НОВИНИ ОТ ИСТОРИЯТА
Ново изследване свързва делириума на Ван Гог с отказа му от алкохола
Според него артистът е имал "непоносими халюцинации" в най-продуктивния си период след като отрязва ухото си
Редактор : / 6449 Прочита 0 Коментара
Винсент ван Гог, Автопортрет с превързано ухо, 1889 г. (Снимка: © Städel Museum)
Това е първото по рода си проучване, насочено към психиатричното здраве на Винсент Ван Гог в годините непосредствено преди самоубийството му. Изследването установява, че художникът е имал делириум отчасти заради това, че е спрял алкохола след като отрязва ухото си и постъпва в болница.
Статията е публикувана от изследователи в Международния журнал за биполярни разтройства (International Journal of Bipolar Disorders) и тя посочва доказателства, че от 1886 г. до смъртта си Ван Гог е бил все по-силно зависим от виното и абсента, информират от "Гардиън".
Последните три години от живота на художника са били най-продуктивните за творчеството му, в които рисува повече от 30 автопортрета и серията от седем рисунки със слънчогледи.
Като млад Ван Гог "е развил признаци на биполярно разстройство, което започнало да граничи с раздвоение на личността. Най-вероятно състоянието му се е влошило поради прекомерната употреба на алкохол, съчетана с недохранване, което в комбинация с психологическото напрежение, довело до това да си отреже ухото" твърди Вилем Нолен - професор по психиатрия в университета Грьонинген, Холандия.
След като далухото си на жена в публичен дом, Ван Гог лежал в болница три поредни пъти в Арл, Франция между декември 1888 г. и 1889 г., след което през май 1889 г. е прехвърлен в приюта за душевноболни на Сен Реми дьо Прованс.
Винсент ван Гог, "Автопортрет", 1887 г. (Снимка: © Städel Museum)
По време на два от престоите си в болница, художникът пише, че страда от "непоносими халюцинации", силно безпокойство и кошмари. Описва го като "треска и лудост, които дори не знам как да нарека и опиша".
Изследователите предполагат, че симптомите са се засилили в период на наложен отказ от алкохол. Те добавят, че двата делириума, свързани с липсата на консумация на алкохол, били последвани от "тежки депресивни епизоди", от които поне един с тежки психотични характеристики, от които той е е успял да се възстанови напълно и са довели в крайна сметка и до самоубийството му.
Теорията идва от изследваните 902 писма на Ван Гог, 820 от които са написани до брат му Тео и други роднини, както и на базата на интервюта с трима историци, изучавали задълбочено художника.
"Тези, които консумират големи количества алкохол в комбинация с недохранване, рискуват тежки увреждания на мозъчната функция, включително психични проблеми", пишат изследователите.
"Освен това рязкото спиране след прекомерна консумация на алкохол може да доведе до тежък делириум".
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
"Следователно вероятно поне първата кратка психоза в Арл в дните след инцидента с ухото, по време на която той вероятно е спрял рязко да пие, всъщност е делириум, причинен от спирането на алкохола. Едва по-късно в Сен Реми, когато е бил принуден да намали и дори да спре да пие, той вероятно е постигнал добър резултат и не е имал допълнителни проблеми с рязкото спиране."
В текста на изследването са изброени редица други теории, свързани с психичното здраве на Ван Гог. Една от първите диагнози след смъртта му е била шизофрения, но изследователите установяват, че той не проявявал никакви психотични симптоми преди инцидента с ухото, когато е на 35 години, нито по време на интервалите между психотичните му епизоди през последните 15 месеца от живота му. Те отбелязват липсата на характерни симптоми за заболяването като намалено емоционално изразяване.
Изследователите също така предполагат, че е малко вероятно Ван Гог да е имал сифилис, въпреки че е бил лекуван от гонорея, а брат му Тео е починал шест месеца по-късно от тази инфекция. Те не откриват никакво предположение за сифилис в документите на лекарите, лекували Ван Гог.
Винсент ван Гог (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Те също така се съмняват в теорията, че великият художник е претърпял отравяне с въглероден окис от газови лампи в дома си в Арл.
"Няма други съобщения за (възможно) отравяне с въглероден окис в Арл", се казва в изследването.
Авторите обаче не изключват той да е имал епилепсия през последните месеци от живота му, "което е довело до силно променливо безпокойство, илюзии и халюцинации".
Проучването допълва: "Въпреки всички тези проблеми, допринесли за неговите заболявания, също така бихме искали да подчертаем, че Ван Гог е бил не само велик и много влиятелен художник, но и интелигентен човек с огромна сила на волята, устойчивост и постоянство."
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}