ЕКСКЛУЗИВНО
Жулиет Бинош пред Dir.bg: Успях да кажа "не", когато трябва
Ексклузивно интервю с Жулиет Бинош за успехите на европейското кино, новата й позиция като президент на Европейската филмова академия и мнението й за т.нар. "координатори" по интимните сцени
Автор : / 5265 Прочита 0 Коментара
Френската актриса Жулиет Бинош по време на церемонията на Европейските филмови награди в Люцерн, Швейцария (Снимка: Getty Images)
С Жулиет Бинош разговаряме в Люцерн, където преди седмица се проведоха Европейските филмови награди. Иконата на френското кино зае поста президент на Европейската филмова академия по-рано тази година, като го наследи от полската режисьорка Агнешка Холанд. Преди това президенти на Академията са били Ингмар Бергман и Вим Вендерс.
Жулиет Бинош е една от най-ярките личности в световното кино, чиято кариера обхваща повече от четири десетилетия и не може да бъде поставена в никакви рамки.
Позната със смелите си роли и дълбоките си изпълнения, Жулиет Бинош ни е дарила с образи, които за запечатани завинаги в съзнанието ни - от "Английският пациент", за който печели награда "Оскар" за ролята си на Хана, през образа на Виан Роше в "Шоколад" до дръзките ѝ изпълнения в артхаус шедьоври като "Синьо" на Кшищоф Кешловски и "Любовниците на моста", "Damage", "Непосилната лекота на битието", "Скришна игра" и "Код непознат".
Със страст към разказването на истории и значителен капацитет на актриса, която винаги е знаела какво иска, надхвърляща граници и езици, тя продължава да преосмисля идеята на това какво означава да си артист в един бързо променящ се свят.
С Жулиет Бинош, новият президент на Европейската филмова академия, разговаряме за европейското кино, променените роли на жените, защо е предпочела Кешловски пред Спилбърг и кои са съвременните правила в киното, които не приема.
- Какво означава за вас новата ви позиция като президент на Европейската филмова академия?
- Не възприемам тази позиция като работа. Виждам я като продължение на работата, която беше започната още от Ингмар Бергман и Вим Вендерс, Агнешка Холанд...
Важно е да подчертаем значението на седмото изкуство, подкрепата за него, както и да дадем възможност на много филми да съществуват, защото са различни, защото са креативни и не се конкурират в система, в която един филм може да съществува само, защото е успешен.
Мисля, че е важно да се обединяваме и да се борим с много различия. Аз се уча, докато работя, защото нямах представа какво ще бъде да правя точно това, но пък се запознах с много нови хора. Влизам на такава позиция за първи път. Това е нова роля.
Трябва да имам време и да разбера повече за дейността и идеите на Европейската филмова академия. Срещнах се с Матиас Воутер Кнол и Майк Дауни, който е председател, и обсъдихме много неща, това е процес, който тепърва започва.
- Ако приемем факта, че холивудското кино и големите блокбъстъри днес преживяват огромна криза на гледаемостта и приходите, това ли е тъкмо момента , в който европейското кино може да бъде по-силно и по-влиятелно?
- Струва ми се, че винаги сме били в кризи, независимо дали в Европа или отвъд нея. Светът е в криза и филмите са чудесен начин да се изразяват вътрешните ни емоции и чувствата, които имаме. Тази година съм много впечатлена от европейското кино!
Това е много добра отправна точка в наистина огромния мащаб на световното кино.
Винаги съм се надявала европейските филми да имат по-силен глас, защото е много важно да имаме различни артисти и филми, които не са на английски език. Много е важно неанглоезичните филми да бъдат субтитрирани на различни езици и да бъдат приемани и гледани в различни държави, така зрителя може да усети емоцията и чувствеността на даден език, култура.
Жулиет Бинош и Джеръми Айрънс в кадър от филма "Damage" на Луи Мал
Във Франция още от дете си спомням, че филмите имаха субтитри, но в други страни няма такава култура. Иска ми се европейските филми да присъстват повече по света.
Също така за мен е важно европейските филми да бъдат антистереотипни, а не да влизат в основния поток от еднообразни герои, насилие и секс, да има автентична и авторска гледна точка. И, разбира се, се опитваме да правим бизнес, защото трябва да оцелеем и да направим още филми.
И изглежда, че тази година цифрите говорят, че е била добра за европейското кино.
- Вие сте втората жена, която е президент на Европейската филмова академия и поехте поста от Агнешка Холанд. Защо смятате, че трябваше да мине известно време, за да има жени президенти на Академията и защо това представителство е важно за индустрията?
- Да имаш Ингмар Бергман и Вим Вендерс в продължение на 40 години - това е страхотен подарък, защото те са такива големи артисти, че няма как хора като тях да не придадат тежест на самата Академия.
Също така - всичко това се случи от желанието на света и Европа Източен и Западен Берлин, Източна и Западна Европа да бъдат обединени.
Бергман е огромен майстор на киното и не мисля, че в случая има значение дали на този пост стои жена или мъж. Венеция може да бъде жена или мъж, никой не го интересува.
Не мисля, че Агнешка е била избрана за този пост, защото е жена. Тя е изпълнила много други изисквания около идеята за Европейската филмова академия.
Трябва винаги да искаме най-доброто и да бъдем взискателни, да гледаме качеството, не формата, защото киното не е форма. Щастлива съм, че е имало двама мъже и две жени след това, но наистина не мисля, че това е основното, което трябва да ни вълнува.
- Следващият ми въпрос е свързан с предишния. Как виждате ролята на жените в киното през последните години? Мислите ли, че те намират повече място на световни форуми за кино и им се дава повече гласност?
- Знаете ли, аз започнах да правя филми през 80-те години, тогава имаше много малко жени. А сега наистина виждам промяна.
Във Франция е очевидно, че има огромна вълна от жени режисьорки. И си спомням, че в нашата Френска академия, представих най-добрите наградени актриси.
И петте роли бяха написани от пет жени и режисирани от пет жени. Това показва колко необходим и силен е женският глас. Вярвам, че нещата се променят към добро. Все повече дистрибутори и телевизии, гласуват доверие на жените.
Оптимистично настроена съм.
Жулиет Бинош и Рейф Файнс представят филма "Завръщането" в Ню Йорк (Снимка: Getty Images)
- Наясно съм, че не можете да назовете любими заглавия от филмите, които бяха номинирани за Европейските филмови награди, но какви са впечатленията ви от това, което видяхте от европейското кино тази година?
- Общото ми впечатление е, че те представят много различни гледни точки. И това е точно онова, което обичам в европейските филми - че виждаш много различни начини на разказване на история, на показване чрез камерата или светлината, монтажът дори.
За мен това е силата на европейското кино - то не е по рецепта. Символът на европейското кино е авторското кино и смятам, че това важи с пълна заявка и днес.
Жулиет Бинош в кадър от филма "Английският пациент" на британския режисьор Антъни Мингела
- След като видяхте такова разнообразие от филми, смятате ли, че киното си остава най-силното средство за показване на кризите, съмненията, разделенията и проблемите в обществото?
- Знаете ли, писането на книги е прекрасна среда, в която наистина може да се навлезе в сложността на света. Създаването на незабравими образи в киното е също нещо магично и понякога незабравимо.
Не знам дали киното е най-добрият начин. Мисля, че може да бъде, в зависимост от посоката.
Една форма на изкуство, един филм, може да бъде и най-доброто, и най-лошото средство за изразяване, зависи от това кой го прави и каква е целта му, намерението.
Може да показваш сложността по различни начини.
Интересно е, защото съм работила по много филми, които са по книги, в началото имаш процес на адаптация. В крайна сметка винаги има хора, които се разочароват, защото са чели книгата, а като са гледали филма, са имали чувството, че не са я.
Разочаровани са, че не са почувствали същото онова, което е имало в книгата. Обратното също важи, казвайки, че филмът е по-добър от книгата.
Намерението е най-важното, а сложността не винаги е интелектуална.
- Наскоро отбелязахте 30 години от създаването на шедьовъра "Английският пациент". Често се връщаме към миналото, за да отбелязваме велики, превърнали се в класика филми. Какво е значението на тези филми за вас?
- Мисля, че винаги ми е интересно да гледам филми, които са направени преди много години, защото те са източник на вдъхновение, но и източник на информация, която сме забравили с годините.
Винаги е имало книги, които са били напълно забравени и даден филм ги възражда по най-добрия начин.
Филмите от даден период от миналото са наистина вдъхновяващи и поучителни, защото много често в тях виждаме как историята се завърта. Изглежда, че не се учим от миналото, така че винаги е интересно да се опитваме да се учим от миналото.
Жулиет Бинош и Мерил Стрийп на фестивала в Кан през 2024 г. (Снимка: Getty Images)
В същото време трябва да търсим и нови истории, които пасват на чувствителността ни и онова, което е важно за нас. Винаги се отнасям с внимание към това, което снимам и това, което искам да кажа. Ще се повторя, но в едно произведение на изкуството намерението е най-важно.
Киното е колективно изкуство и макар всички да се фокусират върху режисьора, в един филм се изпозлват талантите на много други хора.
- Разкажете за срещата си отново с Рейф Файнс в най-новия филм, който представяте в момента "Завръщането". Какво чувствате при срещата си с него, споменахме вече великата класика, където си партнирате "Английският пациент".
- Ние сме европейски актьори и винаги е удоволствие да се събираме отново и отново. Наистина беше вълнуващо, защото и при "Английският пациент" той беше тежко ранен, а и като Одисей в "Завръщането" също.
Това е общият знаменател между двата филма, макар във втория случай аз да не бях медицинска сестра.
Снимахме в Гърция и Рим, работих с английски актьор, италиански актьори, френски актьори, гръцки актьори. Това беше един истински европейски филм.
Жулиет Бинош на тазгодишното издание на кинофестивала в Кан (Снимка: Getty Images)
- Говорите с възхищение за европейското кино. Затова искам да ви задам следния хипотетичен въпрос. Представете си, че ви предлагат много добър филмов проект в Америка. По същото време ви предлагат и много добър филмов проект в Европа. Кой от двете бихте избрали?
- Преживях вече тази ситуация със Стивън Спилбърг, когато снимаше "Джурасик парк", а аз тогава пък снимах "Три цвята: Синьо" на Кшищоф Кешловски, когато бях на 28 години.
Тогава избрах Кешловски, защото ролята беше по-интересна. И въпреки, че тогава ми се искаше да имам опит със Стивън Спилбърг, в "Синьо" ми се струваше повече като моя роля, реших, че е по-истинска. Когато знаеш кой избор е твоят, не мислиш дълго, а просто знаеш, защото това е вътрешното ти усещане. Изборът го прави душата.
Знаех, че това ще бъде приключение за мен и отдавна исках да работя с Кешловски. Той ме покани да участвам в "Двойният живот на Вероника", но тогава пък снимах "Любовниците на моста". След това бях много радостна, че нещата се наредиха така, че успях да се включа в "Синьо".
- Промениха ли се стандартите ви за красота и какво бихте казали на по-младото си "Аз", ако например сега бяхте на 20.
- Условията на актрисите днес са много по-различни от тези преди. Вече има самосъзнание за злоупотребите, които някои актриси преживяват на снимачната площадка с режисьорите.
Разбира се, има оплаквания и от жени режисьорки на снимачната площадка и трябва да си дадем сметка, че това е свят на власт и човек трябва да използва интуицията си, за да каже "да" или "не".
Аз успях да кажа "не", когато трябва и когато знаех, че нещо не е подходящо за мен и това може би идва от образованието ми.
Какво бих казала на по-младото си "аз"?
Много държа на настоящето и се опитвам да остана в него, защото именно там се случва животът.
Правим миналото си и бъдещето си в настоящето. Правих грешки, но имах късмета да се родя в семейство на артисти, които се опитват да се справят, за да оцелеят.
От тях научих ценността на това да бъдеш себе си много рано.
На младите актриси бих казала наистина да се доверяват на себе си, защото интуицията ще им подскаже всичко останало.
Кадър от филма "Три цвята: Синьо" на Кшищоф Кешловски
- Често пъти сте била гола на екрана, какво мислите за съвременните т.нар. "консултанти" на снимачната площадка, които "координират" начина на провеждане на еротичните сцени?
- Знаете ли, идвам от друго място, където съм се научила да работя именно с доверието, което сме изградили в процеса на работа с партньора.
Ако няма доверие, става ужасно. Защото това означава, че във всеки един момент, другият може да е враг.
Аз трябва да искам да бъда с партньора си на снимачната площадка докато играем и с него трябва да можем да си говорим директно.
Разбирам, ако по закон трябва да имаме координатор по интимноста, но аз със сигурност не съм от тази школа. Аз съм от школата на Кешловски.
Жулиет Бинош във филма "Любовниците на моста" на Лео Каракс, 1991 г.
Имаше една сцена в "Синьо", в която трябваше гола да прекося стаята от ляво на дясно, но казах на Кешловски, че след тази сцена ще давам интервюта единствено и основно за нея, защото всички ще питат само за това. Играла съм много различни роли и различни сцени, но тези въпроси, уви, продължават да ми се задават и наистина е неприятно.
Тогава го убедих и той се съгласи. Каза, че точно така сцената не му е толкова важна и че може само гърбът ми да е гол - ето, че има начин да се говори!
Трудно е да си гол пред камерата, изобщо не е лесно. Изглежда лесно, когато актьорът е добър и има желание да е щедър, за да сподели дадена история.
Доверието е най-важно в тези ситуации. Затова може би голите сцени трябва да бъдат просто одобрявани от актьора, който ги играе и това да го има в неговия договор. Това би било напълно достатъчно и в този смисъл е по-добре от интимния координатор, където се чувствате още по-неловко, защото координатора постоянно ще казва "Искам това, не, искам друго, искам трето...". Става твърде сложно.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Finterview%2Fzhuliet-binosh-pred-dir-bg-uspyah-da-kazha-ne-kogato-tryabva&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2024%2F12%2F19%2F2834799%2F768x432.jpg%3F_%3D1734603305&description=Жулиет Бинош пред Dir.bg: Успях да кажа "не", когато трябва ', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}