СТРАСТНИ КИНО ВЛИЯНИЯ
Франсоа Озон пред Dir.bg: Не се страхувам от сянката на Фасбиндер
Най-новият филм на френския режисьор "Петер фон Кант" откри тазгодишното Берлинале, а тук ще го гледаме на кино-литературния фестивал Синелибри през есента
Автор : / 3325 Прочита 3 Коментара
Френският режисьор Франсоа Озон на пресконференцията си на фестивала Берлинале (Снимка: Getty Images)
Страстта между Франсоа Озон и Р. В. Фасбиндер не е от вчера, нито от днес. Озон много пъти споделя дълбокото си вдъхновение от лошото дете на Новото германско кино, а през 1999 г., когато все още е млад и дързък нов глас във френското кино, той изважда непоставяна досега авторска пиеса на Фасбиндер, писана от западногерманското момче, когато бил на 19.
Така Озон я превръща в "Дъждовни капки върху горещи скали". Не е изненада, че днес режисьорът на "Осем жени" открива Берлинале 2022 именно с "Петер фон Кант" - голяма част от темите във въпросната ранна пиеса на Фасбиндер, се развиват изумително по-късно в неговия филм "Горчивите сълзи на Петра фон Кант" от 1972 г.
Очевиден е и фактът, че Озон се вълнува от Фасбиндер със същата, ако не и с по-голяма енергия и 22 години след първия му флирт.
Докато "Горчивите сълзи на Петра фон Кант" е може би един от най-наситените с женска образност филми на Фасбиндер, очертаващ лесбийски триъгълник на обсесии, власт, самота и жестокост в цветовете на възхитително визуално пиршество от костюми и декори, то Озон обръща перспективата, въвличайки ни в гей света на властен и обсесивен режисьор, страхуващ се от самотата.
Дени Меноше създава може би най-добрата си роля досега, плачейки с истински сълзи и наистина пиян в края на филма, утешаван с детски приспивни песни от възрастната му майка (Хана Шигула). Изабел Аджани пък е във вихъра си в тази роля и не можем да си я представим по-изкусителна и впечатляваща.
С Франсоа Озон се срещаме в хотела му в Берлин, ден след като Берлинале беше открит официално с неговия най-нов филм. Разговаряме за ролята на Фасбиндер в живота му, свободата в киното и доколко радикалността е позволена в свят на политическа коректност.
- Господин Озон, връщате се отново към Фасбиндер, случайно или не се случи това след 22 години?
- Винаги съм го искал. Оригиналният филм "Горчивите сълзи на Петра фон Кант" за мен е абсолютен шедьовър и култов филм. Не съм го направил по-рано, защото ме беше страх, Но по време на локдауна, както много други режисьори, исках да правя филми. Трябваше да го измисля така, че да бъде лесен за заснемане, да бъде най-добре на едно място, с малко актьори и малък екип.
Така идеята за "Петер фон Кант" се завърна отново. Гледах филма пак, винаги съм имал интуицията, че той е автопортрет на самия Фасбиндер.
Обадих се на Юлиане Лоренц, монтажистката на Фасбиндер и негова вдовица. Тя ми каза, да, това е автопортрет на самия Фасбиндер за неговата любовна връзка с актьора Гюнтер Кауфман. Тогава вече в мен беше ключа и аз знаех как искам да адаптирам оригинала в нова версия. Да дам нова визия на този текст.
- Искахте ли да се дистанцирате с нещо от Фасбиндер, освен, че сменяте пола на героите?
- Да, не исках да правя същото като него, тъй като смятам, че филмът му е перфектен.
Трябваше да избера друг път и да направя нещо различно.
Много е трудно да си представя друга актриса да играе тази роля, защото Маргит Карстенсен е изключителна. Във Франция е имало много театрални постановки, базирани на "Горчивите сълзи на Петра фон Кант", но мисля, че всички бяха лоши. Не исках да правя същото и затова реших да сменя пола.
- Интересен е театралният аспект на филма Ви, той започва с откриване на завесите, като в театъра. Защо решихте обаче да включите някои сцени извън апартамента?
- Защото исках да направя нещо различно от Фасбиндер.
Той е толкова смел и толкова добър в това да снима в една стая двучасов филм. Не съм способен на нещо такова. Затова снимахме в различни стаи на апартамента, навън също, но през цялото време исках да има усещането за затвор, за локдаун.
Кадър от "Горчивите сълзи на Петра фон Кант" на Фасбиндер
- Връщате се отново към Фасбиндер след "Дъждовни капки върху горещи скали". Привлечен сте от него, какво е точно онова, с което Ви привлича?
- Запознах се с творчеството на Фасбиндер, когато следвах кино като студент. Той ме накара да си задам много въпроси за правенето на филми, да намеря собствения си път в киното и благодарение на неговите филми намерих много отговори.
Харесвам неговата свобода и радикалния образ на отношенията между хората, на любовта, на германското общество след Втората световна война. Бях много впечатлен от него и той ми даде силата да продължа напред с моите собствени желания в киното. Например да сменям жанровете, той самият прави това постоянно. Той ми помогна да приема себе си.
- Как мислите, че неговата ексцентричност, свобода и радикална визия биха били възприети днес, ако той беше жив?
- Мисля, че е голямо клише, че артистът трябва да е садистичен, трябва да е чудовище, а с течение на времето хората около него просто ще възприемат неговата "странна" идентичност. Режисьорът трябва да бъде едва ли не диктатор. Той действително трябва да бъде доста често, аз също понякога се чувствам така.
Има много страни от неговото поведение, които днес биха били неприемливи, но да не забравяме, че те са били неприемливи и през 70-те. Знаете, поне две негови любовници се самоубиват. Наистина е бил труден характер и склонен на садистични отношения. Важна е тази линия във филма - как той винаги е на страната на слабите хора, но в реалния живот не изглежда така.
Реалността е такава и в истинския живот, например има много политици, които говорят с много силни думи, но в реалния си живот вършат обратното на тях.
- Би ли бил Фасбиндер забранен днес?
- Мисля, че днес хората просто вече разбират, че може да се работи различно и че не е нужно да унищожиш някой, да го убиеш, за да се почувстваш добре и да постигнеш целта си. Може да се работи с актьорите в киното с нормални отношения и толерантност. Поне това е моят начин на работа.
Софи Марсо и Франсоа Озон на кинофестивала в Кан през 2021 г. (Снимка: Getty Images)
- Във филма Ви ставането "звезда" донякъде обаче е обвързано с определени жертви, които човек трябва да направи със себе си и да даде и малко повече от чист талант и умения.
- Не винаги е така, не винаги трябва да спиш с режисьора, за да станеш звезда. Беше ми интересно да покажа динамиката на властта, исках да задавам въпроси за тази власт и как тя се използва. Разбира се, нормално е един режисьор да помогне на някой млад актьор да стане звезда, но практическото използване на властта е това, което мен ме интересува.
Във втората част на филма на Фасбиндер например властта се сменя. Тази комплексност ми се искаше да покажа и че не всичко е черно и бяло.
- Донякъде Фасбиндер е добре оставен в миналото режисьор, с когото не е добре да разравяме някои обществени рани.
- Уважавам радикалността на Фасбиндер, свободата му да не бъде под натиск на комерсиалното и на успеха. В края на кариерата си, той е искал да бъде успешен, но в първите си филми изразява единствено себе си. И това буди в мен дълбоки адмирации. Снимал е с много малки бюджети, "Горчивите сълзи на Петра фон Кант" е сниман за 10 дни в една стая.
Велико е да имаш свобода и да можеш да изразиш точно това, което искаш.
В Германия Фасбиндер все още е проблем заради радикалната си визия за германското общество след Втората световна война. Тя е доста ясна, но все още трудна за възприемане от германците. Във Франция обаче Фасбиндер е на почит. Фасбиндер в Германия е като Бергман в Швеция - пророкът не е добре приет в собствената си родина. Германските режисьори може би все още се страхуват от сянката на Фасбиндер, но аз не се.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}