КИНО НА ФОКУС
Филмът "Берлин Александерплац": По ръба на неоновия Берлин
За изтикания в социалното дъно африкански бежанец моралният багаж е единственият багаж в студения Берлин
Автор : / 3328 Прочита 7 Коментара
Кадър от филма "Берлин Александерплац" на Бурхан Курбани (Германия, Нидерландия, Франция, Канада, 2020)
Германският режисьор с афганистански произход Бурхан Курбани е направил нова филмова адаптация по един от най-великите романи на немската литература - "Берлин Александърплац" (1929) на Алфред Дьоблин. Само две години след излизането на романа през 1931 г. излиза и едноименният филм с Хайнрих Георге в ролята на Франц Биберкопф. През 1980 г. телевизионният сериал на Райнер Вернер Фасбиндер с Гюнтер Лампрехт и Хана Шигула предизвиква сензация и става един от шедьоврите на режисьора.
През 2020 г. публиката на Берлинале имаше възможност да види премиерата на новата адаптация на романа, създадена от Бурхан Курбани, която беше в основната съзтезателна програма за Златна мечка 2020 и спечели пет отличия на Германските филмови награди, включително за най-добър филм.
Филмът беше в официалната програма на кино-литературния фестивал "Синелибри" и спечели голямата награда на фестивала. Бурхан Курбани ни предлага болезнено авторско кино. Вижте защо филмовата адаптация на Курбани е толкова въздействаща.
Бурхан Курбани (Снимка: Синелибри)
Германско-афганистанският режисьор пренася действието на романа в днешен Берлин, а осъденият Франц Биберкопф в неговия филм е Франсис, бежанец от Западна Африка. Той се озовава в центъра на берлинската наркосцена. Възможен ли е добър финал на тази история?
Всъщност идеята на Бурхан Курбани е много проста, но ефективна. Франсис е африкански мигрант, едва спасил се от удавяне по бреговете на Европа и успял да стигне до Берлин. В немската столица той носи дълбоката си травма: за да се спаси в морето, той избутва тялото на своята приятелка, вкопчила се в него.
В общежитието за бежанци обикаля наркодилърът Райнхолд, за да набира момчета, които да продават дрога по улиците. Той им обещава сладък живот: апартамент, кола, телевизор с плосък екран и германски момичета.
Филм за наркосцената на Берлин
Ако Дьоблин ни рисува история за пролетариата от 20-те години, то Курбани ни отвежда в днешната наркосцена в Берлин, но филмът му остава верен на основния мотив на книгата. Подобно на Франц Биберкопф (от романа на Алфред Дьоблин) героят тук иска да остане свестен и добър, но се оказва все по-смачкан в класовия асансьор на отчуждения голям град.
Франсис е изигран от страхотния португалец с африкански произход Велкет Бунгуе. Франсис едва се е добрал до Берлин, едва е оцелял от бежанските премеждия, на които е бил осъден през целия си живот. Губи работата си на строителната площадка, защото вика линейка за нелегален работник, пострадал при трудова злополука.
Така попада в лапите на манипулативния психопат Райнхолд, който го въвлича в нарко сделки с много обещания за приятелство и лоялност, само за да го изхвърли един ден от автомобила, след което Франсис губи едната си ръка. После Франсис, преименуван от Райнхолд на Франц, се влюбва в проститутката Мице, която е убита бременна от Райнхолд, след което Франсис е обвинен и арестуван попада в затвора.
В ежедневието си на наемен работник по строежи и момче за всичко на големи берлински олд скуул гангстери, Франсис често е наричан горила, а за карнаваленото парти в берлински бар, Райнхолд му носи костюм на маймуна. След първоначалния си бунт, Франсис в крайна сметка се предава: трябва да се впише в тази криминална сцена, защото иначе няма на какво друго да принадлежи.
Това е преди всичко филм за структурния расизъм. Филм, който извежда идеята, че нямаш право да бъдеш човек, ако си в утайката на обществото и си по ръба му.
Бурхан Курбани не може да бъде обвинен в липса на смелост: не само е използвал литературната сила на романа на Дьоблин, но е повлиян и от един от най-радикалните и смели режисьори в немското кино - Райнер Вернер Фасбиндер, чийто телевизионни серии от 1980 г. са последната екранизация на "Берлин Александерплац" преди Курбани да се заеме с новата адаптация.
Филмът му издържа до голяма степен на натиска от тази висока летва като режисьорът избира свой собствен визуален език: разказът е структуриран като симфония в пет действия.
Реалистичните сцени се редуват със сюрреалистични ексцесивни образи на града
"Берлин Александерплац" е смятан за първия роман, който се занимава с модерния град и проблемите, които създава той в ниската прослойка на обществото и взаимодействието с бюргерската класа. Романът на Дьоблин е морален портрет на Берлин в последните години на Ваймарската република. Героят Биберкопф преминава през всички салони и задни дворове на всички социални класи.
Във филма си Бурхан Курбани също така позволява на реалистичните, усойни и мрачни улици да се срещнат със сюрреалистичните образи от оргистичните неонови подземия на нощния живот на Берлин. Точката, в която се движи търговията с наркотици в парка Хазенхайде в източната част на Нойкьолн, до границата с Кройцберг, е заснета с дрон от птичи поглед, като тези кадри се редуват с неонови травеститски клубове, които напомнят на филма на Фасбиндер.
Филмът на Курбани разобличава всеобщото мейнстрийм мнение, че след като Берлин е мултикултурен мегаполис със стотици националности в себе си, град повече приемащ, отколкото изключващ, този град предпоставено няма проблем със структурно заложения в немското общество разисъм. Резултатът е блестящ калейдоскоп на днешен Берлин, който завладява зрителя на един дъх за три часа.
Курбани избягва плоските образи и сантименталността. Филмът като атмосфера е плътен и истински.
Женските персонажи за проститутки, а мъжете - престъпници
Курбани инсценира ексцесиите на насилие и купони между Хазенхайде, клубовете, публичните домове и грабежите като елегантно гангстерско пътуване през розовите градски нощи на Берлин.
Кадрите са перфектно хореографирани, като диви видеооргии от лудост и мечти. Докъде ни отвежда тази адаптация на "Берлин Александерплац"?
Във версията на Курбани историята на романа играе в един паралелен подземен свят, в който почти всички жени са проститутки, а всички фигури на мъжете са изобразени като криминални. Всичко това изглежда като затворено херметически пространство в бушуващия град.
В края на романа Франц Биберкопф излиза от затвора, Дьоблин го освобождава в един свят на маршове "леви, десни, леви, десни" и приближаващата Втора световна война.
В сериала на Фасбиндер виждаме бавно и дълго жестокото убийство на Мице. Във филма на Курбани, след като сме завързани на седалката в киното три часа, той ни хваща за ръка и ни издърпва с апела и с надеждата историята да не приключи в същия свят като в романа.
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fkino%2Ffilmat-berlin-aleksanderplats-po-raba-na-neonoviya-berlin&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2020%2F11%2F09%2F2111423%2F768x432.jpg%3F_%3D1605114121&description=Филмът "Берлин Александерплац": По ръба на неоновия Берлин', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}