Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Звезди, гении и папараци: Кинофестивалът в Кан, който тази година изгубихме

ТАМ, КЪДЕТО НЕ СМЕ

Звезди, гении и папараци: Кинофестивалът в Кан, който тази година изгубихме

Да се върнем на престижното филмово събитие през годините с нашата любопитна архивна галерия

Мистър Вселена Арнолд Шварценегер позира с момичетата от "Фоли Бержер" на кинофестивала в Кан през 1977 г., където представи документалния си филм "Pumping Iron" (Getty Images/Guliver Photos)

Пандемията от коронавирус успя да постигне това, което успя да постигне само Втората световна война - заради нея фестивалът в Кан е отменен през първите години на 40-те.

По-късно, през 1968 г. прожекциите са прекратени заради протестите на група солидарни с парижките демонстрации режисьори. Инициатор на протестната акция е френския режисьор на Новата вълна Жан-Люк Годар, подкрепен от Франсоа Трюфо, Роман Полански и Луи Мал. Тогава фестивалът поне успява да започне.

Така изглеждаха улиците на Кан тази година (Снимка: АР/БТА)

Така изглеждаха улиците на Кан тази година (Снимка: АР/БТА)

Въпреки възхода на стрийм платформите и всеобхващащите промени във филмовата индустрия, кино фестивалът в Кан остава една от най-авторитетните и влиятелни институции в света на киното. Има определена носталгия към опашките и тълпите по крайбрежния булевард Кроазет, по пресконференции и интервюта, но преди всичко за усещането за първа среща с филм в неговата най-чиста форма.

Съвсем различно изглеждат архивните фотографии от фестивала в Кан, превръщайки фокусирането върху лъскави дрънкулки и марки дрехи, в безценни доказателства за живота, в който сега всичко е празно.

Представяме ви най-интересните кадри от Кан през годините:

Арнолд Шварценегер

Снимка: АР/БТА

През 1977 г. Арнолд Шварценегер нито е най-новата звезда на екшъните, нито е губернатор на Калифорния, но представя в Кан своя документален филм-ръководство за бодибилдинг "Pumping Iron" и не пропуска възможността да демонстрира резултатите от многогодишната си работа по изковаване на мускули.

Джоан Колинс

Снимка: АР/БТА

През май 1979 г. звездата на британското кино Джоан Колинс пристига в Кан, за да представи филма "Кучката", приключенска софт еротика по романа на нейната по-млада сестра Джаки Колинс.

Майкъл Кейн

Снимка: АР/БТА

Майкъл Кейн през 1966 г. представя в Кан филма "Алфи", романтична и драматична комедия, която го прави не само истинска звезда, но и обект на фантазиите на момичетата от цяла Великобритания. На фестивала "Алфи" получава наградата на журито.

Джон Ленън и Йоко Оно

Снимка: АР/БТА

Бившият фронтмен на "Бийтълс" и жена му представят в Кан през 1971 г. два късометражни филма наведнъж, които правят като режисьори и които фестивалът подбира в своята програма. Това са 17-минутният "Апотеоз" показващ поетичното пътешествие на двойката с балон и 25-минутният "Муха", който проследява епичното пътуване на муха през перспективата на голо женско тяло.

Еди Уилямс

Embed from Getty Images

Актрисата Еди Уилямс не се поколебава да се разсъблече на екрана, особено във филмите на съпруга й, един от създателите на жанра sexploitation Ръс Майер. Еди Уилямс е минавала по Кроазет с рокля, която минава под гърдите, но също не се е притеснявала и да се съблече гола в Кан през 1977 г. точно след развода си с Майер.

Алфред Хичкок

Снимка: АР/БТА

Алферд Хичкок обикаля Кан с велосипед. Годината е 1972 г., когато в Кан е представен предпоследният пълнометражен филм на краля на съспенса "Полуда", посветен на търсенето на сериен убиец, тероризиращ Лондон. Този филм закрива фестивала през 1972.

Ким Новак

Снимка: АР/БТА

През 1956 г., когато Ким Новак не може да си проправи път до филмовия фестивал в Кан за една от вечерните премиери, се налага тя да го направи с помощта на охрана. Тогава тя е една от най-касовите актриси на Холивуд. Две години по-късно Алфред Хичкок ще снима Новак в главната роля във филма "Вертиго" и тя ще се превърне в истинска легенда в киното.

Джак Никълсън и Джералд Айрс

Снимка: АР/БТА

През 1974 г. в конкурса на фестивала в Кан участва един от култовите филми на т.нар. Нов Холивуд - "Последният наряд" на режисьора Хал Ашби и продуцента Джералд Айрс. Филм, известен със специфичния начин на изразяване на фарса, която има Ашби и с неприличните диалози дори и за днешните стандарти. Също така - за изключителната си роля, Джак Никълсън получава награда в Кан.

Елизабет Тейлър и Майк Тод

Снимка: АР/БТА

Една от най-големите холивудски звезди от 1950-1960-те години, Елизабет Тейлър, се слави не само с големите си роли, но и с бурния си личен живот. От осемте брака на актрисата само един не завършва с развод. През 1958 г. третият съпруг на Тейлър, театралният и кино продуцент Майк Тод, с когото тя е на фестивала в Кан през 1955г., катастрофира в самолетна катастрофа.

Джоди Фостър и Робърт де Ниро

Снимка: АР/БТА

Фостър, която тогава е само на 14 години и Робърт де Ниро представят в Кан през 1976 г. филма "Шофьор на такси" на Мартин Скорсезе. Филмът не само печели "Златна палма", но и моментално се превръща в класика на киното.

Даяна Рос

Embed from Getty Images

До началото на 70-те Даяна Рос е соул и ритъм-енд-блус супер звезда в състава на The Supremes, но също така и соло певица. През 1973 г. тя пристига в Кан като актриса, за да представи в конкурса биографичната драма за Били Холидей "Lady Sings the Blues". Рос разбира се играе самата Холидей и впоследствие получава за тази роля "Златен глобус".

Ален Делон

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Делон, който получи почетната "Златна палма" за цялостния му принос в кино изкуството на фестивала в Кан миналата година е чест гост на фестивала още от началото на 60-те. Така през 1961 г., когато е направена тази снимка, на която актьорът раздава автографи, той участва с филма на Рене Клеман "Как да живеем добре". Историята се развива през 20-те години, а Делон играе млад мъж, разкъсан между фашистите, анархистите и любовта в Италия.

Мартин Скорсезе и Роби Робертсън

Снимка: АР/БТА

През 1978 г. Мартин Скорсезе вече е печелил "Златна палма" в Кан за "Шофьор на такси" през 1976 г., но сега е на Кроазет, за да представи извън конкурсната програма "Последният валс", култов документ за прощалния концерт на групата The Band, запечатал лика и музиката на младите Боб Дилън, Ван Морисън, Ерик Клептън и др. Китарист и продуцент на филма е Роби Робертсън.

Този филм е една класиките на документалното музикално кино. Недоволството на останалите членове на групата The Band идва от тяхното твърдение, че Скорсезе е преувеличил ролята на своя приятел Робертсън в екипа на бандата.

Анди Уорхол и Нико

Embed from Getty Images

Един от най-големите скандали в историята на филмовия фестивал в Кан е свързан с името на Анди Уорхол. През 1967 г. неговият филм "Момичета от Челси" с певицата Нико в една от главните роли е избран да бъде част от програмата с кинопрожекции, но в последния момент ръководството на фестивала отказва да има такава премиера поради трудности в организирането заради начинът, по който Уорхол е направил филма си и изискването той да бъде прожектиран на два екрана едновременно с различни прожектори. Причината за спирането обаче се твърди, че може да бъде търсена и в "прекалената" откровеност на "Момичетата".

Натали Ууд

Снимка: АР/БТА

До 1962 г., когато Натали Ууд позира пред фотообектива на този неизвестен американски моряк, тя вече е успяла да се превърне от детска холивудска звезда в суперзвезда. Година по-рано се появява мюзикълът "Уестсайдска история" с Ууд в главната роля.

Пиер Ришар и Джери Люис

Снимка: АР/БТА

Не е тайна, че един от най-големите американски комици Джери Люис печели по-голямо признание във Франция отколкото в родината си. Във Франция той е смятан за истински революционер в жанра на комедията и с право. Той е бил идол и за Пиер Ришар, с когото Люис е фотографиран на тази снимка.

Грейс Джоунс

Снимка: АР/БТА

Певицата Грейс Джоунс предизвиква невероятно внимание, където и да се появи. Не прави изключение и филмовият фестивал в Кан през 1986 г., година след известното участие на Джоунс във филма от поредицата за Джеймс Бонд "Изглед към долината на смъртта", последният с Роджър Мур в ролята на агент 007. Грейс Джоунс играе ролята на Мей Дей, съюзница и любовница на главния злодей Макс Зорин. В ролята си тя притежава свръхчовешка сила.

Джейн Бъркин и Майкъл Дън

Снимка: АР/БТА

През май 1969 г. актрисата и певица Джейн Бъркин и актьорът Майкъл Дън представят в Кан своя филм "Твърде малък мой приятел" - адаптация по роман на Джеймс Хадли Чейс за малък човек, който има хитър план за банков обир.

Шон Конъри

Embed from Getty Images

През 1965 г., когато Шон Конъри пристигна в Кан, за да представи в основния конкурс военната драма "Могилата", Конъри вече е играл четири пъти Джеймс Бонд и е звезда с голяма слава. "Могилата" получава награда на фестивала в Кан за най-добър сценарий.

Клаус Кински, Клаудия Кардинале и Вернер Херцог

Снимка: АР/БТА

21 май 1982 г. Актьорите Клаудия Кардинале и Клаус Кински, заедно с германския режисьор Вернер Херцог, представят приключенската драма "Фицкаралдо". Клаус Кински влиза в ролята на разпаления меломан Брайън Фицджералд, обсебен от идеята да построи истинска опера в градчето Иквитос, намиращо се в центъра на перуанската джунгла.

Индианците нарекли Фицджералд с името Фицкаралдо. За да осъществи мечтата си той наема от правителството недостъпен парцел. Фицкаралдо се впуска в безумна авантюра, в която му помагат местните индианци. Филмът е наситен с музиката на Верди, Пучини, Белини и Рихард Щраус.

За него Вернер Херцог ще взема наградата за най-добра режисура на кинофестивала.

Роджър Мур и Барбара Бах

Снимка: АР/БТА

На 20 май 1977 г. Роджър Мур, представи в Кан "Шпионинът, който ме обичаше" - третото му филмово превъплъщение като британския таен агент Джеймс Бонд. Придружава го партньорката му Барбара Бах, която влиза в ролята на сексапилната руска агентка майор Аня Амасова. Филмовият сюжет на "Шпионинът, който ме обичаше" е обработен от 15 сценаристи, сред които и ветеранът във филмите за Бонд Ричард Мейбаум.

Денис Хопър

Снимка: АР/БТА

17 май 1976 г. Актьорът и режисьор Денис Хопър пристига на Фестивала в Кан, за да представи филма за наркомани "Пътешествието", където си партнира с Питър Фонда. Сценарият за тази необичайна, психеделична лента измисля неговият близък приятел Джак Никълсън.

Робърт Редфорд и Сидни Полак

Снимка: АР/БТА

На 7 май 1972 г. актьорът Робърт Редфорд и режисьорът Сидни Полак на знаменития булевард "Кроазет" в Кан, преди да представят филма си "Джеремая Джонсън", в който Редфорд влиза в ролята на ветеран от Мексиканската война.

Урсула Андрес

Снимка: АР/БТА

21 май 1965 г. Фотографи са обградили швейцарска актриса Урсула Андрес на морския бряг на "Кроазет" в Кан, малко след пристигането й за участие в Международния филмов фестивал. Превъплащението й като едно от момичета на Бонд в "Доктор Но" (1962) й носи световна слава и тя се превърща в един от най-горещите секссимволи по това време.

Сидни Поатие

Снимка: АР/БТА

13 май 1961 г. Актьорът Сидни Поатие под светлините на прожекторите в Кан на представянето на филма "Стафиди в слънцето" по пиесата на Лорейн Хансбъри - първата афроамериканска жена драматург, продуцирана на Бродуей през 1959 г.

Филмовата адаптация на пиесата, която е критичен поглед върху живота на едно афроамериканско семейство в условията на расова дискриминация, получава специалната награда на Международния филмов фестивал.

Ричард Гиър

Снимка: АР/БТА

19 май 1979 г. Актьорът Ричард Гиър промотира на фестивала филма на Терънс Малик "Райски дни". Действието в романтичната драма се развива в началото на XX век, като беден млад мъж убеждава приятелката си, която представя за своя сестра, да се омъжи за богат земевладелец, за когото е научил, че е тежко болен и скоро ще умре.

"Райски дни", на който Терънс Малик освен режисьор е и сценарист, е номиниран за "Златна палма" в Кан и получава наградата за режисура. По-късно ще спечели и "Оскар" и номинация за "Златен Глобус".

Шарлот Рамплинг и Тенеси Уилямс

Снимка: АР/БТА

13 май 1976 г. Актрисата Шарлот Рамплинг и американският драматург Тенеси Уилямс се шегуват по улиците на Кан. Двамата бяха поканени в журито на Международния филмов фестивал същата година.

Андре Мороа, Оливия де Хавиланд и Рекс Харисън

Снимка: АР/БТА

13 май 1965 г. Членовете на журито за фотофилми - писателят Андре Мороа и актьорите Оливия де Хавиланд и Рекс Харисън позират на покрива на фестивалната зала в Кан.

Още

Хулиганът-легенда Робърт Де Ниро на 74

Хулиганът-легенда Робърт Де Ниро на 74

Още

Федерико Фелини и Джулиета Мазина: Маестрото и птицата

Федерико Фелини и Джулиета Мазина: Маестрото и птицата

Още

Изповедта на Ален Делон: Аз съм първа цигулка, имам нужда от диригент

Изповедта на Ален Делон: Аз съм първа цигулка, имам нужда от диригент

Още

Най-големите световни кинофестивали се обединяват за безплатно излъчване

Най-големите световни кинофестивали се обединяват за безплатно излъчване

Още

Франция изгуби Мишел Пиколи - една от най-ярките си кинозвезди

Франция изгуби Мишел Пиколи - една от най-ярките си кинозвезди

Още

Готвели бореца срещу мафията и църквата Мартин Скорсезе за духовник

Готвели бореца срещу мафията и църквата Мартин Скорсезе за духовник

 

 

Коментирай 5

Календар

Препоръчваме ви

Пласидо Доминго за Соня Йончева: Гласовете ни звучат хубаво заедно. Тя е изключителен колега

Документален филм разказва за съвместния им концерт в София през 2021 г.

Проф. Дечко Узунов в "Светско монументално изкуство"

Откриването на изложбата е на 29 февруари (четвъртък), 18:00 ч. в галерия-музей "Дечко Узунов"

Мара Белчева със свой личен кът в музея на Петко и Пенчо Славейкови

Постоянната експозиция с лични вещи, преводи, ценни ръкописи и писма на на голямата любов на Пенчо Славейков бе представена за първи път на 14 февруари в къща музей "Петко и Пенчо Славейкови" в София

Показват най-богатата колекция от лични вещи на Апостола

Музей "Васил Левски" в Ловеч ще отбележи 70-годишнината си с уникална изложба

Две изложби, посветени на 151-годишнината от гибелта на Васил Левски - в Художествена галерия в Ловеч

Чрез експозициите виждаме как животът на Апостола не свършва на бесилото в София на 6 февруари (по стар стил) 1873 г., а продължава в пространството и времето, за да стигне до наши дни и да продължи напред в бъдещите