Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Винсент Ван Гог: Пропит съм от безумие до мозъка на костите си

ЛУДОСТТА НА ГЕНИИТЕ

Винсент Ван Гог: Пропит съм от безумие до мозъка на костите си

Изследователите твърдят, че е страдал от биполярно разстройство, шизофрения или епилепсия, утежнени от злоупотребата с алкохол

"Звездна нощ" (1889)

Ван Гог - един от най-великите художници в историята на европейското изкуство и представител на постимпресионизма, започва да рисува през последните 10 години от своя живот. Авторът на около 900 картини и 1100 рисунки е психично болен. Самоубива се през 1890 г., когато е едва на 37 години.

Автопортрет (1889 г.)

Не е особено известен приживе, но след смъртта му славата му се разнася, най-вече след като на 17 март 1901 г. в Париж са изложени 71 от неговите произведения.

Изследователите спорят за диагнозата на гения, изказвайки предположения, че е страдал от биполярно разстройство, шизофрения или епилепсия, утежнени от злоупотребата с алкохол. Но всички тези са само интерпретации, направени по уникалните текстове, написани от самия Винсент Ван Гог.

Още

Техниката на Ван Гог и Сьора е на 38 000 години

Техниката на Ван Гог и Сьора е на 38 000 години

Малцина художници, които са хващали перото, са ни оставили наблюдения, дневници и писма, значението на които е съизмеримо с приноса им в областта на живописта, както е при него.

Писмата на Ван Гог са потресаващ, несравним с нищо документ. На стотици страници геният води диалог както с адресатите на писмата, така и със самия себе си, с Господ, със света.

Ръкопис на Ван Гог

Без да има нужда от посредници и преводачи, Винсент Ван Гог сам разказва за своя опит да преживее психическото разстройствоо и по-точно - да живее заедно с него.

Пред читателите застава един удивителен човек - чувствителен, трудолюбив, внимателен, който в периодите между пристъпите на ужасното заболяване, е много по-здрав от повечето от своите диагностици.

Вълнуващият разказ на художника за опита да се пребори с психическото разстройство, започва на 2 януари 1889 година в писмо до неговия брат Тео. То е написано в психиатричната болница във френския град Арл, където Винсент попада след произшествието с отрязаното ухо.

Автопортрет

"За да разсея всички твои притеснения за мен, ти пиша няколко реда от кабинета на доктор Рей, който е на практика в тази болница, и ти вече познаваш. Ще бъда тук още 2-3 дена, след което се надявам да се прибера вкъщи. Моля те само едно - не се тревожи, защото това ще ме накара и мен да изпитвам излишни вълнения."

"На прага на вечността" (1890)

В знак на благодарност за помощта, която д-р Рей оказва на Ван Гог по време на пристъпите на болестта, художникът рисува портрета му. Всички твърдят, че портретът е много сполучлив, въпреки, че самият Феликс Рей бил равнодушен към изкуството.

Портрет на д-р Феликс Рей (1889 г.)

След като излиза от психиатрията, Винсент Ван Гог пише на брат си Тео: "Уверявам те, че няколкото дни, прекарани в болницата, се оказаха много интересни: явно, от болните може да се научи много за живота.

С мен нищо особено не се случи - просто, както става при художниците, получих временно замъгляване, придружено от висока температура и значителна загуба на кръв, тъй като артерията ми беше прерязана. Но вече имам апетит, храносмилането ми е добро, загубата на кръв се възстановява с всеки изминал ден и главата ми работи все по-ясно."

В писмо до брат си Тео от 28 януари 1889 година Винсент Ван Гог предлага своя отговор на много въпроси за връзката между гениалността и лудостта, изкуството и психопатологята:

"Не се наемам да твърдя, че ние, художниците, сме душевно здрави, още по-малко бих казал това за себе - пропит съм от безумие до мозъка на костите си. Но казвам и съм сигурен, че имаме такива антидоти и медикаменти, които, ако покажем малко добра воля, ще се окажат много по-силни от болестта."

На 3 февруари 1889 година Винсент Ван Гог прави любопитно наблюдение по отношение на жителите на град Арл - не става дума за пациентите на местната психиатрична болница, а за обикновените граждани: "Чувствам се длъжен да отбележа, че съседите са изключително добри към мен: тук всеки от нещо страда - кой от треска, кой от халюцинации, кой от някаква мания; затова всички се разбират един друг от половин дума, като членове на едно семейство...

Още

Техниката на Ван Гог и Сьора е на 38 000 години

Техниката на Ван Гог и Сьора е на 38 000 години

Все пак, да твърдя, че съм напълно здрав, още не мога. Местните жители, които страдат от същото заболяване, ми казаха цялата истина: болният може да доживее и до дълбока старост, но през цялото време ще кризите ще го съпътстват. Така че не ме убеждавай, че изобщо не съм болен или, че повече няма да имам пристъпи."

От писмо на художника до брат му от 19 март 1889 година, разбираме, че жители на Арл са написали протестна декларация до кмета на града, че Ван Гог няма право да живее на свобода, и полицейският комисар разпоредил отново да вкарат художника в психиатрията.

Болницата в Арл

"Вече доста дни седя затворен съм, под наблюдението на служителите в болницата, въпреки, че моята невменяемост не е доказана, защото тя е недоказуема. От дъното на душата си съм наранен от това отношение; разбира се, не мога да си позволя да се възмущавам на глас, да се оправдаваш в такива случаи, значи да се признаеш за виновен".

На 21 април Винсент Ван Гог съобщава на брат си Тео за своето решение след изписването му от болницата, да отиде да живее в приюта за хора за душевни разстройства в Сен Реми дьо Прованс: "Работоспособността ми постепенно се възстановява, но се страхувам да не я загубя, ако се пренапрягам... Утешава ме обстоятелството, че сега аз започвам вече да смятам лудостта за болест като всяка друга."

Приютът за хора за душевни разстройства в Сен Реми дьо Прованс

Още

Вижте последните картини на великите художници

Вижте последните картини на великите художници

Престоят на Винсент Ван Гог в психиатричната болница, а после и в приюта за душевноболни, бил финасиран от брата на художника. Освен това, Теодор повече от 10 години осигурява на Винсент средства за живот, дава му пари за наем на жилището и ателието, за платна, бои и текущи разходи. "Не знам такова лечебно заведение, където биха се съгласили да ме приемат безплатно при условие, че ще се занимавам с живопис за своя сметка, а всички свои картини ще подарявам на болницата. Това е, да не кажа голяма дума, но все пак - несправедливост. Ако намеря такава болница, без възражения ще се преместя в нея."

Още

Eдинственият по рода си  "Да обичаш Винсент" е в програмата на  Киномания

Eдинственият по рода си "Да обичаш Винсент" е в програмата на Киномания

Преди отпътуването от Арл и приюта за душевноболни "Сен Реми де Прованс", Винсент Ван Гог пише на брат си следното:

"Трябва трезво на гледам на нещата. Разбира се, има цял куп луди художници: самият живот ги прави, меко казано, малко ненормални.

Добре ще бъде, ако успея да се върна отново на работа, но вече ще остана недокоснат завинаги."

"Житни полета с гарвани"

Винсент Ван Гог прекарва в приюта Сен Реми дьо Прованс една година (от май 1889-та до май 1890-та). Директорът на приюта разрешава на художника да работи и дори му предоставя самостоятелна стая.

Въпреки повтарящите се припадъци, Винсент продължава да рисува, виждайки в работата единственото средство за борба с болестта: "Работата над картините е необходимо условие за моето оздравяване: много трудно понесох последните дни, когато бях принуден да безделнича и не ме пускаха дори в стаята, която ми бяха определили да рисувам..."

Още

Очарователно: Вижте парада на далиите в родния град на Ван Гог

Очарователно: Вижте парада на далиите в родния град на Ван Гог

В "Сен Реми дьо Прованс", художникът рисува пейзажи, изобразяващи изгледа от прозореца на работилницата и градината, а когато му разрешавали да напуска приюта под налюдение, на неговите платна се появяват и околностите на Сен Реми.

Въпреки три особено тежки припадъка, които за доста седмици изваждат Винсент от строя, той рисува през тази година повече от 150 картини, и прави повече от 100 рисунки и акварели.

Из писмото на Ван Гог до сестра му: "Тук наистина има няколко тежкоболни, но страхът и отвращението, които предизвикваше преди това у мен лудостта, значително намаляха. И въпреки, че тук постоянно си принуден да слушаш ужасни викове и и вой, все едно, издаван от зверове, обитателите на приюта си помагат взаимно, когато при някой от тях започне пристъп.

Когато работя в градината, всички болни излизат да погледат какво правя, и, уверявам ви, че се държат по-деликатно и по-вежливо, отколкото обикновените граждани на Арл. Напълно възможно е да прекарам тук доста дълго време. Никога не съм изпитвал такъв покой, като тук".

Искрено възхищение предизвиква стремежът на Винсент Ван Гог да работи.

Въпреки болестта да продължава да рисува. Да не се предава. "Животът преминава и не можеш да го върнеш, именно затова работя и не жаля сили: възможността да поработи, също не винаги се отдава на човек.

В моя случай е още по-сложно: един по-силен пристъп, отколкото обикновено, може завинаги да ме унищожи като художник."

Между другото, Ван Гог вероятно е единственият жител на приюта, който се занимава с нещо: "Болните не правят абсолютно нищо. Позволено им е да безделничат, утещавайки се с безвкусна, а понякога и застотяла храна."

В края на май 1890 година Тео предлага на брат си да се премести по-близо до него и семейството му. След като прекарва три дни при него в Париж, художникът се установява в Овер сюр Уаз, малко село недалеч от столицата.

.

Там Винсент работи, без да си позволява минута почивка, всеки ден из под неговата четка излиза нова творба.

Така през последните два месеца от живота си, той създава 70 картини и 32 рисунки.

В Овер сюр Уаз художникът е под наблюдение на д-р Гаше, който е кардиолог и голям почитател на изкуството.

Портрет на д-р Гаше (1890 г.)

За този лекар Винсент пише: "Доколкото разбирам, на д-р Гаше не трябва да се разчита по никакъв начин. Той е много по-болен от мен, при всички случаи - не по-малко. Такива работи... А ако слепец води слепия, не и ли логично на паднат и двамата в канавката?"

Художникът проявява невероятна интуиция....

На 29 юли 1890 година си отива от живота Винсент Ван Гог. Той се застрелва в гърдите, и умира в ръцете на на д-р Гаше, който бил извикан.

В джоба му намират последното писмо до брат му Тео, което завършва така: "Е, аз платих със живота си за своята работа, и това ми струваше половината от моя здрав разум ..."

Гробовете на братята Винсент и Теодор Ван Гог

Смъртта на по-големия брат се превръща в катастрофа и за Теодор Ван Гог. След неуспешния опит да организира посмъртна изложба на Винсент, той се побърква и жена му го изпраща в психиатрична клиника, където умира на 21 януари 1891 година.

Невероятна несправедливост е, че нито един от двамата братя не доживява деня, в който Винсент Ван Гог получава световна известност и признание.

Валерия КАЛЧЕВА

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Дейвид Сайдлър, сценаристът на "Речта на краля", почина 86-годишна възраст

Роденият в Лондон сценарист, който заеква, пренася на големия екран истинската история за това как крал Джордж VI преодолява говорния си недостатък

Какво пише в писмата на легендарния модел от 60-те Пати Бойд, муза на Джордж Харисън и Ерик Клептън

Сред 111-те предмети, обявени на търг в Лондон, са писма от Харисън и Клептън, дрехи, бижута, рисунки, снимки. Бойд, която е на 79 години, не казва дали й е мъчно да се раздели с тях

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

Маргарете фон Трота пред Dir.bg: Историческата вина на германците не може да бъде изличена

Режисьорката е възприета за водеща сила от поколението на движението на Новото немско кино от 60-те и 70-те

Германският композитор Ариберт Райман почина на 88-годишна възраст

С повече от 70 произведения той е смятан за един от най-важните и най-често изпълнявани творци на съвременна музика