НА ЛОВ ЗА ИСТОРИИ
Ешкол Нево: Освобождение, рокендрол и човешки тревоги
Разговор с известния израелски писател за търсенето на истории, опитите да разгадаем човешкото същество и музиката, която осмисля живота ни
Автор : / 1331 Прочита 1 Коментара
Снимка: Иван Григоров
Израелският бестселър писател Ешкол Нево беше в България, за да представи лично книгата "Три етажа" в рамките на фестивала Синелибри, където успяхме да гледаме и екранизацията по книгата на италианския режисьор Нани Морети, който участва в официалната селекция на фестивала в Кан.
Срещаме се с Ешкол Нево и по някакъв начин интервюто ни се явява продължение на предишния разговор, през декември миналата година.
- Ще започна с въпрос, с който искам някак да продължим разговора ни от миналия път, когато говорихме по Zoom, Вие участвахте в Софийския международен литературен фестивал и ситуацията беше пълен локдаун. Тогава ми казахте, че сте жаден за живота и искате всичко да се върне като преди. Сега как се чувствате?ю
- Ситуацията в Израел е доста по-различна от тази в България. Животът в Израел се завърна отново, вече няма Zoom, може да видиш хората, да чуеш смеха им, усмивките им, пътуванията им. Аз бях жаден, все още съм жаден, защото това беше много дълго време на изолация.
- В предишната ни виртуална среща също така ми казахте, че планирате 50-ия си рожден ден да бъде с шумно парти, с диджей. Успяхте ли да го направите?
- Такава беше идеята ми. Но не успях да го осъществя, както ми се искаше. Но знаете ли какво направихме? Отидохме в Сайна, в Египет, това е едно от любимите места в света. Не бях ходил там от 18 години. Отидохме една компания и празнувахме точно така, както трябва.
Това, че музиката се върна отново също е много важно за мен. Вече имаме музика на открито, цяло лято ходих на рок концерти. Има много специална енергия между публиката и музикантите. Аз самият имах 3 различни проекта с музиканти, с които излизах на сцена. Това е четене, музика, поезия, разкази. Аз чета кратки разкази, защото с музиката трябва да има начало и край на историята.
- Знам, че сте голям меломан, също така пишете текстове за песни. Но кажете, каква е музиката, която пасва най-добре на Вашите думи?
- Това е добър въпрос, но зависи от текста. Понякога книгите ми са рокендрол, други класически, някои са джази, важното е да можеш да намериш правилния тон. Аз мечтаех да бъда музикант. Барабанист. Но не бях достатъчно добър. Затова реших, че най-малкото мога поне да опитам да работя с музиканти. Сега всичко, което исках, започна да се случва в музикалния живот.
- Смятате ли, че публиката се промени след Ковид-19? Търси ли нещо още повече от изживяването на концерт или литературно събитие?
- Мисля, че усещането, което имам аз е за нещо, от което крайно сме се нуждаели. Като водата. Аз написах роман по време на пандемията, с който отново повярвах в силата на разказването. Ако имаш такова нещо, което напълно преобръща начина ти на живот, отношението ти с близките, връзките, в една такава ситуация просто всичко може да се случи.
Книгата, която написах е преведена само на иврит в момента, но мисля, че това е най-смелата и също така рокендрол книга, която съм писал. И това е много драматична книга, може би, защото е писана в драматично време.
- Вие обичате да се занимавате с теми, свързани с психологията, особено в романа "Три етажа". В крайна сметка възможно ли е да бъде обяснено човешкото същество? Има цяла наука, която го изследва, но често, мислейки, че познаваме някого, накрая се изненадваме, че всъшност нищо не сме знаели за него.
- Харесвам въпросите Ви, защото ме карат да мисля. Знаете ли, аз следвах психология и една от причините, поради, които напуснах беше точно това, за което говорите. Реших, че тази наука поставя много етикети върху хората и ги унифицира. Имах много различно усещане към живота и хората, което беше по-близко до това, което описахте.
Това, че хората в някакъв момент могат да се изненадват е много красиво. Аз от 20 години преподавам творческо писане и нито една група не е същата като другата. Те винаги са изненадващи, винаги са различни и това е страхотно. Един от моите приятели, на моите години, се влюби тази година и то по най-лудия начин, нещо, което никой не очакваше. Всички хора са различни, както и героите на книгите ми.
- Какво мислите за филма, направен по "Три етажа"?
- Гледах го 4 пъти! Актьорите са склонни да предизвикват много различни чувства в зрителите и това ми хареса. В книгата можем да си представим всички герои, но когато всичко има и физическо измерение, вече е по-различно. И мисля, че това е друга магия, която може да ни отведе към нови размисли.
- Представял ли сте си, че книгата Ви ще бъде екранизирана и ще изживее този "втори живот"?
- Със сигурност не и с режисьор Нани Морети, което е като сбъдната мечта. Никога докато пиша книгите си не мисля за екранизации, прекалено съм зает с писането. Но "Три етажа" първо беше адаптирана в театъра. Осъзнах някакъв потенциал в тази история, идеята дойде от Италия преди 5 години, не знаех дали ще се случи, но ето, че стана!
Успях да се разхождам по червения килим на фестивала в Кан, празнувахме отново книгата заедно с филма. Но тогава, когато пишех книгата, не бях в добра житейска ситуация. Мислех си, че вече не мога да пиша, бях доста напрегнат, имах проблеми в живота си. Тогава дойде успехът на романа, а той беше и написан много бързо, за около 6 месеца. Обикновено отнема 1-2 години.
- Вероятно всички страхове и тревожности са се вмъкнали в книгата и тази сила е преляла в нея.
- Точно така е. Но не винаги. Понякога, когато си прекалено угрижен и натоварен, не можеш да пишеш, защото съзнанието ти е заето. Но както казвате, трябва да се вземе енергията и да се влее в книгата. Това е. И аз все още чувствам енергията на тази книга, което е удивително. Книгата не е свързана с мои лични преживявания, това е фикция, но в нея успях да присъединя и мои страхове и тревоги. И така тя ми носи всъщност освобождение. Да направя история от моите страхове и страсти.
- "И ако няма кой да ни слуша - няма история." Това пишете в книгата си. Но Вие как намирате историите си?
- Ако говорим много общо, според мен има два типа писатели: първият е да си стоиш вкъщи, да не излизаш много на слънце и при хората, да обитаваш света на имагинерното, но в едно тясно пространство, това са т.нар. кафкиански тип писатели. Другият тип са "търсачите на истории", аз съм от тях.
Излизам, харесвам хората, срещам се със света, пътувам и голяма част от историите в книгите ми идват от външния свят. Но когато отново се прибера вътре и трябва да пиша, тези истории трябва да минат през моя собствен филтър.
Това, което мога да взема от външния свят може и да не е нещо, което се е случило, аз ползвам самия потенциал в някаква ситуация. Потенциалът може да бъде помирисан, може да бъде въобразен. Последният ми роман, който сега излезе на иврит в Израел, започва със статия във вестник за инцидент в Южна Америка с двама израелци, единият от които убит. Като прочетох статията си казах, че това не може да бъде истинската история. И вместо да започна да ровя в нея и да я разследвам и да разбера какво се е случило, както би направил един журналист, аз измислих своя история за случилото се.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}