КИНО НА ФОКУС
Азбука на токсичната любов
Френският филм "Само ние двамата" стреля право в десетката, за да ни покаже червените флагове в една много страстна връзка
Автор : / 7720 Прочита 8 Коментара
Виржини Ефира и Мелвил Пупо в психологическата драма на Валери Донзели "Само ние двамата" (Източник: Синелибри)
"Само ние двамата" ( "L'Amour et les Forêts") е френска психологическа драма, режисирана от Валери Донзели, по сценарий, написан от Донзели и Одри Диван.
Филмът е базиран на романа на Ерик Райнхард от 2014 г. със същото име.
На 21 октомври в кино "Люмиер" ще има специална прожекция на филма, придружена с дискусия за психическото насилие върху жени с участието на Валентина Димитрова, главен терапевт на фондация EMPROVE, Олга Минева, психолог и основател на фондация EMPROVE, и #ЖенитеSurvivors, а модератор ще бъде Юлия Владимирова.
Световната премиера на лентата беше на 76-ия филмов фестивал в Кан, а българската премиера ще бъде на кино-литературния фестивал Синелибри.
Повече за филма:
Срещата между учителката по френски Бланш (Виржини Ефира) и очарователния банкер Грегоар (Мелвил Пупо) е страстна и интензивна.
Малко след запознанството им, той "на шега" я представя на непознати като "своя съпруга".
По време на една от срещите им, тя се вълнува да покаже новия си бретон, направен от сестра й, но той заявява, че не харесва бретони и жени с бретони.
Следва бавно, неусетно, но умишлено отдалечаване от семейството на Бланш и от нейната сестра близначка, с която са много свързани.
После следват бременност, брак и преместване от родния й град в Нормандия в град Мец, Североизточна Франция, като всичко това се случва с бърза последователност.
Първата сериозна индикация, че нещата наистина не са наред, е когато Бланш разбира, че Грегоар не е бил преместен в Мец от работодателите си, а той е настоял да бъде преместен, за да отдели Бланш от майка й и сестра й.
След като импулсът и огънят на тяхната грандиозна любовна афера малко се забавя, Грегоар започва да проявява нов аспект от своята личност - той става все по-контролиращ и обсесивен в мислите си за Бланш. Бланш, която му има пълно доверие, не може да разкодира знаците на токсичното му поведение и продължава да вярва, че това е нормално. Любовта му е прекалено силна и обгръщаща. До задушаване.
Постепенно обаче Бланш става несигурна, уплашена и ужасéна. Ден след ден, съжителството, контролът, настоятелните обаждания докато преподава в училище и нежеланието на съпругът й тя да излиза извън територията на дома и да се среща с други хора, се превръщат в кошмар, от който изглежда изход няма.
Или ако има такъв, то той може да е фатален.
Филмът на Валери Донзели е мощен, напрегнат, битов и много психологически, така че да ни въвлече в един напълно реален, възможен и за много жени нормален свят.
Историята, базирана на едноименния роман на Ерик Райнхард, може да съществува в Нормандия, Варшава, София, Мексико, Мадрид. Виждаме героите на филма отблизо и това създава представата за още по-силна лична връзка с тях.
Виржини Ефира и Мелвил Пупо се справят страхотно със задачата да ни стиснат за шията и пометат с емоционалните си възходи и падения и да ни вкарат в кълбото на ужасяващата им токсична любов.
Един от забележителните щрихи на филма е, че Бланш има сестра близначка Роуз, изиграна едновременно от Виржини Ефира, което прави ролите й във филма две, а задачата й още по-сложна.
Те имат много близки отношения. Филмът започва с това как излизат и пият по крайбрежието в родния им град в Нормандия докато една вечер на парти Бланш не среща Грегоар, който изглежда много галантен и силно заинтригуван от нея. Роуз (близначката) изглежда някак скептична в самото начало, но не споделя усещанията си.
Следват страстни първи срещи, привързаност и интензивен, пленяващ секс.
След като Бланш заминава под натиска на Грегоар в далечен град, Роуз също не може да осъди сестра си, че напуска дома, защото, в крайна сметка, нали, всеки има право на своя личен живот. Проблемът е, че решението е на Грегоар, а Бланш е обикновена жертва на неговите психически и емоционални манипулации.
Паралелно с наратива, Бланш разказва етапите на историята си, превърнала се в насилие, на адвокатка, изиграна от Доминик Раймонд. Така едновременно се запознаваме с героите и детайлите в техните отношения, но виждаме и финала - срещата с адвокатка, пред която Бланш споделя еволюирането на травматичните изживявания.
Освен история за домашно насилие, филмът на Донзели е еротичен трилър на фаталното привличане, което заслепява всички детайли от насилническото поведение. Къщата в Мец, където Грегоар изолира Бланш, метафорично е с отворен интериорен план - вътре няма врати, пространството е общо, свързано с едно стълбище.
Макар отворено, там не може да се диша, а именно липсата на прегради дава още по-голям шанс на насилника да наблюдава и контролира жертвата си.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}