СВЕТОВНИ ЛИТЕРАТУРНИ ЛЕГЕНДИ
Френският Конан Дойл се подиграл с Шерлок Холмс
160 години от рождението на писателя Морис Льоблан
Автор : / 3242 Прочита 2 Коментара
Корица към книгата "Les Aventures extraordinaires d'Arsene" от 1920 г. за Арсен Люпен - джентълменът крадец и детектив, измислен през 1905 г. от френския писател Морис Льоблан (1864-1941) Снимка: Roger Viollet Collection/Getty Images
Любителите на криминални романи със сигурност са чели много от романите му и познават героя му - благородника крадец и детектив Арсен Люпен.
Странното съчетание между крадец и детектив е хрумване на френския писател и журналист Морис Льоблан. Според някои е взаимствал образа от свои колеги, но така или иначе неговият герой е толкова ярък, че предишните му прототипи потъват в забрава.
През декември т.г. се навършват 160 години от рождението на Морис Льоблан. Той е автор на повече от 60 романа, много от които са филмирани. За заслугите си писателят е носител на една от най-високите френски награди - Кавалер на Ордена на Почетния легион.
Умира на 76-годишна възраст от пневмония на 6 ноември 1941 година и бил погребан в гробището Сен Мартен, след което през 1947-а бива препогребан с почести в гробището Монпарнас в Париж.
Писателят е роден в Руан, Нормандия на 11 декември 1864 година, в семейството на търговец и корабособственик. Морис получава средното си образование в прочутия лицей "Пиер Корней" в родния си град. Това достолепно учебно заведение е основано в далечната 1593 година от ордена на йезуитите, но през 1905-а става изцяло светско и му е дадено името на великия френски драматург Пиер Корней.
Възпитаници на лицея са били много други известни писатели като Бернар дьо Фонтенел, Гюстав Флобер, Ги дьо Мопасан, Андре Мороа. В лицея са учили още художниците Йожен Дьолакроа, Жан-Батист Коро и Жак Вийон, учените Шарл Никол и Пиер Луи Дюлон; министри, генерали, индустриалци, юристи, лекари и пр.
Та, Льоблан учи в това много престижно училище, след което записва право и продължава учението си в няколко държави. В крайна сметка напуска юридическия факултет и се установява в Париж. Започва работа като сътрудник на няколко вестника, между които и на "Le Figaro". Сред приятелите му били Маларме, Метерлинк и Мопасан. Започва да се пробва в белетристиката, като пише както кратки истории, така и романи. Първите му творби са силно повлияни от творчеството на Флобер и Мопасан. Те получавали похвали от критиката, но почти не се продавали.
Льоблан още търсел себе си. Докато не му хрумва да създаде образа на прочутия Арсен Люпен, когото срещаме в 17 романа и 39 новели на писателя, събрани в общо 24 книги (б.а. според някои - 25). Именно този герой му донася световна слава и го нарежда сред най-любимите автори на детективски романи.
Льоблан е много различен в различните периоди на своето творчество. Както казахме, първоначално се вдъхновява от психологическата проза и наистина прави впечатление на критиката, но това още не е писателят, когото познаваме. Първият голям търговски успех постига след като през 1905-а издателят Пиер Лафит публикува негов разказ в сп. "Je sais tout" (прев. "Всичко знам"). Новелата, озаглавена "Арестът на Арсен Люпен" събудила огромно любопитство сред читателите и всъщност от само себе си се превърнала в "пролог" към успеха на писателя.
За две десетилетия от 1907 нататък, Льоблан написва над 20 творби - разкази, новели, романи и пиеси за Арсен Люпен, "крадеца-джентълмен". Сред тях са много популярните "Арсен Люпен против Херлок Шолмс") (1908), "Кухата игла" (1909),"Кристалната тапа", издадена на български като "Тайнственото око" (1912), "Признанията на Арсен Люпен" (1913), "Островът с тридесетте ковчега" (1919) и др.
Наред с многото си почитатели Морис Льоблан си спечелил и врагове, сред които бил и великият Артър Конан Дойл. Причината била, че в някои от творбите си Льоблан пародира героя му Шерлок Холмс. В един от романите Люпен дори се изправя срещу знаменития си британски колега и успява да го победи. Ето защо според някои критици "Арсен Люпен е брилянтният френски отговор на крими-манията по Шерлок Холмс". Тази интрига, обаче, ни най-малко не смущава масовата публика - героите и на двамата писатели остават много харесвани от поколения читатели.
Льоблан разширява амплоато си на писател. Той не "зацикля" на детективския роман и освен криминалната поредица за Арсен Люпен, написва и няколко светски романа, два научно-фантастични романа ("Les Trois Yeux" (1919) и "Le Formidable Événement" (1920 г.), и дори детска книга - "La Forêt des aventures" (1932).
Днес много туристи посещават дома-музей на Льоблан в Етрета, Сен Маритим, любопитни да разберат повече за писателя и къде се е "родил" симпатичният образ на героя Арсен Люпен, който пленява въображението на милиони читатели по света.
Какъв е секретът на очарованието, с което този герой си спечелва симпатиите на публиката? Може би се крие в това, че Льоблан не акцентира в историите си толкова на историите на детектива Люпен, колкото на благородния крадец и майстор на превъплъщенията, който блести с изключителен ум и познания. Тази противоречива характеристика се оказва много любопитна провокация.
Според някои изследователи на Льоблан, прототип на героя му Арсен Люпен може да е френският анархист Морис Жакоб (1879-1954) - сръчен обирджия с чувство за хумор, който правел щедри жестове на своите жертви. През 1905 година се провежда шумен съдебен процес срещу Жакоб, коментиран до най-дребните детайли от пресата и е възможно Льоблан да е бил впечатлен от прочетеното.
Всъщност, обаче, както вече споменахме, Льоблан не е първият световен писател, който предлага на публиката образа на крадеца-джентълмен. Преди него Октав Мирбо издава през 1901-ва "Пътешествие на неврастеника в банята", където се срещаме с героя му Артур Лебьо, много близък по характеристика с Люпен. Подобен герой Мирбо има и в друга своя творба - комедията "Скрупули" (1902).
Някои литературоведи отиват още по-далеч назад във времето и считат, че Люпен е "наследник" на прочутия авантюрист Рокамбол, създаден от Пиер дьо Терай в периода 1857-1870 година. И Рокамбол прави добрини като нарушава закона. Така че не е ясно дали Льоблан е взаимствал черти на тези литературни герои, или е компилирал реалната история на Жакоб с художествената измислица.
Успехът му с Люпен е толкова голям, че му Комерсиалното взима връх и Льоблан "яхва" вълната на успеха, за да продължи сагата с Арсен Люпен, като герой на много негови творби. Тези творби донасят и огромна популярност на писателя.
Но тук е моментът да отбележим един интересен факт - комерсиалният успех на Льоблан, благодарение на героя му Арсен Льопен, не винаги носел удовлетвореност на писателя. И той като Артър Конан Дойл считал, че публиката трябва да "забележи" и другите му творби. И двамата писатели са имали по-големи литературни амбиции. Нито Артър Конан Дойл искал да бъде запомнен само с Шерлок Холмс, нито Морис Льоблан - непременно да го свързват с Арсен Люпен.
Льоблан дори прави опити да наложи свой нов герой, също детектив - Джим Барнет. Читателите, обаче, категорично изразяват предпочитанията си към Люпен и Льоблан бива принуден да се откаже от опитите си да му създаде конкуренция.
Както вече споменахме, Морис Льоблан има два забележителни научнофантастични романа: "Трите очи" (Les Trois Yeux, 1919), в който учен осъществява визуален контакт с триоки жители на Венера, и "Голямото събитие" (Le Formidable Evènement, 1920), в който земетресение създава ивица земя между Англия и Франция. В тези романи се проявява талантът на писателя да "пътува" с въображението си и да прави съпричастни читателите си с тези необикновени пътешествия.
За отбелязване е, че за разлика от доста фантасти, Льоблан отделя завидно внимание на вътрешния свят на своите персонажи и техните емоции, а не се концентрира единствено и само върху хипотетичното бъдеще и външните конфликти.
На 27 октомври 1941 година, на 68 умира по-малката сестра на Морис Льоблан - Жоржет, известна актриса и оперно сопрано. Дни след това, през ноември, умира и вече много болният писател, създал един от най-интригуващите герои в световната литература. Мнозина го наричат "френския Конан Дойл" и това, извън интригата между двамата писатели, само по себе си е висока оценка за неговия принос в криминалния жанр.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}