КИНО ЛЕГЕНДИ
Сценаристът на "Амели" Гийом Лоран пред Dir.bg: Аз съм мечтател
Специално интервю на Юлия Владимирова с френския сценарист и писател Гийом Лоран, който беше в София като председател на журито на международния кино-литературен фестивал Синелибри
Автор : Юлия Владимирова / 22 октомври 2021 / 17:43 1164 Прочита 0 Коментара
Гийом Лоран е един от най-големите френски сценаристи, работил с един от най-големите френски режисьори - Жан-Пиер Жьоне. Заедно с Жан-Пиер Жьоне работят по "Градът на изгубените деца", "Невероятната съдба на Амели Пулен", "Най-дългият годеж", "Човекът, който се смее". Анимационният филм "Изгубих тялото си" е адаптация по романа му "Щастлива ръка" и има номинации за "Сезар" и "Оскар", носител на БАФТА и "Люмиер".
Във видеото можете да видите разговорът ни с Гийом Лоран за причината да обича толкова много литературата, но в крайна сметка много рано да напуска училище, какво е онова, което не му допада в методите на тази институция.
Говорим също така за първия му сценарий, който е написал, за топлата му творческа връзка с голямото име на френското кино Жан-Пиер Жьоне и как самотните ръкавици, които всички настъпват през парижката зима го вдъхновяват да разкаже историята на една свободно ходеща из града ръка, отделена от тялото на собственика ѝ в романа "Щастлива ръка", екранизиран в анимацията "Изгубих тялото си".
"Изобщо не бях адаптиран към тази система на училището. Бих се определил като мечтател. Като напуснах училище на 17 съм работил и по строежи и по всякакви странни места."
Как Гийом Лоран започва да пише сценарии и как се среща с Жан-Пиер Жьоне:
"Първият ми сценарий беше късометражен. Занимавах се с аматьорски театър. Тогава се сдобих с една книга "Как се пише сценарий" и така го написах. Но нямаше какво да го правя, защото не познавах никого. По това време гледах "Деликатесен" на Жан-Пиер Жьоне и ми се стори, че той има много общо с моя късометражен сценарий и реших да го потърся в телефонния указател, за да го попитам какво мисли за моя сценарий. След това той ме покани да му помогна за диалозите на "Градът на изгубените деца".
На въпроса могъл ли е да се прогнозира големият успех на филма "Невероятната съдба на Амели Пулен", Гийом Лоран споделя, че по никакъв начин това не е имало как да се случи, защото:
"Филмът е бил отказан от продуцента, който го е поръчал. Ние бяхме доволни от сценария, но продуцентът не го хареса"
Според Лоран "Амели" се романтизира и е като емблема на Франция, защото филмът показва Франция, която е Париж и изглежда като картичка.
"Това е онзи идеализиран образ, за който фантазира цял свят. От друга страна филмът има форма на приказка и докосва с емоцията си, отива отвъд културното различие"
Благодарим за превода на Надежда Московска.
Вижте цялото видео: