Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Френският писател Оливие Бурдо: Провалях се в абсолютно всичко, преди да напиша първия си роман

СПЕЦИАЛНИ ГОСТИ

Френският писател Оливие Бурдо: Провалях се в абсолютно всичко, преди да напиша първия си роман

"Израснал съм в дом без телевизор и съответно имах три решения пред себе си: скуката, която е много полезна за въображението, четенето, което е полезно за културата и да бия братята си" споделя той

Снимка: Зоя Стоянова

Френският писател Оливие Бурдо (1980 г.) работи като служител в брокерска къща, когато изгубва работата си и решава да се посвети на литературата.

В продължение на две години пише първия си роман, за който обаче не намира издател. Тогава се приютява при родителите си в Испания и за седем седмици написва лека и откачена книга, която ще нарече "В очакване на Боджангълс" по едноименната песен на Нина Симон "Mr. Bojangles".

Този път има късмет и веднага след излизането си през 2014 г. романът предизвиква огромен читателски интерес и е удостоен с 5 (пет!) награди: Франс Кюлтюр Телерама, голямата награда РТЛ-Лир, наградата Еманюел Роблес, наградата Роман Франс Телевизион и Наградата на Литературната академия на Бретон и на областта на Лоара. Издаден първоначално в 2000 екземпляра, "Боджангълс" достига за нула време тираж от 200 000.

Снимка: Зоя Стоянова

Оливие Бурдо е третото от пет деца, което не се справя добре с уроците и вместо да учи, седи наказан в стаята си, чете и размишлява.

Идеята за романа му "Флорида", се ражда преди седем години, когато авторът попада на документален филм, посветен на конкурсите за Мини мис в Съединените щати.

Оливие Бурдо гостува в България в рамките на кино-литературния фестивал Синелибри, за да представи двата си романа "В очакване на Боджангълс" и "Флорида", а следващи прожекции на "В очакване на Боджангълс" можете да гледате на 26 октомври, на 28 октомври, на 29 октомври, 30 октомври и 2 ноември

- Как написахте тази чудата история, превърнала се в романа "В очакване на Боджангълс" в рамките на седем седмици в Испания? Повлия ли Ви мястото, географията, климата?
- Това е отличен въпрос, защото когато заминавах за Испания, нямах никаква идея какво ще напиша. Знаех, че имам седем седмици пред себе си.

Когато пристигнах, влязох в един бар и в магазин за цигари. В бара имаше цигари, миризма на жасмин, оранжерийни цветя, джаз и испанци, които говорят изключително силно. Когато излязох от там, вече имах понятие за някаква атмосфера.

Снимка: Зоя Стоянова

Още

Оливие Бурдо представя "Флорида" и "В очакване на Боджангълс" в София

Оливие Бурдо представя "Флорида" и "В очакване на Боджангълс" в София

- А как се роди самата история?
- Всичко започна след като си записах една много глупава фраза, която гласеше: "Баща ми гонеше мухи с харпун".

И понеже това е достатъчно абсурдна фраза, за да започнеш нещо, наистина не знаех накъде ще потегля. Тя обаче беше важна начална точка.

- Има ли нещо общо между Вашия живот като дете и малкото момче от романа "В очакване на Боджангълс"? Слушали ли сте някога със семейството си песента "Mr. Bojangles" на Нина Симон?
- Това, което споделям с момчето от романа на първо място е дислексията. Също така проблемите в училище, проблемите с ученето. Аз също като него съм живял в голям апартамент.

В този апартамент обаче, в който съм живял, всичко беше черно-бяло. Беше по-скоро тъжно и жестоко. В книгата първата част е по-скоро цветна, но моето беше черно-бял филм, докато в книгата има доста повече радост и любов.

Снимка: Зоя Стоянова

Още

Образцов подбор от документални филми на Синелибри 2022

Образцов подбор от документални филми на Синелибри 2022

- Вече споменахте дома, семейството. Израснал сте в католическо семейство. По какъв начин това се е отразило на живота Ви и имахте ли нужда да се бунтувате - чрез писането си, чрез това, което четете?
- Да, разбира се, че съм искал да се бунтувам, но не срещу католическата институция. Както казах, имах много проблеми в училище, бях изключен отвсякъде, правех много глупости и мога да кажа, че съм се бунтувал на възраст между 10 и 30 години. Но сега съм много спокоен.

- Това е може би, защото сте избягал от предишната си работа на агент на недвижими имоти.
- Всъщност съм бягал отвсякъде: от училището си, от дома си и от работата си. Винаги съм бягал.

Още

Антиутопично начало на осмото издание на фестивала Синелибри (снимки)

Антиутопично начало на осмото издание на фестивала Синелибри (снимки)

- Литературата като бягство от скуката към въображението ли се явява при Вас?
- Израснал съм в дом без телевизор и съответно имах три решения пред себе си: скуката, която е много полезна за въображението, четенето, което е полезно за културата и да бия братята си, което не беше много добре за тях.

- Романът Ви е и много поетичен. Освен, че "В очакване на Боджангълс" е ексцентрична история, тя е и трагично-смешна, но в никакъв случай не бих я нарекла романтична. Според Вас възможен ли е такъв живот в реалността?
- Човек не може да живее без опора и без никакви принуди твърде много време.

Аз живях много дълго така и точно преди да се проваля имах шанса да напиша този роман, който ми позволи да живея по този начин или парадоксално да продължа своя изключително маргинален живот.

Това обаче, което се случва с моите герои показва, че те нямат този късмет. Те са изправени срещу стена докато аз имах късмета да се превърна в писател и да продължа.

Снимка: Зоя Стоянова

- Представяхте ли си Вашия роман на кино?
- Аз имам страшно много недостатъци и освен всичко съм мегаломан.

Докато пишех текста, докато го четях в леглото си, разбира се, си представях какво може да се случи с книгата. Хубави неща за една книга във Франция означава тя да бъде екранизирана.

Защото винаги, когато във Франция една книга има успех, тя се превръща във филм. В най-хубавите си мечтателни моменти си представях именно такава фантастична среда за романа си.

- Харесва ли Ви филмът на Режи Роансар и той изпълнява ли очакванията Ви?
- Всъщност да. Първият път като го гледах изобщо не ми хареса, вторият път като го гледах ми хареса малко повече и третият път ужасно много ми хареса...и на шестия вече го мразех.

Ако някой изобщо има идея ясна представа как изглеждат героите на романа, как изглежда декора на романа, то това е авторът. Той си представя на какво приличат тези неща. А когато види филма, се оказва, че нищо не прилича на това, което си е представял, а вижда прекрасни известни актьори, в чиито усти са сложени неговите думи.

Преживяването е странно, необходимо е време да се оцени хубавият резултат. Смятам, че филмът е добър.

Познавам хора, които са променени от филма, гледали са го няколко пъти, буквално са влюбени в него. Познавам разбира се и такива, които не го харесват - или защото смятат, че е гаден или тъп, или защото не прилича на книгата. Аз смятам, че е добър филм.

Снимка: Зоя Стоянова

Още

Синелибри 2022: Международен конкурс за пълнометражен игрален филм

Синелибри 2022: Международен конкурс за пълнометражен игрален филм

- Успехът на филма е важен, защото ще провокира и нов живот за книгата Ви. Много хора ще я прочетат.
- Разбира се, книгите се продават на прожекциите, рекламира се паралелно с филма, във Франция в момента с киното е малко особено заради ковид, но продажбите на книгата определено скачат.

- Имам и един въпрос за по-новия Ви роман, публикуван на български език "Флорида". Впечатлен сте от конкурсите за Мини Мис в САЩ, кажете какво точно в пазара на красотата Ви провокира да напишете роман по тази тема?
- Всъщност попаднах на документален филм по телевизията преди осем или девет години за Мини Мис в Щатите и се потресох.

Първо си казах, че това е гротеска, ни после усетих, че в цялата тази история има и нещо трагично. Има два типа хора, които се виждат: майките, другите са тези малки момиченца.

В началото като гледате, си мислите "що за фарс?" Но след това си давате сметка, че това е ужасяваща жестокост, която докосна нещо в моята чувствителност. Това ми повлия още тогава да поискам да напиша нещо, което третира тази тема.

Снимка: Зоя Стоянова

- Може ли литературата да повлияе някак на този гротесков свят? Можем да изходим и от прочутата фраза на Достоевски, че "красотата ще спаси света".
- Моята литература нищо няма да спаси, освен мен самия. Въпросът не е само в красотата, тук става въпрос за зрялост и за състезание. Относно фразата на Достоевски, дайте ми 15 дни да поразсъждавам и ще Ви отговоря.

Снимка: Зоя Стоянова

Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА

Превод: Надежда Московска

Още

5 италиански филма, които да гледате тази есен

5 италиански филма, които да гледате тази есен

Още

Пет френски филма, които да гледаме тази есен

Пет френски филма, които да гледаме тази есен

Още

Най-доброто от европейското кино на Синелибри 2022

Най-доброто от европейското кино на Синелибри 2022

Още

"Невинният" на Луи Гарел спечели голямата награда на Синелибри (снимки)

"Невинният" на Луи Гарел спечели голямата награда на Синелибри (снимки)

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Мария Каракушева: Музиката на живота е мелодия от мечти, хармония от емоции

"Nine е най-разкриващият личния ми живот проект, с който искам да предам съвсем ново послание - нов живот за мен, нов живот вътре в мен и несъмнено една променена Мария като артист с обогатена чувствителност и познание за света" споделя пианистката

Георги Господинов: Разказването на истории прогонва страховете

"Писането е самотно занимание, писателят стои сам, ден след ден, намираш се в убежището на една книга. Когато излезеш от това убежище след това, чувството е много особено, то е странно приятно, защото ти е липсвало през дните, в които си писал"

Маестро Емил Табаков на 75: Има много произведения, които харесвам и още не съм издирижирал

Виолета Тончева разговаря с големия музикант за варненската премиера на неговия Концерт за цигулка и оркестър със солист Светлин Русев на 25 ноември 2022, 19.00, ФКЦ, зала 1, за виртуозността на солиста и оркестъра, за формулата за добър оркестър и за творческите му намерения

Маестро Найден Тодоров: Необходима ни е здравословна глухота

"Това, което човек вижда, това го спохожда. Свикнал съм да виждам хубавото по света, в повечето случаи и в хората. Понякога ми се натрапват и другите неща. Онова, нехубавото, е много по-малко, но е много по-шумно...", сподели пред гостите на He's the Man директорът на Софийската филхармония

Владимир Зарев: Свободата е форма на различие

Владимир Зарев за романа "Объркани в свободата" пред БТА

Ариел Брингес: Липсва ми най вече спонтанността на кубинския живот

Кубинският саксофонист ще представи своя проект Nostalgia Cubana на 1 декември в София Лайв Клуб