ЕКСКЛУЗИВНА СРЕЩА
Герила Гърлс пред Dir.bg: Америка върви назад по отношение на правата на жените
Феминисткия артистичен колектив беше за първи път в България за откриването на изложбата "Изкуството да бъдеш непослушна" в Националната галерия
Автор : / 3077 Прочита 37 Коментара
През годините Герила Гърлс са се превърнали в едни от най-влиятелните артистки-активистки в световен мащаб
Източник: Квадрат 500
Изложбата в Квадрат 500 показва за първи път в България изкуството на Герила Гърлс - емблематични плакати, видеоклипове и инсталации от постоянните колекции на най-значимите музеи в света (МоМА, Тейт Модърн, Центъра "Жорж Помпиду").
Включен е и легендарният плакат "Трябва ли жените да са голи, за да влязат в музея Метрополитън?", който провокира публиката през 1989 с пояснението, че по-малко от 5% от художниците в модерното изкуство са жени, но 85% от голите тела са женски.
Проследява се 40-годишната история на групата - от създаването й през 1980-те в Ню Йорк до днешните интервенции, лекции и пърформанси, които отправят критика към неравенството в изкуството, културата и обществото, чрез новаторски подход, съчетаващ изкуство, хумор и социална критика.
Анонимността на членовете на Герила Гърлс е ключова за тяхната идентичност. Те носят маски на горили, които символизират тяхната борба. За да осигурят индивидуалност в публичните си изяви, членовете използват псевдоними, вдъхновени от имената на известни художнички, писателки и активистки като Фрида Кало, Кете Колвиц и Гъртруд Стайн.
С Герила Гърлс (Фрида Кало, Кете Колвиц) разговаряме за изкуството да бъдеш непослушна през годините, за активизма от 80-те и този днес и как социалните медии промениха идеите за протест.
- Започвате да се занимавате с активизъм през 80-те години на миналия век, когато всичко е било различно - за жените, за обществото, в политическо отношение. Смятате ли, че днес положението на жените се е променило в по-добра посока?
- Това е голям въпрос. Знаете ли, на всяко място по света, с изключение на тези, които никога не се променят, винаги претърпява няколко крачки напред и няколко назад. Така че в момента в Съединените щати вървим назад. Говорим за правата, за които жените са се борили преди нас.
В момента също някои щати в САЩ отнемат правото на аборт, а това е право, за което жените през 60-те и 70-те са се борили - защото жените решават какво се случва с тялото им, след като години наред са били критикувани, командвани и отхвърляни.
Може би в други места пък нещата са станали по-добри. Все още има места по света, където правата на жените наистина се връщат назад. И тези места в повечето случаи се управляват от фундаменталисти. В някои напреднали култури, като например в Южна Корея и някои части на Азия, жените са станали образовани, заели са определени професионални позиции, но домашният им живот не се е променил.
Затова те протестират. И има някои места, където жените наистина, наистина губят позициите си. Затова мисля, че ние, феминистките, трябва да сме наясно с това, че ако ние печелим в личния си живот, то това не цялостното положение на жените в международен план.
- Кое според вас е най-важното ви послание, имайки предвид вашата дейност и активизъм, особено за жените в изкуството.
- Нещата са се променили за жените в изкуството и цветнокожите в Съединените щати. Трудно е да се говори за навсякъде по света обаче. И в институциите има хора, които се опитват да променят нещата.
Но това е дълъг път, защото е имало толкова много дискриминация в миналото. Политически нещата са малко по-добри, но винаги е една крачка напред, две назад. А в Съединените щати ние вървим назад, назад, назад и все по-назад.
- Да, много музеи промениха политиката си сега през последния месец с идването на власт на Тръмп. Свалиха програмите за многообразие. Смятате ли, че това ще промени сериозно нещата?
- Съзнанието се е променило. Мисля, че в Съединените щати, в музейния свят, осъзнават, че не можеш да имаш представителна колекция. Не можеш да имаш колекция, която да представя всяка една култура, в която да присъстват гласовете на жени и цветнокожи художници и художнички.
Нужни ли са им отдели за разнообразие, за да направят това? Може би не.
Може би могат да намерят други начини да заобиколят това и да го игнорират. Но това не идва отвътре. Това идва отвън. Това им се налага отвън. Така че нека видим дали ще намерят начини да продължат да разнообразяват колекцията си въпреки това, което федералното правителство им казва да правят. А ако не го направят, ние ще се заемем с тях, както и много, много други хора.
- Какво според вас е посланието, което ви направи легендарни, което направи проекта ви Guerrilla Girls съществен?
- Защо точно ние, аз не съм очаквала, че ще имаме такъв успех. Просто то идва при теб и решаваш да го направиш, защото го чувстваш като свое.
Мисля, че от самото начало искахме да кажем на хората неща, които не са знаели преди и за които не са се замисляли. И за много маргинализирани хора това работи, защото всички знаят, че системата е несправедлива, но никой не говореше за това, не говореше за това по един наистина съвременен и директен начин.
В нашата работа се опитваме да обърнем погледите към даден проблем и да го представим по начин, който не е бил виждан досега, с безумни заглавия и изображения, но също така и със статистически данни за това, което наистина се случва. И това има огромен ефект върху хората.
Мисля, че осъзнахме също, че трябва да има някакво колективно действие, че не можем просто да седим и да позволяваме тази дискриминация. Имахме пръст в пулса на нещо, на което дадохме глас, в който хората да се вслушват.
И работихме много усърдно в тази насока. И понякога даден проект се получаваше, понякога не, но ние просто продължавахме да го преследваме. Представяхме нещата по различен начин и наистина затова днес сме там, където сме.
Използвахме стратегиите на рекламата и всякакви други комерсиални неща, така че това, което правим да се набива на очи по определен начин, който не е бил виждан досега, и знаете, че винаги има образи, които понякога са незабравими. По онова време не го осъзнавахме, просто го правехме, но зад това имаше идея, която беше различна от много други политически изкуства.
- Използвате и много хумор в своите пърформанси и акции. Какво означава хуморът за вас?
- Ако се сблъскаш с някой, който не е съгласен с теб, ако можеш да го накараш да се засмее, ти имаш път към мисленето и мозъка му и по-голям шанс да промениш мнението му, отколкото ако се конфронтираш с него.
- Защо избрахте да останете анонимни през тези години? Защо не се отказахте от анонимността си през всичките тези години?
- Анонимността наистина работи добре за нас. Мистерията около това е страхотна. Хората са очаровани от тази мистерия - кои сме ние зад маските?
Така че защо не? Защо да не се придържаме към нея? В началото го направихме, защото смятахме, че кариерата ни ще пострада, ако разберат кои са хората, защото по онова време имаше толкова много критики към женското изкуство. Но това наистина е част от тайната на нашия успех. Ще станат 40 години и два месеца, откакто съществуват Guerilla Girls, което е невероятно! 40 години, представяте ли си?
Но в наши дни анонимността не е толкова важна. Днес не сме толкова потайни, колкото бяхме преди. Но в момента, в който самоличността ни бъде разкрита, за нас ще бъде трудно просто да се занимаваме със състоянието на жените, защото тогава ще бъдем проверявани лично. Така че, знаете ли, когато сме анонимни, можем да се обърнем към състоянието, а не към личните си оплаквания.
- Това също е неудобно за вас, да сте с маски постоянно, сигурно е горещи и некомфортно.
- Ние сме свикнали с това. Маските наистина са работили за нас. Те привличат вниманието. Това е нещо пърформативно. Когато излизаме на сцената, за да говорим, или се разхождаме из музеите с хора, или правим изложби, е вълнуващо да не бъдеш човек, когото трябва да уважаваш като велик артист. Ние сме просто хора с маски на горили.
- Как мислите, че социалните медии влияят на феминизма и активизма в тази посока. Видях, че използвате социалните медии Instagram.
- Не мисля, че може да се направи цялостна преценка дали социалните медии са добри за феминизма или не. За нас са добри, защото ни позволяват да достигнем до много хора.
Първоначално излагахме идеите си на улицата, а на улицата можеш да достигнеш до много хора. И тогава направихме неща, които можеха да се предават, които можеха да се възпроизвеждат. Така от уста на уста и хората имаха ксерокси на наши работи и предаваха нататък.
След това интернет ни позволи да имаме присъствие, което не беше на определено място в определено време, а като цяло беше на разположение на всеки, който имаше достъп до него от цял свят, ако имаше достъп до интернет. Така че това беше добре. Социалните медии никога не спират, но те могат да бъдат и неефективни.
Хората просто се уморяват да слушат непрекъснато нещо. Имаме нужда от почивка. Затова много внимаваме какво публикуваме. Не публикуваме по пет пъти на ден. Така че се надяваме, че това работи за нас.
- Ще се съгласим с това, че днес жените наистина са овластени, имаме много жени в парламентите, президенти и т.н., но в същото време все още имаме патриархално общество, в което то очаква от жените същите неща като преди. Какво обаче мислите за мизогинията между жените и как се отнасяте към това?
- Смятаме, че това е нещо измислено не мисля, че жените мразят жените.
Една жена може да мрази друга жена, защото се мразят една друга, но като не мисля, че това е вина на жените. Мисля, че може би други хора мразят жените, но жени не мразят жени. Това е вид манипулация. Хората се настройват един срещу друг.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}