ITALIAN SCREENS
Даниеле Лукети: Надявам се зрителите да се наситят на сериали и да се завърнат в киното
Макар Лукети да е режисирал третия сезон на успешния сериал "Гениалната приятелка", той смята, че повечето сериали са изчерпани откъм идеи
Автор : / 1234 Прочита 2 Коментара
Даниеле Лукети бе в София като гост на кино-литературния фестивал Синелибри (Снимка: Тихомира Крумова)Даниеле Лукети е многократно отличаван италиански кинорежисьор, сценарист и актьор, роден в Рим. Много от филмите му са адаптации по книги, в т. ч. "Брат ми е единствено дете", "Училището", "Връзки", "Доверие" и др. Дебютира като асистент-режисьор на Нани Морети във филмите "Бианка" (1983) и "Месата свърши" (1985).
Първият самостоятелен филм на Лукети като режисьор е "It"s Happening Tomorrow" от 1988 г., който печели "Давид на Донатело" за най-добър дебют и отличие от кинофестивала в Кан. Следващата му творба е "The Yes Man" (1991), където Силвио Орландо влиза в ролята на писател призрак на безмилостен политик, изигран от Нани Морети.
Италианският режисьор Даниеле Лукети (Снимка: Тихомира Крумова)
Филмът печели четири награди "Давид на Донатело". Пиесата на Лукети "Sottobanco", вдъхновена от творчеството на Доменико Старноне, се превръща в игралния филм "Училището" (1995).
След това Лукети режисира "Брат ми е единствено дете" (2006), за който Елио Джермано печели "Давид на Донатело", и "Нашият живот" (2010), който влиза в селекцията на кинофестивала в Кан. Лукети режисира и филмите "Those Happy Years" (2012), "Chiamatemi Francesco" (2015), "Io sono Tempesta" (2018), "Ordinary Happiness" (2019).
Последните му филми - "Връзки" (2020) и "Доверие" (2024) - и двата селектирани от Синелибри, са базирани на едноименните бестселъри на Доменико Старноне. Лукети е режисирал и редица документални филми и реклами.
Той беше специален гост на кино-литературния фестивал Синелибри, за да представи в София своя филм "Доверие" - с него той откри италианската секция на фестивала ITALIAN SCREENS, която е в партньорство с Министерство на културата на Италия и Cinecitta.
- Какво най-много ви впечатлява в романите на Доменико Старноне и защо толкова много обичате да екранизирате неговите романи?
- Всеки път, когато напише нова книга, му се обаждам по телефона и му казвам: "Доменико, знаеш ли, че написа още една частичка от моята биография?". За каквото и да пише той в своите книги, винаги има частица от мен и от това, което най-много ме вълнува. Освен всичко друго, в неговите романи има много добра структура, която е перфектна за филмиране и за създаване на нов филм.
- "Гениалната приятелка" е един от най-добрите съвременни сериали, с много почитатели по света, вие сте режисьор на третия сезон на сериала. Това носи позитиви и за четенето на книгата на Елена Феранте. Според вас формата на сериала ли е най-подходяща за този разказ?
- Късметлия съм, защото реално бях режисьор на третия сезон на сериала и това да бъде сериал беше вече взето като решение от екип преди мен.
Но всъщност има прекалено много материал, за да може той да бъде разказан в един единствен филм.
Историята на Феранте е толкова богата в своите детайли, че тя само би загубила, ако я затворим в един или два часа филм.
- Как си обяснявате бума на сериалите покрай стрийминг платформите и как това променя киното?
- До преди 30 години телевизионните сериали имаха една определена публика.
Тези, на които им трябваше много мъничко, за да се задоволят. После се появиха големи писатели, режисьори и актьори, с което публиката се промени и хората започнаха да се интересуват от кино.
Това прави така, че много хора, които са любители на кино изкуството, да следят с трепет телевизионните сериали.
Но забелязвам, че има някаква умора, защото е трудно да се намерят нови идеи за един сериал и лека полека хората се връщат назад към основната част.
Така че се надявам след голямото гмуркане в света на телевизионните сериали, зрителите да се върнат в света на киното.
- Вие сте в София, за да представите новия си филм "Доверие" в рамките на кино-литературния фестивал Синелибри. Разкажете за историята и предизвикателството да я изобразите на големия екран, за да представите сложностите в живота и главата на главния герой.
- Струва ми се интересно да разкажа чрез трилъра за мъжката фигура във филма.
В момента се намираме в странен период на отношенията между мъжете и жените. Днес мъжът сякаш се намира в страх, като че ли е загубил своето надмощие в патриархалния живот. Сякаш не доминира в отношенията с жената и като цяло не доминира в нищо.
Всъщност филмът разказва този момент на промяна в емоциите и чувствата на фигурата на мъжа.
Италианският режисьор Даниеле Лукети (Снимка: Тихомира Крумова)
- В случая с "Доверие", жената доминира героя с това, което знае и с което го държи като заложник.
- Всъщност жената по този начин плаши мъжа и осъзнава своето могъщество. Той мъжът прави всичко сам, тя изглежда като да е там, за да го тероризира, но той сам решава да й каже всичко и носи последствията си.
- Предишния ви филм "Връзки" откри кинофестивала във Венеция преди четири години. Той също е фокусиран върху човешките връзки и последствията от тях. Защо се интересувате толкова от психология, когато правите филми?
- Да, защото съм си психо!
- Споменахте за промяната в отношенията между мъжете и жените, виждате ли здравословен баланс в тях и как стои този въпрос в Италия и по-конкретно в киноиндустрията?
- Дори и днес в работно отношение жената винаги е омаловажена.
Италианският режисьор Даниеле Лукети (Снимка: Тихомира Крумова)
Дори днес е по-трудно за жените. Понякога има много силна амбиция при жените, но сами са склонни да си правят автоцензура. Ще ви дам един пример, аз преподавам в университет за кино, в който местата са много ограничени - 300 човека се борят за 6 места.
Много често тези шестима човека, които биват избирани са само мъже. Самите жени се спират, защото само 20% от кандидатсващите са жени, а всички останали са мъже.
Явно самите жени се стопират и смятат, че режисьорската работа не е за жена. За жалост. Но виждам, че младото поколение е с огромна крачка напред спрямо моето поколение.