ВЕЛИКИТЕ МАЙСТОРИ НА ЧЕТКАТА
Тулуз-Лотрек бил извикан на дуел заради приятелството си с Ван Гог
Художникът умира едва на 36, след алкохолен делириум
Автор : / 6631 Прочита 1 Коментара
Автопортрет на художника
Големият постимпресионист Анри дьо Тулуз-Лотрек е роден на 24 ноември 1864 г. в Алби, Франция и умира едва на 36, на 9 септември 1901 г. За краткия си живот художникът оставя множество платна, плакати илюстрации. "И много тъжни спомени", добавя един от биографите му.
Всъщност, Лотрек е потомствен аристократ - роден е в замък, родителите му са потомци на страи аристократични родове. Баща му е граф Алфонс дьо Тулуз-Лотрек - ексцентрик и страстен ловец.
Чичо му Шарл изиграва огромна роля - именно той насочва малкия Анри към рисуването. Самият той е любител художник.
През 1872 г. младият Анри е изпратен да учи в лицея "Фонтенас". Най-ранните му запазени рисунки са от тези години. Момчето страда от костно заболяване. Крехките кости често му правят проблеми с травми. Счупва и двете бедрени кости и се превръща в инвалид за цял живот.
Расте комплексиран младеж - съзнава, че недъгавостта му не се харесва на жените. Комплексите му избиват в най-лошата посока на самозащита - доброволна изолация и презрително отношение към всичко и всички.
Истински остава само в творчеството си - насаме с изкуството.
Фотография на художника в ателието му
За останалия свят е ексцентрик със скандално поведение. След като преминава през ателиетата на известните художници Леон Бона и Фернан Кормон, се посвещава в удединение на рисуването.
Установява се да живее в прочутия парижки квартал Монмартр, където бързо става известен като посетител на нощните заведения със съмнителна слава.
"Постеля", хуз. Анри Тулуз-Лотрек
Поддържа интимна връзка с известния модел на художници Сюзан Валодон, а сюжети на творбите му стават кабаретата, жени като Сюзан, танцьори и артисти.
"Танцьорка в розово трико", худ. Тулуз-Лотрек
През 1886 г. Тулуз-Лотрек се запознава с друг свой талантлив събрат - саможивецът Винсент ван Гог. И той като него постоянно получава разочарования от жените и случайните приятели.
Прекъсва връзката си със Сюзан Валодон и скоро след това открива, че е болен от сифилис.
През 1889 г. се запознава с Едгар Дега, от чието творчество се възхищава.
Двамата стават редовни посетители на новооткритото кабаре "Мулен Руж".
Афиш на "Мулен руж" от Тулуз-Лотрек
В онези години Лотрек редовно участва в изложбата "Двадесетте".
Там, по време на второто си представяне, заради Ван Гог се спречква с художника Анри де Гру, който бил против участието на Ван Гог в изложбата.
Тулуз-Лотрек яростно защитил приятеля си и предизвикал гнева на Гру. Стигнало се до дуел, който за щастие не се осъществил.
Портрет на Ван Гог, худ. Тулуз-Лотрек
От 1891 г. Тулуз-Лотрек започнал да става все по-популярен с плакатите си за "Мулен Руж" и за други увеселителни заведения.
Увлякъл се по литографията и направил забележителни плакати за танцьорката Жана Аврил и певицата Ивет Гилбер.
Жана Аврил, 1983 г. , худ. Тулуз-Лотрек
В личния си живот продължил по старому - всичките си нощи прекарвал в публичните домове. Дори се преместил да живее в публичен дом - на ул. "Мулен" в Париж.
От онова време е голямото му живописно платно "В салона на улица Мулен", завършено през 1895 г.
По молба на бившата звезда на "Мулен Руж" - Ла Гулю, нарисувал декорацията на павилиона ѝ.
Ла Гулю с приятели в "Мулен руж", худ. Тулуз-Лотрек
При едно от пътуванията си до Лондон се запознал с друг знаменит ексцентрик - Оскар Уайлд.
Лотрек живеел "бързо", като че ли предчувствал раднния си край?!?
Роднините му не одобрявали не само начина му на живот, но и част от скандалните му картини.
Дори изгорили част от тях, под ръководството на чичо му Шарл. Впоследствие отричат този вандалски акт.
Портрет на майката на художника
Лотрек все повече се чувствал "черната овца" в рода си. Започнал да страни от близките си.
През 1897 г. заминал за Холандия.
Там отблизо се запознава с творбите на холандските майстори, от които остава буквално очарован.
Портрет на Лотрек от Джовани Болдини
Завръщайки се от това пътуване, прави изложба в Лондон. Здравето му, обаче, все повече му подсказва, че трябва да "бърза". Работи шеметно и много пие.
На няколко пъти изпада в алкохолен делириум. След един такъв случай го настаняват в психиатриатрична клиника в Ньой.
Излизайки оттам, отново се връща към публичните домове и алкохола.
На 20 август 1901 г. получава паралитичен удар. Лекарите успяват да го съвземат за кратко. На 9 септември същата година умира.
На малкото фотографии на художника виждаме един човек с несъразмерен ръст - голям череп и къси крака с малки стъпала.
Гардеробът му се състоял от няколко панталона и едно дълго палто.
Въпреки общо взето неприятния си външен вид, Лотрек имал успех сред жените.
Той бил бохем, много внимателен с нежния пол. Ето защо се ползвал с немалък интерес от страна на "труженичките" в публичните домове.
Една от любимките му се казвала Мари Шарле - млада авантюристка, която създала голяма слава на художника като "най-големия и най-щедрия любовник в Париж". Поради тези слухове художникът дори се сдобил с прозвище - "гърбавия Дон Жуан".
Лотрек бил поласкан от славата си на любовник, но вътре в себе си страстно и отчаяно мечтаел за истинска любов.
Така и не я открил до края на дните си, макар че се появила жена, на която искал да отдаде сърцето си.
Девойката се казвала Алина и била от аристакратично семейство. Когато, обаче, родителите й научили за интереса на художника към нея, изпаднали в шок и тутакси я пратили в манастир.
Заради Алина Лотрек бил готов да се откаже от пиенето и изцяло да й се посвети, но за пореден път осъзнал, че не му е писано да изпита семейното щастие.
Затова се задоволявал с измамното веселие на нощен Париж.
То изцяло запълвало въображението му с картини, част от които претворил в творби, а друга "загробил" в несподелените кътчета на тъжната си душа.
"Жена в корсет", худ. Анри Тулуз-Лотрек
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}