ФИЛМОВИ БИТКИ
Защо Розамунд Пайк, а не Мария Бакалова?
Представянето на Мария Бакалова е може би наистина е най-дивото в американската филмова машина тази година, ролята на Розамунд Пайк пък изисква умения за бързи трансформации
Автор : / 25874 Прочита 136 Коментара

Участието на Мария Бакалова в "Борат-2" у нас беше повече свързано със скандал от друго ниво, отколкото с разговор за ролята ѝ във филма и това какво постига с нея и как стои спрямо победителката в категорията Розамунд Пайк.
Филмът "Борат-2" може да бъде възприет като елементарна подкрепа на демократите в предизборната кампания и атака срещу Доналд Тръмп, може да бъде възприет като сатира на клишетата и стереотипите, с които живеем в съвременното общество, върху които сега се смеем, но дали ни е смешно наистина, точно на нас - от тази страна на земното кълбо, на които се подиграват във филма? Може да бъде възприет като филм, който изобразява най-дълбоките стереотипи по отношение на непознатите на американците държави - все пак във филма става въпрос за казахстанци, които са изобразени като диваци от средновековни племенни общности.
"Борат-2" обаче е и класика в своя жанр, а стилистиката на Саша Барън Коен позната на неговите фенове. Това е типичният за Коен жанр mockumentary или docucomedy, което е снимане в документален стил на фикционални събития, смесване на реалното и художественото по начин, в който ни се струва че се разхождаме с камера (скрита или не) и наблюдаваме събитията в реално време.
Но да се върнем към Мария Бакалова - защо тя не спечели Златния глобус в категорията, в която беше номинирана - за главна женска роля в комедия или мюзикъл, а спечели съперничката ѝ Розамунд Пайк за ролята ѝ във филма "Много ми пука".
Представянето на Мария Бакалова е може би наистина е най-дивото в американската филмова машина тази година и в него тя се справя страхотно - ролята ѝ е изпълнена с енергия, неподправеност и оригиналност. Тя сякаш не играе, а е снимана в mockumentary-то на Саша Барън Коен като героиня в естествената си среда. Толкова добре изгражда своя образ, че без нея, филмът на Коен щеше да бъде много по-безсмислен и неубедителен. Коен е звездата, но по-важният герой всъщност е героинята ѝ Тутар Сагдиев.
Мария Бакалова като Тутар Сагдиев в "Борат-2"
Мария Бакалова внася сила, именно заради добрите си актьорски умения, които са резултат от добрата ѝ подготовка. Мария Бакалова е смела и храбра в ролята си и да, това е първата стъпка на Мария Бакалова по пътя на развитието ѝ като актриса. Тя тепърва ще изгрява.

Клои Жао с историческа награда за женска режисура, Аня Тейлър-Джой с първа голяма награда за „Дамски гамбит“
Не такъв е случаят обаче с Розамунд Пайк. Тя играе в съвсем не безизвестни филми като "Не умирай днес" (от поредицата за Джеймс Бонд), "Развратникът", "Гордост и предрасъдъци", "Пропукване", "Джони Инглиш се завръща", "Краят на света", "Не казвай сбогом" и др.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Ролята ѝ във филма "Много ми пука" (I care a lot) е интересна, многопластова и нюансирана. Това е роля, в която героинята е едновременно добра и лоша, мила, но и опасна. Mapлa изпoлзвa зaĸoнa в cвoя пoлзa, ĸaтo мaми възpacтни xopa, превъплъщава се в тяхна гледачка и "пазителка". Ho нa cлeдвaщия cи ĸлиeнт yдpя нa ĸaмъĸ, зaщoтo пpивиднo yязвимaтa и caмoтнa пенсионерка имa вpъзĸи c пoдзeмния cвят.
Розамунд Пайк като Марла в "Пука ми"
Трябва да признаем, че ролята на Розамунд Пайк е променяща се роля, героинята се променя за минути пред камерата, за да манипулира. Трансформациите в тази роля за повече.
Впечатленията за достойнствата на филма обаче спират до тук - че Марла е отвратителна кучка, която хвърля богати възрастни хора в психиатрията, изглеждайки като жената, която иска да се грижи за тях. Интересна и психологическа роля. Ако погледнем реалистично, филмът обаче е политкоректна черна комедия, в която две лесбийки атакуват руската мафия в лицето на джудже и успяват да го омаломощят. Те "побеждават" руската мафия, а накрая стигат до сделка с тях и започват бизнес заедно.
Розамунд Пайк като Марла в "Пука ми"
Ролята на Розамунд Пайк изисква повече умения в промяната на характера и чертите на героинята, в превключването на различни емоции и лица, в които зрителят трябва да я наблюдава. Да бъде комедийна, но и драматична героиня. Тоест ролята ѝ е по-психологическа от тази на Бакалова. Ролята на Мария Бакалова пък изисква повече смелост, дързост, дори стихийност.
Мария Бакалова избухва като бомба със закъснител в този филм, внасяйки в него повече смисъл, отколкото, ако той висеше само на ролята на Саша Барън Коен. Тя показва освен едно незавидно положение на жените, също така и стереотипите, с които се гледа на тях.
Освен това, като актриса от Източна Европа, трябва да признаем, че битката на Бакалова в тези награди е много важна, защото както самата тя казва, това е важен знак за много други актьори и актриси от тази точка на света, които има какво да покажат във филмовата индустрия, но никога досега не са имали такава възможност, освен да се снимат в треторазреден американски филм, сниман в "Ню Бояна Филмс".
Розамунд Пайк като Марла в "Пука ми"
Да - "Борат-2" е досаден комерсиален мейнстрийм продукт с никакви кино качества, "Пука ми" донякъде изглежда по-сериозен филм в отношение с "Борат-2", но въпреки това ролята на Бакалова заслужава адмирации, защото тя надгражда един сложен персонаж, от който се изисква много спонтанност и интуиция заради жанра на филма и необходимостта от импровизации, където всичко е като в реалити формат.
Саша Барън Коен и Мария Бакалова в "Борат-2"
Британката Розамунд Пайк не е по-добрата актриса от двете, но е по-опитната, по-познатата и по-доказалата се - тя вече е развила своя актьорски талант и съвсем не е в началото на кариерата си - име, което американската филмова индустрия добре познава.
Тепърва обаче предстои да виждаме Мария Бакалова в по-интересни продукции, където тя със сигурност ще има шанса да демонстира целия си актьорски потенциал, постигнат в една сериозна актьорска академия, каквато е НАТФИЗ и учителят ѝ проф. Иван Добчев. И още нещо съвсем не маловажно. Колко американски актриси са чели Достоевски на 15-16 години, нещо, което Мария Бакалова споделя на американския журналист, който я интервюира за New York Times.