КИНО ПОГЛЕД
Паоло Сорентино: Съвременният Фелини и носталгията по великата красота
Новият филм "Партенопа" на Сорентино преди дни откри кино-литературния фестивал Синелибри
Автор : / 4095 Прочита 1 Коментара
Гари Олдман и Челесте Дала Порта в "Партенопа" (Източник: IMDB)
Един от най-големите майстори на стила и красивите кино форми - Паоло Сорентино, преди дни бе представен официално в София с най-новия си филм, създаден по мита за Неапол "Партенопа".
Филмът бе коментиран разнопосочно от зрителите, но сякаш доминираха положителните отзиви, че Сорентино е направил поредното си обяснение в любов не само към Неапол, но и към киното изобщо.
"Партенопа" е поезия в образи, екстракт от Италия, който няма как да разберем, ако не познаваме поне малко историята, легендите и поне малко живота в тази страна.
Кадър от "Партенопа" (Източник: IMDB)
Филмът на Сорентино разказва историята на много красиво момиче на име Партенопа, кръстено на древноримската сирена, дъщеря на бог Ахелой. Тя е онази "с девичия глас", но Партенопа е и поетичното название на Неапол.
Една от легендите за митичната сирена е, че тя се дави в морето след като песните й не успяват да привлекат вниманието на Одисей. Така тялото й било изхвърлено на бреговете на Неапол, с което тя става негова покровителка.
Друга легенда разказва, че кентавърът Везувий бил страстно влюбен в Партенопа, но това предизвикало гнева на Юпитер, така богът превърнал Везувий в стратовулкан, който понякога изригва в своята бяс и жар, а самата Партенопа се превърнала в Неапол.
На фонтана Спинакорона в днешен Неапол можете да видите изображение на Партенопа, от чийто гърди извира вода, която да гаси изригванията на Везувий.
Филмът на Сорентино разказва мита от гледна точка на съвремието ни, защото Партенопа е изпълнено с красота същество, което обаче не залага само на нея. Тя е студентка по антропология и се налага да се бори с етикета "красавица", който й носи забавление и боготворение от всички, но също така я прави жертва.
Красивите хора са често самотни. Защото мнозина им се възхищават, но и се страхуват от тях. Красотата е дар от природата, но и проклятие.
Кадър от "Партенопа" на Паоло Сорентино (Източник: IMDB)
Една от основните идеи на режисьора е да ни предложи гледната точка за красотата, която е едновременно проклятие и благословия.
Проклятие е, че през целия си живот красивият човек се бори с различните проекции върху него, които обществото му налага. Благословия е, защото универсалната ценност красота е вдъхновяваща, провокираща и създаваща. От нея черпят всички, а това им дава сила за живот.
Челесте Дала Порта в ролята на Партенопа (Източник: IMDB)
Сорентино определено е един от най-жизнените и отличителни режисьори днес, а новият му филм, който бе в състезателната програма на кинофестивала в Кан, е упражнение по стил и сериозна визуална инвестиция. Челесте Дала Порта издържа целия филм с крехкото си, фино и ефирно присъствие на нимфа от съвременния свят, но и от митичния - този на Неапол.
"Партенопа" е филм, който е фокусиран основно върху чувството, усещането и възхищението от красотата. Можем да наречем филма мечтателен, приказен и поетичен.
Много критици описаха "Партенопа" като самодоволен филм, самоцелен и едва ли не като реклама на самия Сорентино от Сорентино.
"Гардиън" написа, че "филмът е като двучасова реклама на скъп парфюм".
Въпреки някои критики, трябва да кажем, че Сорентино с камера е винаги е интригуващ и впечатляващ. Той е кино стилист и филмите му винаги са съвършено композирани и структурирани.
"Партенопа" е и филм за нашата идея за красота, преформатирана и през различни образи, на които сме се насищали. Тя често е отразена, проектирана, въплътена.
Гари Олдман в "Партенопа" на Сорентино (Източник: IMDB)
Героите на Сорентино същесвуват едновременно и като символи, и като герои.
Красотата може да причинява освен възхищение и благоговения от "богове и земни", така и болка и меланхолия. За красотата в миналото са се водили люти битки.
Сравненията с Федерико Фелини, които неизменно съпровождат творчеството на Паоло Сорентино са неизбежни, а той самият не изглежда да има нещо против това. Нарича Фелини "фар в нощта". Двамата отличително споделят общи наративи и споделят афинитета си към идеята на екзистенциалното съзерцание.
Референциите към Фелини донякъде обаче замъгляват и обезличават таланта на самия Сорентино и индивидуално полагащото му се място сред големите визионери в киното.
Сорентино майсторски ни повежда в прочувствените, дълбоки изображения на едновременно универсалното и сложно посвоему човечество.
Паоло Сорентино на 77-мото издание на кинофестивала в Кан (Снимка: Getty Images)
Можем да кажем, че "Божията ръка" и "Великата красота" си остават най-фелинските филми на Сорентино, в които умишлената цитатност не е натрапчива и досадна, а прекарана през разума на един друг гений, творящ кино в различна епоха, но стъпил здраво върху най-солиданото от италианското кино.
Корпусът на филмите на Сорентино винаги е самотата, меланхолията и носталгията - по детството, по щастливия живот, по радости, които са сполетели неговите герои, но внезапно са отшумели. Загубата на родителите си Сорентино донякъде частично изобрази в "Божията ръка", а почти във всичките му филми може да се чете и прочит на съвременна Италия в социално-политически контекст.
"Последствията от любовта" е един от най-любимите ми филми на Сорентино, когато открих Тони Сервило и се впечатлих от неговото незабравимо лице. Той играеше мъж на средна възраст, тотално апатичен и разочарован от живота си. В усещанията на героя се четат отчуждение, воайорство, и изобщо идеята във всички филми на режисьора за tabula rasa.
Тони Сервило във "Великата красота" на Паоло Сорентино (Източник: IMDB)
Филмите на Сорентино са визуално привлекателни и разказват истории за човека през магията на киното. Както класиците на италианското кино, Сорентино добре е усвоил идеята, че тъгата и самотата стимулират най-много човешката фантазия. Както казва Сорентино "това са универсални чувства, с които рано или късно, всички се съобразяваме".
"Великата красота" е филмът, доближаващ се най-много като послания и усещане до "Сладък живот" на Фелини.
Историята му изобретява герой на име Джеп Гамбардела, който си дава сметка за определени неща от живота. Таквиа хора интригуват Сорентино, отвращават го, примамват го, очароват го. Те са италианци, които частивно представляват италианското общество.
"Великата красота" има "Оскар" за чуждоезичен филм през 2014 г. и заслужено определи Сорентино като един от най-големите майстори.
Той захваща героя си Джеп в момента на неговия залез, за да разкрие възгледите си за живота, ситуациите, възможното и невъзможното, допустимото и недопустимото.
Джеп е успещен някога писател, който отдавна вече е минал своя ренесансов момент, а живота му до момента лежи именно на някогашното му постижение.
Кадър от "Великата красота" на Паоло Сорентино (Източник: IMDB)
Героят изследва реалността, интерпретира я - Джеп е с рефлективно съзнание, той е интелектуалец. Той сякаш съзерцава италианската култура от Древен Рим до днес.
Потънал в своята самота и цинизъм, Джеп размишлява върху своето минало, амбиции и любови. Това споделяне носи както лично освобождение, така и брутална честност със себе си.
Римската действителност на италианската висша класа като в "Сладък живот" едновременно отвращава и подмамва в своята пищност и наслада от удоволствието.
Това е общество, посветено на декадентството, пиршеството и забавленията. Жените са леки, нравите също.
Сорентино надниква дълбоко в душата на Вечния град и създава сатирична социална драма. Филмът е превъзходна визуална естетика със сценична акустика. Това е римското бижу на Сорентино, докато дуета "Божията ръка" и "Партенопа" са съкровищата на Неапол.
На 25 октомври в кино "Люмиер" ще има още една прожекция на "Партенопа" в рамките на кино-литературния фестивал "Синелибри".
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}