ОСКАРИ 2021
Оскари на политкоректността
Вместо в Холивуд, Оскарите тази година ще се проведат на ЖП гара, преобразена като бар на открито
Автор : / 9316 Прочита 101 Коментара
Юлия Владимирова
Тази година наградите "Оскар" ще бъдат по-различни. Освен заради условията на пандемия и ограничителните мерки върху червения килим и невъзможността да видим гигантската суета, излизваща се върху него, също така и заради отчетливо по-голямото разгръщане на традиционно американските филмови награди към киното на други държави и режисьори и актьори с различна националност и произход.
Основният център в борбата за полова идентичност и нови либерални стратегии на политическата коректност Холивуд обаче е малко изнервен. Изнервен е, защото общественият интерес към церемонията е спаднал.
Например аудиторията на "Златните глобуси" миналия месец беше спаднала с цели 60% в сравнение с миналата година. Това разбира се е свързано с ефекта на пандемията върху тези грандиозни лъскави събития, които съчетават в себе си комерсиално кино, модни тенденции, патетични речи за спасяването на света и околоната среда и не на последно място - добре премерени послания, които се предполага, че трябва да чуем.
Не можем да очакваме нищо неочаквано от изказванията на церемонията, защото вече всичко е "проверено" и цензурирано от новите цензори - консултантите, които биват назначавани за всеки филм, сценарий и продукция. Целта на тези консултанти е да се борят за расово и полово разнообразие, както и срещу хомофобски акценти в дадено филмово произведение.
"Момиче с потенциал" на Емералд Фенел (Снимка: София Филм Фест)
Можем да кажем, че наградите "Оскар" тази година провокират вниманието не мейнстрийм зрителя с продукции, които му предоставят възможност да се срещне с различно кино - такова от Азия, от Румъния, Дания... Много от актьорите, номинирани в различните категории също така показват така исканото многообразие на раси - имаме нашата Мария Бакалова, която е от една малка постсоциалистическа държава от Източна Европа, за която почти всички в САЩ, гледали "Борат-2", никога нямаше да чуят.
Също така тези "Оскари" бележат историческа победа на жените в киното - в категорията за най-добър режисьор са първи път в историята на наградите са номинирани две жени - Клои Чжао за "Земя на номади" и Емералд Фенел за "Момиче с потенциал".
Има номинирани и няколко чернокожи актьори, сред които Чадуик Боузман, който се очаква да вземе статуетката за най-добър актьор за участието му като брилянтен джаз музикант в "Ма Рейни: Майката на Блуса". Той е седмият актьор, който получава посмъртна номинация. Звездата от "Черната пантера" почина през август на 43-годишна възраст.
В същия филм, главната женска роля е на Вайола Дейвис, която е номинирана в категорията за най-добра главна женска роля, изпълнявайки ролята на Ма Рейни - филмът проследява битката ѝ с нейния бял мениджър и продуцент, за музиката, която създава. Филм за експлоатацията, расизма и дискриминацията. Но и филм за това да изискваш всеки път, когато пееш ледена Coca-Cola, независимо каква е ситуацията.
Кадър от филма "Ма Рейни: Майката на блуса" (Снимка: AP/БТА)
Една от впечатляващите женски номинации е тази на Андра Дей, "Съединените щати срещу Били Холидей". Андра Дей изиграва Били Холидей с всички нейни бунтове и демони по невероятен начин. История за това как музиката на черните не е трябвало да прекрачава определени граници и как заради текста на Strange Fruit Били Холидей е принудена да отговаря пред властите. Политическа песен или надежда за много цветнокожи в САЩ, които трябва да осъзнаят расизма като нещо, което не е първично човешко качество, а несправедлива идеология на потисничество и колониални битки.
Стивън Юн ("Минари") пък стана първият американец от азиатски произход, номиниран за най-добър актьор. Британецът от пакистански произход Риз Ахмед ("Без звуци в живота") е първият мюсюлманин с номинация за главна мъжка роля. Това е първата година, в която двама актьори от азиатско потекло ще си оспорват приза на американската киноакадемия.
Дамите също бележат "премиери". Юн Ю-джун ("Минари") е първата корейка, номинирана за актьорска награда. Създателката на "Земя на номади" Клои Чжао е първата жена от азиатски произход, номинирана за най-добър режисьор. Освен нея още един кинодеец от азиатски произход участва в режисьорската надпревара - Лий Айзък Чънг ("Минари"), което също се случва за първи път в историята на "Оскар"-ите.
Кадър от корейския филм "Минари"
Британецът от пакистански произход Риз Ахмед ("Без звуци в живота") е първият мюсюлманин с номинация за главна мъжка роля.
Мария Бакалова пък разгръща завесата на актрисите от Европа - не просто Европа, а Източна Европа - територия, в която школата за актьорско майсторство традиционно е силна и актрисите от много млади са подготвени с едни от най-тежките автори в театъра. Както тя самата споделя, най-хубавото в нейната номинация е това, светът да разбере, че в тази част от света има добри и талантливи актьори, които да бъдат забелязани.
"Борат-2" обаче няма как да бъде нещо различно от тежка политкоректна неолиберална пропаганда, измислена, за да налее още мед и масло в казана на Джо Байдън. Мария Бакалова се справя прекрасно във възложената ѝ от Саша Барън Коен задача и едва ли можем да си представим по-добро изпълнение като за начинаеща актриса. Единственото, което можем да ѝ пожелаем е да има възможност да участва в още филми, в които би могла да задълбочи и разгърне всичките си качества.
Кадър от филма "Борат-2" с Мария Бакалова (Снимка: AP/БТА)
Румънският документален филм "Колектив" е номиниран в две категории - и това е първият румънски филм номиниран за награди "Оскар'. Става дума за пожарът в дискотека Collective Club в Букурещ през 2015 г., когато загинаха 27 души, а 180 бяха ранени, но по-късно, по неясни тогава причини, повечето от ранените умират в болница. Филмът е една смразяваща история за корупционни схеми в здравеопазването, които в крайна сметка носят облага на едни и унищожават стотици невинни граждани.
Безспорно един от големите фаворити, номиниран за цели 4 награди "Оскар", е "Земя на номади" на Клои Чжао, която е направила една брилянтна картина на търсенето на смисъл на една жена в съвременното американско общество, която наскоро е загубила съпруга си, работата си и решава да продаде всичко, за да си купи малък ван и да тръгне по безкрайните американски пътища, за да живее номадски. Скитосването из Америка само може да те накара да стигнеш до нейното сърце, а лицето на Фърн (Франсис Макдорманд) е повече като пътната карта на тази Америка.
Филмът на Клои Чжао е един съвременен поетичен уестърн, който ни напомня, че зад живота, който смятаме, че трябва да изконсумираме на един дъх, има и други, по-важни процеси, които не бива да пропускаме. История между Америка, която безвъзвратно си е отишла и новата Америка на празните постиндустриални пространства. А емоциите на Фърн и тези обширни панорами са линиите, разливащи се между тъгата и щастието. Филм, в който личното страдание се превръща в индивидуален триумф. Америка е място, където винаги сам определяш пътя си из безкрайните шосета.
Франсис Макдорманд в "Земя на номади" на Клои Чжао (Снимка: АР/БТА)
Филмът "Земя на номади" заслужава всички свои награди досега, защото е филм, неподчинен на изискванията на новата нормативност, макар и Клои Чжао да прави исторически пробив с него като жена режисьор с азиатски произход. Ролята, която прави Франсис Макдорманд е изключителна в пресъздаването на един съвременен номад, установил се из пътищата на Дивия запад. Благодарение именно на дълбокия образ, който пресъздава и липсата на холивудски блясък върху себе си. Франсис Макдорманд е представителка на киното само по себе си - без излишества на конюнктура и не върху стъпалото на комерсиализираната поп култура.
Другият фаворит за мен, който заслужава отличието в категорията за чуждоезичен филм е философската черна комедия на датския режисьор Томас Винтерберг "Още по едно", който българските зрители можеха да видят на София Филм Фест. Това е филм за драмите в живота, изразен през комедията и трагедията на няколко приятели мъже на средна възраст. Зрителят е възнаграден - гледайки голямото завръщане на Томас Винтерберг, един от създателите на движението Догма 95 (заедно с Ларс фон Триер).
Филмът "Още по едно" (2020) на Томас Винтерберг (Снимка: София Филм Фест)
Това са двете заглавия, които си струва да видите, преди да пуснем вече пуснатия воал на политическата коректност върху "Оскарите", които най-много се прицелват в нейните закони.
Разбира се, че жените трябва да правят филми, да имат условия, да правят филми, да печелят награди, но това не бива да се превръща в квотно изискване, което да отразява количество вместо качество. Разбира се, че цветнокожите трябва да правят филми и да имат равни условия, за да работят и да печелят златни статуетки, така и е и с киното на Азия, което след "Паразит" на Пон Джун-Хо, стана по-популярно за САЩ и сякаш мнозина се обърнаха към него, за да разберат, че "и в Азия нещо се случва с киното", макар азиатското кино да има огромни традиции и тази индустрия да има гигантски размери в тази територия.
Проблемът на политическата коректност и нови правила не е, че дава шанс на маргинализирани групи да се изразят и да покажат, че и те могат да правят кино. Проблемът е, че в този случай киното остава на заден план и никой "не гледа филма", а се търси възможност за правилната либерална догма, която трябва да бъде затвърдена и да завоалира структурните проблеми с неравенствата на работното място. Абсурдно е в изкуството да се търси едностранчивост и тройно прецедена реалност от 10 броя консултанти. Абсурдно е да гледаме цвета на кожата, сексуалната ориентация и държавата, от която е даден филм, а не да гледаме неговите кинематографични качества.
Снимка: iStock by Getty Images
Единствената надежда е либералните цензори да се уморят да повтарят едно и също и да се убедят, че чрез въвеждането на такива правила, светът на филмите ще ни бъде далеч по-безинтересен, няма да има неочаквани събития в киното, а консултантите ще бъдат единствените останали, които ще се интересуват от произведеното.
Този вид самодисциплина няма да въведе по-справедливи отношения в потиснатите от властта икономически отношения, потопени в дискриминация. Но тя ще доведе до прекършване корените на черния хумор и възможностите за каквито и да е шеги, които ще бъдат уловени в капана на "прогресивния расизъм", както го нарича философът Славой Жижек.
Предпочитам обществото на неприличния хумор, отколкото обществото на тоталитарния либерализъм.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}