ПОЛИТИКА И ИЗКУСТВО
Изкуството като сигнал за политически упадък
"Творците могат да реагират на различни събития, но политическата система да не позволи техните послания да достигнат до по-широка публика" споделя директорката на галерия "Структура" Мария Василева
Автор : / 2884 Прочита 7 Коментара
Ото Дикс / Otto Dix Verwundeter (Bapaume, Herbst 1916) / Wounded Soldier (Bapaume, Autumn 1916) / Ранен войник (Бапом, есента на 1916), 1924, Офорт, © (Otto Dix) VG Bild-Kunst, Bonn
"В продължение на години [аз] постоянно сънувах тези сънища, в които бях принуден да пълзя през разрушени сгради, коридори, през които не можех да мина. Развалините винаги бяха там, в сънищата ми."
Ото Дикс
Изложбата "Изкуство и политика - конфронтации и съжителство" представя политическите, социалните и икономически отражения в обществото на Ваймарска Германия през изкуството и паралелите, които можем да направим с изкуството и света днес. Изложбата е на ifa (Институт за международни отношения на Германия) в сътрудничество с галерия "Структура" и Гьоте-институт България.
В експозицията са включени авторите Ото Дикс, Хана Хьох, Йозеф Бойс, Гюнтер Юкер, Герхард Рихтер, Антони Райжеков.
Тя се открива в галерия "Структура" на 27 октомври и ще продължи до 9 декември 2020 г.
Германският художник, живописец и график Ото Дикс (2 декември 1891 - 25 юли 1969) служи в Първата световна война от 1915 г., воювайки на Западния фронт в битката при Сома. Въпреки че в началото е ентусиазиран войник, службата му носи Железен кръст (Втора степен) - преживяванията го засягат дълбоко. Той отбелязва 10-ата годишнина от войната със серия офорти, озаглавени Der Krieg (Войната), оставяйки на въображението си малко от кървавите пейзажи, които е видял на фронтовата линия.
Ото Дикс е известен със своите безмилостни и сурови изображения-отражения на разслояващото се германско общество по време на Ваймарската Република. Неговите картини обаче са освен аларма за жестокостта, до която е стигнало човечеството, също така и израз на артиста, който е контра на властта.
Когато нацистите идват на власт през 1933 г., Дикс е освободен от професорската си работа в Дрезденската академия на изкуствата, където работи от 1927 г. Причината: чрез рисуването си той е извършил "нарушение в моралната чувствителност и подрѝва войнствения дух на германския народ."
В следващите години 260 негови произведения за конфискувани от Министерството на пропагандата на Третия Райх. Няколко от конфискуваните произведения се появават в изложбата, открита в Института по археология в Хофгартен, Мюнхен на 19 юли 1937 г. Изложбата се казва "Дегенеративно изкуство" ("Entartete Kunst"). Организирана с цел подигравка и осмиване, включва освен произведения на Дикс, така и на Георг Грос, Ернст Лудвиг Кирхнер, Паул Клее, Георг Колбе, Емил Нолде, Курт Швитерс и др. Адолф Циглер конфискува също така и творби на чуждестранни художници като Пабло Пикасо, Жан Мецингер, Албер Глез, Пийт Мондриан, Марк Шагал и Василий Кандински.
Конфискуването на произведенията из страната, част от които изложени в тази изложба, се извършва по критерий: ако творбите са упадъчни, непатриотични, представят психично болни, расова нечистота и "слабост на характера".
Разговаряме с Мария Василева, директорка на галерия "Структура" и кураторка на изложбата "Изкуство и политика - конфонтации и съжителства":
- Г-жо Василева, Вие курирате изложбата "Изкуство и политика - конфронтации и съжителства" в галерия "Структура", кое е онова, което събира произведенията, разкажете повече за тях и връзката помежду им?
- Събира ги позицията на техните автори, които, независимо в коя епоха са живели, са се чувствали активна част от обществените процеси.
Ото Дикс иска не просто да разкаже за ужасите на войната, но и да отправи предупреждение. А то е, че травмите остават дълго и са повсеместни. Хана Хьох защитава правата на жените и се бори, както срещу мъжката доминанта, така и срещу едноплановите образи, което й навлича омразата на Третия Райх.
Йозеф Бойс иска хората да бъдат активни, творчески и отговорни участници в създаването на общото ни живеене на земята. Известна е фразата му "Всеки човек е художник". Гюнтер Юкер се занимава с проблемите на емпатията и как западните цивилизации да достигнат до по-голяма мъдрост и умиротвореност.
Герхард Рихтер поставя въпроса за историята и как я "четем". Дали миналото е само черно-бяло или има много други нюанси, на които да обърнем внимание?
- Ото Дикс е артист, който освен, че е въвлечен във войната, е трайно и засегнат от нея. Ударите на бруталността и травмите в картините му изразяват упадъка на социалната реалност и опустошителните ефекти на войната. Изкуството му може ли и трябва ли да бъде приемане и като документ на историята?
- Изкуството на Ото Дикс е много повече от документ. Неговите офорти са посветени на първата световна война, в която той също е участник. Но посланието далеч надхвърля границите на този исторически период. То говори за всяко насилие, за всяка лудост, за всяко извращение, чиито поражения винаги са чудовищни независимо от времето и мястото.
Работите на Дикс са гласът на здравия разум, който винаги ни е необходим.
- Как изглежда връзката между политическото и изкуството в контекста на тези произведения, които представяте?
- Връзката има много планове. Някъде е директна, другаде е косвена. Зависи от характера и нагласата на твореца. Важното е обаче, че авторите показват една постоянна ангажираност с проблемите на обществото. И тя не изчезва, независимо от ударите, които получават в личния си живот.
Упоритостта да защитаваш интересите на хората съвпада с отстояването на собствената си творческа свобода.
- Различава ли се днес връзката между политическото и изкуството? И не е ли изкуството в крайна сметка винаги и политически дискурс?
- Зависи как ще се интерпретира и зависи от контекста. Може да се направи изложба със същите графики на Ото Дикс и тя да разказва само за ужасите на Първата световна война.
Поставени върху по-широка платформа обаче те извикват размисли за света днес. Съпоставката със случващото се в момента става неизбежна. Тук има и още един много важен въпрос. Творците могат да реагират на различни събития, но политическата система да не позволи техните послания да достигнат до по-широка публика.
Политиците имат страх от интелектуалците и често правят всичко възможно да заглушат гласа им. Срещу това трябва да се бори цялото общество. Иначе не виждам нищо политическо в един пейзаж от Витоша, например. Ако обаче художникът нарисува разпадащата се от десетилетия инфраструктура (хижи, лифтове, писти и др.), това вече може да се разглежда като политическа позиция.
Ханна Хюх / Hannah Höch Traumnacht / Dream night / Мечтана нощ,1943-46 Колаж, © VG Bild-Kunst, Bonn
- Германските художници от 20-те изобразяват разслояването на обществото, социалните несправедливости и гротескността на войната. Новият реализъм, Новата обективност движи и изкуството по това време - то е изпълнено с обществена критика, разкрива икономическото разделение, но също така това е изкуство, затворено между кризите, между Първата световна война и Хитлер. Можем ли с тази експозиция да правим паралели с днешния свят, който изглежда сякаш също е заключен в такъв обръч от кризи, които следват една след друга?
- Това е в голяма степен и смисълът на изложбата, която обхваща работи от началото на 20-ти век до днес - да се опитаме, поглеждайки назад към историята, да извлечем поуки и да компенсираме ненаучените уроци.
Не случайно показваме и работата на българския художник Антони Райжеков "Пандемична звукова карта", посветена на Ковид-19. В тази интерактивна звукова инсталация зрителят може да включва и изключва държави с едно натискате на копчето, така както го прави и затварянето по време на карантина. Още едно предупреждение към нас да бъдем внимателни към всичко, което би заплашило демократичните ни ценности.
Интервю на Юлия Владимирова
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}