СЕВЕРНИ ДРАМИ
Юлия в Страната на несигурността: Една романтична история по скандинавски
"Най-лошата личност на света" (2021) е филм на датско-норвежкия режисьор Йоахим Триер и тазгодишният претендент от Норвегия за "Оскар" за чуждоезичен филм
Автор : / 10767 Прочита 0 Коментара

Норвежкото предложение за "Оскар" донесе по-рано тази година и наградата за най-добра актриса на Ренате Рейнсве на кинофестивала в Кан.
"Най-лошата личност на света", Норвегия-Франция-Швеция-Дания, 2021, 127 мин.
Режисьор - Йоахим Триер
Сценарий - Ескил Фогт и Йоахим Трир
Продукция на OSLO PICTURES/MK PRODS./FILM I VAST/B-REEL/SNOWGLOBE
Какъв е сюжетът?
Юлия навършва 30 и се намира в екзистенциална криза, докато се лута между избора на кариера и професии, романтичните си избори и опитите за бягство от сериозни връзки.
Тя е човек, който на пръв поглед иска да се обвърже, но след това открива за себе си, че не това я кара да се чувства добре. Виждаме я на 30-ия ѝ рожден ден, на ръба да зареже дългогодишния си приятел. Скоро разбираме, че емоционалното непостоянство е най-сигурната ѝ характеристика.
Юлия е неангажираща личност, разхвърляна и до голяма степен несигурна.
Дори и да изглежда леко фрустриращо в началото, отказът ѝ да се впише в клишета започва да ни харесва, макар тази нейна съпротива да ѝ коства скъпо.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
"Най-лошата личност на света" (Verdens Verste Menneske - оригиналното заглавие на филма на норвежки) е третият филм от т.нар. "Ословска трилогия" на Йоаким Триер. Скандинавската романтична драма, написана от режисьора и дългогодишния му партньор сценарист Ерскин Вогт, е изненадващо нежен завършек за разлика от предишните три филма на Триер - "Телма" (2017) и психолохическата драма "Осло, 31 август" (2011).
Донякъде всички филми са белязани от идеята да видим тежестите на ежедневния живот, но в "Най-лошата личност на света" това се случва по много деликатен, мек и стилен начин, който похват липсва в предните два. Филмът е емоционално интелигентен, емпатичен и може да служи като едно искрено признание за всички житейски изпитания и турбуленции, които ни придружават непрестанно.
"Най-лошата личност на света" е разделен на 12 своеобразни глави, които ни водят през живота на Юлия. Но те са в противовес на хаотичните решения и липсата на структура на житейската ѝ ситуация.
Това е филм за една Юлия, която иска много от живота, но не знае точно кое е това много и в какво се изразява то. Едновременно иска да живее самият живот и да го усеща, но в същото време хоризонтите за някакъв ред, структура, прогноза, земя за здраво стъпване, я правят тревожна и несигурна.
Юлия е нерешителна, обезпокоена героиня, която има много стремежи, но някак няма мотивацията да ги доведе до техния край и съответно ги променя бързо. Това в началото на филма се вижда добре със смяната на специалностите и професиите: тя е отличничка като студентка по медицина, след това решава, че я интересува човешката душа и записва психилогия, след което пък иска да стане фотографка. В крайна сметка намира работа като консултантка в книжарница в Осло. Но накрая на филма ще я видим отново като фотографка.
Подходът към Юлия на режисьора и оператора е изключително интересен. Очевдино те са изпълнили целта си да ни покажат дивото, непримиримото в нея, но също така и дълбоко наивното в нея и също така нейната уязвимост.
"Най-лошата личност на света" намеква добре за самовъзприятието на Юлия сама към себе си - тя далеч няма как да е най-лошият човек на света, но решенията, които взима, оценката на останалите около нея, я карат да се чувства като такава, на която ѝ липсват качества да бъде "нормален" или "добър" човек.
Този филм е балада, посветена на това да се влюбиш в живота, но и да не знаеш какво да правиш с него
Докато скача между професии и различни социални среди, Юлия среща Аксел (Андерс Даниелсен Ли), ъндърграунд художник на комикси. Двамата се влюбват, въпреки първоначалните - но краткотрайни - опасения за разликата във възрастта им. Дори когато връзката им става по-сериозна обаче, несигурността на Юлия остава и даже расте, отхвърляйки желанието на Аксел да създаде семейство с думите "може би някой ден".
Чувствайки се в капан, тя намира бягство в прегръдките на Айвинд (Хърбърт Нордструм), бариста майстор. Уж влюбени един в друг само мигове след случайна среща на непозната сватба, те прекарват една вечер заедно, обещавайки да не изневеряват на партньорите си, разделят се без да си разменят контакти. Няколко месеца по-късно Айвинд се натъква на Юлия в книжарницата, където тя работи. Юлия напуска художникът на комикси, а Айвинд напуска своята приятелка.
Вълнението от тези отношения обаче бързо напуска Юлия, тя отново се чувства неудовлетворена и сякаш не е това мястото ѝ. Аксел има рак, умира, а тя е с него в последните му моменти, снима го в разходка по неговите детски спомени в Осло и прави равносметка на живота си. Филмът е едновременно донякъде романтичен, но по романтичен по скандинавски така да кажем.
Триер ни поднася добра доза реалност и драма от тази човешка история за неувереност, нерешителност и лутане.
Той ни показва събития, които променят живота, но тези събития са в същото време малки трагедии, които разбиват предварително построената траектория на Юлия или поне това, по което "трябва" да се води. Във филма има обрати, загуби и страдание, което ни оттласква от жанра на романтичната комедия, но в същото време това е и романтична комедия за случайностите в града и очарованието от това да си непрестанно лутащ се в своите желания.
Епизодичният формат на филма също така впряга нестабилното темпо на живота на Юлия.
Фрагментиран, раздробен и неправилен, епизодите прескачат напред и назад във времето, някои части продължават повече, други едва започват, за да приключат. Времето минава за зрителя така, както и за самата нея: понякога разочароващо бавно, понякога болезнено бързо.
Триер закопчава Джули и публиката му в един вид емоционално влакче в увеселителен парк, което не спира, докато не се появят бувките накрая. От радостни до силно тревожни, понякога прекалено чувствени до съвсем безстрастни, неспокойни, зрителите са хвърлени из парка на живота - той може да е забавен в някои ситуации, но те са построени в премеждия, ужаси и страхове.