IN MEMORIAM
"Не се подчиних на никого освен на собствената си съвест"
Една от най-ярките фигури в съвременното българско кино Николай Волев си отиде на 78 г. в деня, в който съпругата му се сбогува с първия си мъж - Кирил Маричков
Автор : / 28086 Прочита 26 Коментара
Николай Волев на изложбата от графики и фотографии през февруари 2024 г. в "Театро отсам канала" (Снимка: Владимир Шоков/БТА)
"Възможността хората да се разсмеят и да се разплачат в едно и също произведение е велико нещо".
В деня, в който България се сбогува с рок легендата Кирил Маричков, този свят напусна още един голям творец - една от най-ярките фигури в съвременното българско кино и режисьор на някои от най-обичаните български филми Николай Волев.
Трудно е да бъде разгадано написаното от звездите. Кирил Маричков си отиде ден след годишнината от катастрофа, която той предизвиква през 1999 г. и в която загива жена.
Днес звездите решиха Доротея - първата съпруга на Маричков, да се раздели завинаги и с настоящия си съпруг - Николай Волев.
Доротея Волева се прости с легендата на българския рок с емоционален пост, в който написа, че "всички умираме. Но със своето творчество и живот той се обрече на безсмъртие".
Безспорно на безсмъртие е обречен и Николай Волев, който оставя зад себе си огромно творчество, привлякло милиони зрители у нас и в чужбина.
В него влизат заглавия, обичани от няколко поколения българи, като "Двойникът", "Господин за един ден", "Да обичаш на инат", "Маргарит и Маргарита", "Козият рог", също и по-новите заглавия "Огледалото на дявола" и "Извън пътя", както и документалните филми "Цимент", "Грънци", Дом 8", "Вестникарската война", "За смъртното наказание", "Бърза помощ", "Зимна приказка", "Кремиковци - снимка за спомен", "Вечният любовник".
Освен като режисьор и сценарист, Волев се изявяваше и като актьор. Гледали сме го в серии на "Селцето", в "Прилив на нежност", "Мечтатели" и "Far from Berlin".
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Животът му, започнал на 10 април 1946 г., е изпълнен с приключения. След пет семестъра архитектура във Висшия институт по архитектура и строителство, съдбата му подсказва, че той няма да стане архитект, макар образованието му по-късно да му помага за негова изложба.
През 1968 г. младият Николай Волев пресича нелегално българо-турската граница, а след престой в бежански лагер в Турция заминава за Англия, където завършва кинорежисура.
Години по-късно се завръща в родината, където се заема с това, за което е призван - киното. За живота си и философското му разбиране за него Волев разказва в своята автобиографична книга "Девствената проститутка".
Това не е обикновена мемоарна книга, а разказ под формата на автоинтервю. Тя започва с цитат от древноримския поет Овидий, който гласи: "Късметът и любовта спохождат смелите".
В нея Волев описва перипетиите в живота си, първите и по-късните си любовни трепети. Сред приключенията в житейския му път са псевдосътрудничество с ДС, бягството във Великобритания, бракът с англичанка и завръщането му в България.
"Живях и продължавам да живея волно. Не се подчиних на никого, освен на собствената си съвест", споделя режисьорът.
"Намирам за половинчато твърдението на Уди Алън: "Талантът е късмет. Важното в живота е смелостта." Аз мисля, че и двете са дар от природата. Човек или ги има, или не. Затова предпочитам гледната точка на Буковски: "Смелостта е въпрос на стил в една безнадеждна ситуация, каквато е животът."
В свое интервю пред БТА по повод предстоящата тогава премиера на "Принципът на несигурността" Волев, който е черпил вдъхновение от Чарли Чаплин, казва: "Възможността хората да се разсмеят и да се разплачат в едно и също произведение е велико нещо".
"Единственото, което търсихме и продължаваме да търсим, е да представим на зрителите колко красива е любовта - истинската, дълбоката, смислената, чувствената, понякога и неразумната любов".
Още за богатата душевност на Волев неговите почитатели имаха шанса да научат от изложбата му от графики и фотографии, представена в "Театро отсам канала".
"Аз нямах смелостта да показвам мои работи, особено в графиката. Защото не съм професионален художник. Рисувах в Лондон, преди да се насоча към киното, защото бях завършил архитектура. Имах намерение, също така, да ставам моден дизайнер и, някак си, рисувах добре. Но нямах смелостта да се покажа пред хората, но те настояха да го направя", казва по повод изложбата Волев.
"Графиките отразяват моята душевност като млад човек в Лондон, когато избягах от България, и показват онова, което ме е вълнувало тогава - толкова много години назад. Изпитвам голямо удоволствие, когато някой ми каже, че се е развълнувал".
А автобиографичната му книга завършва с думите:
"Не мога да се оплача от липса на сполука. Обичам и съм обичан. До себе си имам любяща жена, която се гордее с мен. Както и аз с нея. Радвам се на добър син и гальовна внучка. На отзивчив и предан брат. Живях и продължавам да живея волно. Не се подчиних на никого, освен на собствената си съвест. Тези съкровища не бих могъл да си ги купя с всичките пари на света."
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Flitsa%2Fne-se-podchinih-na-nikogo-osven-na-sobstvenata-si-savest&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2024%2F10%2F15%2F2814370%2F768x432.jpg%3F_%3D1729023306&description="Не се подчиних на никого освен на собствената си съвест"', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}