Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Ирм Херман - разомагьосаната муза на Фасбиндер

ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА В СВЕТОВНОТО КИНО

Ирм Херман - разомагьосаната муза на Фасбиндер

Изключителната актриса почина на 77 години в Берлин, но остави култови роли в киното, театъра и радиотеатъра на Германия, а нейната естественост я превърна в кралица на антинатуралистичната актьорска игра

Ирм Херман (Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg)

Още

Почина актрисата Ирм Херман

Почина актрисата Ирм Херман

Ирм Херман е анти-бюргерката. Тя е не-актрисата. Тя е актрисата-анархистка в германското кино и театър. Не е случайно, че ексцентричният режисьор Райнер Вернер Фасбиндер, един от създателите на Немското ново кино и Антитеатъра, ѝ отделя централно място във филмовия си космос.

Ирм Херман се снима в повече от 20 негови филми, също така и във "Войцек" (1979) на Вернер Херцог. Родената в Мюнхен изключителна актриса на немския филмов и театрален свят Ирм Херман почина на 77 години в Берлин.

Ирм Херман притежава анархистки хумор, брилянтен дух, суров и груб тон на гласа, който тя използва като оръжие. Но притежава и лицето на типичната немска съпруга на средната класа. Чудноватата ѝ острота и дръзкост ще оставят култови роли в киното, театъра и радиотеатъра на Германия. Именно нейната естественост я прави кралица на антинатуралистичната актьорска игра. При Фасбиндер тя е лицето на дребнобуржоазното насилие.

Можем да говорим за нея и като една от най-очарователните не-актриси на немското кино.

Ирм Херман през 2010 г. в Берлин (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Още

Фасбиндер си отиде едва на 37, но остави 44 шедьовъра на световното кино

Фасбиндер си отиде едва на 37, но остави 44 шедьовъра на световното кино

Историята ѝ с киното започва, когато през 1966г. един млад, пъпчив, страстен артист с мечта да прави филми решително организира бягството на Херман от комфортното място на бюргерска руса секретарка в мюнхенски офис на издателство. Прави го, за да тръгнат двамата по общ път в киното и защото твърди, че не там е нейното място.

По-късно ще познаваме този ексцентричен тип с прекалено тесни дънки като Райнер Вернер Фасбиндер - един от основните представители на Новото немско кино и основател на "антитеатъра.

Ирм Херман влиза в историята на киното като музата на Фасбиндер, жената, която той освобождава от оковите на бюргерското ежедневие, но по-интересното в тази история е наистина кой кого е вдъхновил в тази връзка.

Херм и Фасбинедре в "Юмручно право на свобода" (1974)

През 2001г. Ирм Херман споделя пред сп. "Шпигел": "Напуснах работата си, живеехме ден за ден, играехме пинбол и мечтаехме да снимаме. Той имаше дарбата да погледне дълбоко в мен. Щастието не винаги е весело. Или поне то не е това, което излгежда в мечтата на буржоазната класа."

Самото бягство на Херман от живота на служителка с бюргерски морал, която по цял ден седи в офиса и копнее за края на деня, когато млад мъж ще я чака долу, пушейки, е достойно за филмова комедия.

Когато се срещат, Фасбиндер е с 2 години по-млад от Херман. Срещите им започват да стават все по-интензивни с безкрайни разходки в паркове и разговори за филми до игри на пинбол. Така Фасбиндер потопява тотално влюбената в него Херман в света на хаоса, щастието, мизерията, които се редуват в различен ред заедно с връхлитащото изкуство и зависимости на режисьора.

Херман е първа муза, партньор в живота на бисексуалния Фасбиндер, "почти" съпруга, "момиче за всичко" и основен член на легендарното му семейство от актьори, сред които тя преживява възходи и падения в общото споделено жилище на Ainmillerstraße в Мюнхен, убийствени унижения, нападения от ревност до заплахи и опити за самоубийство. Тогава, в дивите години между 1965-1975 г. тя вече носи чертите на поразяваща актриса.

Още

Любимката на Фасбиндер  - Хана Шигула: Райнер беше съдбоносен за мен!

Любимката на Фасбиндер - Хана Шигула: Райнер беше съдбоносен за мен!

Ирм Херман се появява в късометражния филм на Фасбиндер от 1966 г. "Градски скитник". Така тя става също от съоснователите на движението на Aktion-Theater или театъра на действието, създаден от Фасбиндер през 1966 г., който по-късно ще бъде наречен Антитеатър.

Идеята на този театър е да предложи контра театър (и кино) на държавния, нещо като алтерантивен модел като идеята на Фасбиндер и групата Пеер Рабен, Урсула Щрец, Хорст Зьонлайн, Хана Шигула и др. е, че трябва да се произведе експлозивно екстази от продукция на пиеси и сценарии за филми, които да бъдат алтернатива на общия мейнстрийм в изкуството на държавните институции за театър и кино. Ирм Херман участва и в първата постановка на Фасбиндер в Aktion-Theater, постановката "Престъпници" по драмата на Фердинанд Брукнер.

В "Пионери в Инголщад" (1970), режисьор Райнер Вернер Фасбиндер

По това време Ирм Херман заема и длъжността агентка на Фасбиндер. Херман споделя, че било почти нормално за Фасбиндер да се държи грубо със своите колеги, но с нея той откровено се е отнасял отвратително - "Може би той ме измъчваше повече от Маргит Карстенсен и Хана Шигула, защото спяхме заедно. Мисля, че откри в мен много черти на майка си. Казваше, че приличам на нея, а тя играе голяма, но не добра роля в неговия живот."

Дълго време, поне до ранната смърт на Фасбиндер, Ирм Херман има репутацията, че е неговто създание. Репутация, която често покорните й женски фигури и нейната статуетна игра промотират. Тя никога не е искала да се бори срещу това: "За мен Фасбиндер беше училището на живота, както и на актьорството", казва, "той ме шлифова като камъче."

Именно като тотална аматьорка, тя влиза и изважда точно онова, което Фасбиндер е видял и иска да вземе от нея. Изглежда тя самата не е била наясно колко формираща и важна се оказва за самооткриването на Фасбиндер като режисьор и ранното му филмово творчество.

"Горчивите сълзи на Петра фон Кант" (1972), режисьор Райнер Вернер Фасбиндер

Ирм Херман никога не е учила актьорско майсторство. Фасбиндер казва "Ирм беше единствената, която принудих да стане актриса." Ирм играе в 19 от пълнометражните му филми. Първият такъв е "Любовта е по-силна от смъртта" (1969) и във всички по-нататък тя въплъщава изключителни женски роли, които триумфиращият като гений майстор е написал за нея върху слабото ѝ тяло.

Често това може да бъдат само мини роли, но оказали се незаменими за историята на немското кино. Например покорният ѝ, мълчалив образ на Марлене в "Горчивите сълзи на Петра фон Кант" (1972), която в съвършен мазохизъм бива третирана като робиня от гранд дамата Петра фон Кант (Маргит Карстенсен). Или дъщерята на Бригит Мира в "Страхът изяжда душата" (1973), която е влюбена в госта-работник.

Ирм Херман и Райнер Вернер Фасбиндер в "Страхът изяжда душата" (1974)

Една друга германска актриса, съперничка на Ирм Херман, Ингрид Кейвън, която по-късно е любовница на обичащия различни мъже и жени Фасбиндер, споделя, че много от написаното от ексцентрика на немското кино е силно повлияно от начина на говорене и жестовете, движенията на Ирм Херман.

Фасбиндер е създал образи на жени в своите филми, вдъхновени от истеричния, хладен и островат стил на Херман. И на Хана Шигула, която можем да кажем е нещо като противоположността на Ирм Херман.

Ирм Херман в "Търговецът на четирите сезона" (1971), режисьор Райнер Вернер Фасбиндер

В първите години на ранното творчество на Фасбиндер, Ирм Херман е всъщност най-близкият човек до него.

"Една година винаги летяхме до Париж. Между петък и събота. Аз винаги бях с една малка дамска чанта. Винаги отсядахме в същия хотел. Подът беше толкова наклонен, че когато лежахме в леглото, почти се пързаляхме. После сядахме в едно любимо кафене, където все още имаше музикален джубокс. Той пишеше имената на песните, а аз пусках монетите. После отиваше на сауна и вечерта си уговаряхме среща в ресторант, след което винаги отивахме на кино, защото в Париж винаги се прожектираха най-новите филми."

Но връзката им постепенно се превръща в мъчителен ад в алкохолни и наркотични делириуми, в които Фасбиндер е груб и неконтролируем. Връзката между Херман и Фасбиндер далеч не е единствено художествено сътрудничество и краткотрайна любовна афера. Тя също може да бъде изразена с жанра на филмовата мелодрама, където винаги нещата опират до зависимости и освобождение, после нови зависимости и след това пак ново освобождение.

Точно сякаш върху нейния образ може да се види добре колко опасно-красив трикстър е Райнер Вернер Фасбиндер, човек, който може да примамва хора от буржоазните затвори към себе си, за да ги "освободи" в изкуството си, което крещи срещу тези затвори, но и да ги смила в екстатичния си живот.

Ирм Херман в "Търговецът на четирите сезона" (1971), режисьор Райнер Вернер Фасбиндер

Въздействащата сила на Херман можем да търсим и в особения абстрактен стил, който притежава. Всяка дума излиза от устата ѝ като нещо чуждо и странно, което можеш да разбереш само с големи усилия. Изглежда като жена, непринадлежаща на мястото си, заради, което трудно може да бъде унищожена. Родената през 1942 г. Херман също така играе ужасите на своята класа. Разрушителното в дребнобуржоазното съществуване и неговите изродени форми.

С участието на Ирм Херман, освен като мелодрами, филмите на Фасбиндер могат да бъдат гледани и като филми на ужасите. Разрушителен и едновременно нещастен е образа на Ирм. Това е и образът на едно поколение жени от тази класа, върху които са тегнели същите скръбни емоции.

За Ирм Херман Фасбиндер е истинското освобождение от този свят на лъжи, скука и извращение. Той я открадва от съществуването в тази класа, за да я разомгьоса в свободолюбивия свят на собствените му идеи за киното, възпалените зони на германското общество и радикалния живот.

"Осем часа не са ден" (1972), режисьор Райнер Вернер Фасбиндер

Във филмите на Фасбиндер Ирм Херман винаги е особена, не толкова централна, но важна фигура от фона, тя е връзката между драма и milieu. Ситуацията между изчезването ѝ и появяването ѝ винаги е междинна.

До преместването си в Берлин през 1975г., тя вече е изиграла ужасно много роли в неговите филми. По-късно се снима в "Лили Марлен" (1980) и минисериалът "Берлин Александърплац"(1980).

С Вернер Херцог Херман снима "Войцек" (1979) редом до великия Клаус Кински. В Берлин Херман работи известно време към трупата на Freie Volksbühne, оглавявана тогава от немския писател, драматург и режисьор Ханс Нойенфелс. Тя участва и във филми на важни режисьори като Улрике Отингер ("Жана Д"арк на Монголия", "Дориан Грей в огледалото на булевардната преса") и Карин Брандауер ("Мъртвото кралство"). Участва във филма на Ханс Гайсендорфер "Дневникът на Едит". Среща се с друго немско enfant terrible на немския театър и кино Кристоф Шлингензиф, с когото снима сатиричния хорър "Немска резачка за клане" (1990) и "120 дни на Ботроп" (1997).

Във филма "Брат ми е куче" (2004)

Участвайки и в комерсиални немски продукции като криминални филми и сериали, Херман успява да придаде достатъчна твърдост, странност, причудливост, нещастие на своя образ, за да може ролята и да не бъде в клишето на този ранг производство. И малките ѝ изяви изглеждат специални.

Ирм Херман и театъра

Рязкостта в нея, поразителният ѝ и прорязващ глас, с който се отличава, правят радиопиесите с нейно участие също така феноменални. Усмивката ѝ никога не е ясно дали е истинска, иронична или изработена по принуда. Затова изкуството на Ирм Херман винаги е било разомагьосващо.

Ирм Херман се изявява успешно на театралната сцена. От 1979 г. до 1980 г. и после между 1987 г. и 1990 г. на берлинския Volksbühne, а след това става част от театъра Berliner Ensemble.

Embed from Getty Images

За Шлингензиф тя играе в "Хамлет" и властна съпруга на канцлер в "Берлинска република". Херман участва и в постановките на театралния режисьор Кристоф Марталер като последно си взема сбогом с театъра през 2016г. в спектакъла "Познати чуства, смесени лица" на Volksbühne.

Юлия Владимирова

Още

"Диамантеното момиче" на Чаплин и Ремарк опитало да се самоубие

"Диамантеното момиче" на Чаплин и Ремарк опитало да се самоубие

Още

Звезди, гении и папараци: Кинофестивалът в Кан, който тази година изгубихме

Звезди, гении и папараци: Кинофестивалът в Кан, който тази година изгубихме

Още

Бащата на Грета Гарбо умира от испанския грип, а тя - от пневмония

Бащата на Грета Гарбо умира от испанския грип, а тя - от пневмония

Още

Роми Шнайдер - живот, смърт и червени рози от Ален Делон

Роми Шнайдер - живот, смърт и червени рози от Ален Делон

Още

Граф Лукино Висконти -"Гепардът" на италианското кино

Граф Лукино Висконти -"Гепардът" на италианското кино

Още

Помните ли "Последно танго в Париж" и "Последният император"?

Помните ли "Последно танго в Париж" и "Последният император"?

Коментирай 2

1/1

Ирм Херман (Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg)

Херм и Фасбинедре в "Юмручно право на свобода" (1974)

Ирм Херман в "Търговецът на четирите сезона" (1971), режисьор Райнер Вернер Фасбиндер

Ирм Херман в "Търговецът на четирите сезона" (1971), режисьор Райнер Вернер Фасбиндер

Ирм Херман и Райнер Вернер Фасбиндер в "Страхът изяжда душата" (1974)

В "Пионери в Инголщад" (1970), режисьор Райнер Вернер Фасбиндер

В "Пионери в Инголщад" (1970), режисьор Райнер Вернер Фасбиндер

"Осем часа не са ден" (1972), режисьор Райнер Вернер Фасбиндер

"Горчивите сълзи на Петра фон Кант" (1972), режисьор Райнер Вернер Фасбиндер

Във филма "Брат ми е куче" (2004)

Ирм Херман през 2010 г. в Берлин (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Календар

Препоръчваме ви

130 години от рождението на Агата Кристи: Няма нищо по-изтощително от човек, който винаги е прав

Книгите на британската писателка заемат трето място по продажби след Библията и произведенията на Шекспир

Фрида Кало и символиката на цветовете: болка и мексиканска магия

Фрида Кало през своята емоционалност описва значението на всеки цвят

Изложба с непоказвани творби на Виктор Цой беше открита в Санкт Петербург

KGallery почита живота и творчеството на един от пионерите на съветския рок, по повод 30-годишнината от неговата смърт

Анна Мей Уонг: Историята на първата китайско-американска филмова звезда

Актрисата е първата азиатско-американска холивудска звезда, но заради произхода си, многократно е лишавана от роли

Зала "Парко дела музика" в Рим вече ще се нарича "Енио Мориконе"

"В тишината е ключът към музиката...тишината, интервалите", каза на церемонията режисьорът Джузепе Торнаторе, припомняйки думите на именития творец

Енио Мориконе с вълнуваща творба в памет на жертвите от моста "Моранди"

Композицията ще звучи при откриването на новия мост край Генуа в края на юли