СВЕТОВНИ МАЙСТОРИ НА ПЕРОТО
Маргьорит Дюрас - между любовта, алкохола и писането
Казанлъшкият театър представя една от най-скандалните й творби
Автор : / 6612 Прочита 0 Коментара
Маргьорит Дюрас
Театър "Любомир Кабакчиев" - гр. Казанлък и Сити Марк Арт Център бяха подготвили изненада за своята публика за Деня на влюбените - постановката на Стилиян Петров "Moderato Cantabile", по необичайната любовна история на голямата френска писателка Маргьорит Дюрас - авторката на романа "Любовникът" и филма "Хирошима, моя любов". Няколко "съвпадения" са провокирали избора на екипа - 60-годишнината от написването на "Moderato Cantabile", Деня на влюбените и рожденият ден на самата писателка - 4 април 1914 г.
Какво е особеното в тази творба на наградената с "Гонкур" Маргьорит Дюрас и всъщност, какво е "особеното" в нея самата?
Историята в "Moderato Cantabile" е филмирана през 1960 г. с участието на Жана Моро и Жан-Пол Белмондо в главните роли. Но филмът не допада на Дюрас. Тя не открива в него дълбочината на своите прозрения за любовта.
Историята е всъщност дълбоко лична - писателката има връзка с 40 години по-млад мъж. Но и това не е най-същественото, а онова, което движи любовните "гънки" на душата й, и я кара да трепти с центростремителна сила. "Скандалното" в личната любовна история на Дюрас има своето дълбоко психологическо "оправдание". Нито нейната "забранена" връзка, нито пиенето й, за нея са проява на лош вкус, или липса на морал. Тя намира за напълно естествено човек да бъде себе си и напълно морално - да се себеизразява свободно и без фалш. В това се корени всъщност и силното въздействие на нейните творби.
Жана Моро и Жан-Пол Белмондо в "Moderato cantabile" (1960) на режисьора Питър Брук
Маргьорит Дюрас е призната за един от най-големите майстори на перото на ХХ век. Романът й "Любовникът" е продаден още с излизането си в 3 милиона екземпляра, на 25 езика. Писателката е наградена с престижната награда "Гонкур", и още в годината на издаването на книгата, талантливият режисьор Жан-Жак Ано го екранизира. Друг е въпросът, че Дюрас по принцип не харесва комерсиалния ракурс на киното - то я разочарова през целия й живот.
Истинското й име е Маргьорит Жермен Мари Донадийо. Родена е на 4 април 1914 г. в Индокитай, бивша френска колония, където родителите й участват в кампания за стимулиране на работата на френски граждани в колониите. Маргьорит е само на 7, когато баща й се разболява и умира. Тя остава с майка си и двамата си по-големи братя - Пиер и Пол.
Единият от братята й от малък расте агресивен - често посяга на бой дори на сестричката си. По-големият се пристрастява към опиума и за да си го набави, продава вещи от семейния дом. На майка им й е трудно да се справи сама с трите деца. Работи като учителка на невисока заплата. За да извади семейството от кризата, попада във финансова клопка - прави лоша инвестиция в покупката на земя и напълно се разорява. Изпада в депресия и буквално се предава. Маргьорит живее в тази угнетяваща духа обстановка, страхувайки се за здравето на майка си, от хулиганството на братята си и най-вече - със страха от бъдещето.
По-късно, вече като писател, тя много пъти ще се връща към тези свои преживявания в книгите си по един начин, който се опитва да отдели чувствата - да ги сложи някак встрани от житейските събития, за да бъдат едно "специално" място за душата. Примерно, когато разказва за връзката си с китайския търговец Хуанх Туй Ли, тя пише наглед цинично, и в същото време -дръзко и утвърждаващо любовта като стимул за съществуване: "Неговото китайско тяло не ми харесваше, но то караше моето да се наслаждава... В този мъж харесвах любовта му към мен, еротизма с него".
Когато става на 18, Маргьорит заминава за Париж. Учи математика, право и политология, а впоследствие работи дори в едно министерство, но нищо от това не я удовлетворява. Съвсем убедено се насочва към писателска кариера.
Винаги е била с остро чувство за справедливост и граждански ангажирана. По време на войната става член на Съпротивата. Омъжва се за Робер Антелм - неин съмишленик, който едва оцелява след ужаса в концентрационния лагер "Бухенвалд". Завръща се оттам... 38 килограма. Маргьорит Дюрас разказва за живота на своя съпруг в книгата си "Тетрадки от войната" - дневник, публикуван след смъртта й.
Първият й роман - "Безсрамните", излиза през 1943 г. Още с него прави силно впечатление на критиците, които определят стила на писането й като "музикално слово". Истинската Дюрас, обаче, не се ласкае от тези отзиви, а работи върху себе си търпеливо - буквално "узрява" през десетилетията...
След Втората световна война излизат книгите й "Бараж срещу Пасифика" - автобиографичен разказ за нейната майка, и "Похищението на Лол В. Щайн" - книга, която критиците кръщават "литературен транс".
Жана Моро в образа на Дюрас в "Точно тази любов" (2001) по една от книгите на Ян Андреа
В началото никой не подозира причината за този "транс", но тя е обективна - злоупотребата с алкохола и връзката й с журналиста Жерар Жарло. Маргьорит търси равновесието между живота и писането, а й е трудно да постигне стабилност в личния си живот.
В душата й бушуват страсти, които се опитва да укроти, а завистта към таланта й от страна на други писатели, подхвърля жлъчни намеци в пресата за пристрастяването й към алкохола. Тя им отговаря в едно интервю буквално като обидено дете - съвсем непринудено:
"Те са завистливи... Нито един от тях никога няма да напише книга като "Похищението на Лол В. Щайн".
Не се срамува да признае:
"...Щом пропих, и станах алкохоличка. Веднага започнах да пия като алкохоличка. Надпреварвах всички. Отначало пиех вечер, после пропих и на обяд, после и сутрин, после взех да пия нощем. Веднъж на нощ, после на всеки два часа. Никога не съм се дрогирала по друг начин.
...Алкохолът замества сексуалната наслада, но не заема мястото й. Сексуалните маниаци обикновено не са алкохолици."
Творчеството на Маргьорит Дюрас е неотделимо от киното на 60-те и 70-те години на миналия век. Достатъчно е само да споменем "Хирошима, моя любов" /1959 г./на режисьора Ален Рене и "Модерато кантабиле" на Питър Брук, за който стана дума.
Кадър от филма "Хирошима, моя любов" (1959) на режисьора Ален Рене по сценарий Маргьорит Дюрас
Защо самата Дюрас не харесва киноинтерпретацията на творбата си "Moderato Cantabile"? В дъното, както самата тя обяснява, е несъответствието, което открива между филма и собствената си история - връзката й с Ян Льоме /б.а. с псевдоним Ян Андреа/.
Маргьорит Дюрас и Ян Андреа във Франция през 1992 г.
Истинският Ян е едно момче от Бретан, което следва философия. Веднъж прочита книгата й "Кончетата от Тарквиния" и й става фен. До такава степен, че фанатично се влюбва в писателката. Започва непрестанно и безотказно да й пише писма. Цели пет години, в които тя не му отговаря. Докато един ден му изпраща книга, наситена с агресивна еротика. Това е началото на нейния "отговор". През 1980 година, когато живее уединено в Трувил, той отива при нея. И остава при нея до края на живота й! Връзката им е романът на нейния живот. Маргьорит Дюрас издъхва от рак на гърлото на 3 март 1996 г. Погребана е в Монпарнаското гробище в Париж.
Дюрас и Андреа през 1993 г.
"Историята на моя живот не съществува... В него няма център. Няма път, няма водеща нишка. Има обширни места, където уж е имало някой, но не е вярно, нямаше никой...", пише Маргьорит Дюрас в най-известната си книга.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}