ИСТОРИЧЕСКИ ПРОЧИТ
Излезе "Хитлер" - най-подробната биография на Фюрера (ОТКЪС)
Първи том от книгата на Иън Кършоу е вече на пазара
Редактор : / 7310 Прочита 12 Коментара

Българското издание на книгата "Хитлер" от Иън Кършоу е дело на издателство "Изток-Запад", в партньорство със сдружение "Моята българска история" по инициативата Чета, следователно съм. Книгата е смятана за най-пълната и завършена биография на германския диктатор, от детството му в австрийската провинция, до самоубийството му в бункера в Берлин.
Адолф Хитлер оставя мрачна следа от противоречиви истории и митове за личността си. В книгата си Иън Кършоу ни приближава повече от всякога до истинския образ на Хитлер, смятат критиците. Той проследява неговата метаморфоза от неудачник в бедняшки приют, през "барабанчик", сеещ омраза в мюнхенските бирхалета, до върховен водач и идеолог на един убийствен режим, който ще остави Европа в разруха.
С кристална яснота на анализа и с помощта на нови, неизвестни досега източници, Кършоу показва механизмите на влияние и власт на най-големия диктатор на нашата епоха.
Кършоу разкрива и условията, които правят възхода на Хитлер възможен - бесният антисемитизъм на предвоенна Виена, тежкото изпитание на една смъртоносна война, отровният национализъм, обхванал Бавария през 20-те години на XX в., подкопаването на Ваймарската република от екстремистите отляво и отдясно и разочарованието от демокрацията на едно общество, останало излъгано в надеждите си.
Мащабите на злото, което Хитлер отприщва върху света, го превръщат в почти демонична фигура в масовото съзнание. Неговата диктатура се равнява на срив на модерната цивилизация и показва на какво сме способни под влиянието на подобна власт.
Авторът - Иън Кършоу е професор по модерна история в Шефилдския университет. За приноса си към историята е отличен с германския орден "Федерален кръст за заслуги". През 2002 г. е удостоен с рицарско звание, а през 2004 г. е награден с медал "Нортън Медликот" от Историческото дружество в Лондон.
Историк, достоен за възхищение - добросъвестен изследовател на фактите. В резултат на това книгите му се отличават с ерудиция и голяма познавателна стойност. Авторът притежава уникална яснота на мисълта и израза, така че представлява пример как един академичен историк трябва да пише, за да достигне до по-широка публика и да бъде разбран, запазвайки авторитета на научен източник.
"Не мисля, че който и да е историк трябва да приеме една книга за окончателна. Нищо не е окончателно. Но не мисля, че книгата на Кършоу за Хитлер някога може да бъде надмината", казва Антъни Бийвър - най-известният британски историк и бестселъров автор.
"ХИТЛЕР" - ТОМ I (ОТКЪСИ)
Около 1930 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Тук свързвам харизматичната власт с едно друго понятие, за да покажа по какъв начин функционира силно персонализираната форма на управление, която Хитлер осъществява. Това понятие, което присъства като лайтмотив в цялата биография и се назовава по същия начин в текста, е починът "да се поддържа курсът на Фюрера"; чрез него се опитах да покажа как предполагаемите цели на Хитлер служат за подемане, привеждане в изпълнение и легитимиране на инициативи на различни нива от режима и съзнателно или неволно подклаждат разрушителната динамика на нацисткото управление. С тази формулировка нямам предвид, че хората във всеки момент са се питали какво иска Хитлер, след което са се опитвали да го реализират на практика.
Някои, естествено - особено сред праволинейните привърженици на партията, - правят в общи линии именно това. Много други обаче - които например бойкотират някой еврейски магазин в полза на конкурентна фирма или донасят в полицията срещу съсед, подтикнати от някаква лична вражда - не си задават въпроса какви са намеренията на фюрера и действията им не са мотивирани от идеологията.
Независимо от това по свой скромен начин те подкрепят и насърчават идеологическите цели, представлявани от Хитлер, и по този начин косвено способстват за процеса на радикализация, чрез който тези цели (в случая - расовото прочистване на германското общество) постепенно придобиват по-ясни очертания като задачи, осъществими в кратки срокове, а не само в далечна перспектива. (Иън Кършоу, в Предговора на книгата).
***
Диктатурата на Хитлер има качеството на парадигма за двайсети век. В крайна и наситена форма тя отразява, наред с всичко друго, претенцията за тоталност на модерната държава, неочакваното равнище на държавни репресии и насилие, невижданата дотогава манипулация на медиите за контрол и мобилизация на масите, безпрецедентния цинизъм в международните отношения, острите заплахи на крайния национализъм и неизмеримо разрушителната сила на идеологиите на расовото превъзходство и крайните последици от расизма, както и извратеното използване на съвременните технологии и социалното инженерство.
Инспекция на войските (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Преди всичко това явление запалва предупредителен сигнален огън, който продължава да гори ярко: то показва как едно модерно, напреднало, културно общество може изключително бързо да бъде потопено във варварство, достигнало кулминация в идеологическа война, завоевателни действия, отличаващи се с почти невъобразима алчност и жестокост, и геноцид, какъвто светът дотогава не е виждал.
Диктатурата на Хитлер се равнява на срив на модерната цивилизация - един вид ядрен взрив, раздиращ модерното общество отвътре. Тя показва на какво сме способни.
Векът, над който в известен смисъл властва името на Хитлер, се характеризира до голяма степен от война и геноцид, които са белязани с неговото име. Това, което се случва под управлението на Хитлер, се разиграва (и всъщност не би могло да бъде иначе) в обществото на една модерна, културна, напреднала в технологично отношение страна със силно развита бюрокрация. Само няколко години след като Хитлер оглавява правителството, тази просветена страна в сърцето на Европа вече се движи в посока към апокалиптична война, сееща геноцид, която ще остави Германия и целия континент не просто разделени от Желязната завеса и потънали във физическа разруха, но и в състояние на морален потрес. Това още се нуждае от обяснение. Като отправна точка можем да вземем комбинацията от ръководство, посветено на идеологическа мисия за национално възраждане и расово прочистване; общество с достатъчно силна вяра в своя Водач, за да работи за целите, за които той видимо се бори; и квалифицирана бюрократична администрация, способна и силно мотивирана да планира и реализира определена политика, колкото и нехуманна да е тя. Как и защо това общество е могло да бъде мобилизирано от Хитлер е въпрос, който изисква да бъде изследван.
На тих пикник между срещите, около 1933 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Удобно би било да не търсим причината за бедата на Германия и Европа по-далече от личността на самия Адолф Хитлер, който управлява Германия от 1933 до 1945 г. и чиято смразяващо безчовечна философия е била публично популяризирана близо осем години преди да стане райхсканцлер. Само че, макар и Хитлер да носи първостепенна лична отговорност за случилото се при неговия авторитарен режим, персонализираното обяснение би било грубо опростяване на истината.
Около 1940 г. С Ева Браун в Берхтесгаден (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Може да се каже, че Хитлер е класическа илюстрация на мисълта на Карл Маркс, че "хората създават собствена история, [...] но [...] при дадени и наложени отвън условия". Как тези дадени и наложени отвън условия, безлични събития извън контрола дори на най-влиятелния субект, са моделирали съдбата на Германия; каква част от станалото може да бъде отдадена на непредвидими обстоятелства, дори на историческа случайност; и каква част може да бъде приписана на действията и мотивите на необикновения човек, управлявал Германия по това време: всичко това се нуждае от изследване. Прости отговори не са възможни.
*Текстът се публикува със съгласието на издателство "Изток-Запад", а "Хитлер" - Том 1 можете да поръчате от ТУК