МИТОВЕ И РЕАЛНОСТ
Убийцата на якобинеца Марат - правнучка на драматурга Пиер Корней
230 години от екзекуцията на 24-годишната френска благородничка Шарлот Корде
Автор : / 2013 Прочита 1 Коментара
Убийството на Марат от „Le Monde Illustre“ от Quesnil / Снимка: Getty Images
Тя се прочува като убийца, а всъщност е благородничка, републиканка и наивно вярваща, че може да спре терора в родината си с убийството на един човек. Преди 230 години, на 17-и юли 1793-та година 24-годишната Шарлот Корде бива екзекутирана за убийството на лидера на якобинците Жан-Пол Марат.
Пълното й име е Мари-Ан-Шарлот де Корде д"Армон. Родена е на 27-и юли 1768-а година в селцето Ле Шампо в Нормандия. Правнучка е на известния драматург Пиер Корней, смятан заедно с Молиер и Жан Расин, за един от тримата велики драматурзи на Франция през XVII век.
Шарлот Корде е аристократка по произход, но от обеднял благороднически род.
Била интелигентна млада жена. След като първоначално учи у дома, била изпратена в бенедектинския манастир "Св. Троица" в Кан, където животът й се затваря в библиотеката на манастира. Чете много и става почитателка на Плутарх, Тацит, Монтескьо и Жан-Жак Русо.
През 1790-а година манастирът бил затворен и Шарлот Корде се прибира вкъщи. Дали от престоя в манастира, или по природа си е била такава, но тя не давала на близките си да изрекат и дума за женитба. Избягвала шумните места и предпочитала в свободното си време да чете. С охота се впускала в разговори за политика и дори си позволила да охули публично краля по време на обяд у роднини. Наистина много французи смятали, че Луи XVI е слаб монарх, но малцина си позволявали да го изрекат на глас, като нея. Макар и да била с привлекателна външност, Шарлот предпочитала да се държи като мъж и при всеки повод да демонстрира дръзкия си характер.
Шарлот Корде била по дух е републиканка и категорично се противопоставяла на всеки терор. Ето защо, макар че не харесвала краля, останала потресена от неговата екзекуция и жестоките репресии на якобинците срещу привърженици на монархията.
"Те са просто едни нови палачи", написва Корде в писмо до своя приятелка. У 24-годишната жена се зародила идеята да предприеме някаква инициатива срещу тероризма. В Кан по онова време се заформил своебразен център на жирондистите, в опозиция на якобинците. Шарлот Корде много внимателно слушала какво говорят и у нея възниква идеята да убие "лидера на Злото" - Жан-Пол Марат.
Твърдо уверена, че по този начин ще спаси много хора от терора, Шарлот Корде заминала за Париж на 13-и юли 1793-та година и успяла да си уреди среща с Марат, под претекст, че ще му издаде списък с имена на жирондисти от Кан, негови врагове. Така, с лъжа прониква в дома му. Според друга версия успяла да постигне това с помощта на жирондисти, депутати в Конвента в Париж, на които казала, че й трябва препоръчително писмо да потърси помощ за изпаднала без средства нейна приятелка.
Веднъж влязла в къщата на Марат, Шарлот Корде се възползвала от неглижираното му поведение - в присъствието на гост-жена, якобинецът влязъл да се къпе във ваната. Някои предполагат, че вероятно е възприел Шарлот за проститутка, но това са само предположения. Много вероятно е и двамата да са били в заблуждение един за друг. Шарлот едва ли е знаела, че Марат страда от остро кожно заболяване, придружено с болки, и само вана с чиста вода облекчавала болежките му. По-близките му знаели, че посреща във ваната и други свои посетители.
„Убийството на Марат“, худ. Бодри, (1868)
Каквото и да си е мислела за Марат в онзи момент Шарлот Корде, тя вече го мразела достатъчно, за да го убие. Издебнала удобен момент и с непоколебима твърдост забила в гърдите на Марат кухненски нож, закупен малко преди това от пазара.
Сцената с убийството е запечатана в картината на Бодри "Убийството на Марат" (1868).
След като ранява смъртоносно якобинеца, Шарлот се опитала да избяга, но била заловена от негови съмишленици и предадена на революционния трибунал. По време на съдебния процес младата жена не се разкаяла за деянието си, държала се храбро и поведението й спечелило симпатиите на много хора.
Шарлот Корде пътува изправена към гилотината, илюстрация
Четири дни по-късно младата жена била гилотинирана. Шарлот Корде се превръща в героиня в очите на монархисти и жирондисти. Тя извършва престъпление, но за част от обществото то било възприето като революционен акт срещу терора, като подвиг. Смелостта на Шарлот Корде била обсъждана в цял свят. В царска Русия Пушкин възпява образа на Корде в стихотворението си "Андре Шение", като я нарича "богиня на отмъщението".
И до днес народният фолклор обогатява художествено тази история, като съчинява различни нейни версии. В една от тях уж якобинец, на име Франсоа ле Гро, вдигнал от земята гилотинираната глава на Шарлот, за да й удря шамари в знак на презрението си към нея. Звучи освен зловещо и неправдоподобно, но тази история и до днес се възприема като достоверна във Франция. Някои дори украсяват случката с художествени средства, като твърдят, че мъртвата глава на Шарлот Корде изгледала гневно с "живи очи" един по един палачите си.
Лекари твърдят, че в първите минути след отделяне на главата от тялото, за кратко са възможни подобни двигателни реакции. Във Франция подобна история се разказва и за гилотинираната Ан Болейн, чиято отрязана глава според градските легенди продължила да "говори"?...
Дали мозъкът продължава да работи след като главата е отделена от тялото, е въпрос от компетенцията на клиничната анатомия. Известно е, че за да функционира, мозъкът се нуждае от кислород, така че горните "свидетелства" звучат твърде съмнително. Но погледнато от друг ракурс, всички тези измислици говорят, че образът на Корде е бил героизиран по хиберболичен начин с една цел - да бъде използвана. Но за това ще стане дума по-късно.
Запазени са нейни писма, които ясно говорят, че тя е съзнавала, че може да бъде заловена и убита. Още пристигайки в Париж, Шарлот Корде написва прощални писма до близките си, както и едно специално писмо, озаглавено "Обръщение към французите, приятелите на закона и мира". В него тя излага мотивите за деянието си по следния начин:
"О, Франция! Спокойствието ти зависи от почитането на законите; убивайки Марат, аз не нарушавам законите; осъден от вселената, неговото място е извън закона... Искам последното ми дихание да бъде в полза на съотечествениците ми. А главата ми, преклонена в Париж, да послужи като знамение за обединение на всички привърженици на законността."
Шарлот Корде до мъртвото тяло на Марат / Снимка: Getty Images
Когато я залавят, тълпата от якобинци навън искала да я разкъса. Хвърлена била в тъмница, където да чака процеса. В съда признава, че е убила Марат предумишлено и че е бла сама в това дело. В Париж, обаче, вече били започнали арести на невинни хора, заподозряни като нейни съучастници. Тези хора също получават смъртни присъди, въпреки че Корде до края си твърди, че е замислила и осъществила убийството съвсем сама.
Сутринта на 17-и юли 1793-та година съдебните заседатели единодушно осъждат Шарлот Корде на смърт. Младата жена била облечена в червена рокля за екзекуцията си - цветът на убийците и отровителите. По пътя към гилотината, стояла изправена в затворническата каруца. Отказала да се изповяда, както и да й сложат качулка на главата. Подължила да гледа безстрашно палача си в очите.
Запазени са сведения, че е била обезглавена точно в седем и половина вечерта, пред очите на хиляди хора на площада. Помните ли историята с човека, който й удрял плесници по бузите на отрязаната й глава? Някои казват, че този Франсоа ле Гро бил дърводелецът, който правел конструкцията за екзекуции. Мнозина му ръкопляскали и това са били неговите пет минути слава - славата на човек, изгаврил се с умъртвената истинска смелчага Шарлот Корде.
След смъртта й лекарите установили, че е била девица. Погребват я в едно парижко гробище, което в по-късни времена било ликвидирано от Наполеон. Така днес гробът на Шарло Корде е заличен.
Тялото на Марат също претърпява няколко погребални превратности: първоначално то било положено в градината на клуба на Корделиерите, през 1794-та било пренесено в Пантеона, а по-късно - препогребано в гробището Сент Етиен дю Мон.
Постига ли Шарлот Корде целите си, като убива Марат? - Историческите факти отговарят на този въпрос противоречиво, и по скоро с "Не". Терорът не спира след убийството на Марат. Тъкмо обратното, то става повод за засилване на масовите репресии срещу "врагове на народа". Семейството на Корде било изселено в изгнание. Чичо й и брат й били разстреляни като роялисти.
Пиер Корней (1606 - 1684), френски драматург, около 1664 г. / Снимка: Getty Images
Политиката преобръща самата идея на Шарлот Корде - републиканката по убеждение била обявена за роялистка от якобинците и по този начин те я превръщат в кумир за монархистите. Злоупотребата с паметта й не спира дотук - кръщават на името й - "шарлотки", шапките които носели привърженичките на монархията и противничките на Парижката комуна.
Век след смъртта на Корде - смърт, която тя самата съзнателно избира като саможертва срещу терора, била изопачена по недобросъвестен начин. Подобно на героиня от драма на Пиер Корней, неговата правнучка била превърната в "обслужваща" чужди цели персона. Политическите игри във Франция употребили образа й по такъв начин, че обезсмислят саможертвата й в опит да спре терора. И по този начин истината потъва някъде дълбоко в дебрите на народния фолклор, принизена до легендата за "гневния поглед" на отрязаната й глава.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}