Тя е една от легендите на Втората световна война, на кабарето и нямото кино; любимата на най-известните мъже на миналия век; жена, родена за любовница и прелъстителка, но не и за майка, според публичните изповеди на единствената й дъщеря. Тя е Марлене Дитрих - идолът, по който с гръм и трясък стреля единственото й дете - Мария Рива, за да го детронира и замени с демоничното лице на една "втора" Марлене Дитрих - непозната за широката публика.

Отмъщение, или не, това някак "раздвои" представите ни за една от легендите на миналия век. Посипа върху блясъка й пепел от ненавист, но образът на Марлене Дитрих тържествуващо остана на мястото, което му отреди епохата - като вечен символ на жената, като "синия ангел" на покоряващата красота, достолепно издигнат над пепелищата от славата.

Навършиха се 120 години от рождението на Марлене Дитрих.

Марлене Дитрих, 1933 г. / Снимка: Getty Images

В интервю вече възрастната дъщеря на актрисата - Мария Рива, след смъртта на майка си, на воля изля ненавистта си към нея, като разкри срамни и шокиращи подробности от живота й и разпродаде личните й вещи. През 1992-ра година Рива издаде мемоари за майка си, които "Ню Йорк таймс" нарече "клюкарски". До такава степен те излагаха на показ отблъскващи детайли от живота на актрисата. Но Рива не спря дотук. През 2005-а година тя публикува "Нощни размисли" - стихове и бележки на Дитрих за и до любовниците ѝ, които актрисата пише на старини и в пияно състояние.

Въпросните мемоари са толкова търсени на книжния пазар, че до днес са преиздавани няколко пъти. Още от първия тираж на книгата дъщерята Мария си купува къща в Палм Спрингс - осребрява опозоряването на майка си като отмъщение за лошото си детство.

Марлене Дитрих с дъщеря си, 1929 г. / Снимка: Getty Images

Каква е била Дитрих зад блясъка на камерите и фотоапаратите, според Мария Рива? - Жена със самочувствието на "кралска особа", но с нисък морал. Рива казва, че майка й не само пеела на фронта, за да ободрява войниците, но и правела безразборен секс с тях и постоянно хващала срамни болести. Била безчовечна и студена, никога не се усмихвала, имала студен израз и леденият й поглед бил неин "специалитет".

"Гледаше с презрително изумление тълпите по летища и хотели, намираше ги за противни", разказва Рива. Тя описва Марлене като егоист, който не се интересува от чуждото мнение и живее единствено за собствения си интерес. Екранната богиня пушела като комин, била скарана с порядъка вкъщи и единственото, в което била дисциплинирана, били работата й и диетите. От гладуването се разболяла от булимия. Другата й голяма страст било "контенето с перли, пайети, пера от чапла, копринени чорапи, бял шифон, хермелин до глезените", пише Рива.

Марлене Дитрих, 1930 г. / Снимка: Getty Images

Краят й, обаче, бил повече от печален - плешива, с оредели и почернели зъби, почти постоянно унесена от деменцията и алкохола, Дитрих, според дъщеря й, изглеждала безпомощна и жалка развалина. Едно-единствено нещо не оспорва в ненавистта си дъщерята - че великата й майка била безкрайно талантлива и че притежавала глас, "толкова тъжен и пълен с копнеж", че буквално хипнотизирал публиката. Рива не отрича и магичното излъчване на майка си:

"Във филмите и на концертите тя излъчваше еротичен замечтан унес. Нахлупила цилиндър, с бяла папийонка и фрак, Дитрих постигаше ефекта на хибридна сексуалност много преди това да стане приемливо за обществото".

Марлене Дитрих, 1930 г. / Снимка: Getty Images

Дори всичко написано от дъщерята за майка й да е вярно, а не само плод на отмъщение, или средство за обогатяване, то не е в състояние да сложи сянка върху цялостната личност на Марлене Дитрих и нейната звездна слава като артист.

Дитрих започва своята кариера като кабаретна актриса през 20-те години в Берлин, но бързо започва да излиза и на театрална сцена ипда се снима в неми филми. Ролята на Лола Лола в "Синият ангел" (1930) й донася международна известност. Получава покана от Холивуд и бързо се налага като любимка на Меката на киното. Филми като "Шанхай Експрес" (1932) и "Желание" (1936) затвърждават репутацията й на звезда и я превръщат в една от най-търсените и скъпо платени актриси на миналия век.

Марлене Дитрих, 1937 г. / Снимка: Getty Images

По време на Втората световна война тя активно подкрепя Обединените нации и участва в множество представления за воюващите. Дитрих пътува безстрашно, поема рискове и самоотвержено ободрява войниците на фронта. Тя демонстрира открито вражеско отношение към хитлеризма.

Берлин, 25 септември 1945 г. Марлене Дитрих на родна земя / Снимка: Getty Images

След като, обаче, Мария Рива написа за майка си, че е била "нацистка по душа", се появиха и други писания, в които се изразява предположението, че подобно на Коко Шанел, и Марлене Дитрих може да е била "двоен шпионин"? Всъщност, не е тайна, че Хемингуей я наричал Швабката, макар че така по-скоро е отбелязвал германския й произход, а не друго. Безспорен факт е, обаче, че родената в Германия Марлене Дитрих, през 1937-а година пожелава да стане гражданин на Съединените щати и остава да живее там. Дали заради работата си, или и по някакви други съображения, остава загадка.

През 1999-а година Американският филмов институт включи Дитрих в класацията на най-големите звезди на класическото холивудско кино, и с това повторно я затвърди като "американска" актриса.

Марлене Дитрих, 1937 г. / Снимка: Getty Images

Марлене Дитрих е артистичното име на родената на 27 декември 1901 г. в Шонеберг ( район на Берлин ) Мария Магдалене Дитрих. Тя е по-малката от двете дъщери на Луис Дитрих и Вилхелмина Фелзинг. Майката е от заможна фамилия с фабрика за часовници, а бащата - офицер от полицията.

Марлене е едва 10-годишна, когато баща й умира, а майка й се омъжва за негов приятел, също офицер. Неследдълго умира и пастрокът й, след като бива тежко ранен на фронта на Първата световна война.

Марлене Дитрих, 1904 г. / Снимка: Getty Images

Марлене учи първо в девическо училище, посещава курсове по цигулка, театър и поезия. От всички изкуства, най-много я влече музиката. Мечтае да стане професионален цигулар, но наранява китката си, и това проваля плановете й. Първата й работа е още като ученичка, когато с цигулката си озвучава прожекции на неми филми в един берлински киносалон. После се изявява като хористка в едно водевилно представление.

През 1922-ра година се явява на прослушване за драматичната академия на известния театрален режисьор и импресарио Мак Райнхарт, но е отхвърлена.

Марлене Дитрих, 1960 г. / Снимка: Getty Images

Въпреки това, още същата година дебютира в киното с епизодична роля във филма "So sind die Männer" и получава покана за още един филм - "Tragödie der Liebe". На снимачната площадка на последния се среща с продуцента Рудолф Зибер, за когото се жени на 17 май 1924-та година. На 13 декември същата година се ражда дъщеря им Мария Елизабет, единственото дете на Марлене Дитрих - въпросната Мария Рива.

До края на 20-те години Дитрих играе едновременно и в театъра и в киното, като се снима в продукции на Германия и Австрия. 1929-а е щастливата й година. Получава ролята на Лола Лола във филма "Синият ангел", режисиран от Йозеф фон Щернберг. Филмът е известен с емблематичната за Дитрих песен "Ich bin von Kopf bis Fuß auf Liebe eingestellt", издадена и като отделен звукозапис.

Марлене Дитрих, 1954 г. / Снимка: Getty Images

Героинята на Дитрих в този филм е на кабаретна артистка, която довежда до пълно падение уважаван учител. Роля, която тя, по думите на дъщеря й, успешно "практикувала" и в живота.

С актьора Емил Янингс в "Синият ангел", 1930 г. / Снимка: Getty Images

След международния успех на "Синият ангел" и със съдействието на Йозеф фон Щернберг, който вече се установил в Холивуд, Марлене Дитрих се премества в Съединените щати и сключва договор с "Парамаунт Пикчърс". Студиото се опитва да я наложи като германска "алтернатива на Грета Гарбо".

Първият холивудски филм, в който играе Дитрих - "Мароко", й донася номинация за "Оскар". Това е шеметно начало, увенчано с успех, който за жалост, до края на кариерата й не се повтаря.

Марлене Дитрих, 1931 г. / Снимка: Getty Images

В Холивуд Марлене Дитрих първоначално е чужденката, която не знае и дума на английски. Налага се едновременно да се снима и да учи езика. Това е изтощителен период от 5 години - между 1930-а и 1935-а година, в който Дитрих играе в шест филма за "Парамаунт": "Мароко" (1930), "Обезчестена" (1931), "Шанхай Експрес" (1932), "Русата Венера" (1932), "Алената императрица" (1934) и "Дяволът е жена" (1935) и се бори с езика.

Зрителите, обаче, харесват акцента й, и дори той допринася да бъде толкова харесвана. Със съдействието на Фон Щернберг актрисата успешно си създава имиджа на бляскава фатална жена.

Марлене Дитрих, 1932 г. / Снимка: Getty Images

Продуцентът изиграва огромна роля за образа й на звезда. По негово настояване тя отслабва драстично и усилено се обучава на актьорска игра пред камера, а той стриктно следи по време на снимки осветлението да подчертава най-добрите ракурси на лицето й.

От "Парамаунт", обаче, уволняват Фон Щернберг и Марлене Дитрих е принудена да продължи сама в Холивуд, като това се отразява зле на кариерата и на двамата.

Марлене Дитрих и Жан Габен, 1955 г. / Снимка: Getty Images

Съпругата на Щернберг също допринася за нелагоприятния развой. Тя се развежда с него, като разгласява публично, че мъжът й има връзка с Марлене Дитрих. Съпругът на Марлене - Руди, както винаги я защитава пред пресата: "Знам, че обвинението срещу нея е абсолютно неоснователно", казва той и от онзи момент нататък затваря вратата на журналистите. След като се отърсва от скандала, Марлене Дитрих се снима във филма "Knight Without Armour", но продукцията претърпява тежък финансов провал. Актрисата изпада в депресия, от която я спасява уестърнът "Дестри язди отново", в който изпълнява известната си песен "The Boys in the Back Room".

Марлене Дитрих, 1932 г. / Снимка: Getty Images

Макар че така и не успява напълно да възстанови репутацията си в киното, Марлене Дитрих продължава да играе във филми, включително в продукции на известни режисьори като Били Уайлдър, Фриц Ланг, Алфред Хичкок и Орсън Уелс - "Чуждестранна афера", "Свидетел на обвинението", "Сценична треска", "Допир до злото" и мн. др.

И до днес тя е идеал на "жените в мъжки дрехи", като пример в това отношение е блестящото й "повторение" в лицето на Лайза Минели.

Марлене Дитрих, 1935 г. / Снимка: Getty Images

Много е писано за любовните афери на Марлене Дитрих. Звезда като нея, непрекъснато е била обкръжена от безброй ухажьори. Според мнозина, обаче, единствената й голяма любов остава съпругът й - Рудолф Зибер. Заради кариерата й, двамата дълго време крият, че имат дете. Руди й прощавал всичко и възприемал писанията за любовните й авантюри като част от живота й на звезда.

"Разбира се, за нея се говори, че е влюбена в този и онзи. Тя е бляскава жена, а бляскавите жени трябва да са заобиколени от романтика непрекъснато", казвал Зибер.

Марлене и Руди, 1937 г. / Снимка: Getty Images

В същото време тайно я ревнувал. Марлене сама му разрешила да има достъп до кореспонденцията й, и той честичко скривал писмата на ухажьорите й. Двамата никога не се развеждат, до смъртта на Зибер, но така или иначе, Холивуд успява да ги раздели. Руди заживява в една ферма и по идея на Марлене, симулира връзка с нейна приятелка - една рускиня, на име Тамара. Марлене почерня живота на момичето, като упражнява контрол върху съжителството му с мъжа й.

Очевидно, във времето тази връзка не остава фомална, защото Тамара забременява от Руди. Марлене я притиснала да абортира и Тамара посяга на живота си. След като я спасяват, Марлене нахокала Тамара, че е слабохарактерна. Момичето завършва живота си в лудница. Руди Зибер умира през 1976-а от рак. Въпреки изневерите, двамата с Марлене Дитрих остават предани един на друг по един специфичен и напълно неразбираем за околните, но дълбоко емоционален начин.

Със съпруга си Рудолф Зибер- Руди, 1945 г. / Снимка: Getty Images

А списъкът от любовници в живота на Дитрих е дълъг. Повечето от мъжете в живота й са известни личности на епохата: Морис Шевалие, Жан Габен, Франк Синатра, Юл Бринър, Майкъл Уайлдинг, Ерих-Мария Ремарк, Ърнест Хемингуей, принцът на Уелс и др. Марлене не само не изпитвала свян от постоянните си завоевания, но се гордеела с тях: "По-добра съм от Уолис Симпсън", хвалела се тя, твърди дъщеря й.

Марлене Дитрих, 1940 г. / Снимка: Getty Images

Много от мъжете, били близо до нея, опровергават този повърхностен поглед върху отношението на Марлене към любовта. Пример в това отношение е Ърнест Хемингуей. Двамата се запознават през 1934-та година на парахода "Френски остров", с който писателят се връщал от сафари в Африка. По признание на самата Дитрих ги свързала "пълната безнадеждност", но връзката им - предимно чрез писма, продължила до смъртта на Хемингуей и била много силна. При това, без реално двамата да станат любовници.

"Ти си толкова прекрасна, че паспортните ти снимки трябва да бъдат триметрови", пише в края на едно от писмата си до нея Хемингуей. "Ще те обичам вечно, и дори по-дълго", отвръща му тя. Марлене Дитрих първа четяла ръкописите на Хемингуей. Това е факт, който говори сам по себе си за стойността, която й е придавал знаменитият писател, не само като красива жена, но и като интелект.

Марлене Дитрих, 1973 г. / Снимка: Getty Images

Любовната й история с Жан Габен започва през 1941-ва година в Холивуд. Казват, че той е единственият мъж, който успял да я превърне в "готвачка". Когато Габен заминал на война с войската на Де Гол, Дитрих отишла в Алжир, за да го види поне за малко. След войната двамата живели известно време заедно в Париж. Когато тя решава да се завърне в Америка, Габен й поставя ултиматум - или остава в Париж, или се разделят завинаги, и когато тя избира да си тръгне, той се оказва безкомпромисен. Дотам, че след години, на едно общо събитие, се направил, че не я забелязва. Самата Марлене Дитрих признава след смъртта на Жан Габен през 1976-а, че с него си отива "половината от душата й".

Любовните й връзки безспорно са били изпълнени с нещо много повече от страст. В тях прозират чувства на отдаденост на духовно равнище.

Марлене Дитрих, 1937 г. / Снимка: Getty Images

"Това беше удар от гръм, избухване на изгрева", разказва Ерих Мария Ремарк, за първите си впечатления от срещата си с Марлене през далечната 1937-а. Той бил поразен, че блондинката е чела Кант и може да рецитира наизуст поезията на Рилке. Ремарк страстно я искал за себе си, настоявал тя да се разведе с Руди, но Марлене му отвръщала с леден поглед, когато говорел "така". Над 300 писма с опияняващи и изпълнени с любов обръщения, написва Ремарк на Марлене Дитрих. Тя самата му отвръща с 20.

Така постъпвала с всички мъже, които допускали грешката, да не останат "велики" в очите й, разкривайки чувствата си като "малки влюбени момчета". Марлене сякаш ги наказвала, заради някаква своя вътрешна неудовлетвореност. Това нейно отношение към мъжкия свят, в което съвсем очевидно е търсела повече мъжественост от само любов, оправдава кратките й връзки. Животът й в личен план само привидно изглежда противоречив. Вероятно тя самата е имала много ясна визия за мъжа, който може да остане по-дълго до нея.

Кейстоун, 1945 г. / Снимка: Getty Images

По-важното е, че сиянието на легендата Марлене Дитрих още огрява света като един "син ангел", недосегаем за злобата, разочарованието и отмъщението, въпреки опитите да бъде детронирана като идеал. Тя остава на пиедистала, на който е единствената Марлене Дитрих на света.

Сложната личност на Марлене Дитрих не може да бъде разбрана, ако я разглеждат повърхностно. Като кумир на американската армия по време на Втората световна война, Дитрих обикаляла фронта, за да вдига духа на войниците, и да - бързо си набелязвала сексуални играчки за една нощ. "Безразборен секс и съвършена поквара", заклеймява майка си Мария Рива, като описва дори изпитаната й "рецепта" за предпазване от забременяване - ледена вода и оцет след акта. Твърде сурова оценка, която определено може да се окаже единствено злостно отмъщение.

Марлене Дитрих и Рудолф Зибер, 1938 г. / Снимка: Getty Images

Очернянето на звездата, обаче, стига дотам, че Марлене Дитрих е заподозряна дори в гей наклонности. Не само дъщерята Мария Рива, но и други публични бъбривци правят намеци за странна връзка на Дитрих със знаменитите й съвременнички Грета Гарбо и Едит Пиаф.

В края на живота си Марлене Дитрих се затваря напълно изолирана от света, в един апартамент в Париж. "Никой не трябваше да вижда в какво се е превърнала легендата. Беше постоянно пияна и омаяна от хапчета", безпощадна е Мария Рива. Марлене Дитрих умира самотна на 6 май 1992 г., на 90 години, напълно изоставена от всички, дори от собственото си единствено дете.

Марлене Дитрих, 1971 г. / Снимка: Getty Images

Фаталната жена затваря очи за света, който също й е обърнал гръб. Но тя вече е постигнала образа си на легенда. Постигнала е звездния си блясък не само с визията си на красива жена, но главно с таланта си и с характера си на силен мъж. Театралната актриса Лили Дарвас разказва за поведението на Дитрих на сцената: "Тя сяда на пода и пали цигара, а публиката веднага забравя, че в пиесата има и други актьори. Изглежда като току-що излязла от картина на Модилиани и притежава най-важното качество за една звезда - да бъде велика, без да прави нищо специално."

Марлене Дитрих, 1929 г. / Снимка: Getty Images

Такава е Марлене Дитрих. През 1979-а Дейвид Бауи я скланя да изпее "Просто жиголо", когато тя е вече много болна - приема едновременно успокоителни за болките, и пие. След това се затваря в парижкия апартамент, до края на живота си. Умира от бъбречна недостатъчност.

"Не знаех, че и сините ангели умират като хората. Мислех, че си тръгват като цветята", казала малко преди края си, в типичното си състояние на унес. Жалко за последното й разочарование, защото всъщност си тръгва от този свят като цвете на епохата, в която е живяла. И ето че остава вечна в паметта на поколенията - като "синия ангел" - символът на славата й.

Мисли на Марлене Дитрих

Всички мъже, с които на драго сърце бих потанцувала, без изключение не танцуват.

В любовта е невъзможно да се различат победа и капитулация.

Всеки мъж се интересува повече от жената, която се инересува от него, отколкото от жената, която има красиви крака.

В Америка сексът е мания, а в другите страни е факт.

Автомобилът е любимата играчка на порасналите мъже.

Ако се връщаш в девет вечерта вместо в седем, а той още не е позвънил на полицията, значи любовта му вече е свършила.

Всеки съблазнен иска сам да съблазнява.

Жената може само да дава съвети, но вратовръзката си я избира мъжът.

За жената красотата е по-важна от ума, защото на мъжа му е по-лесно да гледа, отколкото да мисли.

Започнах да пуша по време на войната. Точно това запази моето здраве.

Каквото и да направиш за децата си, на определан възраст ще те упракнат за това. Единственото, за което трябва да настояваш е изучаването на чужди езици. Това ще ти бъде простено.

Моите крака не са чак толкова красиви - просто знам какво да правя с тях.

Мъжът предпочита да вижда вкъщи неоправено легло и щастлива жена, отколкото безупречно оправено легло и недоволна жена. Моят съвет е: оправяй леглото и бъди щастлива!

На некрасивите момичета им е по-лесно да водят скромен живот.

Нацупените устни лично на мен не ми харесват. Но много мъже се хващат на това. Така че: цупете се!

Не харчете напразно целувките, но не ги и бройте.

Неизбежното трябва да се приема с достойнство.

Никой нямаше да разказва клюки, ако нямаше кой да ги слуша.

Почти всяка жена иска да бъде вярна. Трудно е само да намери мъж, комуто може да остане вярна.

Приятелството свързва хората далеч по-силно от любовта.

Страна без публичен дом е като къща без баня и тоалетна.

Хората ме гледат, както гледат тенис, само че движат очи не отляво надясно, а отгоре надолу.

Еми МАРИЯНСКА