Александър Петров е едно от "златните пера" на рокендрола. Той е сред най-популярните автори на текстове в поп и рок музиката у нас. Написал е стиховете за близо 1000 песни. Поетът е сътворил стотици строфи за евъргрийни - "Любовта, без която не можем", "Бъди, какъвто си", "Богатство", "Петък полунощ", "Близо до мен", "Жулиета", "Жена".

Снимка: Личен архив

Един от емблематичните му текстове за "Тангра"е "Безсъние" - "И Дон Кихот прегърнал здраво чашата...". На пръсти се броят певците, които нямат хитове по негови думи. Написал е и текстовете и на химните на промяната от началото на прехода - "Вдигни очи", "Последен валс", "Времето е наше", "Развод ми дай", "Утре започва от днес".​​​​​​

Снимка: Личен архив

Предлагаме ви три истории на Сашо Петров.

 I

Борето Карадимчев ми даде старта в рокендрола

"Завърших българска филология. Пред мен стоеше перспективата да стана учител някъде в провинцията или да се помъча да намеря работа в редакция на вестник или в единствените тогава електронни медии, националното радио и националната телевизия, които бяха много затворени системи. Предварително знаех, че нямам шанс за там като млад човек без опит. Един ден се шляех по улиците. Спомням си, на бул. "Витоша" ме срещна Борис Карадимчев, светла му памет, аз съм му племенник, моята баба и баща му са брат и сестра. Попита ме: "Ти в момента какво правиш?" Казах му истината: "Нищо - мотам се..." Той продължи: "Искаш ли да се пробваш да изкараш някой лев?" Не се поколебах за миг: "Ами, да, защо не?" Обясни ми, че има поръчка от Съюза на композиторите да направи песен за провинциален състав. А аз, ако мога да се пробвам да направя текста.

С композитора Борис Карадимчев (Снимка: Личен архив)

Отидох в тогавашното кафене "Бразилия" и на дългия железен тезгях, който всички, които са ходили там преди години помнят, се облегнах, взех си едно кафе, правеха го страхотно, и се замислих какво би изпял с кеф един провинциален състав. Ами, нещо, свързано с техния собствен живот. Аз съм израснал на брега на Перловската река в центъра на София, така че моят живот и техният бяха коренно различни. А песента щеше да бъде за тях и те бяха важните в случая, не аз!

Още в самото начало започнах да пиша своите истории за хората така, че те да намерят нещо за себе си в тях. Така се роди песента за малкия град. "Тук трамвайни коли не звънят и реклами неонови няма. Тук по тъмно започва денят и завършва с първа програма, в него друго, освен да се влюбиш, просто няма какво да се случи." Не съм чул варианта, който е изпял провинциалният състав, нито ги познавам момчетата, но малко по-късно Борето Карадимчев даде песента да й направят друг аранжимент и тя влезе в репертоара на група "Тангра". Именно те я направиха такава, каквато всички я познават.

Чочо Владовски

След огромния успех, отново се обърнахме към тях и за втора песен пак по музика на Борето и с мой текст. Във Велико Търново, където следвах две години в началото на 70-те години имаше светски живот, механи безброй, готини студенти, беше един хепънинг! Именно от там почерпих от извора материал за следващата си песен - "Богатство" - за хазяйката с каничката кафе. Тя също се превърна веднага в голям хит. И нямаше как да не стане, защото всичко в нея е истина. И таванската стаичка на ул. "Мармарлийска" във Велико Търново, и хитрият недружелюбен поглед на хазяйката, която за щастие се интересуваше само от наема, а не от това с кого и в колко се прибирам...

Чочо Владовски

Третата ми песен с Борето Карадимчев и "Тангра" е "Любовта, без която не можем" /"Да си вземем сбогом, със онази любов, без която никак не можем. Не е лесно, не е лесно, у дома да се връщаш, да се връщаш бездомен."/, която също изпя солистът на "Тангра" Чочо Владовски. Баладата също стана голям хит. В живота се случват шеметни неща, някой те напуска, някой идва. Написах я по повод една раздяла: Момичето ме остави на 40-ия ден след като влязох в казармата. Класика. Исках да напиша нещо, в което да намерят себе си всички в моето положение. Раздялата понякога е много градивна, стига човек да не се сгруха и да започне да прави глупости с чашката или с други простотии.

А аз просто влязох в рокендрола с шут през главния вход! И започнах да получавам много предложения да пиша текстове. Защото явно намерих нещо, което беше различно от тогавашната поп и рок музика. В нея имаше наложени клишета, и в текстовете, и в музиката, и аз с цялата си неопитност и наивност, може би несъзнателно, успях да ги разчупя.

Едно от най-хубавите неща, които съм чувал за себе си, е от Тома Спространов, един невероятен човек и безспорен капацитет в нашия занаят. В едно интервю той каза: "С текстовете си Александър Петров въведе нова естетика в българската рок музика."

С Марги Хранова (Снимка: Личен архив)

Та така тръгнаха нещата. Предложенията заваляха, но по-умни от мен хора ме посъветваха: "Не се хвърляй да работиш навсякъде и на всяка цена, защото ще се изхабиш!" И действително, човек не може да открива всеки ден нова тема и да я развива. А и аз не съм бил никога много по парите. Парите са нещо много хубаво, но ако искаш да имаш повече, отколкото можеш за изядеш и да изпиеш, грубо казано, стават някаква безсмислица.

Парите са като секса. Без тях не може, но само с тях не си щастлив. Можеш да бъдеш щастлив и без 1 милион в банковата си сметка. Всяко начало те прави щастлив - когато спечелиш първия си лев, когато направиш първия си дом, когато купиш първата си кола, роди се първото ти дете...

С дъщеря си след поредното екзотично пътуване (Снимка: Личен архив)

Никога в живота съм не правил компромиси заради пари. И съм отказвал и отказвам, когато са ми предлагали да направя някоя простотия, просто за пари. Понякога съм правил компромиси от любопитство, да видя какво ще се получи. Но така, някой да ми каже: "Бе, вземи едни пари, какво ти пука?!" - това някак си не ми стои. Защото най-трудно в този живот се гради името. Човек като го направи, е много тъпо да тръгне да го цака заради 5 лв.

Със съпругата си и дъщеря си (Снимка: Личен архив)

Само мисълта, че ако направя нещо единствено и само за пари, но то не е достойно за това, което съм - първо дъщеря ми ще го забележи, жена ми ще го забележи, приятелите ще сбърчат вежди, котката ще започне да ме заобикаля, ако щеш. Не си струва!"

 II

Любов и мента, мента и любов...

"По онова време като те покажеха 2-3 пъти по телевизията и целият квартал започваше да ти обръща внимание. Виждаш, че в месарницата ти избират малко по-добра мръвка, момичетата стават малко по-лесни - е, такива екстри. Когато си по-млад, всичко това те гъделичка, приятничко е. Но пък идва и напрежението - след като си вдигнал толкова летвата, дали ще можеш да продължиш да бъдеш на това ниво, на което си стъпил. Бях на 26-27 години, Като вземах веднъж годишно т. нар. малки авторски права, ми беше неудобно да кажа на баща ми - главен инженер на отдел, какви пари съм получил, защото на фона на неговата заплата на висококвалифициран специалист с голям стаж, това беше огромна сума. Тръгвахме с колеги и не знаехме какво да си правим парите.

На море ли да отидем, на купон ли... Лятото го прекарвахме на къмпинги по морето и когато можехме да се уредим - в хотел на "Слънчев бряг", и то в края на лятото, през активния сезон беше невъзможно. Най-често ходехме в Созопол.

С Дани Ганчев от "Тангра II" (Снимка: Личен архив)

Ако трябва с две думи да кажа всичко за този период - любов и мента, мента и любов... По това време човек не можеше да се качи на самолета и да отиде до Виена, до Париж или до някоя по-екзотична дестинация. За апартамент или кола не можеше да става и дума, защото каквито и пари да спечелиш, се чакаше не знам колко хиляди години за апартамент, не знам колко стотин години за кола... Единственото, което можеше да направиш, беше да си създаваш спомени в рамките на това, което животът тогава предлагаше. Често пътувах по турнета с група "Тангра", защото си изкарвахме фантастично.

Със съпругата си (вляво) и Кристина Димитрова (Снимка: Личен архив)

След като първата формация на "Тангра" се разпадна, започнах с група "Фактор", "Щурците"... Тогава направихме страхотни парчета с "Фактор" и Весо Кокала (Веселин Тодоров - фронтмен на групата - б. а.) "Приятели" /"Бяхме момчета 16-годишни, и аз и ти..."/, която си остана като визитна картичка на групата, "Главната улица", "Самотният" ("Той върви по ръба на тротоара под корона от слънчеви кестени...")

С "Щурците" и Кирчо Маричков също направихме готини парчета като "Ти и аз" /"Често към теб гледах небрежно, в твоите очи нямаше много нежност..."/ Последва работата ми с втората формация на група "Тангра" - "Бъди, какъвто си", "Жулиета", "Оловният войник" и др. Това беше нов период за българската музика, защото в онези мрачни времена "Тангра" защити по великолепен начин новата естетика на ню уейв-а.

С Дани Ганчев (Снимка: Личен архив)

По това време някъде с Чочо направихме "Безсъние" /"А Дон Кихот прегърнал здраво чашата, във кръчмата спореше със неверници, които го закачаха от масите, че днес дори в музея няма мелници."/ Интересното е, че текстът на тази песен не "мина" през тогавашната комисия към радиото, не беше одобрен.

Върнаха ми листа, а отгоре пишеше: "Може, но с поправки. Авторът да ни се обади". Обадих се - не било подходящо да има "малки блудници", въобще в България има ли рокери - такива забележки... Промених го, за да ни дадат време за звукозапис, но Чочо изпя песента с оригиналния текст и никой не се усети. Ние им правехме номера на тези от комисията, но те бяха като цяло интелигентни хора и дори да са забелязали, не ни правеха проблеми."

III

 Не съм писал "сините песни" по поръчка

"Най-внезапно се събудихме на 10 ноември. С Борето Карадимчев направихме първата коледна песен. Кръстихме я "Отново е Коледа", защото 45 години не се празнуваше Коледа, не се правеха коледни песни. Тя прозвуча тогава на площада и беше вълнуващо да видиш толкова хора със запалени свещички в ръка. След това създадох текстовете на "Последен валс" /"Последен валс, сбогом любима", ще си спомням за теб дори и под новото име"/, "Развод", /"Стоим със теб на кръгла маса, в едно квартално кафене, ти член на партията наша, а аз - на СДС"/, "Времето е наше" /"45 години стигат - времето е наше!"/, "Утре започва от днес" /"Нищо не ми обещавай за утре, аз вече ценя всяка минута..."/ "Последен валс" щеше да бъде танго, но го промених в последния момент, защото тангото е много по-страстно, по-емоционално. Чак такава страст и емоция с партията не можеше да има. По-иронично щеше да бъде да е валс.

Снимка: Личен архив

Събрахме от "Синьото кафене", където ходеха музикантите тогава, де когото видяхме, качихме се на две таксита и отидохме в студиото да записваме. Раздадох текста и всеки си намери ролята, която му пасваше. Беше много забавно!

Плакатът за концерта, послучай 60-годишнината му

Тези песни не бяха по поръчка. По молба на тогавашното СДС, но безплатно, беше създадена само "Времето е наше". Отново Борето Карадимчев ми се обади по телефона и ми каза: "Абе, тук ме помолиха от Координационния щаб, възможно ли е да направим някаква песен за промените?" Думата "химн" не я харесвам. Той ми каза слогана, който Жак Сегела, консултантът на СДС, беше измислил: "45 години стигат! Времето е наше!" И аз около него навързах трите куплета - "колко ли години ще отминат, за да видим слънцето в очите" и т. н. Искаше ми се в текстовете на тези песни да има човечност, да няма злоба, да няма омраза. Да има себеирония, но в никакъв случай омраза. И може би затова те станаха толкова успешни и с такива въодушевени лица хората ги пееха на митингите по площадите.

Моята професия - да пишеш думи за песни, има едно невероятно предимство пред поезията. Една стихосбирка в какъв тираж ще излезе и колко хора ще си я купят да я прочетат? Думите са средство за общуване. Създавайки текста на една песен, и ако е хубава, десетки години звучи в ефира. Тъжно е, когато прекрасни стихове няма кой да ги купи и да ги прочете. В моята професия аз съм облагодетелстван, че една история, която съм разказал, достига до милиони...

Снимка: Личен архив

Е, да, вълнуващо беше да гледаш как милиони по митингите изричат думите, които ти си измислил. Когато бях на големия митинг на "Орлов мост" и до хоризонта виждах хора, които пеят думите, които аз съм написал, наистина беше много вълнуващо, не мога да го отрека. Но не съм се почувствал като рокзвезда.

Моята работа е зад сцената. Даже, когато съм бил по концерти, на които звучат мои неща, повече се оглеждам в публиката, да видя как реагира, как ги възприема, а не съм зяпал към сцената. Това помага много, за да си останеш на този етаж, на който искаш да си... Не казвам - на земята, а на този етаж, на който искаш да си. Имам един стих - "На различни етажи живеем с теб, и светът ни изглежда различно, от високо ти гледаш далече напред, но от ниското аз виждам всичко..." Това, което ни движи хората напред, не е нито омразата, нито любовта, нито щастието или нещастието. Може би любопитството е най-градивното чувство в човека."

Валерия КАЛЧЕВА