СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Рок поетът Александър Петров: Подготвям нова стихосбирка. Есента е добро време за четене
"Искам да продължат да се пеят стиховете ми, ако не на стадиони, то поне на концерти, а защо не и в кварталните градинки," казва Сашо
Автор : / 3116 Прочита 0 Коментара
Колаж: Петя Александрова /Снимки: Личен архив
Александър Петров е едно от "златните пера" на рокендрола. Той е сред най-популярните автори на текстове в поп и рок музиката у нас. Написал е стиховете за близо 1000 песни. Поетът е сътворил стотици строфи за евъргрийни - "Любовта, без която не можем", "Бъди, какъвто си", "Богатство", "Петък полунощ", "Близо до мен", "Жулиета", "Жена".
Един от емблематичните му текстове за "Тангра" е "Безсъние" - "И Дон Кихот прегърнал здраво чашата...". На пръсти се броят певците, които нямат хитове с негови думи.
Написал е и текстовете и на химните на промяната от началото на прехода - "Вдигни очи", "Последен валс", "Времето е наше", "Развод ми дай", "Утре започва от днес".
Роден е в София на 23 септември 1953 г. в семейството на строителен инженер и художничка. Завършва българска филология в СУ "Климент Охридски".
В Нови Южен Уелс, Австралия ·
Снимки: Личен архив
"Бях в Пуерто Рико скоро след земетресението. Съзнателно посетихме най-засегнатия район. Съпругата ми от професионално любопитство - тя е строителен инженер. А аз, туристът, гледах напуканите и рухнали празни къщи и си мислех колко смях и живот е имало тук до скоро и как в един миг се променят безброй човешки съдби", разказва поетът.
Снимки: Личен архив
Александър Петров в едно специално интервю за Impressio
- Сашо, каква беше миналата година за теб?
- Беше добра година с много щастливи моменти. В живота идва един сезон, в който си даваш сметка, че най-важните неща ги имаш - mрофесионална реализация, семейство... Но все още имаш любопитство да се срещаш с нови хора, да пътуваш, да посещаваш нови места и да не преставаш да се учудваш на това колко пъстър е животът.
- Обиколи доста кътчета на света, дори предизвика благородната завист на приятелите си в социалните мрежи...
- Това е от доста години моето хоби. И някаква зависимост може би, защото още докато се прибирам в самолета си мисля "а сега накъде"...
Обяснявам си го с това, че моето поколение беше лишено от възможността да обикаля света с една раница на гърба. Спомням си как завиждах на хипитата, които минаваха през България на път за Индия и ми се искаше и аз да хвана пътя.
Снимки: Личен архив
Истината е, че ако човек силно желае нещо - рано или късно може да го постигне, особено, ако не си е сложил като приоритет ненужни вещи или да хвърля големи усилия в безсмислени каузи, като вечна младост. Аз събирам впечатления и спомени. А и всяко пътуване ме среща с хора и места, които оставят нещо в мен.
Мисля, че това ме прави по-богат и може би малко по-добър човек.
- Разкажи за някои от най-вълнуващите си пътувания...
- Много са. И е трудно да ги степенувам, защото навсякъде откривам нещо, което виждам за първи път. Когато планираме маршрута със съпругата ми на първо място поставяме природата и историята. Обикновено много от туристическите забележителности са изключително популярни и тълпи от хора се струпват там. Но има едно просто решение.
Отиваш сутрин рано, когато още няма никой. Съвсем друго е впечатлението да минеш по тъмно каньона на Петра в Йордания, или да видиш изгрева на слънцето над храма Анкор-Ват в Камбоджа.
В пустинята Вади Рум, Йордания
Снимки: Личен архив
Или рафтинг по река Замбези след водопада Виктория в Зимбабве. Наистина е вълнуващо. Но това не можеш да го постигнеш, когато пътуваш с организирана група.
Иска се и малко авантюризъм може би, за да не разчиташ, че всичко ти е постлано и подредено.
Каньонът Петра
Снимки: Личен архив
Рафтинг в р. Замбези, Зимбаве
Снимки: Личен архив
- Кои събития по време на тези пътувания те развълнуваха особено много?
- Бях в Пуерто Рико скоро след земетресението. Съзнателно посетихме най-засегнатия район. Съпругата ми от професионално любопитство - тя е строителен инженер. А аз, туристът, гледах напуканите и рухнали празни къщи и си мислех колко смях и живот е имало тук до скоро и как в един миг се променят безброй човешки съдби.
- Как е дъщеря ти? Къде живее?
- В момента е в Люксембург. Работи за същата компания, за която работеше и в Съединените Щати. Много добре се чувства и се надявам да остане там дълго, защото е на една ръка разстояние.
Със съпругата и дъщеря си
Снимки: Личен архив
- Едно внуче ли има рок поетът Сашо Петров? Публикува снимка с малко създание с текст "Животът..."
- Имам внучка, която скоро ще навърши две години. Вълнуващо е да гушнеш едно толкова малко създание, което те гледа с щастливи усмихнати очи.
Любимата внучка
Снимки: Личен архив
И чувството, че животът продължава те прави оптимист, че Земята ще продължи да се търкаля и след теб.
- Какви нови нюанси вече има в съзнанието на един поет - какво е животът?
- Ще ти отговоря с един мой стих от репертоара на Лили Иванова:
"Върти се колелото на рулетката, животът, като барман носи сметката, с печалбите случайни и загуби нетрайни, които ще си платим."
Александър Петров
Снимки: Личен архив
- "Безсъние" "хваща за гърлото" до сега... Помниш ли в какъв момент написа стиховете за Дон Кихот?
- Обичам тази песен. Музиката е на Борис Карадимчев. Но тя е писана преди много години...
Едно е сигурно, а това е, че не съм държал "здраво чашата". Може би, ако бях, щеше да е още по въздействаща... (смее се)
- "Къде започва пътят към надеждата и свършва кръстопътят на умората?..."
- Започва в младостта. И свърша, когато не е нужно да се гледаш в огледалото, за да знаеш кой си.
С Дани Ганчев от Група "Тангра"
Снимки: Личен архив
- Пишеш ли - в България или в далечните земи, които обикаляш?
- Пиша малко. За собствено удоволствие. Неотдавна с мен се свърза млад певец с молба да му напиша текст за песен.
Чух песен. Хубава. Приех. В следващия момент певецът ми постави своите изисквания, а именно: Ако може да има някаква жаргонна дума в припева, че да се помни и ако може текстът да е без "завъртяна поезия", каквото и да значи това. Върнах китката...
- Вдъхновението лесно ли те намира?
- Няма вдъхновение. Достатъчно е да имаш любопитство към света и хората. Тогава мислите в съзнанието ми се подреждат. Необяснимо е, но важното е да имаш какво да кажеш на хората, на публиката, а не да ги занимаваш със своите "Радини вълнения".
В това, което казваш, всеки трябва да открие поне една частица за себе си.
- За какво още мечтае един поет като теб, чиито "текстове" са се пели в екстаз от стадиони?
- Да продължат да се пеят, ако не на стадиони, то поне на концерти, а защо не и в кварталните градинки.
На големия концерт в Зала 1 на НДК с поезията на Сашо Петров
Снимки: Личен архив
- Да очакваме ли рок концерт по твои стихове от типа на грандиозния "Рок поезия"?
- Ще ти отговоря с едно клише. Никога не казвам никога.
На големия концерт в Зала 1 на НДК с поезията на Сашо Петров
Снимки: Личен архив
- Какво друго замисляш?
- Подготвям нова стихосбирка. Есента е добро време за четене.
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Колаж: Петя Александрова /Снимки: Личен архив
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}