ВЕЛИКИТЕ ПОЕТИ
Сергей Есенин: Тапи събрах, да затъкна моята плаха душа
Обесил се сам в ленинградския хотел "Англетер" в нощта на 28 декември 1925 г. или пък убит умишлено от троцкисти - отбелязваме 95 години от смъртта на вечно влюбения хулиган на Русия
Редактор : / 3115 Прочита 1 Коментара
"Сергей Есенин като младеж" - картина на Борис Григориев, 1923, Metropolitan Museum, New York
На 3 октомври тази година се навършиха 125 години от рождението на един от най-емоционалните и трагични руски класици.
По мнението на мнозина от неговото обкръжение, той е страдал от тежка алкохолна зависимост. Заради прекомерната употреба на алкохол, Есенин е получавал пристъпи на тежка депресия, но и на агресия. Преследван е от мрачни заплахи, зловещи халюцинации - зрителни и слухови, самоубийствени мисли и призрачни капани.
Ранната смърт, неодобрението на част от литературния елит, популярността сред широката публика и ексцентричното поведение го превръщат в легендарна фигура в руската литература.
Синеокото момче, наричано "душичка" от девойките, възпява живота в неговите крайни и различни проявления. Той изминава пътя от селския херувим до един от най-известните поети на Русия.
Маяковски нарекъл ранния Есенин "декоративен селянин", защото бил прекалено сантиментален, неискрен, а стиховете му "опушени от газената лампа". (Враждата между двамата е всеизвестна в историята на литературата като двамата са били склонни да се залеят с най-грозната помия, ако се случи да попаднат заедно на дискусия. В крайна сметка, Маяковски, макар да се постарава да го скрие добре, признавал таланта на Есенин.
Този образ на простодушно, добродушно и възпяващо селската идилия и романтика пастирче не останал за дълго. Много бързо Есенин започнал с нецензурните стихове на стената на Страстния манастир или разпалвал самовара си с икона, за да си запали цигара от въглените.
Есенин за кратко време бързо разкрил своята същност на бунтаря, неспокойния, анти-послушкото и анти-ангела, личност, която трудно се вписва в представите за поет в началото на ХХ век в Русия. Поведението му често било шокиращо и заради това и публиката - или го обичала, или го мразела. По думите на неговата сестра, той проявявал ярост, бунт и конфликтност още доакто е бил подрастващ и не търпял никакво превъзходство над себе си. Есенин е мечтаният хулиган: красив, неподчиняващ се и с огромен, несъизмерим поетичен талант.
Тук събрахме негови писма и стихове, които могат да послужат като универсално ръководство за оплитането на човека в лабиринтите на живота, окъпани в омраза, разочарования и краткотрайни моменти на радост.
Това са напътствията на Есенин как да се радвате и как да страдате, но в стила на неговата чувствителност. Творчеството на Есенин е наситено с тежка драма, фази на умопомрачение, но именно в тях се откриват дълбоките и мрачни душевни противоречия на поета, от които не може да се освободи до часа на мистериозната си смърт.
1. "Живей, за да разболееш всички дяволи"
(Из писмо до Михаил Марушев)
2. "Геният за мен е човекът на словото и делото - като Христос. Всички останали, с изключение на Буда, не са нищо повече от блудници, изпаднали в бездната на разврата. Разбира се, изпитвам симпатия към такива хора като Белински, Надсон, Гаршин и Златовратски и др., но Пушкин, Лермонтов, Колцов, Некрасов - не ги признавам."
(Писмо до Григорий Панфилов, 1913 г.)
3. Силен е животът — очарова
или пък ни мами с вещина,
все едно: ръката му сурова
пише съдбоносни писмена.
Но притворя ли очи, веднага
мислено си казвам: "Не тъжи,
той ни мами, ала често влага
и утеха в своите лъжи.
(Из "Силен е животът - очарова...", 1925, превод: Иван Николов)
4.Главата ми маха с уши,
както птица с крилата.
Да стърчи еднокрака,
няма повече мощ.
Черен човек,
черен, черен,
черен човек
сяда до мен на кревата,
черен човек
ми пречи да спя цяла нощ.
(Из "Черният човек", превод: Огнян Антов)
5. Всичко живо си има присъда,
знак съдбовен, за другите скрит.
Ако можех поет да не бъда,
щях да бъда крадец и бандит.
(Из "Всичко живо си има присъда", 1922, превод: Иван Николов)
6. "Сърцето бие, бие, бие с отчаяние и омраза, сърби, а прекрасният, но жесток към мен поет Николай Ердман, каза, че нямаме с какво да го почешем."
(Писмо до Анатолий Мариенгоф)
7. Ще те стисна до своето тяло
с толкоз радост и толкоз тъга...
Да, харесвах момичето в бяло,
а във синьо обичам сега.
(Из "Кучи син", 1924, превод: Иван Николов)
8. "Не искам да поглеждам останалите, не е нужно да се приближавам до тях, а да ги изрежа и да рисувам върху тях шарките, които искам. Такъв е Блок, такъв е Городецки и целия им легион."
(Писмо до Александър Ширяевц, 1917)
9. Лице в лице
лицето не личи.
Голямото личи от разстояние.
Щом над морето зафучи,
в платната плисва отчаяние.
(Из "Писмо до една жена", 1924 г., превод: Огнян Антов)
10. "Виждаш ли, и тук е необходимо да се лекуват нервите. С удоволствие си спомням Вартапетов и Мезерницки и си мисля, че глухият Бетовен е по-добър от слушащия Рубинщайн, а пиянит Едгар По е по-хубав от трезвения Марк Криницки."
(Писмо до Петър Чагин, 1925)
11. И аз съм днес
ни млад, ни стар и
на времето за тор предназначен,
не затова ли кръчмени китари
навяват сладък сън след мен?
***
Китаро, миличка,
звъни, звъни!
Танцувай, циганко, небрежно,
да залича отровените дни,
незнаещи ни ласки, нито нежност!
Аз знам, че своя дял злочест
не ще удавя
нивга в алкохола.
И може би затуй аз искам днес,
запретнал гащите,
да гоня комсомола.
(Из "Рус отмираща", 1924, превод: Иван Радоев)
12. "Животът ми не е лош, но ако не си се женил, тогава не се жени."
(Писмо до Волф Ерлих, 1925)
13. "Животът е глупаво нещо. Всичко в него е вулгарно и незначително. Няма нищо свято, а един непрекъснат кондензиран хаос на разврата. Всички хора живеят за удоволствия."
(Писмо до Александър Ширяевц, 1917)
14. Що ме ругаете, дяволи?
Син съм на руската шир!
Всеки от нас е залагал
своите гащи за спирт.
***
Вече готов съм... Млъкнах...
Виж, с тез бутилки теша!
Тапи събрах, да затъкна
моята плаха душа.
(Из "Дай му на грубия радост", 1923, превод: Красимир Георгиев)
15. Мохамед се изхитрил - с Корана
от пиянство хората опазил.
Но поетът за любовни рани
вярно само с вино би разказвал.
(Из "Персийски мотиви", 1925, превод: Димитър Горсов)
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}