Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Хитлеровият Холивуд" - между пропагандата и разтухата

"Хитлеровият Холивуд" - между пропагандата и разтухата

По времето на националсоциализма в Германия са създадени над хиляда игрални филма. Всички те ли са били с пропагандна цел? Интервю с документалиста и автор на филма "Хитлеровият Холивуд" Рюдигер Зухсланд

Хитлер и Гьобелс

ДВ: Когато говорим за германски филми, създадени между 1933 и 1945 година, си мислим на първо място за пропагандни филми. Не са ли обаче "истинските" пропагандни ленти само малка част от цялата тогавашна кинопродукция?

Рюдигер Зухсланд: Да. Това се отнася до същинските пропагандни филми. Трябва обаче да кажа, че в определен смисъл всичките тогавашни филми са пропагандни. По това време няма неполитично и невинно кино. Дори режисьори като Петер Певас или Хелмут Койтнер, които категорично не са били нацисти, са работили в сянката на режима. Те също са представяли сценариите си първо пред цензурата. Гьобелс е чел всички сценарии. Той е гледал и филма на Хелмут Койтнер "Под мостовете", който винаги е бил окачествяван като филм на съпротивата. Между другото Гьобелс е харесал много лентата. Той е имал понятие от кино, но не е сметнал филма "Под мостовете" за политически опортюнистичен. Затова и той не е бил показан по екраните. В известен смисъл всички режисьори са работили под заплахата филмите им да не видят бял свят. Те се показвали задължително готовата продукция. Знаели са, че ще трябва да оправдават произведенията си. В най-лошия случай са носели тежки последствия, даже с опасност за живота. Това означава, че всичките филми от онова време са били заразени от идеологията.

ДВ: По нова време развлекателните филми са играели голяма роля. Как са ги използвали нацистите?

Рюдигер Зухсланд: Развлекателното кино също е част от режима. Може да се каже, че нацисткият режим е общувал с хората и чрез медиите. Масовите манифестации, за които се сещаме, са само една малка част от тази комуникация. Чрез радиото и киното нацистите са достигали до наистина големи групи. Също и до хората, които не четат вестници, или пък "Моята борба". Те обаче са гледали кино. Ходели са на кино заради кинозвездите. Знаем за много еврейски граждани в Германия и Австрия, за много участници в съпротивата, които нямат нищо общо с нацистите, но са гледали тези филми. По това време преди основния филм се излъчват седмичните прегледи, които Гьобелс лично е одобрявал. Към това спадат и т.нар. "културни филми" - груби и изкривени идеологически продукции, представяни като документални. И хората е трябвало да ги гледат, ако са искали да се насладят на актьорското майсторство на Зара Леандер или Хайнц Рюман, например.

Хитлер с Гьобелс и съпругата му Магда (Снимка: PA)

ДВ: Много често са снимани и исторически филми. Защо?

Рюдигер Зухсланд: Да, това са филми, в които плавно се извършваха преходите между реалността и филмовия разказ, между мечтите на главните герои и тези на обикновените хора, техните фантазии и страхове. Тези преходи бяха толкова плавни, че човек почти не ги забелязва и се пита дали главният герой просто си мечтае, или всичко това е истина. Зрителите, излизащи от киното, е трябвало да пренесат видяното на екрана в действителността - като един вид продължение на филма с други средства. Те е трябвало да объркат реалността с фантазиите, действителността с мечтите и да не виждат разликата.

Хитлер и Гьобелс

ДВ: Вашият документален филм "Хитлеровият Холивуд" започва с откъси от филма "Morgenrot" /патриотична драма в една подводница от 1933 година/. Но този филм е заснет преди идването на власт на нацистите. Защо тези откъси са толкова важни за Вас?

Рюдигер Зухсланд: През 1933 година нацистите не паднаха от небето. В този смисъл не можем да говорим за настъпването на някакъв обрат, а по-скоро беше наложен един недодялан преход. В Германия не настъпи часът нула, защото нацистите вече бяха дали заявка за себе си - както във филмите, така и в обществото. Те ставаха все по-силни и това се вижда от филмите на киностудия УФА. Алфред Хугенберг, който е ръководел киностудията, често е бил наричан "подлогата на Хитлер". Така както във Ваймарската република е съществувало ляво и комунистическо кино, по същия начин е имало и дясно и реваншистко, а по-късно също и фашистко кино. Филмите с Ото Гебюр в ролята на Фридрих Велики и тези за германските подводници са примери за това.

*Интервюто е публикувано тук>>

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Паоло Сорентино приключи авантюрата си с Нетфликс

Само на големия екран можеш да откриеш цялата сила на една история", заяви отличеният с "Оскар" режисьор

Звездата от "Игра на калмари" Ли Джун-дже представя шпионски трилър в Кан

"Изключително съм благодарен, че дебютирам като режисьор по време на този ренесанс на корейската култура", казва още Ли Джун-дже

Филмът "Ноември" за атентатите в Париж триумфира на кинофестивала в Кан

Историята започва на 13 ноември 2015 г., когато отряд джихадисти отнема живота на 130 души и ранява други 350 в Париж и околностите - в близост до стадион "Стад дьо Франс", в кафенета и в концертната зала "Батаклан"

"Джери Лий Луис: Проблеми в ума": Невероятен кино трибют на Итън Коен към рокендрола

Филмът е направен почти изцяло с архивни кадри и премиерата му беше на кинофестивала в Кан

Композиторите на филмова музика искат признание на фестивала в Кан

Композиторите на филмова музика настояват за признание на кинофестивала в Кан, който не им присъжда награда, за разлика от Американската академия

5 филма, които да гледаме от Кан

Фестивалът в Кан тече с пълния си блясък на звезди и слънце от Лазурния бряг, но ето кои са филмите, за които със сигурност ще се говори и след това