ЕКСКЛУЗИВНА СРЕЩА
Иранският режисьор в изгнание Мохамад Расулоф: Най-добрият отговор пред цензурата е изкуството
Ексклузивно интервю с иранския режисьор, който по-рано тази година избяга в изгнание от режима в Иран в Германия
Автор : / 417 Прочита 4 Коментара
Мохамад Расулоф по време на премиерата на "Семето на свещената смокиня" на кинофестивала в Ню Йорк (Снимка: Getty Images)
Последният филм на иранския режисьор, който успя да напусне Иран през пролетта, заплашен от затвор и репресии, спечели Специалната награда на журито на фестивала в Кан и беше номиниран за най-добър европейски филм, най-добър режисьор и най-добър филм на Европейските филмови награди, които се проведоха в Люцерн, Швейцария в началото на декември.
"Семето на свещената смокиня" ще бъде и кандидатът за чуждоезичен "Оскар" на Германия.
Това е филм на границата на документалното и ни отвежда в ежедневието на едно иранско семейство - жена, мъж и техните две дъщери, върху които теократичната власт оказва различно влияние. Това е филм, в който жените се осмеляват да задават въпроси, макар да им е забранено.
Филмът е повлиян от движението за правата на жените в Иран и очертава линиите, в които любовта, отдадеността и задълженията "по призвание" се сблъскват с човешката отговорност, вътрешна сила и инстинкт към самосъхранние и справердливост.
"Семето на свещената смокиня" е драматична история за покварата на властта, която на пръв поглед би трябвало да спаси хората от Злото, запазвайки основите на религията, но разрушава сигурността им и вътрешния им свят.
С Мохамад Расулоф се срещаме в Люцерн, малко преди връчването на наградите.
- Г-н Расулоф, как мина животът ви през последните няколко месеца?
- Всичко се случва много бързо. Пътувам из света с филма и ще бъда в тази ситуация в продължение на месеци, просто всичко се случи твърде бързо, за да мога наистина да си дам сметка за промените.
Не мисля, че все още съм се примирил с изгнанието, защото просто в момента пътувам постоянно.
Ходя с филма навсякъде, гледам го с публиките в много различни страни. Мисля, че наистина ще ми трябва малко време на спокойствие, преди да мога да започна да се справям с това психически. Сега нямам време да го мисля.
Официалният плакат на "Семето на свещената смокиня" на Мохамад Расулоф
- Какво се случва с хората в Иран, какъв е животът на вашите актьори? Защото освен там, ситуацията се влошава и в световен мащаб. Близо сме до тотална война. Кое е нещото, което ви тревожи най-много?
- Тъжен съм от случващото нарастването на насилието по света. Що се отнася до актьорския ми състав и екипа, както знаете, нещата в Иран са много трудни и сложни, особено от май насам. В страната се случиха много странни неща и това съвпадна с историята на филма ми.
Така че, когато новината за филма се появи за първи път, актьорският ми състав и екипът бяха подложени на огромен, нечовешки натиск. Те бяха разпитвани дни наред, репресирани по много различни начини.
Но след това страната срещна по-сериозни проблеми.
Както знаете, президентът загина при катастрофа с хеликоптер. А той имаше много общо със ситуацията между Иран и Израел, като войната ескалираше. И според мен е странно, че въпреки всичко това, режимът все още намира време да мисли за репресии над жени и артисти.
-Вашият филм, който беше номиниран за Европейската филмова награда, е много личен прочит на политическия живот в Иран. В него не се говори за "важните" лидери, а погледът ни се насочва към динамиката на ежедневието на обикновените иранци. Каква е отговорността на всеки един от нас, когато говорим за битката между Доброто и Злото?
- Това, което се случва в Иран по отношение на женското движение, не е само това, което се случва през последните две години.
То е просто продължение, нов пръстен в тази много дълга верига на борбата за правата на жените в Иран, започнала преди много десетилетия, и съм сигурен, че ще станем свидетели на още пръстени в тази верига, а по отношение на личната отговорност - да, това е тема, която изследвам в много от моите филми.
Тя наистина е централна за мен и е нещо, което разглеждах и в предишния си филм "Няма зло", който разглеждаше хората, които работят в затворите и трябва да вземат решения, свързани с екзекуциите. Къде са, какво ще правят с тях?
И макар да е много важно да се фокусираме върху личната отговорност, също така е важно да разгледаме какво правят системите с хората, като ги давят в различни изисквания.
И разбира се, някои хора може да са по-силни и да се противопоставят по-силно, но все пак трябва да се замислим как системите принуждават хората да правят избори.
Кадър от филма "Семето на свещената смокиня" на Мохамад Расулоф
Мисля, че Ислямската република играе голяма роля както във вътрешен план, като репресира хората и им създава различни проблеми, така и в международен план, като се намесва в делата на други държави, засилва тероризма и създава различни видове хаос по света.
Ислямската република е безмилостна организация. Тя прави каквото си иска, отвличала е хора и е извършвала всякакви насилствени действия.
Това е факт, но не е нещо, на което се спирам много. Не си позволявам да стигам дотам, защото се опитвам да се съсредоточа върху това, което е в моите ръце, върху това, което мога да контролирам. Това, което мога да правя, е моята работа. Мисля за основно за работата си.
Мохамад Расулоф на кинофестивала в Кан през май (Снимка: Getty Images)
- Какво мислите за връзката между политиката и киното? Мисля, че Жан-Люк Годар беше казал, че киното винаги е политическо. Смятате ли, че киното винаги е някакъв акт на съпротива?
- Мисля, че особено в света, в който живеем днес, всичко е политическо. Например изборът да не се съобразяваш с това или онова, дори изборът да бъдеш безразличен, например, към политическите въпроси и следователно да ги предоставиш на управляващите, е политически акт.
Но това не означава, че смятам, че всички филми трябва да са посветени на политически въпроси или да разпространяват идеи за политиката.
Смятам, че артистите, включително и режисьорите, трябва да използват изразните си средства, способността си да се изразяват артистичната си свобода, за да се занимават с всяка тема в света по начин, който ги интересува, особено ако вземем предвид, че политиката е само един от аспектите на човечеството и е едно от многото неща.
Така че, за да отговоря на въпроса ви, всичко е политическо, но не смятам, че всяко изкуство трябва да се занимава с политически теми.
Кадър от филма "Семето на свещената смокиня" на Мохамад Расулоф
- Каква е ситуацията с поколението на младите ирански режисьори в момента? Какви перспективи виждате за тях?
- Те са невероятни. Дълбоко съм докоснат от всички тези прекрасни ирански режисьори, които в момента правят филми в Иран под всякакви репресии, в тъмнина и потисничество.
Правенето на независимо кино може да има много различни форми, случва се по най-различни начини, не е задължително да означава правене на ъндърграунд филми.
Има дори много добри режисьори, които все още се опитват да правят филми, да кажем, в рамките на киното на официалната власт.
Цензура, която се задълбочава с всеки изминал ден, не успява да ограничи истински някои много талантливи ирански режисьори, които се осмеляват да не се подчиняват на властта като намират начини да я заобикалят, да я мамят. Много съм впечатлен от тези филмови творци.
- Спомням си, че преди години великият Иржи Менцел, легендата на Чехословашката нова вълна, ми каза, че цензурата може да бъде вдъхновяваща, защото търсиш начин да заобиколиш системата и като творец си много по-креативен.
- Не одобрявам ограниченията и не смятам, че те са нещо добро, дори ако водят до творчество, но мисля, че когато се сблъскаш с цензура, най-добрият отговор е творчеството.
- Имате ли завършен филмов сценарий, който искате да разкажете? Върху какво работите в момента?
- Последният път, когато бях в Иран, ми беше забранено да напускам страната в продължение на седем години, също така ми беше забранено да работя.
Успях да направя само два филма, но написах много сценарии и ги взех със себе си. По принцип за момента имам три или четири готови.
Единият е свързан с драматургия, иранска драматургия, написана преди около 60 години.
Аз съм много привързан към нея и тя ще бъде пресъздадена в анимационен филм.
Има още един, който вероятно ще бъде минисериал и за който също много се вълнувам. Имам и още един сценарий, който пиша и разработвам в момента. Случва се през времето, когато пътувам в самолети, така че всички тези сценарии ме поддържат жив и ми дават усещането да очаквам нещо.
- Дали сме се изгубили в персийския превод на "Семето на свещената смокиня", одобрявате ли превода на английски език и на останалите езици? И още - дали енергията и силата на младото поколение жени в Иран са такива, каквито ни ги представихте във филма, който на моменти прилича повече на документален?
- Мисля, че "Семето на свещената смокиня" е добър превод на заглавието на филма от персийски.
А що се отнася до младото поколение в Иран, мисля, че отговорът на въпроса ви се съдържа в клиповете, в документалните кадри, които виждаме в самия филм.
Те са тези, които ми дават енергия и оказват влияние върху мен като творец, поразяват ме, а не обратното.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}