожава способността на човека за анализ, за собствено мнение, за размишление. И така тя прави от хората роби. А робът винаги се нуждае от силен господар, той се бои от свободата и не знае как да живее в нея.
- Променихте ли си отношението към Путин от времето, когато направихте филма си за него? Виждате ли го днес през различен ъгъл?
- Разбира се, че свободният човек променя погледа си към света, не живее във фиксирани парадигми и реалности.
Документалният филм "Свидетелите на Путин" на режисьора Виталий Мански (Снимка: София Филм Фест)
- Коя е най-голямата заплаха към демокрацията в днешния глобален свят? В него има държави, които претендират, че са демокрации, но на практика не са такива. Вярвате ли изобщо в демокрацията днес?
- Не, просто съм убеден, че демокрацията е единствената форма на съществуване на човечеството. Единствената.
Но както казва Горбачов, за нея е необходимо време, много време. И той е готов да я чака. След като Горбачов може да чака, какво остава за нас?
Кадър от филма "Свидетелите на Путин" на Виталий Мански (Снимка: София Филм Фест)
- Значи той все още е изпълнен с надежда за по-добри времена?
- Да. Аз например съм песимистичен. Затова емигрирах от Русия и отидох да живея в Латвия. Но все пак - оставам на територията на Съветския съюз.
- Kак се разминават образите на Путин в Русия и този на Запад. На Запад той е Абсолютното Зло, но и по останалия свят отвъд Русия виждаме немалко неприятни лидери и несправедливости.
- Правилно задавате въпроса си, говорейки за имидж. Но трябва да разберем, че между имидж и реалност има голяма пропаст.
Действително Путин има много лош имидж, но е любопитно, че на много хора в света това им харесва. И им е доста удобно. Когато човек сам не може да се справи с нещо, с което се сблъсква, е хубаво по света да има различни образи за него.
Например на мен много ми харесват филмите за Фреди Крюгер, но кой иска да има такъв за съпруг? Но има и друг проблем. Той е, че медиите са такава глобална сила, че могат да имат власт не благодарение на знания, умения и талант, а благодарение на имидж.
В този смисъл президент на САЩ може да бъде и Мики Маус, но някой винаги стои зад него, защото трябва да ни го нарисува.
- Кое е онова нещо, което би могло да промени света към по-добро?
- Нищо друго освен надежда не ми е подарил Горбачов, защото точно по негово време беше много тежка икономическа ситуация, трябваше да се редим на опашки през нощта, за да купим мляко за децата си. А при Путин, условно казано, имам всичко, животът е прекрасен, но това не означава, че съм щастлив. Как може да се сравнят двете неща?
Кое е по-важно - да имаш надежда без благополучие или благополучие без надежда? Аз гласувам за надеждата.
- Изпитвате ли носталгия по Русия по този начин, по който Тарковски ни я показва в едноименния си филм?
- Не, не изпитвам носталгия към самата страна. Не разбирам как може да изпитваш носталгия към такъм огромен свят. Разбирам носталгията, когато искаш да си под прозореца си, към нещо от дома ти, към подлеза, в който си целунал за първи път девойка - ясно е, че по такива места няма как да не изпитваш носталгия. Но по една огромна държава, не.
Не изпитвам тъга по брезичките.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА