Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Паралелни майки": Филм за белезите на майчинството и историята

ЖЕНИ НА РЪБА...

"Паралелни майки": Филм за белезите на майчинството и историята

"Паралени майки" е може би най-добрият филм на Алмодовар от "Всичко за майка ми" насам

Кадър от филма "Паралелни майки", в който на фланелката на Пенелопе Крус пише "Всички трябва да бъдем феминистки"

Две жени, Джанис и Ана, попадат заедно в родилното отделение на болница в Мадрид. И двете са необвързани, т.е. ще бъдат самотни майки на децата си, и двете са забременяли случайно. Джанис (Пенелопе Крус), която е на около 40 , се радва на възможността да има дете. Забременяла е случайно от не чак толкова сериозната си афера с антрополога Артуро, с който се опитват да открият масовия гроб на изчезнали испанци от режима на Франко, сред които е и прадядото на Джанис.

Ана от своя страна е доста по-различна. Тя е на тийнейджърска възраст, уплашена, често разкайваща се и травмирана. Родителите ѝ си я прехвърлят, защото никой не иска да поеме отговорност за съществуването ѝ, насилена е групово в училище като "игра", заради която в началото дори не знае кой е бащата на детето ѝ.

Джанис се опитва да я успокои докато се разхождат по нощници с бременни кореми из коридорите на болницата. Тези няколко изречения, които ще разменят тогава създават връзка, която ще се развие и усложни по начин, по който все още двете не предполагат. Животите и на двете не само се променят, но и преплитат.

Както всеки един филм на Педро Алмодовар, "Паралелни майки" е един много сериозен филм, в който се поставят въпросите за болките, безпокойствата, женските травми и белезите на историята, които носим и които сякаш се опитваме да забравим.

В този филм Алмодовар се завръща именно към алмодоварската си игривост с цветове, истории, костюми, актьорски изпълнения и теми, предизвикващи напрежение, страст и емоции. Отново ни напомня за неговото наистина примамливо умение да ни дава плътно и интригуващо кино (нещо, което отдавна не бяхме виждали в последните му филми).

Кадър от процеса на работа по филма "Паралелни майки"

Още

Най-новият филм на Педро Алмодовар на Киномания

Най-новият филм на Педро Алмодовар на Киномания

На пръв поглед историята може да бъде объркана с пищна алмодоварска майчинска комедия, шеметна и мелодраматична. Филмът обаче поставя много въпроси за паметта, травмите и връзката между майките и техните деца. Тази история е толкова реалистична, че зрителите се сливат напълно с героите на екрана и са съпричастни на битовите им ситуации.

Филмът привлича зрителя и го притегля към себе си. Това е обезоръжаващо трогателен прочит на испанския режисьор към крехките връзки, лесната ранимост, сложния свят на самотни жени от различни поколения и с различен статус, но и към особеното, все още недоизказано отношение на държавата Испания към франкисткия режим и хилядите хвърлени под земята и мълчащи там и днес. 

Според исторически данни, повече от 100 000 жертви на Гражданската война в Испания са погребани незнайно къде в масови гробове. "Паралелни майки" е личният опит на Педро Алмодовар да разкаже за тази тема табу за испанското общество през въпросите за майчинството, с надеждата да излекува някои рани.

Кадър от "Паралелни майки" на Педро Алмодовар

"В испанските семейства...никой не говореше за войната" споделя Алмодовар.

В резултат на това според него в испанското общество има колективна травма на поколенията, която непрекъснато се замита под килима.

Той казва още, че все още няма единно мнение по въпроса за управлението на диктатора Франко.

Виждаме, че на самият Алмодовар му отне 40 години, за да засегне тази тема в свой филм. Оказва се, че това е тема табу, която тепърва трябва да бъде разнищвана от още хора на изкуството и общественици.

Във филма героинята на Джанис (Пенелопе Крус) е успешна модна фотографка, живееща в Мадрид, която още преди да роди е погълната от една цел: да намери масовия гроб в родното си село, където се намира тялото на нейния прадядо и няколко негови сънародници, изчезнали по време на Гражданската война в Испания през 30-те години, на които никога не им е била отдадена почит и никога не са били оплакани от своите роднини.

Алмодовар поставя един изключително актуален въпрос: доколко правителството в Испания работи по въпроса за възстановяване на паметта и откриване на масовите гробове, в които лежат хиляди жертви на франкисткия режим.

Кадър от "Паралелни майки"

Още

Педро Алмодовар за женското отмъщение и призраците на старото кино

Педро Алмодовар за женското отмъщение и призраците на старото кино

"Не можем да наредим историята си без окончателно да отдадем дължимото на изчезналите" споделя някогашното enfant terriblе на испанското кино.

В "Паралелни майки" Алмодовар се връща към собствения си стил, който го направи истинска легенда в киното и към най-фините си умения да разказва истории с цветове, диалози и различни актьорски маневри.

Двете жени във филма на пръв поглед трябва да ни се сторят различни - те са на различна възраст, имат различен начин на живот и отношение към майчинството. В крайна сметка обаче ще разберем, че нещата, които ги свързват са били много повече.

За тях, както и за поколението на техните майки или баби, загубили баща или съпруг по време на Гражданската война, светът също се е градял без мъже.

Заснет в Мадрид, филмът предизвика и противоречия, дори скандал, заради един свален пост на официалния плакат в Instagram, постнат в официалния профил на Пенелопе Крус (която има над 5 милиона последователи). Въпросният постер представлява зърно, от което се подава капка кърма.

Официалният плакат, който първо беше цензуриран от Instagram, но после социалната мрежа се извини за постъпката

Още

Топ 10 на най-добрите филми на Педро Алмодовар

Топ 10 на най-добрите филми на Педро Алмодовар

След като гледах филма и отново се върнах към историята с цензурирането на плаката, си дадох сметка, че въпреки многобройните филми, които се посвещават на майчинството, в крайна сметка то все още остава тема табу, за която някои истини са удобни, но други не толкова и не бива да се споделят.

И наистина едва ли има друг по-подходящ от Алмодовар, който да ни разкаже историята на жени, майки, заобиколени от техните безпокойства, възходи и падения.

Това, което впечатлява в този филм е завръщането на Алмодовар към силата му да разказва истории в своя специфичен стил, но също така и впечатляващото изпълнение на Пенелопе Крус като негова дългогодишна муза, това е седмият филм, в който те отново работят заедно.

Милена Смит като Ана и Пенелопе Крус като Джанис във филма "Паралелни майки" на Педро Алмодовар

Майсторът разказвач тук разглежда самотното майчинство през призмата на напрежението на битово ниво. Няма никакви фалшиви конфликти, с които не бихме могли да се припознаем. Пенелопе Крус изпълнява ролята си с невероятни умения да сменя поведението си, да снема и да създава напрежение у героинята си Джанис, да влага страст, безпокойство и специфичната обърканост в дневния и нощния режим на една майка. Непосредствената промяна на настроенията и емоционалното ѝ поведение в различни ситуации оставят зрителите без дъх.

Тя може да бъде едновременно жена-войн, която ще се справи с всяка ситуация, после е отчаяна, но в същото време и любящ родител на детето си. Във филма има преломен момент на шок, когато бащата на момиченцето предполага, че той не е баща (защото момиченцето има дръпнати очи и тъмна кожа, наподобяващи хората от района на Андите в Латинска Америка).

Кадър от "Паралелни майки"

"Паралелни майки" е филм, направен с безкрайна нежност към жените на първо място, после към майките.

Той е ода за майчинството.

Жените са светът на Алмодовар, а филмовите светове, които той създава за тях, също са богати и изпълнени с нежност, но и болка, като споделени от човек, израснал сред много жени и човек, на който жените са му дали повече.

В една от началните сцени във филма, докато дуетът майки ражда в едно помещение и се готви за финалния напън, се появяват съответно най-близките на двете жени, за да ги подкрепят - сред тях няма бащи, няма мъже.

Появява се майката на младата Ана, актриса, прекалено загрижена за своята кариера отколкото за дъщеря си, идва с елегантно палто и стил, оприличаващ я повече като героиня на Хичкок.

Там пристига и най-близката приятелка на Джанис, редакторката на списанието, където работи, Елена, изиграна от Роси Де Палма, актриса ветеранка при Алмодовар. Тя се явява като своеобразен бунт, в многоцветно каре, готова да посрещне бебето в галактика от любов, тъмни маркови очила и ексцентричност.

Испанските актриси Милена Смит и Пенелопе Крус заедно с режисьора Педро Алмодовар на премиерата на "Паралелни майки" в Мадрид, Испания (Снимка: Getty Images)

Контрастът между двете единствени посетителки на родилките е невероятен и е още едно доказателство за уменията на Алмодовар да използва силата на цветовете и костюмите във всичко, което прави.

В "Паралелни майки" няма злодеи, освен политическите. Алмодовар се интересува от екстремната драма с присъщите за нея радост и емоционални сътресения, но той също така оставя място за прошка. Защото без нея няма как да има бъдеще.

Юлия ВЛАДИМИРОВА

Още

Юлия в Страната на несигурността: Една романтична история по скандинавски

Юлия в Страната на несигурността: Една романтична история по скандинавски

Още

Ивайло Христов: В социалните мрежи няма нито Чехов, нито Достоевски, а само измислици и страхове

Ивайло Христов: В социалните мрежи няма нито Чехов, нито Достоевски, а само измислици и страхове

Още

Хавиер Бардем в черна комедия за вредното влияние на капитализма на Киномания

Хавиер Бардем в черна комедия за вредното влияние на капитализма на Киномания

Още

Пенелопе Крус и Антонио Бандерас представиха комедия за проблемите в света на киното във Венеция

Пенелопе Крус и Антонио Бандерас представиха комедия за проблемите в света на киното във Венеция

Коментирай 1

Календар

Препоръчваме ви

Българският културен институт в Лондон очаква Тони Палмър

Именитият режисьор е автор на над 100 музикални документални филми

"Жените наистина плачат" е в конкурсната програма на международния кинофестивал в Триест

Kопродукциите с българско участие - "Мрак" на Душан Милич и "Докато мога да вървя" на Стефан Арсениевич също са в конкурсната програма на 33-ото издание на фестивала

Кинофестивалът "Сънданс" се завръща и отново ще е изцяло онлайн

Световният кинофорум се завръща онлайн с девет дни, изпълнени с документални филми за знаменитости от Кание Уест до принцеса Даяна, Люсил Бол и Бил Козби, дебютни филми, виртуални срещи и разговори с кинематографи

"Смирен" - още едно българско заглавие в международния конкурс на 26-ия София Филм Фест

Дебютният игрален филм на Светослав Драганов среща зрителите с 40-годишен режисьор, който влага цялата си енергия в нов проект, разказващ за скъсаната семейна връзка на монах и неговата майка

"Мрак" - със специална гала-прожекция на 26-ия София Филм Фест

Новият филм на Душан Милич е копродукция между Сърбия, Дания, България Италия и Гърция

"Рибена кост" на Драгомир Шолев влиза в Балканския конкурс на 26-ия София Филм Фест

Най-новият филм на режисьора проследява драматичните девет истории, огледали се в окото на умиращ делфин, 9 гледни точки към един абсурден свят