ВАЙМАРСКИ СТРАСТИ
Секс, морски дарове и 25 000 кафета на ден: Клубът, вдъхновил сериала "Вавилон Берлин"
Голяма част от действието във "Вавилон Берлин" се развива в нощен клуб, наречен Moka Efti. Не търсете това място в днешен Берлин. През 20-те щяхте да имате повече късмет
Редактор : / 7546 Прочита 3 Коментара
Кадри от "Вавилон Берлин" - сериалът, който събуди интересът на зрителите към годините на Ваймарската република и нейните забавленияИсторията започва през пролетта на 1929. Берлин е космополитен град с хора от цял свят - мигранти, работници, предприемачи, артисти и неудачници с амбиции. През деня се водят войни, през нощта животът кипи от пороци. Магазините и баровете работят денонощно, метрото пристига на всеки две минути. Почти документално се носят крайностите между Ваймарската република и националсоциализма - диви танци, горчива бедност и съмнително богатство...
Порнографски филм с по-груби секссцени от нощен клуб се оказва "забавление" в дълбок канал за престъпления с политическа подкрепа и това не е просто вълнуваща детективска история, а предвестие за наближаващия кошмар.
Скоро започнаха снимките на следващия четвърти сезон на сериала "Вавилон Берлин"
"Вавилон Берлин" е брилянтен сериал, изпипан и до най-малкия детайл. Един пищен и щедър разказ за едно вълнуващо време. Освен политическата и социалната среда, сериалът пресъздава по впечатляващ начин архитектурата на Берлин през 20-те години на ХХ век. От червения "Вединг" до екстатичния клуб с арки, октоподи, джаз до съмване и подземни публични домове.
Нощният клуб в сърцето на сериала "Вавилон Берлин" е място, подобно на Kit Kat Club, в който Лайза Минели хвърля бомбето си във филма "Кабаре". Същият силен тропот на потни крайници върху дансинга може да бъде чут във всеки един от съвременните берлински храмове на техното.
Това е супер клубът, в който е експлодирал упадъкът на Ваймарската република. Неудържимата гореща точка, където берлинчани са пили пуншове, кафета и са танцували сред мавритански арки и Ориент Експрес декори.
В най-скъпия германски телевизионен сериал "Вавилон Берлин" култовият клуб Moka Efti отново беше възкресен. Място, останало във Ваймарската епоха, но съживено в невероятния сериал на Том Тиквер.
Публичният дом, предлагащ различни BDSM удоволствия в подземието на бара в сериала "Вавилон Берлин"
Саундтракът на сериала също заслужава специално внимание.
Срещаме се с певицата Северия - Светлана Сорокина, руска емигрантка-белогвардейка, която пее на сцената в клуба, влизайки в образа на нещо средно между Марлене Дитрих и Крафтверк. Светлана Сорокина е бледа, руса и по-често в мъжки дрехи. Песента, която изпълнява в еуфоричните партита е "Zu Ashe, zu Staub" (прев. нем. - "На пепел, на прах"). Пее я във вихъра на безкраен дансинг от полуголи танцьорки в бананови поли, докато екстатичната тълпа се носи в синхрон във възбуждащи ритми: поколение, в своя вихър, загубило контрол над тялото си. Люлееща се екстатична маса на ръба на пропастта, която не може да си стъпи на краката.
Лив Лиза Фрийс в ролята на Шарлот Ритер във "Вавилон Берлин"
Оригиналният клуб Moka Efti е бил нещо като "нощно" кафене, намиращо се на Лайпцигер Щрасе в централен Берлин, кръстено на гръцко-италианския му собственик - пекарят на кафе Джовани Ефтимиадис. С помощта на група лондонски инвеститори, през 1929 г. Ефти успява да закупи по-голямо двуетажно пространство, което дори било дворец - и то на ъгъла с Фридрихщрасе. Това именно е мястото, вдъхновило мащабните танцувални сцени в сериала "Вавилон Берлин".
Декорът в оригиналното място обаче е бил дори по-див, отколкото колосалната фантазия на режисьорите и сценаристите на сериала в опита да пресъздадат пулса на партитата във Ваймарски Берлин.
Оригиалният клуб обаче имал и други новости, които привличали публиката. Ескалатор отвеждал посетителите от нивото на улицата до първия етаж на клуба - това било напълно ново техническо изобретение, толкова натоварено с обещания за по-лека социална мобилност, че много берлинчани посещавали Moka Efti само заради разходката с ескалатора. За откриването собственикът организира състезание: онези, които успеят да познаят броя на посетителите, използвали ескалаторите само за ден, са били възнаградени със сумата от хиляда марки.
Истинският клуб Moka Efti (Снимка: Weimarberlin.com)
В телевизионния сериал суперклубът на Берлин има футуристично оголени стени и геометрични светлинни кули.
"Ако е трудно да се разбере кои елементи са модерни и кои ретро, това е така, защото съвременността, която познаваме, е измислена именно през 20-те години на миналия век", казва продуцентът на продукцията Ули Ханиш, който създава своя собствен Moka Efti.
Пътуването в златните 20s на Берлин в сериала идва благодарение на някогашното нямо кино Delphi от 1929 г. в берлинския Вайсензее. Там се помещават снимките на мащабните танцувални сцени. Фасадата на сградата на Moka Efti във филма пък е направена в киностудиата Бабелсберг.
Moka Efti в сериала "Вавилон Берлин" - пресъздаден в киностудиата Бабелсберг
Moka Efti в сериала "Вавилон Берлин" - пресъздаден в киностудиата Бабелсберг
Оригиналният Moka Efti е бил доще по-пищен от това, което виждаме пресъздадено на екрана във "Вавилон Берлин". Този клуб имал още повече пространства за афери, разговори и секс. Хората са могли да се наслаждават на мавритански арки, панорамни картини, турски и египетски салони, в които собствениците твърдяли, че веднъж продали над 25 000 чаши кафе само за един ден.
Имало е и билярдна зала, бръснарница, както и зала за кореспонденции, пълна с машинопистки, в готовност да им се диктуват съобщения. Имало и сладкарница в бял мрамор, свързана с бар чрез дълъг и тесен коридор, проектиран да наподобява на влак със спални вагони в Orient Express:
"Не просто сядате, а пътувате", пише тогава германският социолог и кинокритик Зигфрид Кракауер.
Интериорът на Moka Efti през 20-те (Снимка: Weimarberlin.com)
Наблизо пък е и "дворецът на удоволствията" Haus Vaterland на Потсдамер Плац, най-голямото кафене с огромни пространства, включващи кина, бални зали, различни тематични ресторанти, където пиещите кафе можели да седнат около нови модели влакове и миниатюрни самолети.
Moka Efti обаче било едно от най-култовите заведения, предлагащо екзотични и неординерни забавления, така необходими, за да се забравят спомените от Първата световна война. До 1930 г. в германската столица са регистрирани 899 места с лиценз за танци, повечето от които в централните квартали Mitte и западните квартали около Charlottenburg.
Така е изглеждал някогашният нощен клуб Moka Efti в Берлин (Снимка: Weimarberlin.com)
За разлика от сериала, в подземията на Moka Efti не е имало публичен дом с BDSM атмосфера и аксесоари, но връзката, която се прави в сериала едва ли е чак толкова пресилена: още през 1905 г. журналистът Ханс Оствалд пише, че "повечето танцови зали на Берлин не са нищо друго, освен пазари за проституция".
В своя роман "Фабиан" от 1931 г. Ерих Кестнер описва един нощен клуб, където "улични момичета", подобно на Шарлот Ритер от "Вавилон Берлин", биват посочвани още от вратата и им се дава шанс, особено ако носят "цветни бански костюми, навити половинки чорапи и обувки на високи токчета". Някои клубове наемали и мъже, за да обслужат и жените, търсещи удоволствия. Твърди се дори, че американският режисьор Били Уайлдър е работил два месеца като "танцьор-такси" в хотел в Берлин през 1926 година.
Moka Efti в сериала "Вавилон Берлин" - пресъздаден в киностудиата Бабелсберг
Оригиналният Moka Efti е съществувал сравнително кратко: сривът на фондовия пазар през 1929 г. хвърля в дългове базираните в Лондон инвеститори. В съответствие със съвременните национални предразсъдъци тогава, в берлинските вестници имало слухове за двама гръцки инвеститори, които са избягали от отговорност да изплатят дълговете си. До 1933 г. Ефтимиадис продава помещенията и купува ново, дори по-голямо място в западен Берлин, което той нарича Moka Efti am Tiergarten. В него имало метални подове, фонтани и отвсякъде надничали екзотични птици. В музикалната програма били основно танго и суинг.
През февруари 1934 г. Moka Efti е домакин на събитие в чест на първата годишнина от завземането на властта от нацистите.
Мястото е разрушено от въздушна атака през 1943 г.
Истинската история на суперклубовете зад сериала напомня, че образът на златните берлински двайсет години в началото на ХХ век винаги е бил нещо между мита и реалността, между фантазията, желанията и социалните условия.
От една страна, танцовите заведения вече са съществували и по времето на последния кайзер: треската за танго обхваща града около 1910-1914 година.
"Културният бум през 20-те години на миналия век не слиза от небето", казва историкът Майкъл Биенерт. "Това просто не е било част от официалната култура на града до Първата световна война."
Една от причините, поради които всички ние все още знаем за упадъка на ваймарските години в Берлин, твърди Биенерт, е, че за кратък период от 15 години ъндърграунд културата е включена в официалното лице на града и тя изгражда неговия образ. До 1931 г. пътеводители като "Ръководството на Кърт Морек за развратностите на Берлин" активно предлагат на пазара греховната репутация на столицата.
Moka Efti е бил унищожен по време на Втората световна война, но след успеха на "Вавилон Берлин" наистина изникна танцова зала, намираща се в Берлин-Кройцберг, където оркестър, наречен именно Moka Efti, свири музиката от телевизионния сериал.